Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12258 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Ищецът И.Й.М. твърди
в исковата си молба, че на 23.08.2009 г. пострадал при ПТП в гр. Пордим, обл.
Плевен. При управление на л.а. „Рено“, модел „Еспейс“ с немски рег. № ********водачът
Г.И.А. нарушил правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост
блъснал пресичащите пътното платно деца В.Ф.И. и И.Й.М.. По образуваното НОХД №
4468/2009 г. по описа на РС – гр. Плевен била постановена окончателна присъда,
с която водачът Г.А. бил признат за виновен и осъден по повдИ.ото му обвинение.
Произшествието
настъпило на територията на РБ и било причинено от МПС с чужда регистрация. Н.Б.НА
Б.А.З. (НББАЗ) следвало да отговаря при наличие на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Пред бюрото била заведена щета, но
до момента не било предложено и изплатено обезщетение.
Моли, в случай, че
за „Рено Еспейс“ няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, гранична застраховка или сертификат „зелена карта“ Г. Ф. да
бъде осъден да заплати обезщетението за неимуществени вреди. Претенция пред Ф.а
била предявена, но до момента плащане от този ответник не постъпило.
В резултат на
произшествието пострадало детето И.М., което получило тежка гръдна травма –
счупване на три ребра отдясно, счупване на лява ключица, контузия на белия
дроб, нахлуване на въздух и излив на кръв в лявата гръдна половина. В
продължение на 22 дни ищецът бил в болнично заведение за лечение, като
уврежданията били създали и опасност за живота му. М. търпял силни болки и
страдания, не се чувствал добре нито физически, нито емоционално за
продължителен период от време. Пострадалият не могъл да извършва обичайните си
ежедневни занимания, спазвало е постелен режим, който го е поставил в изолация
от приятелския му кръг, не ходел на училище. Детето преживяло и силен стрес,
което оказало негативно въздействие върху психиката му и създало нетипични за
възрастта му физиологични проблеми. Все още не се възстановило напълно от
претърпените увреждания. Неимуществените вреди оценява на сумата от
100 000 лева, от които претендира частично заплащане на 60 000 лева,
съгласно допуснато от съда увеличение на иска с протоколно определение от
24.02.2017 г. Претендира и заплащане на законната лихва от 08.08.2011 г. до
окончателното изплащане.
Предпочитаният
ответник НББАЗ оспорва наличието на основания за ангажиране на отговорността му.
Липсвали доказателства увреждащото МПС да се намира обичайно на територията на Федерална
република Германия (ФРГ). Нямало и данни за наличие на застраховка с германски
или друг чуждестранен застраховател от държава членка на системата „Зелена
карта“. Твърди, че ищецът допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като внезапно навлязъл на пътното платно, без да се съобрази с движението и
скоростта на приближаващия автомобил. Оспорва и претърпените увреждания и
причинната им връзка с процесното ПТП. Счита, че не дължи лихва за забава преди
датата на завеждането на исковата молба и евентуално възразява за погасителна
давност на акцесорната претенция.
Евентуалният
ответник Г. Ф. оспорва допустимостта и основателността на иска. В полза на
ищеца било присъдено обезщетение в качеството му на граждански ищец по НОХД №
4468/2009 г. по описа на РС – гр. Плевен. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който предприел пресичане на пътното
платно на необозначено за целта място.
Третото лице
помагач на страната на ответника Г. Ф. Г.И.А. не изразява становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Установява
се от събраните по делото доказателства, че Г.И.А. е признат за виновен в това,
че на 23.08.2009 г. в гр. Пордим, обл. Плевен, при управление
на МПС – лек автомобил “Рено Еспейс” с немски регистрационен № LV04175, нарушил
ЗДвП, както следва:
Чл. 5 (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди;
(2) Водачът на пътно превозно
средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства;
Чл. 20 (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Чл. 21 (1) При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойността на
скоростта – 50км/час в населено място, и по непредпазливост причинил на И.Й.М.,
ЕГН ********** тежка телесна повреда, изразяваща се в гръдна травма, довела до
разстройство на здравето, опасно за живота, което е настъпило в момента на
инцидента и е било постоянно за периода от 23.08.2009 г. до 11.09.2009 г., т.е.
за период от около месец и половина, като след деянието деецът е избягал от
местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. посл., б „а” пр.1 вр. ал.
1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
С присъдата Г.А. е
осъден да заплати на И.М. сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет
на повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва от 23.08.2009 г. до
окончателното изплащане.
Настоящият съдебен
състав, разглеждащ гражданските последици от деянието, е обвързан по силата на
чл. 300 от ГПК, да приеме за установено, че Г.И.А. е извършил виновно
противоправно деяние, от което на И.М. е причинена тежка телесна повреда – гръдна
травма, довела до разстройство на здравето, опасно за живота за период от около
месец и половина.
Спорният по делото
въпрос е кой от ответниците по делото – НББАЗ или Г. Ф. е легитимиран да понесе
отговорността за претърпените от ищеца вреди.
Съгласно чл. 282,
ал. 3 от КЗ (отм.), НББАЗ е представително национално бюро за РБ по смисъла на
Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за функциониране на
системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражднаска отговорност“
на автомобилистите в държавите членки.
Бюрото изпълнява и
функциите на Компенсационен орган, като извършва плащания в случаите по чл. 284
от КЗ (отм.).
Безспорно е по
делото, че произшествието е настъпило на територията на РБ.
В хода на
производството са положени усилия за установяване на чуждия застраховател, като
от многобройната кореспонденция с органи във ФРГ не се установи превозно
средство „Рено Еспейс“ с рег. № LV04175 да се
намира обичайно на територията на тази държава, да има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ или да е издаден сертификат „Зелена карта“.
При тези данни липсва основание за ангажиране на
отговорността на НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган и съответно приложение
на някоя от хипотезите на чл. 284, ал. 1, 2 или 3 от КЗ (отм.).
Поради това
главният иск срещу НББАЗ следва да бъде отхвърлен.
Легитимиран да
понесе отговорността в случая е Г. Ф.. Налице са предпоставките по чл. 288, ал.
1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) Тъй като не се установи л.а. „Рено Еспейс“ да има
валиден регистрационен номер, на основание чл. 258, ал. 3 от КЗ (отм.),
територията, на която обичайно се намира превозното средство е територията на
държавата, където е настъпило произшествието, в случая – Република България. Дори
и обаче това да е трета държава, отново са налице предпоставките за пасивна
материално правна легитимация на ответника Г. Ф., съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „в“ КЗ (отм.).
Предявената по
съдебен ред претенция е допустима, тъй като е изпълнена процедурата по чл. 288,
ал. 11 от КЗ (отм.): с молба вх. № 24-01-336/10.07.2014 г. ищецът е предявил
пред Ф.а претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от
ПТП на 23.08.2009 г. неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на три ребра
отдясно, счупване на лява ключица, контузия на белия дроб, нахлуване на въздух
и излив на кръв в лявата гръдна кухина.
С писмо изх. №
24-01-336/02.10.2014 г. Г. Ф. е уведомил законния представител на ищеца И.М. – Т.П.А.,
че УС на ГФ е отказал изплащане на обезщетение с решение № 29-3/02.10.2014 г.
В
Тълкувателно решение № 2/06.06.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС е
прието, че при уважен иск срещу делинквента на основание чл. 45 ЗЗД е допустим
прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), като плащането на сумата, присъдена
на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на
прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), но е от евентуално значение за неговата
основателност. Влязлата в сила присъда, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна
за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Поради
това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на
обстоятелството, че Г.А. е извършил посоченото деяние, съставляващо по
престъпление по чл.
343, ал. 3 пр. посл., б „а” пр.1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, пряката причинна връзка между деянието и настъпилите
в резултат на него вреди, включително вината на водача на увреждащото МПС.
От правна страна се доказа осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя на произтеклите от произшествието вреди.
Извършването
на противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на действащите към
момента на произшествието разпоредби на чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 20, ал. 1 и 2 и
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и виновността на дееца са установени с влязла в сила присъда
по НОХД № 4468/2009 г. по описа на РС – гр. Плевен. Настоящият състав, сезиран
с иск относно гражданските последици от деянието е длъжен да се съобрази с
решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. Предвид наличието на влязла в сила
присъда по тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези
обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите на
наказателния съд.
Отговорността
на виновния водач за причинени вреди на правни субекти от произшествието е била
ангажирана при разглеждане на предявен от ищеца в настоящото производство И.М.
граждански иск.
Съгласно дадените в т. 1 от ТР № 1/23.12.2015 г по
тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС задължителни указания застраховката
„Гражданска отговорност“ има обезщетителен характер и предназначението й е да
репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото
увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана
гражданската отговорност на делинквента. Прието в цитираното тълкувателно
решение, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ не отговаря
когато отсъства деликт, извършен от застрахования и извън обема на гражданската
му отговорност в определените в чл. 51 и 52 от ЗЗД граници. При същите
предпоставки следва да отговаря и Г. Ф. относно репариране на вреди от
произшествие, настъпило при управление на МПС, за което не е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въпреки че
решението по деликтния иск срещу делинквента няма сила на пресъдено нещо срещу Г.
Ф., обхватът и размерът на вредите, когато са едни и същи, имат
обвързващо спрямо него действие в материалноправно отношение. Поради това по
предявен срещу Г. Ф. иск по чл. 288 от КЗ (отм.), той следва да обезщети
причинените вреди в размера, в който е задължен да ги обезщети виновният водач.
Установява
се от съдържанието на присъда № 184 от 10.03.2010 г. по НОХД № 4468/2009 г. по
описа на РС – гр. Плевен, че обезщетението от 15 000 лева е за получената
от пострадалото дете гръдна травма. В настоящото производство се твърди, че И.М.
е имал и счупена ключица. Това травматично увреждане не е включено в
обезщетението, определено на М. по предявения от него граждански иск в
наказателното производство. От изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че функцията на лявата раменна става е възстановена,
а допълнително лечение и интервенции не се налагат.
Това
травматично увреждане допълнително е усложнило сериозно влошеното здравословно
състояние на детето. Наличието на политравма е усилило страданията му и е
допринесло за силния интензитет на болките, които е изпитвало. Счупването на
лявата ключица представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2
от НК и е причинило трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за
период по-дълъг от 30 дни. Предвид възрастта на пострадалия, но и липсата на
трайни последици от това увреждане, предвид пълното възстановяване на горния
крайник, съдът счита, че 5 000 лева е справедлив размер на обезщетението.
При определянето му съдът съобрази и конкретните икономически условия в
страната към датата на получаване на това увреждане – 23.08.2009 г.
Ответникът Г. Ф. е
възразил за наличие на съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат поради пресичане на М. на необозначено за целта място.
По смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си
пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде
конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС,
II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до
уврежданията. За този факт, доколкото възражението е направено от ответника и
го ползва при положителното му установяване доказателствена тежест носи
навелият го, в случая - ответникът.
Съдебната
авто-техническа експертиза е заключила, че спрямо момента, в който пешеходецът И.М.
е навлязъл в платното за движение от напречната улица, водачът на л.а. „Ретно
Еспейс“ е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
произшествието при движение на пешеходеца с бавен, спокоен или бърз ход. Ударът
за водача на автомобила е бил непредотвратим единствено при тичане на
пешеходеца.
От показанията на
св. В.И., очевидец на произшествието, се установява, че И.Миков е предприел
пресичане с бързи крачки. При бърз ход на М., ударът за Г.А. е бил
предотвратим. Съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4: преди да навлязат
на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение и да не преминават през
ограждения от парапети или вериги. Св. И. е възприел прибързаното движение от
страна на М., който е предприел пресичане на пътното платно без да се огледа и
да се увери в безопасността си. Именно това решение на ищеца е допринесло за
получените увреждания. Наличието на причинно-следствена връзка обуславя извод за
наличие на съпричиняване.
Съгласно т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., от значение е
причинната връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, а
наличието на вина е ирелевантно обстоятелство. Това е и причината Върховният
съд да счете, че когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата,
следва да се приложи нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, независимо, че това лице
не може да действа виновно.
При отчитане приноса на ищеца, съдът намира, че
определеното обезщетение от 20 000 лева следва да бъде намалено с
¼, поради което претенцията е основателна за сумата от 15 000 лева.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи
нито да е заплатил изцяло или отчасти обезщетението, нито че ищецът е получил
плащане от осъдения делинквент, поради което следва да заплати на И.М. сумата
от 15 000 лева.
По
предявения от ищцата иск за заплащане на законната лихва съдът намира следното:
Съгласно
чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.) Г. Ф. изплаща обезщетения по реда, определен с Правилника
за устройството и дейността на Ф.а и дължи лихва за забава от датата, на която
изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице.
На 10.07.2014
г. ищецът е сезирал Г. Ф. с молба за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, като по силата на чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.) лихвата се дължи от
датата, на която изтича срока за произнасяне по претенцията, който срок не може
да бъде по-дълъг от три месеца.
Задължение
на Г. Ф. е в този законов тримесечен срок да събере доказателствата, нужни за
да се произнесе по искането на увреденото лице. Законна лихва се дължи от
изтичане на максималния тримесечен срок за отговор, доколкото дотогава
съществува възможност, след водене на преговори, кореспонденция, разяснения,
представяне на допълнителни доказателства, претендираното обезщетение да бъде
изплатено. (решение № 1954 от 27.10.2014 г. на САС по в. гр. д. № 1792/2014 г.)
Сумата от 15
000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата, следваща изтичането на тримесечния
срок по чл. 288, ал. 7 от КЗ – 11.10.2014 г.
Претенции
за присъждане на разноски са направили ищеца и ответниците.
Предвид
неоснователно предявената пред НББАЗ претенция, в полза на този ответник И.Й.М.
дължи да заплати сторените от него разноски. Процесуалният представител адв. Б.
е възразила за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 6 276 лева. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 8 от Наредба № 1/2004 г., размерът на възнаграждението
е 3 156 лева. Налице е основание за присъждането му в по-висок размер
съобразно фактическа и правна сложност на спора и брой и вид на извършвани
процесуални действия. При наличие на посочените обстоятелства, съдът определя адвокатското
възнаграждение в размер на 3 500 лева, поради което общата стойност на
разноските е 4 056 лева.
Частичната
основателност на предявения срещу Г. Ф. иск ангажира отговорността му за
заплащане по сметка на СГС на сумата от 600 лева държавна такса и 75 лева
депозити за експертизи.
Ищецът е
бил представляван от адв. К., която му е оказала безплатна правна помощ, поради
наличие на основание по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съразмерно на уважената
част от иска, на адв. К. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 875
лева.
Съразмерно
на отхвърлената част от иска, на Г. Ф. се дължат разноски в размер на 412.50
лева от общия размер от 550 лева – 200 лева депозит за експертиза и 350 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Й.М., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Т.П.А.,
ЕГН ********** срещу Сдружение Н.Б.НА Б.А.З., ЕИК********, със седалище и адрес
на управление *** иск с правно основание чл. 282, ал. 3 от КЗ (отм.) за
заплащане на сумата от 60 000 лева, частичен иск от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 23.08.2009 г., изразяващи
се в гръдна травма и счупване на лявата ключица и за заплащане на законна лихва
върху главницата за периода 08.08.2011 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. Ф., със
седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Й.М., ЕГН **********,
действащ чрез законния си представител Т.П.А., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП на 23.08.2009 г., изразяващи се в гръдна травма и счупване на лявата
ключица, ведно със законната лихва от 11.10.2014 г. до окончателното изплащане,
като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лева,
частичен иск от сумата от 100 000 лева, както и за заплащане на законна
лихва върху главницата за периода 08.08.2011 г. – 10.10.2014 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на СГС сумата от 600 лева държавна такса и 75 лева депозити
за експертизи по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., Г. Ф., със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. П.К., с адрес ***, офис
10 сумата от 875 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.Й.М., ЕГН
**********, действащ чрез законния си представител Т.П.А., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Сдружение Н.Б.НА Б.А.З., ЕИК********, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 4 056 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Игнат Й.М., ЕГН **********, действащ чрез
законния си представител Т.П.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г. Ф.,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 412.50 лева разноски за
производството.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника Г. Ф. – Г.И.А., ЕГН **********,
с адрес ***.
Решението
може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: