№ 156
гр. гр. Лом, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20211620101481 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, чрез пълномощника си, адв. В.П. Г., САК, срещу Р. Б. К., ЕГН **********, от гр.
Лом, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между третото лице БТК ЕАД и ответника, с клиентски номер
при 1241745 е имало сключен договор за далекосъобщителни услуги от 14.05.2018 год., за
мобилен номер **********, по който ответникът е неизправна страна.
Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми за пет последователни месеца,
доставчикът прекратил едностранно договорите по вина на абоната, начислил е съответна
неустойка и е издал крайна фактура за задълженията.
С договор за цесия от 16.10.2018 год. мобилният оператор БТК прехвърлил свои
вземания, сред които и процесното на третото лице С.Г.ГРУП ООД, ЕИК *********, което
дружество от своя страна ги прехвърлило на ищеца ЮБЦ ЕООД с Договор за цесия от
01.10.2019 год., като така последния встъпил в правата на първоначалния кредитор.
Уведомленията за извършените прехвърляния на вземания са приложени към исковата
молба.
Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното
производство е бил известен за издадената Заповед за изпълнение и се възползвал от
правото да възрази срещу нея. За ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на
установителен иск.
Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 97,83 лв., представляваща
1
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 01.05.2018 год. до 01.09.2018 год.,
дължими по договор с клиентски № 1241745, сключен между ответника и БТК ЕАД, за
което са издадени фактури : **********/01.06.2018 год., № **********/01.07.2018 год., №
**********/01.08.2018 год. и № **********/02.09.2018 год., съгласно издадената по ч.гр.д.
№ 110/2021 год. на ЛРС Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК.
Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид становището на ответника, съдът приема, че между страните няма спорни
фактически твърдения..
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена
молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като
прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК в случай, че са налице предпоставките за това.
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът Р. Б. К. се явява лично. Признава иска, като твърди, че причините за
изпадането в забава са социални.
Няма оспорени фактически твърдения.
Доказателствата са писмени.
Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 110/2021 год. на РС –
Лом.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и
признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно
заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:
Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването
на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно
производство по реда на чл. 410 ГПК. Ответникът е направил признание на иска по
основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска
постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се
постановява при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от
ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.
Тъй като признанието на исковете е направено след депозиране на искането по чл.
410 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва в откритото съдебно
заседание, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за
завеждане на делото.
Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и разноските по делото – в заповедното и в исковото
производство, които се претендират изрично – в общ размер на 410 лв., от които 205 лв. за
заповедното производство и 205 лв. за исковото производство и се представя списък по чл.
80 ГПК.
При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Б. К., ЕГН **********, от гр. Лом, ДЪЛЖИ на
ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, СУМАТА от 97,83 лв. (деветдесет и седем лева,
83 ст.), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 01.05.2018 год.
до 01.09.2018 год., дължима по договор с клиентски № 1241745, сключен между ответника и
БТК ЕАД, за което са издадени фактури : **********/01.06.2018 год., №
**********/01.07.2018 год., № **********/01.08.2018 год. и № **********/02.09.2018 год.,
съгласно издадената по ч.гр.д. № 110/2021 год. на ЛРС Заповед № 260085/15.01.2021 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Б. К., ЕГН **********, от гр. Лом, ДА ЗАПЛАТИ на ЮБЦ ЕООД,
ЕИК *********, гр. София, направните във връзка с делото разноски за тази инстанция в
общ размер на 410,00 лв., от които разноски в производството по установителните искове –
205,00 лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 110/2021 год. на ЛРС, в
размер на 205,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3