Решение по дело №13501/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6022
Дата: 25 септември 2018 г. (в сила от 11 януари 2021 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20161100113501
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр.София, 25.09.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13501 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).

В.С.Н. твърди, че на 21.03.2014 г. около 05:45 часа, на ул. „Цар Освободител“, в гр. Кюстендил, Д.И.Д., водач на лек автомобил - такси, марка „Шкода”, модел „Фабия” с ДК№ ******, в който е пътувала ищцата, при завиване в обратна посока не е пропуснал насрещно движещият се лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „190Е” с ДК№ ******, което е довело до сблъсък между двата автомобила.

Излага, че в резултат от процесното ПТП на ищцата са причинени следните телесни увреждания: неразместена фрактура на дясна ключица; счупвания (фрактури) на III-то и IV-то десни ребра по една линия; контузия на главата, изразяваща се в голям хематом в дясна челна област; контузия-натъртване на меки тъкани и болка в дясна тазова област; лекостепенна следтравматична пневмония и/или малък следтравматичен плеврален излив вдясно. Сочи, че през периода на възстановяване (около два месеца) е изпитвала болки и страдания, особено интензивни през първия месец, като към момента не може да използва пълноценно дясната си ръка.

Поддържа, че към датата на увреждането, за лекия автомобил „Шкода”, модел „Фабия”, с ДК№ ******, причинил инцидента, е налице валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със „Застрахователна компания Л.И.“ АД. Излага, че по отправена извънсъдебна претенция застрахователното дружество е изплатило сумата от 7500 лв., който размер счита за крайно занижен с оглед претърпените болки и страдания. Прави искане ответника да бъде осъден да й заплати сумата от 32 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно с лихвата върху тази сума от датата на деликта - 21.03.2014 г.

Ответникът Застрахователна компания „Л.И.“ АД оспорва иска по размер, като признава наличието на застрахователно правоотношение и твърди, че на 13.08.2015 г. е изплатил на ищцата сумата от 7500 лв., с което е изпълнил задължението по застрахователната полица. Счита определенията размер за справедлив с оглед уврежданията и възстановителния период, поради което настоящата искова претенция се явява неоснователна. Релевира възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на В.Н., която не е била с поставен обезопасителен колан.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск, ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.

С влязло в сила решение №313 от 12.11.2014 г., постановена по НОХД № 612/2014 г. по описа на РС – Кюстендил, Д.И.Д. е признат за виновен за това, че на 21.03.2014 г. към 05:45 часа в гр. Кюстендил, на ул. „Цар Освободител”, при управляване на моторно превозно средство - таксиметров автомобил марка „Шкода”, модел Фабия”, с ДК № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 38, ал.2 от ЗДвП, като при завиване в обратна посока не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил марка „Мерцедес”, модел 190Е с ДК № 8421, допускайки сблъсък между двата автомобила, и с това по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.С.Н. от гр. Кюстендил - пътуваща в таксиметровия автомобил, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на десен горен крайник, вследствие фрактура на дясната ключица, което съставлява престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „б”, пр.2, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, като на основание чл. 78аНК е освободен от наказателни отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1000 лв.

Не се спори по делото, че гражданската отговорност при управлението на горепосочения автомобил към датата на процесното произшествие е била застрахована при ответника, както и че на 13.08.2015 г. ответникът е изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 7500 лв.

Съгласно заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,  механизма на произшествието е следния:

На 21.03.2014 г. около 05:45 часа лек таксиметров автомобил „Шкода Фабия“ с ДК № ******, управляван от Д.И.Д., се движи по ул. „Цар Освободител“ с посока от центъра към края на гр. Кюстендил. В таксиметровия автомобил на задната седалка пътуват В.С.Н. и Р.А.П.. В този участък ул. „Цар Освободител“ е с две платна с обща ширина 7,5 метра, разделени с обезопасителна зона. Пътната настилка е от износено асфалтово покритие. ПТП-то настъпва в рамките на гр. Кюстендил, на около 300 метра преди табелата, обозначаваща края на града, в тъмната част от денонощието. Таксиметровият автомобил Шкода предприема маневра „ляв завой“ в участък, в който няма обезопасителна зона, за да се отклони към местоработата на двете клиентки на таксито. В същото време, в обратната посока - от края на града към центъра, се движи лек автомобил „Мерцедес 190Е“ с ДК № ******, с водач С.Р.Р., със скорост около 50 км/час. Таксиметровият автомобил Шкода предприема ляв завой, навлиза в насрещното платно и препречва пътя на движещия се направо в своята лента лек автомобил Мерцедес и настъпва удар между двата автомобила. За лекия автомобил „Мерцедес4 ударът е челен, за таксиметровия автомобил „Шкода“, ударът е страничен - в задната дясна врата. Деформирани са: задна дясна врата, заден десет калник, десен праг, прозорци на задна дясна врата, счупена брава.

Лекият автомобил Шкода Фабия е с фабрично монтирани обезопасителни колани,  пострадалата пътничка В.С.Н. е седяла на задната седалка.                       В конкретния случай, ударът е бил страничен за автомобила, в която е седяла ищцата на задната дясна седалка и то в същата част на задната дясна врата. Според вещите лица тялото на ищцата е залитнало към вратата, намираща се в непосредствена близост и са настъпили описаните в експертизата увреждания, като без значение е дали тялото е било обезопасено с колан или не.

Ето защо, съдът намира възражението за съпричиняване, релевирано от ответника,  поради непоставен предпазен колан, за недоказано и неоснователно.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер в настоящето производство са вида и обема на причинените неимуществени вреди травматични увреждания, търпените болки и затруднения, както и социално - икономическите условия на живот в страната към датата на деликта. Въз основа на представената медицинска документация и от заключението на КСМАТЕ, се установи, че ищцата е получила в резултат на пътнотранспортното произшествие следните травматични увреждания: хематом в дясната челна зона; неразместена фрактура на дясната ключица; фрактура на 3-то и 4-то ребра в дясно по скапуларната линия (отзад); контузия на дясната половина на таза.

Според заключението, интензивността на болките от фрактурите на две съседни ребра е висока до хоспитализацията в лечебно заведение,  като неразместеното счупване на дясната ключица не е състояние водещо до остра болка, както е при типичните разместени фрактури, а само до умерена през целия период на зарастването си - около 30 дни. След процесното пътнотранспортно произшествие, пострадалата е била хоспитализирана в хирургичното отделение на МБАЛ - Кюстендил за 10 дни. Проведено е консервативно лечение на постелен режим с лекарствени продукти  и е направена имобилизация за 20 дни на неразместеното счупване на ключицата. Фрактурата на двете ребра, не довела до усложнения и  е обратимо състояние с добра прогноза за пълно възстановяване, като същото важи и за фрактурата на ключицата.  

Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че сумата от  19 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД  за  репариране на вредите от ПТП. С оглед обстоятелството, че доброволно е платена сумата от 7500 лв.  за неимуществените вреди на 13.08.2015 г., същата следва да бъде приспадната или искът е основателен за сумата от 11500 лв., заедно със законна лихва от деликта, като до пълния предявен размер от 32000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските:

На ищцата на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокат, по договора за правна защита и съдействие от 30.10.2016 г., в размер на 532.54 лв. и сумата от 70.77 лв. за възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска.

На ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно отхвърлената част от иска, следва да бъдат присъдени направените разходи в общ размер на 129.23 лв. - разноски за експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 460 лв., за държавна такса и 1292.23 лв. за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на В.С.Н., ЕГН **********,              гр. Кюстендил, ул. „*******, чрез адв. А.А.,***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата 11500 лв. (единадесет хиляди и петстотин лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие от 21.03.2014 г., в гр. Кюстендил, на ул. „Цар Освободител”, по вина на Д.И.Д., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил марка „Шкода”, модел Фабия”, с ДК № ******, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 21.03.2014 г.  до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 11500 лв. до пълния предявен размер от 32500 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на В.С.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. А.А.,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 532.54 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата 70.77 лв. за разноски за експертиза.

ОСЪЖДА В.С.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. А.А.,***, да заплати на „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 129.23  лв., както и сумата от 100 лв., за възнаграждение за юрисконсулт.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка ***., представляваща разноски за държавна такса и сумата от 129.23 лв., за възнаграждение на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: