О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
390
гр. Шумен, 12.08.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание, на дванадесети август, две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: Константин Моллов Членове: 1. Ралица Хаджииванова
2. Соня Стефанова
като разгледа докладваното от председателя Константин Моллов в.ч.гр.д. № 216 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.419, ал.1 от ГПК във вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от М.Д.М., против разпореждане от 05.03.2020 г., за издаване на Заповед № 247/06.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 390/2020 г. по описа на ШРС. Жалбоподателят счита, че разпореждането за незабавно изпълнение е незаконосъобразно. Излага, че заявлението и документът по чл.417, т.2 ГПК са нередовни от външна страна по отношение на поръчителя, тъй като заявлението е подадено след 6 месечния срок по чл.147 ЗЗД. При настъпване на предсрочна изискуемост, заявителят трябва да докаже обстоятелствата, обусловили нейното настъпване и моментът на настъпването й. Не е посочена датата, на която целият непогасен остатък включително за непадежиралите вноски в размер на 214 544,20 лв. е станал изискуем. Съгласно чл.5 от договора предсрочната изискуемост настъпва автоматично с неплащане на една вноска. Заявителят е претендирал лихва за забава върху главницата от 14.02.2017 г., поради което счита, че от тази дата длъжникът е изпаднал в забава за целия остатък от задължението. От друга страна кредиторът го уведомил през август 2019 г., че неплатени са вноските от 25.10.2018 г., което сочело, че задължението е станало изискуемо на 26.11.2018 г. поради което срокът по чл.147 ЗЗД тече от август 2019 г. Ето защо и към датата на подаване на заявлението – м. март 2020 г. е изтекъл 6 месечният срок за ангажиране отговорността на поръчителя. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени разпореждането за незабавно изпълнение и обезсили издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителя М.Д.М.. Претендира разноски за настоящото производство, съгласно приложен списък.
Ответникът по частната жалба не е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Шуменският окръжен съд, след като съобрази твърденията и доводите на жалбоподателя, като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.419, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, заедно с възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 390/2020 г. по описа на ШРС е образувано по заявление от 17.02.2020 г., подадено по пощата на 14.02.2020 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, уточнено с молба от 05.03.2020 г., подадена по пощата на 02.03.2020 г., от „ФЗ В.К.“ ООД ЕИК/БУЛСТАТ с адрес Област В., Община А.С. Л.-К., тел. *, законен представител: Ц.В.К., пълномощник: адв. Н.В.П., със съдебен адрес:***, офис , тел , тел./факс , за сумата от 214 544.20 лв. /двеста и четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева и двадесет стотинки/ - главница по неизплатени задължения по Договор за спогодба от 07.04.2016 г. към Договор за доставка на фуражи от 13.11.2010 г. с нотариална заверка на подписите, с 65 321.99 лв. /шестдесет и пет хиляди триста двадесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 14.02.2017 г. до 13.02.2020 г., изчислена върху дължимата главница и законната лихва от 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 9097.32 лв. /девет хиляди деветдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ - разноски по делото, от които 5597.32 лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ - заплатена държавна такса и 3500.00 лв. /три хиляди и петстотин лева/ - адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатени задължения по Договор за спогодба от 07.04.2016 г. към Договор за доставка на фуражи от 13.11.2010 г. с нотариална заверка на подписите. На 05.03.2020 г. ШРС е постановил разпореждане, да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните в заявлението и уточнени с допълнителна молба суми, въз основа на което е издадена Заповед № 247/06.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е издал изпълнителен лист за посочените суми. Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от жалбоподателя в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Видно от представените по
заповедното производство доказателства на длъжника по Договора за спогодба – ЕТ
„В.Н.“ е връчено уведомление за предсрочна изискуемост на вземането за сумата
от 214544,20 лв., ведно с дължимата законна лихва от 25.10.2018 г. В него е
посочено, че уведомление е връчено на 12.08.2019 г., но поради неизпълнение е
изпратена последващо уведомление, връчено на 13.12.2019 г. Отделно на
поръчителя е връчено уведомление м. август 2019 г. /точната дата на връчване е
нечетлива/.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл.418, ал.2 от ГПК, за да бъде уважено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от ГПК, съдът следва да провери дали представеният от заявителя документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение притезание срещу лицето, против което се иска издаването на заповедта и изпълнителния лист. Достатъчно е от външна страна документа да е редовно оформен. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на поръчител по договора за спогодба за задълженията на ЕТ „В.В.– 62“ – В.Н. В..
Не се установява твърдяната нередовност на заявлението. Съгласно приетото в ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и исковата молба по чл.422 ГПК е достатъчно да бъде посочен общият размер на претендираната главница, като не е необходимо да се разграничават отделните вноски съобразно момента на настъпване на тяхната изискуемост.
Съгласно
указанията по т.4б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към
заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл.147 от ЗЗД. Срокът
е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно. За разлика от
погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително
изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. В този смисъл изтичането на
срока към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне
на заявлението, поради отпадане отговорността на поръчителя.
Началото на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, с изтичането на който се погасява поръчителството по договора /и изтичането на който към датата на подаване на заявлението по чл.417, ГПК и настъпила предсрочна изискуемост на вземането е абсолютно основание за отхвърлянето му/, е настъпването на предсрочната изискуемост на вземането, съобразно обстоятелствата, посочени в т. 18 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите към т.18, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид изложеното, срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД за упражняване на правата на кредитора срещу длъжника тече от датата на обявената /а не от настъпилата/ предсрочна изискуемост. В този момент целият или неплатеният остатък от вземането е изискуемо, както по отношение на длъжника, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението, той е изтекъл. /В този см.реш. № 23/24.03.2015 г. по т.д.№ 1717/2013 г. на І т.о. ТК на ВКС, постановено в производство по чл.29 ГПК/.
В случая, видно от отправената покана до длъжника, кредиторът е обявил за предсрочно изискуемо вземането на 13.12.2019 г. Ето защо, към датата на подаване на заявлението - 14.02.2020 г. /видно от пощенското клеймо/, не е изтекъл посоченият в чл.147 ЗЗД шестмесечен срок.
Предвид гореизложеното атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Разпореждане от 05.03.2020 г., въз основа на което е издадена Заповед № 247/06.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу М.Д.М., в качеството му на поръчител по Договор за спогодба от 07.04.2016 г. към Договор за доставка на фуражи от 13.11.2010 г. с нотариална заверка на подписите, по ч.гр.д. № 390/2020 г. по описа на ШРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.