№ 22559
гр. София, 14.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Частно
гражданско дело № 20221110110285 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „пкбя” ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците СН. Г. К. и С.
ПЛ. М..
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично
отхвърлено за следните суми: 1340.75 лв., представляваща възнаграждение за услуга
„Фаст“; 2062.50 лв., представляваща възнаграждение за услуга „Флекси“, тъй като е
налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото в тази част противоречи на
закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните:
В случая заявителят претендира възнаграждение за закупена допълнителна
услуга "Фаст" в размер на 1340.75 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна
услуга "Флекси" – 2062.50 лв. Видно от договора и общите условия услугата "Фаст"
включва приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит;
след одобрение отпусканата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин
на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписания договор и
приложения, а допълнителната услуга "Флекси" предвижда право клиента да променя
погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания посочени в ОУ.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения
размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана
съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
1
усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги,
които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на
кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не представляват и реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него.
Не се установява длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се
събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай
не е посочено за всяка една от услугите какъв е размерът на дължимата такса в рамките
на общото възнаграждение. С оглед горното е налице хипотезата по чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК.
От данните по делото и твърденията на заявителя става ясно, че длъжникът
дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на
договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска
по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за
потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и
месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и
възнаграждение по тези допълнителни услуги, поради което следва да се включат в
годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора
за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира,
че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за
уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл.
21 ЗПК. Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на длъжника за допълнителни
услуги "Фаст" и "Флекси" са недължими.
С оглед изложеното и съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът следва да откаже
издаването на заповед за изпълнение и за тази сума, тъй като искането е в
противоречие със закона и добрите нрави.
Поради изложеното
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№37402/25.02.2022 г. на „пкбя” ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците СН.
Г. К. и С. ПЛ. М. в частта досежно: 1340.75 лв., представляваща възнаграждение за
услуга „Фаст“; 2062.50 лв., представляваща възнаграждение за услуга „Флекси“, както
и в частта над присъдените разноски от 272.22 лв. до пълния предявен размер.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок
от връчване на преписа на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3