№ 564
гр. Габрово, 01.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500391 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Ст.О, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., чрез
юрисконсулт И.Н., против разпореждане № 918 от 30.06.2021 г. издадено по
ч. гр. д. № 1148/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е
отхвърлено заявлението срещу КР. В. М..
В жалбата се излагат доводи, че разпореждането на съда е неправилно.
Процесният договор за кредит е сключен въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес, на който електронен адрес са
публикувани и Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние,
съгласно които кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава
заявление до Кредисимо по образец лично. Кандидатстването се извършва на
сайта, чрез Профила или по телефон. След като в заявлението бъдат
попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и с срокът на
кредита, при кандидатстване на сайта/профила, Кредисимо осигурява на
кредитополучателя достъп в чекбоксите, чрез хиперлинк от преддоговорната
информация, в т.ч. пълният текст на кредитната документация, включително
1
проекта на договора за кредит, актуалните ОУ, Стандартния европейски
формуляр, както и всички декларации, които кредитополучателя има право да
приеме, респективно декларира с електронно волеизявление – маркиране на
съответните чекбокси и натискане на бутона „Вземи парите сега“. Ако
кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ,
с маркиране на чекбокса с текст „Вземи парите сега!, декларирам, че съм се
запознал със Стандартния европейски формуляр, проверил съм въведените
данни и приемам ОУ и договора и с натискане на бутона „Вземи парите сега“
на указаното за това място в сайта/в профила от кредитополучателя
заявлението за кандидатстване за кредит е изпратено към кредитора. С
извършването на тези действия се спазват изискванията на чл. 10, ал. 1 от
ЗПФУР, както и на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗПФУР. Длъжникът е представил
всички изискуеми данни – три имена, ЕГН, адрес, телефон, отправил е
предложение за сключване на договор и такова е последвало в предписаната
от закона форма. Представеният по делото електронен документ – договор за
кредит, възпроизведен на хартиен носител, е саморъчно подписан документ и
се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от ГПК.
При доставчика се генерира подписано крайно електронно изявление, по см.
на чл. 13, ал. 4 то ЗЕДЕУУ, от което произтичат права и задължения. Моли да
се отмени атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалба е неоснователна.
Производството пред Габровския районен съд е образувано по заявление от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу КР. В. М.. Във връзка с подаденото
заявление е образувано ч. гр. д. № 1148/2021 г. по описа на РС – Габрово за
заплащане на следните суми: 800 лв.- главница на "Кредисимо" ЕАД във
връзка с договор за потребителски кредит № 1130866; 784, 64 лв.-
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 205, 42 лв.-
възнаградителна лихва за периода 20.09.2018 г.-20.09.2019 г., във връзка с
договор за потребителски кредит; 353,35 лв.- обезщетение за забава,
2
начислено за периода 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда. За периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава
или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.;
законна лихва върху главниците то подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че паричното вземане
е за задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай
тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна „Ай тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕООД, ЕИК ********* по силата на приложение № 1 от дата 17.12.2020 г.
към Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
17.12.2020 г. В заявлението са изложени обстоятелствата, че вземането
произтича от сключен договор за потребителски кредит с № 1130866 на
05.09.2018 г. между "Кредисимо" ЕАД и КР. В. М., съгласно който
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя
потребителски кредит, като кредитополучателя се е задължил при условията
и сроковете да говора да усвои върне като заплати на кредитодателя
уговорената лихва за ползване на кредита. Между „Ай тръст“ ЕООД и КР. В.
М. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с
възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и
кредитодателя. На същата дата между „Ай тръст“ ЕООД и „Кридисимо“ ЕАД
е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя се е
съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя, по договор за
потребителски кредит № 1130866. Поради неизпълнение на задължението си,
договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя е било
изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД.
Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на
своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД
възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.
Претендира се от длъжника КР. В. М., ЕГН ********** сума в размер на 2
142, 41 лв., от които 800 лв., представляваща главница на "Кредисимо" ЕАД,
във връзка с договор за потребителски кредит № 1130866, 783, 64 лв.-
възнаграждение по договор за поръчителство; 205,42 -възнаградителна лихва
и 353, 35 лв. – обезщетение за забава. Претендират се и разноски за държавна
такса в размер на 42,85 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
3
лв.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че видно от
представения заверен препис от договора за потребителски кредит №
1130866, сключен на 05.09.2018 г. между "Кредисимо" ЕАД и длъжника,
основание за поръчителството, както посоченият договор, така и
приложението към него, съдържащо ГПР и общия размер на задължението, и
самият договор за поръчителство не съдържат подпис на длъжника по
договора, т.е от гледна точка на правото няма сключени договори с длъжника.
Освен това е приел, че доколкото е наведено твърдение за сключен договор
от разстояние, в тежест на кредитора е да докаже, че са изпълнени
задълженията за предоставяне на информация на потребителя и е получено
съгласие на същия за сключване на договора съгласно чл. 18, ал. 1 от
ЗПФКУР, като такива доказателства за комуникацията между страните по
договора и електронните им изявления не са представени, поради което е и
неясно, какво е било предложението на потребителя и как е сключен
договора. Съдът е отхвърлил искането, тъй като искането е в противоречие
със закона.
Въззивният съд намира, че правилно РС- Габрово е приложил разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона. Процесният
договор безспорно е такъв. Законът задължава съда да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона.
В заявлението не е посочено, че договора за кредит е сключен по реда на
ЗПФУР, нито са представени доказателства за това към него. Едва с частната
жалба заявителят навежда такива основания, което е недопустимо.
Първоинстанционният съд следва да издаде или откаже да издаде заповед за
изпълнение въз основа на приложените към заявлението доказателства и не
следва да гадае дали някъде, при някого съществуват доказателства, че
страните са изразили волеизявления за сключване на договора по реда на
ЗПФУР. След като не са представени такива и не се твърди договора да е
сключен по този ред, то правилно районният съд е приел, че се касае за
договор сключен в писмена форма. Правилно е прието, че поради липсата на
положен от страна на кредитополучателя подпис, не може да се установи
4
волеизявление от негова страна за сключването му и правилно
първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства не
може да се установи, че такъв договор е сключен между страните по договора
за кредит.
Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено, а жалбата да се остави без уважение, като неоснователна.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 918 от 30.06.2021 г. издадено по ч. гр. д.
№ 1148/2021 г. от Районен съд – Габрово, като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5