РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Видин, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.Т. И.
Членове:В. Д. С.
В. Р. Г.
при участието на секретаря В.В. У.
в присъствието на прокурора Л. М. П.
като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20241300600164 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от частния тъжител Е. Г.
С., чрез адвокат Л. М. присъда № 6 от 08.02.2024 г., постановена по НОХД №
595/2023 г. по описа на Районен съд – Видин. С присъдата подсъдимата С. Н.
М., ЕГН: **********, родена на 04.07.1980г. в гр. Видин, българка, с
българско гражданство, с постоянен адрес: гр. Видин, ж.к. "*" бл. *, вх. *, ап.
* и настоящ адрес: гр. Видин, ж.к. "*" бл. *, вх. *, ап. *, неомъжена, средно
образование, с месторабота: личен асистент, неосъждана е призната за
невиновна за това, че като родител не е изпълнила спогодба, утвърдена от
съда с протоколно определение от 04.02.2021 г. по гр. д. № 70/2021 г. по описа
на РС-Видин относно упражняване на родителски права и режим на лични
контакти на бащата Е. Г. С. с детето Е.и Е. С.а, ЕГН **********, като не е
предала детето на бащата да живее при него както следва; на 27.03.2023 г. за
времето от 27.03.2023 г. до 02.04.2023 г., на 10.04.2023 г. за времето от
10.04.2023 г. до 16.04.2023 г., на 24.04.2023 г. за времето от 24.04.2023 г. до
1
30.04.2023 г. и на 08.05.2023 г. за времето от 08.05.2023 г. до 14.05.2023 г.,
като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление
през непродължителен период от време с 4 деяния, осъществяващи състава на
едно и също престъпление при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. На основание чл.9, ал.1,
предложение 1-во от НК е оправдана по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата частният тъжител Е. Г. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Видин, ж.к. „*“ бл. *, вх. *, ап. * е осъден да заплати на С. Н. М., ЕГН
********** сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството пред РС-Видин.
Недоволен от присъдата си частния тъжител Е. Г. С. в срок е депозирал
въззивна жалба. В нея посочва, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, включително в частта за разноски. Моли същата да се
отмени и да се постанови нова присъда, с която да се осъди подсъдимата С.
Н. М.. Посочва, че ще представи допълнителна жалба след изготвяне на
мотивите.
Постъпилата въззивна жалба е връчена на подсъдимата на С. Н. М. като
същата не е депозирала отговор.
В разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК след служебна
проверка на материалите по делото въззивният състав е предоставил
възможност на страните за представяне на нови доказателства.
В открито заседания частният тъжител се явява лично и с адвокат Л. М.. В
хода съдебните прения се посочва, че контролираният съд е направил
неправилно изводи за наличието на хипотезата на чл. 9 ал. 2 от НК. Посочва
за периода от 01.03.2023 г. до месец юни 2023 подсъдимата е блокирала
всякакви контакти на частния тъжител с тяхното дете и едва след
предприетите действия от тъжителя, чрез частния съдебен изпълнител е
предприела действия по спазване на споразумението. Посочва още, че
Районен съд – Видин неправилно е извел като извод, че липсват вредни
последици от деянието. Моли да се отмени присъдата и да се признае
подсъдимата за виновна за извършеното престъпление, както и да се отмени
присъдата в частта за извършените разноски. Претендират се разноски пред
2
първоинстанционния съд.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимата се явява
лично и с адвокат Б. В.. Посочват, че присъдата на Районен съд – Видин е
правилна. Посочва, че детето е със 100% инвалидност и е преминало през
десетки операции. Прави анализ на доказателствата, като посочва, че
подсъдимата е направила всичко зависещо от нея да осъществи личните
контакти с бащата на детето им. Посочва, че отказът за самото предаване не
бил на майката, а само от детето, като не са настъпили никакви обществено
опасни последици от липсата на предаване. Моли да се постанови присъда и
да се присъдят разноски за втора инстанция.
В реплика на адвокат М. се посочва, че деянието е извършено умишлено от
страна на подсъдимата, като частният тъжител е бил тотално игнориран и
лишен от възможността да контактува със своето дете.
В дуплика на адвокат В. посочва, че към момента има висящо досъдебно
производство за физически тормоз от страна на частния тъжител към детето.
В обръщение към съда, тъжителят С. посочва, че той е потърпевш, защото
не може да вижда детето си. Посочва, че детето няма изоставания, а само
операции на небцето. Посочва, че е гледал детето и се е грижил за него.
Прави анализ на доказателствата като обръща внимание на показанията на
КСУДС. Посочва, че за момента между него и подсъдимата имат ново
споразумение, което се изпълнява до момента, като детето започва да свиква
и се надява да се върне взаимоотношенията между баща-дъщеря.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна,
постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните
и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до
единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството
и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
С протоколно определение по гр. дело № 70/2021 по описа на Районен съд –
Видин е утвърдена постигнатата между страните спогодба, според която
същите са се споразумели да упражняват съвместно родителските си права
върху роденото от фактическо съжителство дете – Е.и Е. С. Това
3
споразумение се изпълнявало и от двете страни, макар и не изрядно, но е бил
постигнат консенсус между тях. През месец март 2023 година между
страните се породил конфликт и инцидент, за което било образувано и гр.
дело № 592/2023 по описа на РС-Видин по ЗЗДН.
Детето Е.и Е.ова Сурчева е претърпяло няколко операции, вследствие на
които е станало по-емоционално и по-чувствително, като изразява по бурен
начин своите реакции и възприятия. От експертно решение на ТЕЛК към
МБАЛ „Света Петка“ е видно, че детето е с 100% инвалидност с чужда
помощ със срок до 01.09.2024 г.
През месец юни отношенията между двамата родители – частния тъжител и
подсъдимата са се нормализирали, като са постигнали ново споразумение,
което се изпълнява до момента, като започват и да се нормализират
отношенията между бащата и детето.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при
обсъждането им. Правилно районния съд е извел изводите си, въз основа на
всички доказателства.
Окръжен съд – Видин се съгласява с достигнатия извод на
първоинстанционния съд, като настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради
което не намира за необходимо да го преповтаря. В тази връзка е необходимо
да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда
отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези,
които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение №
372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение
№ 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.)
Окръжен съд - Видин намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
4
съставомерността на поведението на подсъдимата както от обективна, така и
от субективна страна за престъплението чл. 182, ал.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК.
Правилни са изводите на контролирания съд относно обективната и
субективната страна на престъплението.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК са
обществените отношения, които гарантират безпроблемното упражняване на
родителските права и осъществяването на личните контакти между
родителите и децата, които контакти са регламентирани посредством влязъл в
сила съдебен акт, какъвто в случая е процесното съдебно решение на Районен
съд - Видин. Пострадал от това престъпление може да бъде както детето, така
и родителят, на който са предоставени родителските права или права за лични
контакти с детето. Изпълнителното деяние на престъплението може да се
осъществи както с действие, така е посредством бездействие. За да бъде
извършено престъплението е необходимо деецът да не предаде детето на
родителя, или да предприеме такова поведение, което като резултат да доведе
до невъзможност на правоимащия да се срещне и да осъществи контакт със
своя низходящ.
В настоящия случай е налице втората хипотеза - осуетяване на изпълнение
на съдебно решение, тъй като подсъдимата е създала обективни пречки за
упражняване съответното право на бащата, като е прекъснала всякакъв
контакт с частния тъжител и не предавала детето в процесния период и по
този начин не може да бъде изпълнено решението. По отношение на
субективната страна на деянието, Районен съд – Видин правилно е възприел,
че деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, с целени
и настъпили общественоопасни последици.
Настоящата съдебна инстанция, подобно на контролирания съд, намира, че
обществената опасност на деянието извършено от подсъдимата в този
конкретен случай е явно незначителна и с оглед на това са налице условията
за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като счете, че в хода
на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, от които
може да се направи категоричен извод, че подсъдимата макар и формално да
е осъществила признаците на деяние предвидено в чл. 182, ал. 2 вр. с чл. 26
от НК, то не е престъпление, тъй като според Окръжния съд, настоящият
5
случай се характеризира като малозначителен, поради което не е налице
извършено престъпление, макар да са осъществени признаците от обективна
и субективна страна на деянието.
Обществената опасност на извършеното и личната такава на дееца
предполагат приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Макар формално да
осъществява признаците на състава по чл. 182, ал. 2 вр. с чл. 26 от НК,
деянието е малозначително по смисъла на посочената правна норма.
Окръжният съд – Видин се солидаризира с изводите на Районен съд – Видин,
като взема предвид събраните по делото факти, а именно състоянието на
детето, подсъдимата е майка на детето, като е била назначена за негов
асистент, краткият период (4 свиждания) и възстановените между страните
отношения при спазване на режима за контакти, както и че едно евентуално
осъждане за това деяние, ще попречи на подсъдимата за реализация на пазара
на труда, което от своя страна ще попречи за полагането на качествени грижи
за тяхното дете.
Разпоредбата на чл. 182 от НК защитава важни обществени отношения
свързани със брака, семейството и децата. Това в конкретната хипотеза обаче
не е достатъчно, за да обоснове използването на санкционните средства на
наказателното право, тъй като установените в съдебното следствие факти по
категоричен начин установяват много ниска степен на увреждане на
обществените отношения.
Въпреки, че с деянието е реализирана обществена опасност, по степен тя е
явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените
отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие то
качеството на престъпление. Не са налице и двете характеристики на
престъплението, каквито са обществената опасност на деянието и дееца и
затова в случая, следва да доведе до извод за ненаказуемост на дееца, дори
при формалното осъществяване признаците на състава на съответното
престъпление.
По изложените съображения въззивният съд се съгласява с извода на
Районен съд - Видин, че макар формално да осъществява признаците на
престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, деянието извършено от подсъдимата е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и поради явната
незначителност на обществената му опасност, то не е престъпно.
6
Окръжен съд – Видин следва да разясни на страните, че от придобитите му
непосредствени впечатления, достигна до извод, че частният тъжител и
подсъдимата са родители, които се стремят да положат максимални грижи в
името на благото на тяхното дете. Всеки от тях се стреми да даде най-доброто
от себе си в името на Е.и Е. С.а, но не взема предвид полаганите грижи от
другия родител.
Подобно на дадените разяснение на двамата родители от социалните
работниците от КСУДС – гр. Видин, Окръжен съд – Видин напомня на
страните, че подаваните жалби и сигнали до институциите влияят върху
емоционалното и психическо здравословно състояние на тяхното дете.
Същото става пряк участник в конфликта между двамата родители и формира
в съзнанието си особени модели на поведение, за които трябва да се полагат
допълнителни грижи за тяхното преодоляване.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 190 от
НПК, направените по делото разноски следва да се възложат в тежест на
частния тъжител.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
При извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна
или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Окръжен съд
– Видин
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6 от 08.02.2024 г., постановена по НОХД №
595/2023 г. по описа на Районен съд – Видин.
7
ОСЪЖДА Е. Г. С. с ЕГН: ********** да заплати на С. Н. М. с ЕГН:
**********, на основание чл. 190 от НПК, сумата от 1500 лева адвокатско
възнаграждание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8