Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 28. 04. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесети април през двехиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6749 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А.З.К.Н.П.З.“
ЕООД *** против Р.Х.К. ***. В молбата се твърди, че ищцовото
дружество е депозирало заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е възразил в законоустановения срок. Твърди
се, че основанието, на което ищецът претендира да бъде издадена заповед за
изпълнение е подписан договор
за кредит „***“ с № *** от *** год. между
„***“ ООД като кредитор
и Р.Х.К. като кредитополучател,
сключен при спазване на разпоредбите на закона
за потребителския кредит. Твърди се, че подписвайки
договора за кредит кредитололучателят
е удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и
че е получил от кредитодателя стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание
съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Твърди се, че съгласно сключения договор за кредит кредиторът се е задължил да предостави на ответницата револвиращ кредит в максимален размер на 600 лв., под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта ***, а кредитополучателят се е задължил да го
ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Твърди се, че ответницата е усвоила сума в
общ размер на 600 лв., като дължимата към настоящия момент непогасена главница е в размер на 593, 29 лв. Твърди се, че основанието, на което заявлението и исковата молба се подават от името на
ищцовото дружество е сключен рамков
договор за прехвърляне на парични задьлжения (цесия) от *** год. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от *** год. между
„***“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“
ООД, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди
се, че заедно с подписване на договора за кредит кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя
платежен инструмент- кредитна карта издадена от „***" АД /картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ
ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят
може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на
картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Твърди
се, че страните са подписали и Приложение № 1 към
договора за кредит- Условия за ползване на международна платежна карта ***, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта ***.
Твърди се, че ответницата дължи договорна лихва, в размер посочен в
договора, която се начислява ежедневно. Твърди се, че в настоящия случай
начислената договорна лихва е в размер на 26, 99 лв.
Твърди се, че съгласно чл. 19 ал. 4 от договора за кредит при забава за
плащане пълния размер на минималната погасителна вноска кредитополучателят
дължи на картодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер
на 2, 50 лв. за всеки ден до заплащане на пълния размер на вноската. Твърди се,
че отделно от това кредитополучателят се е съгласил, че при настъпване на
предсрочна изискуемост дължи на кредитодателя еднократно заплащане на такса в
размер на 50 лв., включваща разходите за дейността на служител, който
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя. Твърди се, че в настоящия случай начислените разходи по
чл. 19 ал. 4 от договора и такса по чл. 19 ал. 5 от договора са в общ размер на
115, 84 лв. Твърди се, че поради трайната забава и множеството неизпълнени
задължения от страна на ответницата,
цялото й задължение по договора за кредит е станало предсрочно
изискуемо, като предсрочната изискуемост му е обявена на 06. 08. 2019 год., като
считано от тази дата ответницата Р.Х.К. дължи заплащането на законна лихва за забава
върху главницата в размер на 40, 80 лв. за
периода от 07. 08. 2019 год.-
датата на настъпване и респективно обявявяне на предсрочната изискуемост, до 28. 09. 2020 год. Твърди се, че през целия срок на валидност на
договора ответницата се е задължила да
заплаща между 1-ро и 5- то число
на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на
горецитирания договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист ответницата продължава
виновно да не изпълнява задълженията си. В заключение ищцовото
дружество моли съда да признае за установено вземането му към ответницата за
следните суми:
-сумата от 593, 29 лв., представляваща главница по договор
за кредит „***“ №
***/ *** год.;
-сумата от 26, 99 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 03. 01. 2019
год. до 06. 08. 2019 год.;
-сумата от 115, 84 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение, и
-сумата от 40, 80 лв., представляваща мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от 07. 08. 2019 год. до 28. 09. 2020
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/
2020 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск в частта му,
касаеща вземането за главница, договорна и мораторна лихва, е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. В частта
му, в която е предявено вземането на ищеца за сумата от 115, 84 лв.,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение, установителният иск се явява недопустим и производството по делото
следва да бъде прекратено. Това е така, доколкото е видно от приложеното ч. гр. дело № ***/ 2020 год.,
че с разпореждане № ***/ *** год. заповедният съд е отказал издаването на
заповед за изпълнение за присъждане на сумата от 115, 84 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране. При положение,
че е налице влязъл в сила отказ на съда за издаване на заповед за изпълнение
въвеждането на същата сума като предмет на последващия заповедното производство
установителен иск по чл. 422 от ГПК е лишено от правен интерес и явно
недопустимо.
Вземането н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД *** произтича от договор
за кредит „***“ № ***/ *** год., рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от *** год. и приложение № 1 към договора от ***год.
По силата на цитирания по-
горе договор за кредит, сключен с „***“
ООД, ответницата Р.Х.К. като кредитополучател е получила револвиращ кредит
в размер на 600 лв. Не се спори между страните, че към момента на приключване на съдебните прения
е останало непогасено задължение в размер на сумата
от 661, 08 лв., от която 593, 29
лв. представляващи главница, 26, 99 лв.
представляващи договорна лихва и 40, 80 лв. представляващи мораторна лихва.
Това вземане е било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на
ищцовото дружество с последващото подписано приложение към рамковия договор за
цесия. В това приложение подробно са описани всички индивидуализиращи елементи
на прехвърленото вземане: дата на сключване на договора за кредит, номер на
същия, име и ЕГН на кредитополучателя, размер на сумите за главница, лихви,
такси и разходи и т. н. В този смисъл неоснователно е твърдението на
процесуалния представител на ответницата, че не се установявали по категоричен
начин договорните отношения, произтичащи от цесията, и оттам активната
материалноправна легитимация на ищеца. Ирелевантно за предмета на спора е
обстоятелството дали уведомлението за извършената цесия на вземането е било
връчено на ответницата. Длъжникът може да възрази за липса
на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от последния лице, но настоящият
случай не е такъв. Тук е мястото да се отбележи, че няма пречка
уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от
искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се
съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
В заключение може да се
обобщи, че предявеният от „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД *** против Р.Х.К. *** положителен
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да бъде уважен за
сумата от 661, 08 лв., от която 593, 29
лв. представляващи главница, 26, 99 лв. представляващи договорна лихва и 40, 80
лв. представляващи мораторна лихва. В
останалата част- за сумата от 115, 84 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране- производството
по делото следва да бъде прекратено.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 и 4 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 63, 82 лв. съобразно
признатата част от вземането, както и деловодни разноски по компенсация в
исковото производство в размер на 189, 26 лв., в които е включено и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6749/
2020 год. по описа на Плевенския районен съд в частта му досежно предявения от „А.З.К.Н.П.З.“
ЕООД *** против Р.Х.К. *** иск за установяване на вземането на ищеца за сумата
от 115, 84 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Р.Х.К. ***, ЕГН **********,
че същата дължи на ищеца „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Я.Б.Я., сумата от 593, 29 лв., представляваща главница по договор за кредит „***“ № ***/ *** год., ведно със законната лихва,
считано от 12. 10. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 26, 99 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 03. 01. 2019 год. до 06.
08. 2019 год., и сумата от 40, 80 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 07. 08. 2019 год. до 28. 09. 2020
год.
ОСЪЖДА Р.Х.К. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Я.Б.Я., сумата от 63, 82 лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство съобразно признатата част от вземането.
ОСЪЖДА Р.Х.К. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Я.Б.Я., сумата от 189, 26 лв., представляваща деловодни
разноски по компенсация в исковото производство.
В частта му, в която е
частично прекратено производството по делото, решението има характера на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенския окръжен съд в
7- дневен срок от връчването му на страните. В останалата му част решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: