№ 952
гр. Шумен, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20243630101456 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба К. А. М. ЕГН ********** и Р. М. М.
ЕГН**********, живущи в град Шумен, ул. *** 75Б, действащи чрез адв. С.
П. от АК - Шумен, срещу Община Шумен, с адрес: гр. Шумен бул."***"№ 17,
представлявана от проф. д-р Х. Х.Кмет на Община Шумен, с посочено правно
основание: 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС.
Ищците обосновават съществуващия за тях правен интерес от завеждане
на исковата претенция, навеждайки следното:
През м. октомври 1994-та година ищците закупили от Р. С. Н. жилище
от две стаи и кухня с външна тоалетна находящо се в гр. Шумен, ул.“***
75“б“, като в същия ден им било предадено владението върху имота, който
към датата на подаване на исковата молба е описан като: „ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 8***, с адрес: гр.Шумен, ул.“*** 75б, с площ 116 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10м./, със сграда която попада върху имота с
идентификатор 8***.1 със застроена площ от 72 кв.м., етажи 1 /един/,
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна при съседи: ***“.
Владението по отношение на гореописания имот е било предадено от
собственика Р. Н. при уговорката, че по-късно собствеността ще им бъде
прехвърлена по съответния ред. Това не се осъществило, тъй като се забавила
процедурата по уреждане на нужните документи и Р. Н. не след дълго
починала. Впоследствие се оказало, че имота бил общинска частна
собственост.
Ищците посочват, че многократно се опитвали през годините да
узаконят имота по давностно владение, но това се оказало невъзможно поради
1
наложения мораториум върху частната общинска собственост. От момента на
влизане във владение - 1994г. заплащали ежемесечно разходите за ток, вода,
плащали редовно данък на имота, имали издадени скици и данъчна оценка на
тяхно име. Повече от 29 години само те владеели имота, стопанисвали го,
ползвали и обитавали, като никой не е оспорвал владението и не е заявявал
собственически претенции. През изминалите години направили множество
подобрения в самия имот. Повече от десет години владеели имота явно и
необезпокоявано от никого. През годините предприели действия за
снабдяване с документи за собственост по обстоятелствена проверка.
Снабдили се с необходимите документи - скица, данъчна оценка, но така и не
се снабдили с документ за собственост поради това, че им било отказано
издаване на нотариален акт за собственост на имот придобит по давност
поради факта, че имота е построен върху частна общинска собственост.
В исковата молба и в заседанието по същество на делото се иска от съда
изцяло уважаване на исковата претенция.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от упълномощен
представител на ответната община, в който се твърди, че искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като се правят следните
възражения:
Посочва се, че съгласно разпоредбите на ЗЗД договорите за прехвърляне
на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими
имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, а представения договор
от 23.10.1994г. с който се твърди, че е придобит имота за сума от 12 000,00 лв.,
като сумата била платена в брой в деня на подписване на договора пред
свидетели, бил нечетлив. След извършена справка в НБД “Население“ се
установявало, че продавача Р. С. Н., към дата 23.10.1994г била вдовица,
съпругът й е починал през 1982г., като от брака си имали родени три дъщери,
като следователно тези които са били живи е следвало също да бъдат
участници на страната продавач по представения договор. Ответникът
посочва, че към исковата молба не са представени доказателства за законност
на изградените постройки-жилищна сграда състояща се от две стаи, кухня и
външна тоалетна находящи се в имота. Твърденията за давностно владение на
поземлен имот били незаконосъобразни и недоказани от приложените към
исковата молба документи. Приложения договор бил само и единствено за
жилищна постройка състояща се от две стаи и външна кухня, като в него
нямало изразена воля за прехвърляне на поземления имот. Посочва, че в
периода 31.05.2006 г.- 31.12.2017 г. и от 20.01.2018 г до 07.03.2022г. действал
мораториум за придобиване по давност на имоти - частна общинска
собственост, като периодът в който тече давност за придобиване на такива
имоти бил от 09.11.1999 г. до 30.05.2006 г., от 01.01.2018 г. до 19.01.2018 г. и
от 07.03.2022 г. до момента, като към настоящия момент не бил изтекъл
предвидения в закона срок, след който може да се придобие имот частна
общинска собственост, с общо 10 г. давностно владение, т.е. към момента
давността не е изтекла за имоти общинска собственост, независимо от техния
вид и предназначение, поради което счита, че предявения иск е
неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен.
2
За ответната Община - Шумен в заседанието по същество на делото не
се явява представител и не се представя становище.
При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като
относими по делото следните писмени доказателства: заверени ксерокопия на
фискален бон и разписка за заплатена вода на „Водоснабдяване и канализация
Шумен“ ООД с дата 09.08.2023 г. – 2 бр.; удостоверение за данъчна оценка по
чл. 264, ал.1 от ДОПК издадено от община Шумен с дата 15.08.2023 г.; скица
на поземлен имот № 15-879176-15.08.2023 г. издадена от СГКК гр. Шумен на
ПИ с идентификатор 8*** – 2 бр.; договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 28.10.1994 г.; приходни квитанции от отдел МД и ТБО при Община
Шумен с № № 106192/ 23.08.2012 г.; 106193/ 23.08.2012 г.; 100588/ 04.07.2014
г.; 100598/ 04.07.2014 г.; 123539/ 11.06.2020г. ;123540/ 11.06.2020г.; 183392/
09.08.2023г.; 183383/ 09.08.2023г.; удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,
ал.1 от ДОПК с дата 19.06.2024 г.; скица на поземлен имот № 15-620310-
17.06.2024 г. на поземлен имот с идентификатор 8***; пълномощно за
ответника.
Съдът е събрал гласни доказателства, допуснати в полза на ищцовата
страна, чрез разпита на свидетелите С. А. С. и Д. С. В.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установени следните фактически констатации:
На 28.10.1994г. ищците сключили с Р. С. Н. договор за покупко
продажба на недвижим имот, описан като жилищна постройка от две стаи и
кухня с външна тоалетна находяща се в гр.Шумен, ул.“*** 75“б“, като в същия
ден им било предадено владението върху недвижим имот. Към датата на
подаване на исковата молба, имотът е описан като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 8***, с адрес: гр.Шумен, ул.“*** 75б, с площ 116 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване /до 10м./, със сграда която попада върху имота с
идентификатор 8***.1 със застроена площ от 72 кв.м., етажи 1 /един/,
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна при съседи: ***.
Документи за собственост на имота не били изготвени, като посочената като
продавач Р. С. Н. починала малко по-късно. Впоследствие документи за
собственост също не били съставени, тъй като се оказало, че имота бил
частна общинска частна собственост и същото станало невъзможно поради
наложения мораториум. В хода производството не се установи, по отношение
на имота да е съставен акт за частна общинска собственост.
От представените писмени и гласни доказателства е видно, че ищците
плащали данък за земя и сгради на имота в полза на Община Шумен, имали
издадени скици и данъчна оценка на тяхно име, стопанисвали и правили
подобрения по имота в периода от 28.10.1994г. до датата на подаване на
исковата молба
От показанията на свидетеля С. А. С. се установява, че с ищците са
комшии и се познават от 1994 г., от когато живеят в процесния имот.
Напускали къщата като ходили в чужбина да работят и се връщали през
ваканциите. Никой не е изявявал претенции към техния дом. Подобрения
3
направили, защото, била стара къщата, имало теч от покрива и влага имали
много. Не помнел кой е живял преди тях, живели са някакви хора, но той не
ги помнел.
От свидетелските показания на свидетеля Д. В. става ясно, че с К. и Р.
са комшии повече от 30 години, живеели в къщата, не са напускали дома си,
ходели в Белгия, връщали се. Правили подобрения в къщата, правили всичко
на ново. Винаги те са се грижили за къщата, никой друг не е живял в този
имот. Свидетелят посочва, че не е виждал някой да има претенции към
имота. Преди това в къщата живеела баба Р., старите които били там, помнел
ги, две дъщери имали. След баба Р., в къщата живеели К. и Р. постоянно със
сина си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника – Община Шумен, че
ищците са собственик на описания подробно по-горе недвижим имот, ведно с
подобренията в него, на основание давностно владение, упражнявано в
периода от м. октомври 1994-та година.
Община Шумен оспорва предявения иск, като се позовава на факта, че
ищците не могат да се легитимират като собственици на основание
представения договор и на забраната за придобиване по давност на тази
категория имоти.
По същество на спора, съдът намира, че исковата претенция в цялост, се
доказа по несъмнен и безспорен начин.
Настоящият съдебен състав приема, че ищците са доказали, че са
стопанисвали процесния имот като собствен, считано от 28.10.1994г. до
настоящия момент.
Съдът на основание чл.235, ал.3 от ГПК е длъжен да вземе предвид
фактите, които са от значение за спорното право и намира, че няма основание
да не кредитира договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.10.1994
г. сключен между Р. С. Н. и К. А. М. и Р. М. М., препис от който е приложен по
делото.
Независимо, че посоченият договор не е съставен в предвидената от
закона форма, по съществото си той представлява документ по смисъла на
закона. Документът не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК. В този смисъл,
съставлява доказателство за съдържащите се в него факти, които са от
значение за спора, а именно волята на страните; описание на имота и най-
важното началото за упражняване на владение, със съзнанието за своене.
Всеки неоспорен по реда на чл.193 от ГПК писмен документ е автентичен и
истински, като същият има формална доказателствена сила относно
съдържащото се в него съдържание.
На следващо място, съдът кредитира като обективни и
непротиворечиви показанията на разпитаните по делото свидетели, от които
4
може да се направи категоричен извод за упражнявано на владение със
съзнанието за своене и периода му. Ищците са поддържали имота,
упражнявали са фактическата власт върху него, единствено те са живели там.
Ищците са упражнявали владение за себе си, като същото е във връзка
с установената в чл. 69 от ЗС презумпция, както и с трайната и
непротиворечива практика на ВКС, според която след като едно лице веднъж
е установило фактическа власт върху недвижим имот, се предполага до
доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и
непрекъснато, до момента, в който не се установи осъществяване от трето
лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността
владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота /решение
№330/28.11.2011г. по гр. д. №1519/2010г. на ВКС/.
В случая, от посоченото по - горе се установява, че ищците са владели
имота спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и непрекъснато в
периода най-късно от месец октомври 1994г. до датата на предявяване на
иска, поради което се налага изводът, че са го придобили по давност.
Ответната община не твърди да е прекъсвала по някакъв начин това владение
или да е осъществявала такова, чрез други лица. По отношение на имота
никой не е претендирал за собственост освен ищците.
По отношение на възраженията на ответната страна следва да се
отбележи следното:
Както е посочено по-горе, не е налице акт за общинска собственост,
относим към Община Шумен. Безспорно е, че имотът е следвало да бъде
актуван като общински, след 1 юни 1996 г. Това не е сторено, но дори и да
беше направено, същото нямаше да противоречи на наличието на придобивна
давност.
В сила от 1 юни 1996 г. влизат промени в Закона за собствеността.
Тогава се правят изменения в чл. 86 от ЗС и той гласи: „Не може да се
придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска
собственост“. Така от този момент имотите частна държавна и частна
общинска собственост могат да се придобиват по давност.
Срокът за придобиване въз основа на недобросъвестно владение
трябваше да изтече на 31 май 2006 г. От тази дата обаче е въведен първият
мораториум за придобиване по давност на държавна и общинска собственост
– с §1, ал.1 от Закон за допълнение на ЗС, първоначално за 7 месеца.
Мораториумът е удължаван многократно, като последното удължаване на
забраната за придобиването по давност на имоти – частна държавна и
общинска собственост, е до 31.12.2022 г. Това е направено с § 1, ал.1 ЗД ЗС
/обн., ДВ, бр.46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр.18/2020 г./ и на § 2 от
Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ, бр. 7/2018 г./
С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. №
16/2021 г. са обявени за противоконституционни посочените разпоредби от
ЗС.
В практиката на ВКС, свързана с прилагане на това решение на
5
конституционния съд, се приема, че за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и
20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. /когато е публикувано в ДВ решението на КС/
придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост
не е текла по силата на установения от законодателя мораториум. Давността е
текла само в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
ВКС приема също, че по отношение на давностните срокове, които са
започнали да текат от 01.06.1996 г., както и за тези, за които давността е
изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР
на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права
при позоваване на придобивна давност поради обявяване за
противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от
19.01.2018 г. /Решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021
г., I г. о./.
В настоящият случай, владението е установено на 28.10.1994г.,
давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС е текъл от 01.06.1996 г. до началото на
мораториума - 31.05.2006 г., т.е. 10 години, без един ден.
С решението на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г., се приема,
че придобивна давност е текла в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., защото
обратното действие на материалния закон не може да засяга вече придобити
права. Така в този период е изтекъл последния ден от спряната да тече
придобивна давност за процесния имот, конкретно 01.01.2018г.
По изложените съображения съдът приема, че въз основа на
установената през месец октомври 1994г. самостоятелна фактическа власт,
упражнявана явно, необезпокоявано и непрекъснато, ищците са придобили по
давност правото на собственост върху процесния имот и се легитимират като
негови собственици към датата на предявяване на иска.
По разноските:
Относно исканията за разноски, съдът намира, че са своевременно
предявени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното от ищеца искане и
представен списък по чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски предвид уважената част от исковата претенция, с
оглед представените доказателства за извършени деловодни разноски, както и
такива за защита и съдействие от един адвокат в размер общо на 4444,77 лева.
Възражения в тази насока от страна ответника, не са направени.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Шумен - гр.
6
Шумен адрес: бул."***"№ 17, представлявана от проф. д-р Х. Х.Кмет на
Община Шумен по предявения от К. А. М. ЕГН ********** и Р. М. М.
ЕГН**********, живущи в град Шумен, ул.*** 75Б, действащи, чрез адв. С.
П. от АК - Шумен положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС, че К. А. М. с ЕГН
********** и Р. М. М. с ЕГН **********, живущи в град Шумен, ул.*** 75Б
са собственици на Поземлен имот с идентификатор 8***, с адрес на имота:
Област Шумен, община Шумен, гр.Шумен, ул.“*** №75Б, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г.
на Изп. директор на АГКК, с площ 116 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до
10м./, със сграда която попада върху имота с идентификатор 8***.1 със
застроена площ от 72 кв.м., етажи 1 /един/, предназначение Жилищна сграда -
еднофамилна, при съседи: ***, на основание придобивна давност чрез
упражнявано давностно владение, считано от 28.10.1994г. до 01.01.2018г.
ОСЪЖДА Община Шумен - гр. Шумен адрес: бул. "***"№ 17,
представлявана от проф. д-р Х. Х.Кмет на Община Шумен ДА ЗАПЛАТИ на
К. А. М. ЕГН ********** и Р. М. М. ЕГН **********, живущи в град Шумен,
ул.*** 75Б, действащи чрез адв. С. П. – АК Шумен, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК, направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковата претенция в размер на 4444,77 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок
от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7