Определение по дело №3011/2017 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 февруари 2018 г.
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20173330103011
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№772

 

22.02.2018 г., гр.Разград

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд, на 22.02.2018 г. в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                              председател: Атанас Христов

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. № 3011/2017 г.

 

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Образувано е по исковата молба, подадена от:

И.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Ж.Ч. ***,

ПРОТИВ

Х.М.Н., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***.

С исковата молба ищецът предявява иск по чл.  108 ЗС,  като иска да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът притежава правото на собственост, въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15 том 5, peг. № 5569 дело № 727/2016 год. по описа на Роска И. *** действие Районен съд-Разград; вх. peг. № 3598, Акт № 120, том 11, дело № 2191/2016 год. по описа на Служба по вписванията гр. Разград, върху следните части от недвижим имот: поземлен имот с площ от 527 кв, м., находящ се в с. Костанденец, ул. „Иван Вазов" № 9, община Цар Калоян, област Разград, съставляващ имот с идентификатор 38830.502.127 при граници; имоти с идентификатори  38830.502.401,    38830.502.126, 38830.502.400, 38830.502.128,  38830.502.418  и 3 8830.502.129, заедно с построената в него сграда с идентификатор 38830.502.127.1 със застроена площ 97 кв. м. - около 40 кв. м., находящи се в южната част на дворното място между собствената му жилищната сграда и границата на имота на ответника Х.М.Н. ЕГН: ********** – поземлен имот с идентификатор 38830.502.126; стая с площ от около 40 кв. м., находяща се в източната част на жилищната сграда с лице към кръстовището между улици „Иван Вазов" и „Гоце Делчев", като и  осъди ответницата да предаде владението върху описаните части от недвижимия имот.

Ищецът сочи, че ответницата е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор 38830.502.126, като разположената в него стопанска сграда е долепена до жилищна сграда на ищеца. При получаване на владението върху имота установил, че тя самоволно е завладяла следните части: около 40 кв. м., - част от собственото ми дворно място, находящи се в южната част на имота между жилищната сграда и границата на имота на ответницата; стая с площ от около 40 кв. м., находяща се в източната част на жилищната сграда с лице към кръстовището между улици „Иван Вазов" и „Гоце Делчев".

Излага подробни съображения. Претендира разноски. Представя писмени доказателства, прави искане за назначаване на СТЕ и допускане на гласни доказателства.

 

Ответницата депозира отговор на исковата молба. Намира исковата претенция за допустима, но неоснователна. Сочи, че допусната грешка в кадастралната карта е въвела ищцата в заблуждение, както и размера на жилищната площ описана в акта, която реално не отговаря на действителността. Проследявайки историята и еволюцията на имота на ищцата през годините, установил несъответствия в нотариалните актове с които имота е бил препродаван, касаещи жилищната площ. Излага подробни съображения. Представя писмени доказателства и моли да му бъдат допуснати гласни доказателства. Претендира разноски

 

Съдът намира исковата претенция за допустима.

Основателни са исканията на страните за допускане на гласни доказателства, както и искането за назначаване на СТЕ.

По представените писмени доказателства представени от страните, съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание.

По гореизложените съображения, Съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

       

НАСОЧВА страните към медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 29.03.2018 г. от 13,00 часа. Да се призоват страните, като им се връчи и препис от определението.  На ищеца да се връчи и препис от отговора на ИМ, ведно с приложенията. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ ЯВЯВАНЕТО ИМ НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Същото да се отрази и в призовките им.

ДОПУСКА до разпит двама  свидетели при режим на довеждане на ищеца и трима свидетели при режим на довеждане на ответника.

УКАЗВА на страните, че следва да водят в съдебното заседание лицата които желаят да бъдат разпитани в качеството на свидетели. В противен случай свидетелите ще бъдат заличени.

 

НАЗНАЧАВА съдебно техническа експертиза с вещо лице Христомир Великов Панайотов, Разград, ж.к. Орел, бл. 20, вх. В, ап. 5, ********** и задача: след като се запознае с материалите по делото, както и където другаде намери за необходимо, както и след оглед на место да отговори на следните въпроси и задачи:

1.            Да даде заключение за устройствения статут на претендираните части от недвижимия имот - дали те представляват самостоятелни обекти или са част от собственото ми дворно място и жилищна сграда; как се съществува достъпа до същите части от недвижимия имот.

2.            Ограден ли е имота и дали имотните граници съвпадат с действащия план?

3.            Да изготви комбинирана цветна скица относно процесните имоти, като проследи историята движението по различните планове, както и какви планове са били прилагани?

 

На осн. чл. 76 ГПК, указва на ищеца, че в ТРИ ДНЕВЕН срок от получаването на съобщението следва да внесе по сметката на Районен съд – Разград сумата от 398.82 ЛВ. /ТРИСТА  ДЕВЕТДЕСЕТ И ОСЕМ ЛЕВА И ОСЕМДЕСЕТ И ДВЕ СТОТИНКИ/, представляваща депозит за заплащане на възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза, като в същия срок следва да представи на регистратурата на районен съд – Разград вносния документ /може и по пощата/.

Банкова сметка: „***”АД, клон Разград, пл.”Момина чешма” № 1, BIC -  ***, IBAN- *** ищеца, че при неизпълнение на това указание експертизата ще бъде заличена, а съгласно чл. 161 ГПК : “С ОГЛЕД НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО СЪДЪТ МОЖЕ ДА ПРИЕМЕ ЗА ДОКАЗАНИ ФАКТИТЕ ОТНОСНО КОИТО СТРАНАТА Е СЪЗДАЛА ПРЕЧКИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДОПУСНАТИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

Задачата да се изпрати на вещото лице, след представянето на документ за внасяне на определения депозит за разноски, на осн. чл. 160, ал.2 ГПК.

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Чл.146, ал.1, т.1 от ГПК

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищците права: право на собственост на ищеца върху процесния имот, придобито въз основа на покупко продажба, владение от насрещната страна без правно основание.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ответника възражения: право на собственост на ответника върху имота въз основа на наследство от баща му; допусната грешка в кадастралната карта.

Чл.146, ал.1, т.2 ГПК.

Правна квалификация:

На иска

-                 чл. 108 ЗС

На възраженията на ответника:

-                 чл. 54, ал.1 ЗКИР

Чл.146, ал.1, т.3 ГПК

Обстоятелства които се признават от ответника – ответника владее процесния имот.

Чл.146, ал.1, т.4 ГПК

Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - ответника владее процесния имот.

Чл.146, ал.1, т.5 ГПК

Ищецът следва да докаже правото си на собственост върху процесния имот, както и че ответникът го владее без правно основание.

Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения, че е собственик на процесния имот въз основа на наследство оставено от баща му, както и че е налице грешка в кадастралната карта.

Указва на страните, че за тези обстоятелства не са представени доказателства.

Всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата от които черпи изгодни последици.

ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС /извлечение/

 

Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

 

 

 

 

Задължение за уведомяване

 

 

 

 

Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

 

Неприсъствено решение

Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.

(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

 

 

 

 

 

Постановяване на неприсъствено решение

 

 

 

 

Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:

1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;

2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.

(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: