№ 20373
гр. София, 08.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20211110129533 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба от 27.04.2023 г. длъжникът И. Б. И., чрез адв. В., е релевирала искане за
осъждане на заявителя да й заплати сторените по делото разноски. Със същата молба
длъжникът е формулирал искане за прекратяване на производството по делото.
В указания срок заявителят „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Г.ева, е изложил
доводи, че исканията на длъжника И. Б. И. са неоснователни. В условията на евентуалност е
релевирал възражение за прекомерност на претендираното от И. Б. И. адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, I ГО, 167 състав, приема следното:
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Б. И. и В. С. С..
По така подаденото заявление, съдът е разпоредил и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.06.2021 г. по ч. гр. д. № 29533/2021
г. по описа на СРС, I Г. О., 167 състав.
Длъжникът И. Б. И. е възразила в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като възражението е
подадено чрез адв. В. и към същото са приложени пълномощно, договор за правна защита и
съдействие, както и списък на разноските.
Длъжникът В. С. С. също е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, но впоследствие с
молба от 18.08.2021 г. е заявил, че оттегля възражението си и е заплатил претендираните от
заявителя вземания, за което е приложил фискален бон.
Предвид представеното доказателство за плащане, с разпореждане № 23945 от
15.10.2021 г. съдът е дал указания на заявителя по чл. 414а, ал. 3 ГПК.
В указания от съда срок е постъпило становище от заявителя, чрез юрк. Пиралков, в
което е посочил, че с приложения от В. С. фискален бон са били заплатени всички суми
претендирани от „Топлофикация София“ по настоящото дело, поради което е поискал
същото да бъде прекратено, без да е конкретизирал на какво основание, нито да е заявил, че
оттегля или прави отказ от подаденото заявление.
С оглед становището на заявителя, с което е признал, че претендираните вземания са
били погасени изцяло, с разпореждане от 29.10.2021 г. съдът е оставил без уважение
искането на „Топлофикация София“ ЕАД, обективирано в подаденото заявление по чл. 410
ГПК, за издаване на изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав приема, че след като претендираните от заявителя суми са
1
били погасени изцяло, то интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е
отпаднал и именно поради това съдът не е дал указания на „Топлофикация София“ ЕАД по
чл. 415 ГПК. В този смисъл е и т.10в от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което изрично е прието, че ако кредиторът е
получил изпълнение на вземането след подаване на заявлението и при депозирано
възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е
отпаднал. В случая кредиторът е получил изпълнение както на главниците и лихвите, така и
на разноските, поради което съдът е постановил разпореждане, с което е оставил без
уважение искането на „Топлофикация София“ ЕАД, обективирано в подаденото заявление
по чл. 410 ГПК, за издаване на изпълнителен лист. Ето защо са изцяло неоснователни
доводите на процесуалния представител на длъжника И. Б. И., че производството по делото
е следвало да бъде прекратено, а издадената заповед за изпълнение – обезсилена.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона е, че разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл
задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
В случаите на парични задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, щом не е изплатил дължимата сума. В разглеждания случай
е безспорно, че претендираните от заявителя суми са били заплатени след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като плащането е било
извършено изцяло от единия от двамата длъжници, който е имал интерес да погаси
задължението в пълния претендиран размер. Ето защо обстоятелството, че единият от
двамата длъжници е погасил изцяло претендираните от заявителя вземания, не води до
извод, че другият длъжник има право на разноски, т.е. в случая не може да се приеме, че са
налице защитни действия срещу неоснователно подадено заявление по чл. 410 ГПК.
Отделно от изложеното и само за пълнота следва да се отбележи, че подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на
материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в
самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на
материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът
следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника
от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по
ч.т.д.№ 3074/2018 г.).
Предвид постъпилото след подаване на заявлението плащане и при съобразяване на
т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав не е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК, а е
оставил без уважение искането му за издаване на изпълнителен лист. Ето защо не са налице
основания нито за прекратяване на производството по делото и обезсилване на издадената
заповед за изпълнение, нито за присъждане на разноски на длъжника.
С оглед на гореизложеното, молбата на длъжника И. Б. И., чрез адв. В., за осъждане
на заявителя да й заплати сторените по делото разноски и за прекратяване на
производството по делото е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
2
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Б. И., чрез адв. В., за осъждане на
„Топлофикация София“ ЕАД да й заплати сторените по делото разноски и за прекратяване
на производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3