Р Е Ш
Е Н И Е
№ 40
гр. Брезник, 12.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 12.03.2019 г., ІІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря Марияна Гигова като разгледа гр.дело № 282
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК *********, адрес и седалище на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Л.М.А. с
адрес: *** с правно основание чл. 415 ГПК, с цена на иска общо 2 714,45лв.
Твърди се, че страните са били в облигационно
правоотношение по силата на Договор за стоков кредит № 233830,
сключен на 20.12.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД /кредитодател/ и Л.М.А.
/кредитополучател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
На 08.08.2017
г. е подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с ЕИК *********, по силата на които вземането на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Л.М.А.,
произтичащо от Договор за стоков кредит № 233830 от 20.12.2016 г. е прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е
индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 08.08.2017г. към
Допълнително споразумение от 08.08.2017 г. за цедиране на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г.
По
реда на чл. 410 ГПК дружеството „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. №
180/2018 г. на Брезнишкият районен съд срещу Л.М.А. за заплащане на
сумите:
2 029.57лв. - дължима главница по договор за стоков кредит; 508.89лв.-
договорна лихва за периода от 20.01.2017г. до 20.04.2017г.; 175.99лв.-
обезщетение за забава за периода от 20.01.2017г. до 31.05.2018г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 31.05.2018г. до изплащане на вземането,
както и разноски по заповедното производство в размер на 50лв. – юрисконсулско
възнаграждение и 54.29лв. – държавна такса. Заповедта до длъжника е връчена по
реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване, като на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, съдът е
приложил към делото съобщението, като е назначил на ответнищата особен
представител на разноски на ищеца, което обосновава
правния интерес на ищеца от предявяване на иск с петитум да бъде признато за
установено, че ответникът дължи процесните суми, в условията на евнтуалност
осъдителен иск. Претендират се разноски в исковото производство.
Ответницата Л.М.А., чрез назначения особен представител адв. Х.У. ***
е получил препис от исковата молба, приложенията към същата и разпореждането на
съда на 21.12.2018 г. и в рамките на указания едномесечен срок не е подал
писмен отговор по исковата претенция, редовно призован за открито съдебно
заседание се явява, особения представител адв. У., който не оспорва исковата претенция.
Брезнишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове
са с правно основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 415 ГПК и чл. 86, ал. 1, вр. чл.
84 ЗЗД.
Предмет на
доказване от ищеца по иска по чл. 124, ал.1, вр. чл. 415 ГПК е наличието на
валидно правоотношение между страните, от което произтича вземането му, за което е издадена заповед за
изпълнение и неговият размер.
Доказването
на основанието и размера на вземането обуславя прехвърлянето на
доказателствената тежест върху ответника да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане на задължението
си в уговорения срок.
Предмет на
доказване от ищеца по обусловения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на
ответника в забава и нейният начален момент.
Процесното вземане произтича от сключен на 20.12.2016 г. между „Банка ДСК“
ЕАД и Л.М.А., Договор за стоков кредит № 233830. С
подписването на Договора кредитополучателят е заявил, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи
условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за
кредит /т. 9 от Договора/.
Съгласно т. 1 от Договора, кредиторът се е задължил да отпусне на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 2 029,57 лв за закупуването от
Технополис България ЕАД на мобилен телефон I Phone 7 Рlus 32-1 /един/ брой с цена 1 789,00 лв., както и за сключване на застраховка
„Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер
на 240,57 лв.
В т. 3 от Договора, кредитополучателят се е съгласил предоставената му от
страна на кредитора сума за закупуване на стоката да бъде усвоен еднократно,
безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на Търговеца, а сумата на
кредита, предоставена за финансирането на застраховката да бъде усвоена
еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя. Извършването на плащанията
по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, като за
потвърждаването на плащането Търговецът е издал Фактура № **********/20.12.2016
г., в която е посочен начин на плащане 1789,00 лв. е ДСК кредит, а
застрахователят е издал Сертификат е № 233830/20.12.2016 г.
Погасителните вноски, които Кредитополучателя се задължава да изплаща на
Кредитодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно е годишен
процент на разходите, който изразява общите разходи като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Годишния процент на разходите е
посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включва
лихви и такси, които Кредитополучателят дължи на Кредитора. Страните са
постигнали съгласие в т. 6 от Договора, за срока на Договора кредитът да се
олихвява е годишен фиксиран лихвен процент в размер на 39,59 %, като лихвата се
начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 940,04
лв., а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 2
969,61 лв.
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок от 24
месеца или до 20.12.2018 г. на 24 бр. месечни погасителни вноски, съгласно
погасителния план, неразделна част от Договора, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска, като първите 23 вноски са в размер на 123,74 лв. всяка, а
последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 123,59 лв.
Съгласно раздел 6, чл. 12 от ОУ към Договора, при забава в плащането на
месечна погасителна вноска от деня следващ падежната й дата, частта от вноската
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото основание на
кредитополучателя е начислена лихва за забава в размер на 175,99 лв. считано от
20.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, която е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.12.2018
г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен
за предсрочно изискуем, на основание чл. 12.1 от ОУ към Договора, съгласно
която при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта.
Към датата на завеждане на искова молба, ответникът от
представените писмени доказателства дължи на ищцовото
дружество сумите: 2 029,57 лв. - представляваща неизплатената главница от месечните
погасителни вноските за период от 20.01.2017 г. до 20.12.2018 г., по отношение
на които на основание т. 12.1 от ОУ към Договора е обявена предсрочна
изискуемост, преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 
508,89 лв. / - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
20.01.2017 г. до 20.04.2017 г.; 175.99лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 20.01.2017г. до
31.05.2018г. датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от 31.05.2018г.-
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателно погасяване на дълга, както и 104,29 лв. - присъдени разноски по заповедното
производство.
Липсват
доказателства, за което тежест носи
ответникът,
че последният е изпълнявал в срок задължения си за връщане на кредита, съгласно Договор за стоков кредит № 233830, като липсват и такива твърдения от
ответника по делото. Още повече, че се касае за задължения, удостоверени с
писмен акт и по силата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, фактът на изпълнение
подлежи на доказване само с писмени доказателства, каквито липсват по делото. Наред с това,
размерът на задължението следва да се счита установен и с оглед становището на
ответника, същият не е подал писмен отговор, редовно призован за открито
съдебно заседание се явява неговия особен представите, които заявява, че не
оспорва исковата претенция.
С оглед на
изложеното така предявените искови претенции се явяват основателни и като
такива следва да бъдат уважени. След като се уважава главния иск, то и не се
дължи произнасяне по евентуалния такъв.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът
доказва разноски в исковото производство общо от 874лв., от които 104 лв.
– ДТ, 420лв.- хонорар за особен представител и 350лв. –юрисконсулско
възнаграждение, като в исковото производство липсват доказателства за направени
други разноски, като същите се дължат от ответникът.
Направените от ищеца разноски в заповедното
производство в размер на общо 104.29лв. /54.29 - заплатена ДТ и
50лв. - юрисконсулско възнаграждение/с оглед изхода на делото следва да бъдат
присъдени на ищцовото дружество.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл. 415 от ГПК по отношение на Л.М.А., ЕГН:********** с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД,
ЕИК *********, адрес и седалище на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано поотделно
от изпълнителните директори Н.Т.С. и М.Д.Д.сумите: 2 029.57лв. - дължима главница по
договор за стоков кредит; 508.89лв.-
договорна лихва за периода от 20.01.2017г. до 20.04.2017г.; 175.99лв.- обезщетение за забава за
периода от 20.01.2017г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 31.05.2018г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л.М.А., ЕГН:********** с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК *********, адрес и седалище на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано поотделно от изпълнителните директори Н.Т.С. и М.Д.Д.,
сумата от 874.00лв.- разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА Л.М.А., ЕГН:********** с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК *********, адрес и седалище на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
поотделно от изпълнителните директори Н.Т.С. и М.Д.Д., сумата от 104.00 лв. - разноски по
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в двуседмичен срок от връчването.
След влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 180/2018 г. по описа на БрРС да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: