№ 204
гр. Кюстендил, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. К.а
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20221500500609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал. 2, т. 7. от Граждански процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на длъжника ЗАД „Армеец“ АД по изпълнително дело №
20227450400145 по описа на ЧСИ Н. С. с рег. №745 на Камарата на ЧСИ, с район на
действие КОС, срещу действията на съдебния изпълнител във връзка с определяне на
разноските по изпълнението в Постановление от 23.09.2022 г. за адвокатското
възнаграждение на представителя на взискателя Д. К., които жалбоподателят смята, че
неправилно са редуцирани по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК от 800 на 740 лв., както и
досежно определеният размер на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, която следвало да
бъде определена в законовите размери.
В жалбата са наведени доводи, че следващото се възнаграждение за адвоката е
единствено в размер на 200 лв., а не 740 лв., като се сочи, че определената сума била
прекомерна.
Сочи се още, че с покана за доброволно изпълнение вх. № 100-2552/07.09.2022 г.
дружеството било поканено да плати сумата по изп.лист , издаден на 26.08.2022 по
гр.д. № 388/2022 г. на ДРС. В поканата били описани както исковите суми, така и
следващите такси според Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. С възражение
от 09.09.2022 г. длъжникът оспорил размера на адвокатското възнаграждение на
представителя на длъжника, поради което и ЧСИ намалил същото от 800 на 740 лв.
Твърди се, че поради своевременното погасяване на задължения реално други действия
по изпълнението, освен сезирането на ЧСИ с бланкетна молба, не са правени.
Поддържа се също, че размерът на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ била
неправилно определена.
Към жалбата са приложени преписи от: постановление от 23.09.2022 г.,
1
съобщение от 27.09.2022 г., възражение от 09.09.2022 г., платежно нареждане от
08.09.2022 г., всички във вр. с соченото изп. дело, както и списък на разноските за
настоящата инстанция.
Претендират се и разноски за настоящата инстанция в размер на 25,00 лв., такса
в размер на 48 лв. по ТТРЗЧСИ, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото е постъпило становище от другата
страна по изпълнителното производство – взискателя, в което е застъпено мнение, че
жалбата е неоснователна. Излагат се съображения по същество.
Претендират се разноски за настоящото производство в размер на 200 лв.
По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител също е изложил писмени
мотиви по обжалваните действия. Счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че
дължимото адвокатско възнаграждение е определено правилно.
След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени
доказателства, съдът констатира следното:
От фактическа страна е установено, че с молба от 26.08.2022 г. взискателят е
поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника. Към молбата са били
приложени изпълнителен лист, както и пълномощно, ведно с договор за процесуално
представителство, в който е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 800
лева, които са платени в брой.
С разпореждане на ЧСИ от 26.08.2022г. е образувано изпълнителното дело
срещу длъжника за сумите: 13750, 00 лв. главница; 1035,07 лихва за периода 29.11.2021
г. – 26.08.2022 г.; 706,60 лв. обезщетение за забава; 1915,10 лв. деловодни разноски;
800 лв. адв. възнагараждение по изп. дело; 54 лв. образуване на изп. дело; 1574,88 лв. –
такса по ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС; 24,00 лв. – съобщения за прекратяване.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е била
връчена на 07.09.2022 г.
ЧСИ е наложил запори на средствата по банковите сметки на длъжника по
искане на взискателя.
След получаването на поканата за доброволно изпълнение, именно чрез
изпълнен запор от ЦКБ АД, сумата, предмет на изпълнението, била събрана
принудително. Длъжникът обаче депозирал възражение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК
досежно размера на адвокатското възнаграждение от 800 лв., което ЧСИ приел за
дължимо по отношение на пълномощника на взискателя. Във връзка с постъпилото
възражение се е наложило изготвяне на отговор от процесуалния представител на
взискателя, като с Постановление от 23.09.2022 г. ЧСИ намалил възнаграждението му
на 740 лв.
При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от
правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу действия на съдебния
изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, в
законоустановения двуседмичен срок, респ. процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна, поради следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите
на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти,
2
процесуално легитимирани да предявят жалба, сред които и постановлението за
разноските. По указанията на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в изрично посочените в т. 1-3 хипотези. С оглед на това
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал
повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във
всички останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство. На свой ред разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК, приложима на общо основание и в изпълнителния процес, предвижда,
че ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, то по искане на насрещната
страна може да бъде намалено и да се присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА) размер,
препращащ от своя страна към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – нар. Наредбата по-долу.
По указанията на чл. 10 от Наредбата за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200 лв. за
образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1 000 лв. – 1/2 от съответните
възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т. 2-7.
В чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената наредба се сочи, че при интерес от 10 000 лв. до
100 000 лв. размерът на минималното адвокатско възнаграждение да е 830 лв. плюс 3
% за горницата над 10 000 лв.
При посочената правна регламентация се взе предвид, че в случая по молба на
пълномощника на длъжника е било образувано изпълнително дело, с предмет
събиране на парично вземане в размер на общо 19859,65 лв. към момента на изготвяне
на поканата за доброволно изпълнение, съгласно изпълнителният лист, в т.ч. и
разноски по изпълнението.
Освен това, отново по искане на процесуалния представител на длъжника е
пристъпено към принудително изпълнение на вземането чрез налагане на запор, което
действие следва да се приеме като такова в защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания.
От приложения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие,
ведно с пълномощно, се установи, че договореното възнаграждение на представителя
на взискателя е в размер на 800,00 лв. - заплатено изцяло в брой при подписването на
договора, който има характер на разписка за заплащането на посочената сума, което е в
съответствие със задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Размерът на дълга към датата на съставяне на ПДИ – 30.05.2022 г. възлиза на
17406,77 лева, формиран както следва: главница в размер на 13750 лв., 1035,07 лихва за
периода 29.11.2021 г. – 26.08.2022 г.; 706,60 лв. обезщетение за забава; и 1915,10 лв.
деловодни разноски.
При този размер на дълга, дължимото адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл. 10 т. 1 и т. 2, вр. с чл. 7, ар. 2, т. 4 от Наредбата е в размер на 726,10 лв.,
от които 200 лв. - възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и 526,10 лв. –
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по
3
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворение на парично
вземане над 10 000 лв. Като е приел за дължимо такова в размер на 740 лв., ЧСИ е
допуснал нарушение, поради което адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на длъжника следва да бъде редуцирано до посочения по-горе размер.
За прецизност ще посочи още, че твърденията на жалбоподателя, че по
изпълнителното дело са извършени действия само по образуване на изпълнителното
дело, както и че единственото процесуално действие е искането за образуване на
делото и никакви други действия не са извършени, не могат да бъдат споделени. Видно
от данните по преписката, процесуалният представител на взискателя е поискал
справки, вкл. и налагане на запор на банкови сметки, като именно чрез наложения
запор е събрана дължимата сума. Освен това е подавал становище по възражението на
длъжника за намаляване на разноските, които действия са такива по извършено
процесуално представителство във връзка с удовлетворяване на паричното вземане.
Досежно следващата се пропорционалната такса:
Според нормата на чл. 78 от Закона за частните съдени изпълнители (ЗЧСИ)
такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия,
като техният размер и вид са определени в Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ
(ТТРЗЧСИ). За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител
следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски,
размерът на получената предплата и последиците при неплащане (чл. 79 ЗЧСИ).
Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в
тарифата (чл. 83 ЗЧСИ), а пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес (чл. 83 ЗЧСИ). Според разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ
пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Настоящият състав споделя
становището, че под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира
само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по
самото изпълнително дело. Върху последните такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи.
Това следва от забележките към т. 26 ТТРЗЧСИ и по-специално – забележка т. 4,
съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.
Авансовите такси, платими от взискателя и направените от него разноски за адвокат
имат един и същ характер – представляват разноски за изпълнителното производство,
които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 от
ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителното производство, те не се включват в "паричното вземане",
съобразно което се изчислява таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ – така напр. Решение №
263/12.08.2021 г. по в. гр. д. № 7103/2021 г. на СГС, Решение № 1190/25.05.2022 г. по в.
гр. д. № 3658/2022 г. на СГС, Решение № 1139/17.05.2022 г. по в. гр. д. № 1659/2022 г.
на СГС и др. На основание т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ размерът и е, както следва: от 10
000 лева до 50 000 лева – 820 лева + 6 на сто за горницата над 10 000 лева. При
формирания по-горе извод следва, че дължимата от жалбоподателя пропорционална
такса се формира на базата на сумата от 17406,77 лева, респ. възлиза на сумата от
1264,41 лева, или 1517,29 лв. с вкл.ДДС, респ. била е определена неправилно и в тази
част постановлението ще бъде изменено.
По разноските: В настоящето съдебно производство не следва да се присъждат
разноски, тъй като би се стигнало до кумулиране на нови задължения за разноски,
което е недопустимо, като разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение (в
4
този смисъл Определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о.
ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС).
Съдебната практика в този аспект приема, че настоящето производство е аналогично
на производството по чл.248 ГПК и по аргумент, че в него разноски не се присъждат,
тъй като това производство няма самостоятелен характер, не следва да се присъждат и
тук. (така и Определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК, Определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т.
д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. №
1338/2020 г. на ВКС, 3то Г. О.; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018
г. на ВКС, 3-то г. О.). Ето защо макар жалбата на длъжника да е основателна, същият
няма право на разноски в това производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Постановление от 23.09.2022 г. по изпълнително дело №
20227450400145 по описа на ЧСИ Н. С. с рег. №745 на Камарата на ЧСИ, с район на
действие КОС в частта, в която е намалено възнаграждението на адв. Стефан Николов
от 800 лв. на 740 лв., като НАМАЛЯВА поради прекомерност - на основание чл.78,
ал.5 ГПК, размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя от 740,00 лв. на 697,37 лв.
ИЗМЕНЯ Постановление от 23.09.2022 г. по изпълнително дело №
20227450400145 по описа на ЧСИ Н. С. с рег. №745 на Камарата на ЧСИ, с район на
действие КОС в частта, в която таксите по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния
изпълнител са определени в размер на 1570,57 лв. с включен ДДС, като НАМАЛЯВА
размера й на сумата 1517,29 лв. с вкл.ДДС.
Решението не подлежи на обжалване – арг. от разпоредбата на чл. 437, ал. 4 от
ГПК.
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
Копие от настоящото решение да се изпрати на ЧСИ Н. С. с рег. №745 на
Камарата на ЧСИ, с район на действие КОС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5