Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260700 19.11.2020 г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХХІ-ви
граждански състав
На тридесети октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
при
секретаря:Зинаида Монева,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско дело №2962 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба
на „ЮБЦ” ООД, ЕИК *********, съдебен адрес ***, чрез адв.В.Г., против Е.Т.Т.,
ЕГН **********, адрес ***, допълнително уточнена с молба, вх.№25147/03.07.2020
г., с която е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника,
че за ищеца съществува вземане към него в размер на 170,34 лева по договор ……………., представляваща сбор от главници за потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга, което вземане е предмет на Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, издадена по ч.гр.д.№10540/2019 г. по описа на БРС и осъдителен иск за
сумата от 62,46 лева, представляваща дължима неустойка по договора. Претендират
се разноските от исковото и заповедното производство.
Ищецът
твърди, че между ответника и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е сключен горепосочения договор,
като за потребените услуги е издадена ф-ра №………………../25.03.2018 г., в
която е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги в размер на 62,46 лева. На следващо място се твърди, че с Договор за
цесия от 12.07.2019 г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е прехвърлило вземанията
си към ответника на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, а с Договор за цесия от
29.11.2019 г. вземанията са били прехвърлени от „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД на
„ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на ответницата за двете цесии е извършено с
приложено към исковата молба уведомление, изходящо от „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД.
В исковата молба се съдържа и искане за постановяване на неприсъствено решение,
ако са налице условията за това.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 от ГПК, а
осъдителният е с правно основание чл.79, вр.чл.92 от
ЗЗД, като същите са допустими.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба,
вх.№269354/29.10.2020 г., в която е обективирано искане за постановяване на
решение при признание на иска с оглед извършено от ответника частично плащане
на главницата за неплатена далекосъобщителна услуга.
Преписи
от исковата молба и приложените към нея доказателства са връчени лично на
ответника, но в законоустановения срок той не е подал отговор, не е изразил
становище по иска, не е направил доказателствени искания.
В
съдебно заседание ответникът не се явява и представлява.
При
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото е приет като писмено доказателство договор за мобилни услуги от 19.06.2017
г., от съдържанието на които е видно, че е подписан от „Теленор България“ ЕАД и
ответника Т..
Налице
са данни, че във връзка със сключения договор мобилният оператор е издал общо четири броя фактури,
три от които са издадени за дължими от потребителя на услугата абонаментни
такси и една фактура за неустойка, приети като доказателства по делото, сумите
по които няма данни да са платени изцяло от страна на ответника. Напротив, в
нарочната си молба от 29.10.2020 г. ищецът признава, че ответникът е заплатил
сума в размер на 121,96 лева, с която е погасил частично вземането за главница
в размер на 170,34 лева. Налице е следователно остатък в размер на 48,38 лева.
Приети
като доказателства по делото са още Договор за цесия от 29.11.2019 г., сключен
между „Иновативни финанси“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, договор за прехвърляне на вземания
от 12.07.2019 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и „Иновативни финанси“
ООД, Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД Уведомление
за цесия от 12.07.2019 г. и Приложение №1 към договор за цесия, от съдържанието
на които става ясно, че кредиторът по договора за мобилни услуги от 19.06.2017
г. е прехвърлил на настоящия кредитор, вземанията, които има спрямо ответника Т.,
за което последният е уведомен с получаване на препис от исковата молба и
приложенията й.
По
делото е приложено ч.гр.д.№10 540/2019 г. по описа на РС-Бургас, от
съдържанието на което е видно, че е образувано на 13.12.2019 г. по заявление на
„ЮБЦ“ ЕООД, по което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №4789/16.12.2019 г.
При
така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №2962 по описа на Бургаски районен съд за 2020 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№10 540/2019 г. по описа на
РС-Бургас, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 27.04.2020 г., от лице легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В
тежест на ищеца бе да се установи наличието на облигационна връзка с ответника.
Същата не се оспорва от ответника и се установява от приетите писмени
доказателства.
Действително
от ищцовото дружество не са
ангажирани доказателства, удостоверяващи изправността на „Теленор България“ ЕАД
по предоставяне на мобилните услуги, предмет на договора, но доколкото с
издадените фактури с №№№……………./25.11.2017 г., №……………../25.12.2017
г. и №……………/25.01.2018 г., са фактурирани месечни такси, дължимостта на които
не е обвързана от доставката на услуги, то съдът намира, че ответникът дължи
сумата от 170,34 лева, от която е заплатил 121,96 лева, или дължи разликата от
48,38 лева.
Относно претендираната неустойка.
Съобразно нормата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. Допустимо е уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от
Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При
тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка
при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на три месечни
абонаментни такси, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя
въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално
договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава
принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на три абонаментни вноски, считано
от прекратяване на договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ето защо осъдителният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
На ищеца следва да се присъдят разноските от исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете, както и тези от заповедното
производство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Е.Т.Т., ЕГН **********, адрес ***,
дължи на „ЮБЦ” ООД, ЕИК *********, съдебен адрес ***, чрез адв.В.Г., сумата от
48,38 лева (четиридесет и осем лева и тридесет и осем стотинки) по договор за
мобилни услуги от 19.06.2017 г., представляваща стойността на потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга, за която сума има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№10 540/2019 г. по описа на РС-Бургас, като в останалата част до
предявения размер от 170,34 лева, или за разликата от 121,96 лева, ОТХВЪРЛЯ иска поради извършено в хода
на производството плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на„ЮБЦ” ООД, ЕИК *********, съдебен адрес ***,
чрез адв.В.Г., за осъждане на Е.Т.Т., ЕГН **********, адрес ***, да му заплати
сумата от 62,46
лева (шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
дължима неустойка по договора, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Т.Т.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „ЮБЦ” ООД, ЕИК *********, съдебен
адрес ***, чрез адв.В.Г., сумата от 385,00 лева (триста осемдесет и пет лева),
представляваща направени в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА Е.Т.Т.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „ЮБЦ” ООД, ЕИК *********, съдебен
адрес ***, чрез адв.В.Г., сумата от 281,70 лева (двеста осемдесет и един лева и
седемдесет стотинки), представляваща направените в исковото производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /
п /
Вярно с
оригинала
Ж. С.