Решение по дело №1926/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1940
Дата: 3 декември 2021 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20217040701926
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №     1940               / 03.12.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четвърти ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   РУМЕН ЙОСИФОВ

                                                                                                        ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар И. Г., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1926/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът ОД на МВР – Бургас, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт А.Д.е оспорил решение №260821/09.06.2021г., постановено по АНД № 189/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление №251а-699/28.10.2020г., издадено от директора на ОД на МВР – Бургас. С наказателното постановление на Р.З.К. е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.209а, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за здравето във връзка с т.І, подточка 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.4, предложение второ във връзка с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация Р.З.К. лично оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Р.З.К. е наказан за това, че на 29.04.2020г. около 13.25 часа е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата на открито обществено място – гр.Бургас, ул.Одрин и ул.Вардар.

Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.209а, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за здравето във връзка с точка І, подточка 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г.

Съгласно чл.63, ал.1 от Закона за здравето (в редакцията към дата на нарушението) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

Съгласно точка І, подточка 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги).

Съгласно чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (в редакцията към дата на нарушението), който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.

Районният съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление на две различни основания. Според първото съдът е приел, че административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, когато е посочил нарушената норма. Според съда органът е следвало изрично да посочи коя редакция на законовата норма прилага, тъй като една и съща по номер разпоредба има различно съдържание към датата на извършване на нарушението и към датата на издаване на наказателното постановление. Затова съдът е приел, че това води до съществено засягане на правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Другото основание за отмяна на наказателното постановление, което районният съд е възприел, е че деянието е маловажно по смисъла на чл.28, буква „а“ от ЗАНН, тъй като се касае за лице, което е било на открито. Същевременно впоследствие в съдебна зала е заявило, че подкрепя въведените в страната противоепидемиологични мерки. Няма възникнали вредни последици от деянието и няма данни същото лице да е извършило друго нарушение, а освен това заповедта на министъра на здравеопазването е отменена.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Настоящият съдебен състав не споделя мотивите, изложени в обжалваното съдебно решение относно допуснатото от АНО съществено нарушение на процесуалните правила касателно посочване на нарушената норма. Към датата на извършване на нарушението – 29.04.2020г., посочената като нарушена норма на чл.63, ал.1 от Закона за здравето е предвиждала, че при възникване на извънредна епидемиологична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемиологични мерки на територията на страната или на отделен район. В процесния случай тези мерки са били въведени с цитираните в наказателното постановление 3 бр. заповеди на същия министър. Според редакцията на санкционната норма, действала към 29.04.2020г., който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директора на регионална здравна инспекция противоепидемиологични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.

Изводите на районния съд, според които административно-наказващият орган задължително следва да посочва коя редакция на закона прилага, в противен случай поставя съдът в положение да предполага дали е приложена редакцията на закона, действала към датата на нарушението или към датата на издаване на наказателното постановление, са неправилни. Те са в противоречие с разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, според която за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. С тази норма е въведен основен принцип, който действа и при реализиране на наказателна отговорност. По тази причина няма никаква нужда административнонаказващият орган изрично да сочи, че прилага редакцията на нормата, действала към датата на извършване на нарушението, респ. отсъствието в наказателното постановление на изричното упоменаване на приложената редакция на нормата не може да води до извод за допуснато процесуално нарушение въобще. В конкретния случай административнонаказващият орган правилно е приложил именно редакцията на чл.63, ал.1 и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, която е действала към датата на извършване на нарушението – 29.04.2020г. В тази насока административнонаказващият орган не е допуснал никакво нарушение.  

Настоящият съдебен състав счита, че в административно-наказателната преписка се съдържат достатъчно доказателства, които препятстват извода за маловажност на деянието. Вярно е, че наказаното лице е извършило нарушението на открито обществено място, но към датата на извършването му носенето на защитна предпазна маска или друго средство, покриващо носа и устата, е било задължително не само на закрити обществени места, но и на открито. Това от своя страна означава, че откритото обществено място е обективен елемент от състава на нарушението и неговото наличие не може да обоснове маловажност.

По делото са представени сведения от актосъставителя – мл.експерт Д.К.и от свидетеля по акта – мл.експерт М.Р.. В тях и двамата посочват, че наказаното лице е пресичало по пешеходната посока на ул. „Одрин“ в посока ул. „Вардар“ без защитна маска или друго средство, което да покрива носа и устата му. В същото време лицето не се е хранело, не е пушело цигара, не е говорело по телефона, т.е. не е извършвало дейности, които са несъвместими с носенето на маска. Служителите на МВР спрели К. до детска градина „Вълшебство“. Той заявило, че заповедите на министъра се изменят интензивно и не може да следи за тези промени.

При разпита в съдебно заседание актосъставителят Д.К.е заявил, че наказаното лице при извършената проверка отказало да изпълни всякакво разпореждане, свързано с необходимостта да постави маска на лицето си. Заявило, че не го интересува заповедта на министъра.

Свидетелят по акта М.Р. в показанията си пред съда е посочил, че докато обяснявали на наказаното лице за действащите противоепидемиологични мерки и необходимостта да се носи маска на открито, лицето продължило да не слага маска. Свидетелят твърди, че ясно си спомня как човекът, привлечен към административнонаказателна отговорност през цялото време ги убеждавал за някакви световни конспирации и как следи всички агенции, интернет сайтове и телевизии и не вярва на това, което се случва, както и че носенето на маска не е здравословно и води до тежки заболявания на дихателната система.

Според настоящия съдебен състав тези установени по делото факти, които сочат недвусмислено за отношението на дееца към извършеното от него административно нарушение, опровергават направения от районния съд извод за маловажност на деянието. Лицето очевидно съзнава какво е извършило, но отрича това деяние по принцип да има вредоносни последици. Отрича необходимостта от налагане на такива мерки, а последващото му поведение пред съда, където заявява тъкмо обратното, е обусловено от наложеното с оспореното наказателно постановление административно наказание и нуждата от формиране на защитна теза.

По тези съображения съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора да бъде потвърдено наказателното постановление.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 260821 от 09.06.2021г. постановено по АНД № 189/2021г. на Районен съд – Бургас вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 251а-699/28.10.2020г. на ОД на МВР - Бургас, с което на Р.З.К. за нарушение чл.209а, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за здравето във връзка с т.І, подточка 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.4, предложение второ във връзка с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: