№ 249
гр. Варна, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
и прокурора М. Вл. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233100600120 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБ.А. К. Ц. - редовно призован, явява се лично и с адв.П. В.,
редовно упълномощен и приет от съда на първата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки, да се даде ход на
делото.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 331, ал. 2 от НПК делото се докладва от съдия
СТАНЧО САВОВ.
АДВ.В.: Поддържаме жалбата и допълнителните съображения.
1
Представям и моля да приемете медицински документи относно бабата
на подзащитния ми, както и на майка му. Представям характеристика по
местоживеене за моя подзащитен, също и трудов договор.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е допустима. По същество ще взема
становище относно нейната основателност. Няма да соча доказателства. Да се
приемат представените писмени доказателства от защитата.
Съдът намира представените писмени доказателства за относими към
предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства 3 бр. амбулаторни
листи, характеристика по местоживеене, както и трудов договор за подс.А. Ц..
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава
ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.В. –Не сме съгласни с присъдата на първоинстанционният съд,
като сме изложили подробни доводи в тази насока, затова съвсем на кратко
ще се спра на някои от тях.
Считаме, че приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка не отговаря на събраните доказателства. На първо място съдът
приема от разпита на испанския гражданин М., че алармата на автомобила се
е деактивирала непосредствено след като подзащитния ми е взел под наем
автомобила. Приема това в неговите показания, които са дадени три години
след инцидента. Странно защо не приема обаче документ - удостоверение,
който е издаден на собственика на автомобила, в което се посочва кога точно
е спряла да излъчва алармата. Съдът приема, че това е частен документи,
поръчан от частно лице, но той е издаден година и половина преди М. да
2
даде показания и той е издаден на собственика на автомобила. Това спиране
на излъчването на алармата се подкрепя от показанията на свидетеля К.,
точно на който е издадено удостоверението. Съдът странно борави с
термини, като променя това, което са казали свидетелите. Направи ми
впечатление в показанията на К., който казва, че устройството е възможно да
дава грешки и първоинстанционния съд приема, че той е казал, че очевидно
устройството не работело – което е съвсем различно и навежда на други
изводи и използвано в анализа води до съвсем други изводи. Показанията на
испанските граждани абсолютно подкрепят обясненията на подзащитния ми
по какъв начин и как е взел автомобила, кога автомобила му е бил отнет и
това съвпада точно с данните кога устройството е спряло да излъчва.
Първоинстанционният съд стига до там да коментира, че реално пострадалия
от престъплението – отнемането на автомобила, всъщност българския
гражданин, който го е закупил, е в странни отношения с подзащитния ми и е
дал някакви показания, които нямат нищо общо с действителността. За това
няма каквито и да е данни, това е едно абсолютно необосновано
предположение от първоинстанционния съд, а и нямаме обвинение за такова
деяние и е житейски невъзможно да се случи. Свидетелят, който е загубил
над 18 000 евро, да поддържа в с.з. подзащитния ми, да бъде на негова страна,
при условие, че той е загубил тази сума и е искал автомобила да бъде върнат
на него. Това житейски не се свързва по никакъв с установената фактическа
обстановка по делото. Всъщност, по делото няма каквито и да е
доказателства, които да оборват тезата на подзащитния ми и дадените
обяснения пред съда.
Освен това, не сме съгласни с оценката на свидетелските показания. Не
сме съгласни, че свидетеля, който е свидетел на отнемането на автомобила,
непосредствено вечерта, след като е отнет, а съдът решава да не кредитира
неговите показания само и единствено заради това, че те били близки
двамата. Считам, че това не е достатъчно основание, при положение, че няма
каквито и да е други доказателства, тези свидетелски показания да не се
кредитират.
От друга гледна точка считам, че и подзащитния ми реално не е
извършил престъплението, за което му е предявено обвинение.
Престъплението по чл.326, ал.1 от НК е довършено, когато съобщението е
3
възприето от този, към който е насочено. Подзащитният ми не е осъществил
от обективна страна състава на престъплението, за което е обвинен, т.к.
разпоредбата на чл.326 от НК се прилага, когато повикванията са за още
неприключило събитие, което изисква незабавна реакция от органите на реда.
Всъщност, подзащитният ми е подал сигнал за нещо, което е било вече
извършено преди няколко дни. Считам, че от обективна страна то не покрива
елементите на престъплението по чл.326, ал.1 от НК. За противозаконно
отнемане е възможно прилагането на този чл.326 от НК, но ако повикването
съдържа твърдение, че противозаконното отнемане се извършва в момента на
повикването и се иска съдействие за предотвратяването му. Такова повикване
ние не сме правили. Със своите действия подзащитният ми не е нарушил
нищо от изложеното. Може действията му да се квалифицират като друго
престъпление - срещу съдебната система, но не и по чл.326 от НК. Считам, че
отговорността му по такова престъпление срещу съдебната система отпада
поради това, че той преди да му е предявено обвинение за това, той разказа и
призна какво е направил. Всъщност той е отправил тази жалба в Испания за
автомобила му поради една единствена причина – т.к. е нямал такава
възможност да напусне Испания, според договора, който е сключил и
неговите притеснения са били единствено за това, да не му бъде потърсена
отговорност, че е напуснал Испания. Моля да имате предвид в този смисъл
Решение№170/07.10.2019 г. по Адм.дело №707/2019 г. на ОС – Плевен.
Действително делото не е на ВКС, но считам, че в същото са посочени и
развити доводите, които излагам.
Считам, че подзащитният ми не е извършил престъплението от
субективна страна. За да е налице субективна съставомерност по чл.326, ал.1
от НК, следва деянието да е извършено с пряк умисъл, а именно да цели да
ангажира неоснователно вниманието на компетентните органи, като подаде
невярна информация въобще за отнемането на автомобила.
Информацията е невярна относно това къде точно е отнет. Но считам, че
подзащитният ми с действията си е съдействал за откриването на автомобила,
въпреки това, което приема съда относно автомобила. В крайна сметка
автомобила въз основа на неговата жалба е бил обявен за издирване в ШИС и
поради тази причина точно е установен.
Показанията на подзащитният ми се потвърждават и от извършените
4
справки за движението на автомобила в Р.България. Автомобилът се движи
само два дни след като е влязъл и месеци след това се появява със съвсем
друг регистрационен номер, за което няма каквито и да е данни моят
подзащитен да има отношение към това и използването на автомобила след
това.
От друга страна, не сме съгласни с определеното наказание, което е
извършил първоинстанционния съд. Считам, че изключително много е
неглижирал смекчаващите вината обстоятелства, а е наблегнал на
несъществуващи отегчаващи вината обстоятелства. Степента на обществена
опасност съдът е счел, че обществената опасност на деянието, извършено от
подзащитния ми, е била изключително висока. Аз не считам това. Считам, че
същия е подал сигнал за откраднатия автомобил, който е довел до
установяването на автомобила. Не споделям мотивите на съда в тази връзка,
че обществената опасност на това деяние е толкова висока. Действително
автомобила е бил отнет, подзащитният ми е подал сигнал. Действително
разликата е в това, че сигнала на автомобила е казал, че е бил откраднат в
Испания, а не в България.
Моля да имате предвид представените по делото характеристични
данни за подзащитния ми, които по никакъв начин не се коментират от
първоинстанционния съд. Той коментира като характеристични данни
предходната му съдимост и деяния, които бил извършил, без по никакъв
начин да коментира характеристичните данни, които ние сме представили.
Същото се отнася и за здравословното състояние на баба му. Предоставили
сме един медицински документ за здравословното състояние на жената от
2022г. и съдът твърди, че нямало каквито и да е данни бабата да е била болна
към монета, когато подзащитния ми твърди, че се е наложило да се прибере в
България заради нея. Моля да имате предвид, че жената в момента е на 96 г.
Същата е със сериозни заболявания, които от медицинските документи се
вижда, че са хронични. Няма как 96 годишна жена да е болна днес, а преди
три години да не е била. Поради тази причина предоставихме по стари
документи, за да е видно, че жената е болна. В момента подзащитния ми не
живее при нея, но се грижи за нея, т.к. тя не е подвижна, не вижда и той й
носи храна и я обслужва всекидневно. Грижи се за майка си, като и двете
жени са самотни. Има сестра, но тя е музикант и непрекъснато има
представления в чужбина, не се задържа в България и по тази причина той се
5
грижи и за двете жени.
Моля да отчетете и положителната страна на самопризнанията, които
същия е направил, като считам, че с тях е спомогнал за разкриване на
обективната истина. Моля да имате предвид добрите характеристични данни,
които сме представили, не само тези, които съда е извлякъл от материалите по
делото. В характеристиката, която и днес предоставих, домоуправителя
описва по какъв начин подзащитния ми се грижи за баба си.
Той работи и има изградени трудови навици, като работата му е
свързана с изхранване на семейството му, като неговото единствено
семейство са майка му и баба му. Няма за кого другиго да се грижи. Считам,
че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като
състоянието на баба му и това, че той е единствения, който се грижи за нея, е
съществено такова.
Моля да уважите искането, което съм направил, но ако все пак
прецените, че подзащитния ми има вина за извършеното деяние считам, че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като едно от тях е
абсолютно такова и моля при определяне на наказанието, да приложите чл.55
от НК и да слезете под абсолютния минимум и на подзащитния ми да бъде
наложено наказание „Пробация“, т.к. по този начин ще бъдат изпълнени
целите на закона. Считам, че престъплението не е с висока степен на
обществена опасност, а първоинстанционния съд от високата степен на
обществена опасност, която твърди, че има, е извел високата обществена
опасност на подзащитния ми. Считам, че нито той, нито деянието е с висока
обществена опасност и считам, че с такова наказание ще се изпълнят целите
на закона, но и ще се даде възможност на подзащитния ми да продължава да
се грижи за роднините си, като за баба му това е жизнено важно.
Моля за Вашето решение в тази връзка.
ПРОКУРОРЪТ – Намирам жалбата за неоснователна. Считам, че не е
от съществено значение кога е спряло да излъчва устройството на
автомобила. Това би имало значение за умисъла, ако беше повдигнато
обвинение по чл.206 от НК за обсебване. В случая няма такова. По отношение
на престъплението по чл.326 от НК - оспорваме подаден сигнал за тревога.
Съдът правилно е приложил материалния закон и в тази връзка моля да
6
потвърдите първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
ЖАЛБ.Ц.- Поддържам казаното от адвоката си.
ПОСЛЕДНА ДУМА
ПОДС.А. К. Ц. - Моля да ми дадете възможност да продължа да се
грижа за семейството ми и да ми наложите такава присъда, каквато адвоката
поиска.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, като след съвещанието счете
делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7