№ 84826
гр. София, 07.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20231110135522 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадено е заявление с вх. № 182549 от 27.06.2023г. от „*** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. Д. П..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични вземания по договор за потребителски кредит №
40007432238 от 12.01.2022г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и
вземане за възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и вземане за възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК
и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно,
се констатира следното:
От представения по делото договор за кредит и Общи условия към него е видно, че в
договора е уговорено възнаграждение за услуга „Фаст“, даваща право на клиента за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и възнаграждение за услуга
„Флекси“, даваща право на клиента да промени предварително уговорения погасителен план
при спазване на конкретно посочени специфични изисквания, предвидени в Общите условия
на договора.
При така установените факти, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, а именно
отпускане на заема и неговото администриране – арг. от противното на нормата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Услугата „Фаст“ със съдържанието, посочено в Общите условия на договора,
няма характер на допълнителна услуга, защото не е услуга, предлагана при действието на
договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора – приоритетно
разглеждане на искането за кредит. При това като клауза, уреждаща възнаграждение за
1
услуга, която не е сред допустимите по договора за потребителския кредит, противоречи на
нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради това
заявлението в частта относно възнаграждение за услуга „Фаст“ следва да се отхвърли на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съгласно уговореното възнаграждение за услуга „Флекси“ се дължи независимо от
това дали са ползвани уговорените възможности, даващи право на кредитополучателя да
оперира с кредитните средства при облекчени за него условия. Това поставя
кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва,
на което съответства и реципрочното право на кредитора да събира цена за непредоставени
услуги. Клаузата относно възнаграждение за услуга „Флекси“ е неравноправна, защото не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и след
като няма твърдения да е индивидуално уговорена, тя е нищожна – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. С
оглед това заявлението относно вземане за възнаграждение за услуга „Флекси“ подлежи на
отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Отделно от това размерът на възнаграждението за закупуване на пакет допълнителни
услуги от 3150 лв. надхвърля размера на отпуснатия кредит от 3000 лв., с оглед на което
стойността на тези странични за договора задължения се явява необосновано висока и води
до значително неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора, като може
да се направи и обоснован извод, че посочените уговорки представляват установяване на
прикрито възнаграждение за кредитодателя, доколкото посочените суми се дължат
независимо от ползване на услугата, за която формално са уговерени, при това разсрочено,
на падежните дати по погасителния план.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 182549 от 27.06.2023г., подадено от „***, ЕИК *** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. Д. П.,
ЕГН **********, в частта по отношение на претендираното вземане в размер на 945 лв.,
представляващо възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и за
претендираното вземане в размер на 1905,07 лв., представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № 40007432238 от
12.01.2022г.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2