О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.
Габрово, 16.05.2019 г.
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, в
закрито заседание на шестнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Попов В.Ч.Н. дело № 55 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на адв. Р.Б. от АК
Габрово в качеството му на договорен защитник на подсъдимите П.К.П. и В.С.И.
против Протоколно определение от 23.04.2019
г., постановено в разпоредително заседание по НОХ дело № 113/2019 г. по описа
на Районен съд - Севлиево в частта, с която съдебният състав е оставил без
уважение искането за спиране на наказателното производство. По делото е
постъпила и жалба от адв. Р.Б. в качеството й на договорен защитник на
подсъдимия М.А.Д. против Постановление за отделяне на материали и спиране на
наказателното производство по ДП № 250/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Севлиево
/вх. № 425/2018 г. по описа на РП Севлиево/.
В жалбата на адвокат Р.Б.
се сочи, че неправилно първоинстанционният съд разтълкувал приложението на
разпоредбата на чл. 251, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НПК. Постановлението, с
което били отделени материалите по делото срещу Г.С.И.
не почивали на закона. Не била спазена разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от НПК.
Съгласно този текст се изисквало "да се съберат доказателства за участие
на повече лица", какъвто бил случаят с Г.С.И. /било необходимо неговото
участие/ и тези лица да не са установени и неиздирени. Видно от писмения
доказателствен материал, единствено имало изготвена справка, която справка
обаче, не била нито телеграма за общодържавно издирване, нито постановление на
разследващ орган, с което да е обявено лице за ОДИ. В същото време във внесения
обвинителен акт било отбелязано на няколко места, че престъпната дейност, за
която са повдигнати обвиненията на подсъдимите П., И. и Д. е извършена в
съучастие именно с Г.С.И., като дори той се явявал първопричината за
реализиралата се ситуация. След като нямало официални писмени данни Г. С.И. да
е обявен за ОДИ, имало очевидно разминаване между диспозитив и обстоятелствена
част на обвинението. Справката по делото не била писмено доказателство, което
да отразява обективно обявяването или свалянето на едно лице от ОДИ. За
разкриването на обективната истина било необходимо участието именно на Г.С.И.
поради по-ранно възникналите отношения между подсъдим и пострадал. Независимо,
че не били предприети действия срещу това конкретно постановление на
представителя на държавното обвинение, касаещо отделянето на материали, това не
означавало, че съдът не можел с последващо свое Определение да отмени
незаконосъобразни действия на наблюдаващия прокурор. Това положение идвало от
стабилитета на актовете,
които постановява съд и тези, които постановява прокурор, защото актовете на
съда не можело да бъдат отменени когато влязат в сила, а тези на прокурора
подлежали и на вътрешен инстанционен контрол пред по-горестоящата прокуратура.
Това положение идвало и защото целта
на всяко наказателно дело била разкриване на обективната истина,
каквато била една от предпоставките на чл. 26 от НПК във вр. с чл. 13, ал. 1 от НПК. С внесения обвинителен акт (и изложеното в него относно подсъдимите и
престъпната им задружна дейност с неустановения Г.С.И.) приложените по делото
неподписани, но с печатни щемпели на прокуратурата за одобрение постановления
за привличане на обвиняемо лице, говорели ясното за становище на представителя
на държавното обвинение, че Г.С.И. следва да има качеството на обвиняемо лице,
независимо, че формално не му е било предявено обвинение. Целенасочеността на
действията говорела именно за конституирането на тази фигура, а от там
следвала необходимостта от участието на
Г. И. в настоящото наказателно производство. По тези съображения адв. Балтов
счита, че следва настоящото производство да бъде спряно до установяването на Г.С.И.,
след което да му бъде повдигнато обвинение и същият бъде изправен на съд в
случай, че такава е волята на представителя на държавното обвинение. В
постановлението за отделяне на
материалите и спиране на наказателното производство от 14.02.2019 г. на РП -
Севлиево, наблюдаващият прокурор се позовал на основания по чл. 199, чл. 216 и
чл. 244, ал. 1, т. 1, предл. 1-во във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК, което
сочело, че възприема Г.И., като обвиняемо лице, макар и да не му е повдигнато
обвинение. В същото време, с атакувания акт не се възприемало това качество на
Г.И.. Видно от постановлението, нито един от защитниците не получил препис на
същото, а копията били изпратени до лицата, които са посочени.
С жалбата се
претендира Окръжният съд да отмени определението, с което е отказано спиране на
настоящото производство и на основание чл. 26 от НПК да спре наказателното
производство спрямо всички лица, които към момента имат качеството подсъдими,
до установяването на Г.С.И. и извършване на необходимите действия с него.
Жалбата против определението на съда
от 23.04.2019 г. е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, което
обуславя нейната допустимост. При преценка на всички материали по делото съдът
намира жалбата на адв. Р.Б. за неоснователна по следните съображения:
Досъдебно производство № 250/2018 г.
по описа на РУ на МВР гр. Севлиево е водено срещу три лица - П.К.П., В.С.И. и
М.А.Д.,***. Тези лица са привлечени в качеството на обвиняеми, представлявани
са от защитници, получили са възможност да участват в производството и по
отношение на тях е извършено предявяване на материалите. Видно е, че на л. 43
от ДП има изготвено постановление за привличане на обвиняем и по отношение на
лице с имената Г.С.И.. Това постановление обаче не е предявено на лицето,
липсва негов подпис и проведен разпит. Няма защитник, който да го представлява.
Няма акт на разследващ орган, от който да се установи, че спрямо Г.И. е
проведено задочно производство. Налице са единствено данни, че същият се
издирва, като за производството не е от значение дали това се извършва по
предвидения в закона ред. Г. С.И. *** не е обвиняем в това наказателно
производство. Доори и прокурорът да е имал намерение да го привлече към
наказателна отговорност, липсват проведени процесуални действия, които да
обективират това намерение. С постановление от 14.02.2019 г. прокурорът е
отделил конкретно посочени материали по ДП № 250/2018 г. по описа на РУ на МВР
гр. Севлиево /вх. № 425/2018 г. по описа на РП Севлиево/, които да формират
ново дело и е спрял новозаведеното ДП, водено срещу Г.С.И. *** за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК. Обвинителен акт по НОХД № 113/2019 г. по описа на СРС е внесен
срещу трите лица, срещу които е водено и ДП № 250/2018 г. по описа на РУ на МВР
гр. Севлиево, а именно - П. К.П., В.С.И. и М.А.Д.,***.
При това положение нарушение на
закона липсва, още повече от кръга на тези, ограничаващи правата на тримата
подсъдими. Районният съд няма правомощия да спира наказателното производство
или да връща делото на прокурора с указания за привличане на нови обвиняеми по
същото или по друго дело. Правилно първоинстанционният съд е разяснил в
мотивите на атакуваното определение, че е суверенно право на прокурора да
повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер. Бихме добавили,
че е негово право да прецени и кога да направи това, ако намери, че са налице
законовите предпоставки. Позоваването в жалбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК е
некоректно, тъй като Г.И. няма качеството на обвиняем по делото. По тази
причина не може да се разсъждава дали неговото отсъствие ще попречи за
разкриване на обективната истина. Още по-малко основание имат възраженията, че
действията на прокурора и съда нарушавали правата на Г.И.. Без да има
процесуално качество, това лице не разполага с такива права, нито има подадена
жалба от негово име. Като е съобразил горното, районният съд правилно е оставил
без уважение искането на защитниците и подсъдимите за спиране на наказателното
производство.
Поради изложеното, атакуваното протоколно определение по НОХ дело № 113/2019 г. по описа на Районен съд -
Севлиево е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
Жалба от адв. Р.Б. в качеството й на
договорен защитник на подсъдимия М.А.Д. против Постановление за отделяне на
материали и спиране на наказателното производство по ДП № 250/2018 г. по описа
на РУ на МВР гр. Севлиево /вх. № 425/2018 г. по описа на РП Севлиево/
неправилно е изпратена в Габровски окръжен съд. Същата следва да се обсъди в
производство по чл. 244 от НПК от районния съд. След като бъде администрирана,
СРС ще следва да извърши преценка по нейната допустимост и основателност.
Жалбата на адв. Р.Б. следва да бъде върната на Севлиевски районен съд за
извършване на съдопроизводствените действия, предвидени в НПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 23.04.2019 г., постановено в разпоредително
заседание по НОХ дело № 113/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево в частта,
с която е оставено без уважение искането за спиране на наказателното
производство, като правилно и законосъобразно.
Връща на компетентния Севлиевски
районен съд жалбата на адв. Р.Б. в качеството й на договорен защитник на
подсъдимия М.А.Д. против Постановление за отделяне на материали и спиране на
наказателното производство по ДП № 250/2018 г. по описа на РУ на МВР гр.
Севлиево /вх. № 425/2018 г. по описа на РП Севлиево/ за администриране и
извършване на съдопроизводствените действия, предвидени в НПК във връзка с
направеното от жалбоподателя оплакване.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.