РЕШЕНИЕ
№
...............
гр.София, 19.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15810 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.Д.Г.
срещу З.Л.И. АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове
по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с чл.45
от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът отправя искане, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в размер на 400000.00 лв., предявен като частичен иск от вземане с общ
размер 800000.00 лв., представляващи претърпени в резултат на настъпило
застрахователно събитие – ПТП, станало на 29.11.2015 г. около 03.30 часа в
гр.София, на ул.Руднична, на около 1150 м. след № 5 в посока Горско стопанство
Кремиковци по вина на водача на лек автомобил Опел Фрнотера с рег.№ *******- Ж.И.Г..
Поддържа твърдения, че във връзка с ПТП
било образувано ДП № 11534/2015 г. по описа на СРТП-ПР-СДВР, пр.пр.№ 46312/2015
г. по описа на като виновният водач сключил споразумение с прокуратурата, с
което се признал за виновен. Твърди, че във връзка с ПТП са й били причинени
травматични увреждания, във връзка с които понася болки и страдания.
В срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е
подал писмен отговор, в който изразява становище по исковете. Оспорва исковете
по основание и размер . Не оспорва наличие на валидна застраховка ГО към датата
на ПТП за лекия автомобил с посочения регистрационен номер. Оспорва
фактическите и правни доводи за настъпване на ПТП по посочения механизъм, за
вина на водача на лекия автомобил, вреди /вид, степен, тежест и период на
оздравяване и възстановяване/ причинна връзка с ПТП. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с противоправното поведение на
пострадалия- нарушение на правилата на ЗДвП, а именно, че ищецът е пътувала без
обезопасителен колан, същата била наясно фактите, че водачът не е притежавал
свидетелство за управление на конкретното МПС и е управлявал по въздействието
на алкохол в кръвта. Оспорва, като неоснователна претенцията за заплащане на
мораторна лихва върху исковата сума от датата на увреждането.
С определение от 22.06.2017 г., съдът е
конституирал Ж.И.Г., като подпомагаща страна на страната на ответника. Същият
не изразява становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:
С Определение от 02.11.2016 г. по НОХД 18941/2016 г. по описа
на Софийски районен съд е одобрено Споразумение за решаване на наказателното
производство на основание чл. 384 вр. чл. 381 НПК, като подсъдимият Ж.И.Г. е признат за виновен в
извършване на престъпно деяние по чл. 343, ал. 3, б „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК, в това че на
29.11.2015 г., около 03:30 часа в гр. София, кв. „Кремиковци“, при управляване
на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с
рег. № *******, без да притежава свидетелство за управление, с посока на движение от ул. „Чавдар“ към
Горско стопанство – Кремиковци, е нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентира в Закона за движение по пътищата, в резултат на което е реализирал
пътнотранспортно произшествие с крайпътно дърво и по непредпазливост причинил
телесни повреди на пътничката Д.Д.Г., ЕГН **********. Според постигнатото
споразумение в наказателното производство, телесните повреди се изразяват в:
тежка черепно-мозъчна травма налагаща реанимационно лечение, счупване на
бедрената кост на десен крак, причинило трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник. В споразумението е посочено, че след причиняване на ПТП, Ж.Г.
е напуснал мястото на произшествието.
Страните не спорят и се установява чрез събраните
в производството доказателства и констатациите на приетата в производството
САТЕ, че причината за възникване на процесното произшествие е субективна -
управление на лекия автомобил от страна на водача Ж.Г. с несъобразената скорост
- със скорост 98 км/ч, която е била над критичната скорост на завоите. Според
удостовереното в съставения протокол за оглед на местопроизшествието на мястото
на удара пътят е със завои и вероятно при излизане на правия участък след
десен завой е настъпило странично занасяне, от което автомобилът се е отклонил
надясно, навлязъл е под малък ъгъл, преминал е през десния банкет, навлязъл е в
терена вдясно от платното за движение, където под ъгъл 25 -30 градуса се е
ударил с предната част на дясната си страна в ствола на крайпътно иглолистно
дърво. Поради ексцентрицитета ротацията му се е засилила в посока обратно на
часовниковите стрелки, затова дървото се е вклинило в областта на дясната врата навътре в купето на автомобила. След
настъпилите големи деформации се е спрял до дървото, което е навлязло навътре в
купето.
Установява се, чрез АТЕ, че лекият автомобил
„Опел“ модел „Фронтера“ е фабрично оборудван с триточкови предпазни колани.
Експертът отчита, че при поставен колан амплитудата на отклоняване на тялото
при челен удар е до около 10 см. При поставен триточков колан, главата не може
да достигне арматурното, нито челното стъкло.
Установява се, че има проникване на дървото в пространството на купето и вероятно в
областта на предната дясна седалка, защото дясната врата е силно деформирана.
Според изявлението на експерта в съдебно заседание на 18.04.2018 г. хлътването
е около средата на дясната част на предния ръб на тавана, като е невъзможно да
не е достигнало до нея, в областта на долната част и рамото, отбелязва, че
главата също би могло да е засегната. Отчетено е обстоятелството, че
облегалката е силно наклонена назад, от което може да се направи извод, че главата и гръдния кош са били притиснати
индиректно чрез деформираните части от вратата и тавана на автомобила.
Според КСМЕ механизмът на получаване на
травматичните увреждания е автомобилна травма, като е напълно възможно да бъдат
получени при конкретния механизъм на ПТП. Проведеното лечение е отразено
подробно в описателната част на експертизата. На пострадалата е извършено в
пълен обем, адекватно, дефинитивно и по правилата на добрата медицинска
практика лечение.
Чрез констатациите на КСМЕ, че в резултат на
ПТП на пострадалата Д.Г. са били причинени следните травматични увреждания: Съчетана травма – глава, гърди, среден лицев
етаж, бедро. Тежка черепномозъчна травма. Мозъчна контузия. Фрактура на средна
черепна яма. Ликворея на дясно ухо. Пневмоцефалия. Тежък травматичен
субархоиндален кръвоизлив. Контузионно-хеморагично огнище теменно-тилно вляво.
Контузия на гръдния кош и белия дроб с минимален частичен пневмоторакс.
Травматична увреда на десния лицев нерв (нервус фациалис). Фрактура на дясна
бедрена кост. Счупване с разместване на дясна зигоматична кост и неразместено
счупване на горната челюст от първи тип вляво.
Спешна медицинска помощ и лечение
пострадалият получил в УМБАЛ „Света Анна” АД – София, клиника по лицево-
челюстна хирургия и оториноларингология с анамнеза: Докарана в тежко общо
състояние след ПТП, като нямала спомен за случилото се, контактна, ненапълно
адекватна, изпълнявала команди. Пострадалата е била в кома и на командно дишане
в Реанимацията на УМБАЛ „Света Анна” 8 дни. Излязла от комата на 06.12.2015 г.
без спомен за преживяната катастрофа и към днешна дата. Не познавала близките
си. При извършените рентгенови изследвания и консултации с ортопед- травматолог
е било установено: Многофрагментна фрактура на дясна ябълчна кост; фрактура на
външна и вътрешна стена на дясна орбита и долен орбитален ръб; фрактура на
носни кости; на етмоидални клетки; на предна стена на десен горночелюстен
синус; на вътрешна стена на ляв горночелюстни синус. Засенчени максиларни
синуси, етмоидални клетки, сфеноидален синус. Установява се още: Контузионно
огнище теменно-тилно вляво; субдурален хематом вляво теменно-тилно с дебелина
до 3 мм. (т.н. пеленовиден); малко количество въздух вътречерепно в областта на
фрактурните изменения - челно и в меките тъкани. Диагностициран е минимален
частичен пневмоторакс вляво върхово и съмнителен двустранно срединно-базално.
Диафизарна фрактура на дясна бедрена кост с изразена дислокация на фрагментите
- оперирана на 12.12.2015 г. На 18.12.2015 г. е извършено открито наместване на
горночелюстната и ябълчната фрактура и метална остеосинтеза с пластини и
винтове. Под орбиталните тъкани е поставена перикардна мембрана. Изписана с
подобрение, в добро общо състояние, с препоръки за охранителен режим и
кинезитерапия, лечение с Депакин 2x500 мг. (противоепилептична профилактика) и
Нивалин по схема.
При неврологичния преглед на 11.01.2016 г. било
установено, че пострадалата е с ретроградна амнезия. Оплаква се от постоянно главоболие, световъртеж,
замайване, сълзотечение от дясно око (следствие на периферния фациалис), шум и
бръмчене в ушите, намален слух за дясно ухо, треперене на горни крайници. На
01.01.2016 г. през нощта получила разгърнат епилептичен припадък с
продължителност 15 минути с прехапване на езика, пяна на устата,
тонично-клонични гърчове /ТКГ/ в горни крайници и изпускане по малка нужда.
Направена й била 1 ампула диазепам. След пристъпа нямала спомен за случилото
се. Била в инвалидна количка поради невъзможност за самостоятелно придвижване.
В издаденото Експертно решение на ТЕЛК № 2512/133 от 25.07.2016 г. е определено,
че Д.Д.Г. е с 95% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ, която е определена за срок от 3 години /до
01.07.2019 г./, с диагноза: Дифузна
травма на главния мозък. Последици от вътречерепна травма. Последици от
счупване на черепа и костите на лицето. Гранд-мал припадъци. Травматична лезия
на н. акустикус. Лабиринтна дисфункция.
Относно периодът за възстановяване на
причинените увреждания КСМЕ изразяват следното становище: Възстановителният
период за черепномозъчна травма с характер на процесната е до 2-3 години. За
периода февруари - юни 2016 г., на фона на постепенно възстановяване на общото състояние,
развитието на черепномозъчната травма
при Д.Г. се усложнява с Посттравматичен органичен мозъчен синдром; Органична
промяна на личността; Посттравматична симптоматична епилепсия с генерализирани
тонично-клонични пристъпи; Остатъчна десностранна латентна хемипареза;
Лабиринтна дисфункция и неврит на слуховите нерви с комбинирано намаление на
слуха със слухова загуба 44 децибела за дясно ухо и 34 за ляво ухо; Тежка
пареза на VII ЧМН вдясно - дясна очна цепка не се затваря, сълзотечение от
окото; Координационни нарушения - двигателна и статична атаксия; Двукратен
абнормен ЕЕГ запис с данни за епилептогенно огнище в лява слепоочно-теменна и
челна област. Фрактурата на десния долен крайник е доведа до „трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни“, в
случая за срок от 3-4 месеца, а възстановителният период е до 6 месеца.
Лицевата травма има медико-биологична характеристика „Фрактура на челюст“ с
трайно затруднение на храненето и говореното за повече от 30 дни.
КСМЕ констатират, че към този период
постралата се оплаква от световъртеж,
шум в ушите, гадене, неустойчива походка, постоянно главоболие, треперене,
силно намален слух двустранно, сълзотечение и тикове в дясно око, треперене на
горните крайници, неустойчива походка. Установява се следното обективно
състояние: постепенно възстановяване на общото състояние, изразени
координационни нарушения и вегетативни реакции - нестабилна в пробата на
Ромберг, локомоторна и туловищна атаксия, походка възможна с помощни средства,
статичен тремор на ръцете, оживени надкостно-сухожилни рефлекси двустранно с
разширена рефлексогенна зона, патологични рефлекси вдясно за горни крайници и
двустранно за долни (квадрипирамиден синдром), трикратна изява на генерализирани
епилептични пристъпи, висши корови функции /ВКФ/ - безкритична, леко
неадекватна.
Пострадалата
има следните невъзстановени увреди: тежък посттравматичен психоорганичен
синдром, диенцефален синдром (свръхнормено напълняване), синдром на
екстрапирамидна увреда (тремор на крайниците), епилептичен синдром. Като перспективата
за в бъдеще относно пълно възстановяване е абсолютно неблагоприятна. Също така
ищцата продължава да търпи болки и страдния, макар и на фона на намалена
самооценка и самокритичност. Болките и ограничените движения в дясната колянна
става се дължат на настъпили артрозни промени в резултат на продължителното
обездвижване и свръхнормното тегло. По отношение на нараняванията на лицето,
пострадалата Д.Г. не би следвало да търпи болки и страдания към настоящия
момент. Към момента на извършване не КСМЕ, вещите лица не са установяват трайни
травматични белези по тялото на ищцата, освен дискретните оперативни белези по
долният орбитален ръб вдясно и над веждата вдясно, само парализата на лицевата
мускулатура вдясно на лицето е с трайни и необратими последици.
От съдебно-психологичната експертиза се
установява психично разстройство от групата на органично мозъчните, резултат от
мозъчна травма. След черепно-мозъчната травма на мозъка се разгръщат психични
отклонения, представящи се комплексно като психоорганичен синдром / когнитивен
дефицит / и постравматична характеропатия. Психоорганичният синдром е
съвкупност от психопатологични разстройства, възникващи при хронични и дифузни
органични заболявания на мозъка. Характеризира се с паметови нарушения (преди
всичко на фиксационната памет), емоционална лабилност и неовладимост,
обедняване на асоциациите и възприятията и общо снижение на нивото на
личността. Психоорганичният синдром включва различните по своя произход и форми
деменции и представлява събирателно, неспецифично в етиологично- нозологично
отношение понятие. На базата на катамнезния анализ след претърпяната травма при
пострадалата. се описват промени в характера, поведението, базисните психични
функции. Констатира се, че ищцата не е в състояние да извършва диференцирани
анализи, да направи съразмерни и адекватни оценки, да прогнозира далечни
последици от поведението си, да прави анализи и заключения, да отдиференцира
значими от второстепенни обстоятелства. Д.Г. страда предимно подиференцираната
умствена дейност /съждения, умозаключения, критично осмисляне на болестното
състояние, на възникващите проблеми/, като болните запазват изработваните
елементарни стереотипи на поведение, привични обрати на речта и шаблонност на
съжденията, особено, когато контактите се ограничават в рамките на обичайния
бит. При повърхностни впечатления такива болни могат да изглеждат напълно
съхранени. Наред е интелектуално-мнестичната деградация е налице и
задълбочаваща се личностова промяна е принизяване на личностовите потребности и
интереси и свеждането им до битовото ежедневие. Вещото лице отбелязва, че при
посоченото разстройство е възможно процеса да се задържи известно време или
нарушенията да се задълбочат във времето. Според изявлението на експерта в
съдебно заседание на 18.04.2018 г. става
ясно, че преди уврежданията ищцата е била „активно момиче, обичащо живота“,
като след това е настъпила обратна промяна на личността, характеризираща се с
намален толеранс, повишена раздазнителност, невъзможност да извършва
целенасочени, организирани действия и нежелание да напуска дома.
В своето заключение вещите лица отчитат, че е
имало вероятност ищцата да е била без предпазен колан по време на
произшествието, в резултат, на което не биха настъпили същите травми и със
същата тежест. Ударът в дясната част на главата и поради факта, че тя се намира
в най- високата част на тялото, инерционните сили на отклонение на главата биха
били същите с или без предпазен колан, но черепномозъчна травма е било възможно
да се получи в по-лека степен. Описаните наранявания на лицето нямали отношение
към съждението дали е била с или без предпазен колан. Гръдната травма не би се
получила при поставен обезопасен колан. Фрактурата на бедрената кост е възможно
да се получи и с поставен, и без поставен предпазен колан.
От изявленията на експертите в съдебно заседание
на 18.04.2018 г. се установява, че
деформацията на колата в горната част е достигнала до облегалката на дясната
седалка. След направеното съвещание в съдебното заседание вещите лица
констатират, че уврежданията в областта
на главата биха се получили независимо от поставен кола, защото са причина от
хлътването навътре, което неминуемо достига до главата на пострадалата.
В съдебно заседание на 18.04.2018 г. експертът
д-р Р.Д. отбелязва, че има вероятност ищцата да не е била с предпазен колан в
резултат, на което е получила в такава висока степен увреждания. В случай, че
ищцата е била обезопасена с предпазен
колан не биха настъпили същите травми и със същата тежест.
Чрез събраните в производството гласни
доказателства, показанията на свидетеля М.И.Г., преценени съобразно указаното в
чл.172 ГПК /свидетелката е майка на ищцата/, се установява я за пръв я е видяла
в травматологията, била е в кома с голям оток. При събуждането си ишцата не е
могла да познае майка си. В болницата претърпяла, няколко операции – на крака и
на лицето. След изписването ищцата била е на легло една година, като в този
период не е могла да се обслужва, за
което й е била нужна помощ. Не могла да се храни сама, а само с помощ.
След тази година е ходила с помощта на патерици, а сега ходила с бастун, като е
нужно да има човек до нея, понеже не могла да пази равновесие. Ищцата има дете,
за което не може да се грижи. Не може да живее в самостоятелно домакинство,
понеже не може да се грижи както за себе си така и за детето си. Уточнява, че
вече няма приятели и не излизала.
В
производство не е спорно и се установи, че към момента на настъпване на ПТП-
29.11.2015 г. за лекия автомобил Опел Фронтера с рег.№РА3245ВР е налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" по полица № BG/22/115001270124, със срок
на валидност от 08.05.2015 г. до 07.05.2016 г. при З. „Л.И.“ АД
За
да бъде успешно проведен прекият иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); , следва
да бъдат установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на
института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи:
1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда,
реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и
наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска "гражданска отговорност", сключен досежно МПС, с
което е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
С оглед на горното, както и при съобразяване
на констатациите на приетата САТЕ, както и влязлата в законна сила присъда,
съдът намира, че причина за настъпване на пътното произшествие е, че
поведението на водача на лекия автомобил Опел Фронтера. Същият е нарушил виновно
правилата за движение по пътищата, указани в разпоредбата на чл. 20, ал. 1, чл.
20, ал. 2 и чл. 5 от ЗДвП, като се е движел несъобразена скорост с релефа на
местността, с конкретните условия на видимост, през тъмната част на
денонощието, загубил контрол над управлявания от него автомобил, след което
напуснал пътното платно и реализирал пътно-транспортно произшествие с крайпътно
дърво, като по непредпазливост причинил телесни повреди на ищцата Д.Д.Г..
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда
или одобрено споразумение на наказателния съд е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. Поради това, съдът приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача Ж.И.Г. са установени в настоящия процес с постановената
присъда от наказателния съд по цитираното НОХД 18941/2016 г. по описа на
Софийски районен съд.
Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира в настоящето производство са в причинно - следствена връзка с противоправното
деяние на водача и с причинените от това застрахователно събитие травматични
увреждания. Установи се, че гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил Опел Фронтера, като автомобилист е застрахована при ответника –
застраховател.
С
имуществената застраховка "Гражданска отговорност" се дава
застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова
тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението
й е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за
третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана
гражданската отговорност на застрахования деликвент. По тази причина
непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие
и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като
съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е
обусловена от отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото в производството е установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност", съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените
искове.
В
тежест на ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При
определяне справедливия размер на обезщетението съдебния състав следва да
съобрази, както вида, характера и степента на получените травми, така и
критериите, посочени в ППВС № 4/68 г., а именно: момента на настъпване на ПТП –
29.11.2015 г. и икономическата обстановка в страната към този период.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт, които от
11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в сила на чл. 492 КЗ /обн., ДВ,
бр. 102/2015 г. / са 2000000.00 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 73 от
27.05.2014 г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият
състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо
от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид
наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищеца, следва
да бъде изследван въпросът дали със своето поведение е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е
необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т. д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
При
описания в САТЕ и възприет от настоящата инстанция механизъм на ПТП, съдът
счита, че е имало условия за влизане в допир на долни крайници и горната част
на тяло, включително и главата на пострадалата, с вътрешните части от интериора
на автомобила, от които удари с твърди и тъпи предмети са получени травмите при
ищеца, предвид установеното хлътване до предната седалка.
Чрез
събраните в производството доказателства не се установи при пълно и главно
доказване твърдението на ответника, че към момента на произшествието ищцата е
била без поставен обезопасителен колан. Единствените ангажирани в тази насока
доказателства е СМЕ, чрез чието заключение се цели установяване на горното.
Видно е обаче от дадените в проведеното на 18.04.2018 г. обяснения на вещото
лице, че заключението му за това, че "вероятността да е била с колан е
малка" не се ползва с категоричност до степен, че да се формира еднозначен
извод за липса на поставен от ищеца предпазен колан при управлението на МПС.
Степента на вероятност, а оттам и възможността да се квалифицира дадено събитие
като случайно, определя доказателството като косвено такова и позволя правно
релевантния извод за наличие на съпричиняване да почива единствено на него.
Липсват ангажирани други допълнителни доказателства, като протокол за оглед,
свидетелски показания и т.н., чиито съвкупен анализ да доведе до обратния
извод. . Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т. д. 44/2012
г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС,
Второ ТО/.
В
конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК
фактите, на които основава твърденията си, а именно, че при правилно поставен
предпазен колан, ищецът не би получил телесни увреждания или получените такива
не биха били толкова интензивни. Следва да се отбележи и, че самият факт на
непоставяне на предпазен колан не е сам по себе си съпричиняващ фактор, т. е.
не е достатъчно само да бъде констатирано нарушение от страна на пострадалия,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, а е необходимо то да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат, а намаляването
на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвала предпазен
колан. Поради тази причина възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат следва да бъде оставено без уважение.
Освен
това чрез констатациите на експерта по АТЕ и експерта по КСМЕ се установи, че
нанесените увреждания биха настъпили и при хипотеза на непоставен
обезопасителен колан при този механизъм на настъпване на застрахователното
събитие при съобразяване предпазното действие на предпазния колан, с който е
бил оборудван този автомобил. Както се установи, чрез констатациите на АТЕ, в случая има проникване на дървото в
пространството на купето и вероятно в областта на предната дясна седалка,
защото дясната врата е силно деформирана.
Относно
факта, че ищцата е знаела, че водачът няма свидетелство за управление или е
употребил алкохол, не са ангажирани доказателства.
Поради
това, съдът намира възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат за
неоснователни.
По отношение на размера на
обезщетението, съдът съобрази възрастта на пострадалата към момента на ПТП – 21
години, вида и тежестта на причинените от произшествието телесни увреждания; понесените
от пострадалата болки и страдания във връзка с травмите и произшествието; вида
и характера на уврежданията, проведеното лечение за възстановяване на
здравословното й състояние; липсата на възстановяване и настъпилите усложнения
във връзка с черепно-мозъчната травма: Посттравматичен органичен мозъчен
синдром; Органична промяна на личността; Посттравматична симптоматична
епилепсия с генерализирани тонично-клонични пристъпи; Остатъчна десностранна
латентна хемипареза; Лабиринтна дисфункция и неврит на слуховите нерви с
комбинирано намаление на слуха със слухова загуба; Тежка пареза на VII ЧМН
вдясно - дясна очна цепка не се затваря, сълзотечение от окото; Координационни
нарушения - двигателна и статична атаксия; Двукратен абнормен ЕЕГ запис с данни
за епилептогенно огнище в лява слепоочно-теменна и челна област; невъзстановените
увреди: тежък посттравматичен психоорганичен синдром, диенцефален синдром
(свръхнормено напълняване), синдром на екстрапирамидна увреда (тремор на
крайниците), епилептичен синдром; дадената неблагоприятна прогноза за
състоянието на пострадалата; проведеното лечение и продължителността на
възстановяване по отношение на останалите травматични увреждания при отчитане ограничените
движения в дясната колянна става, които се дължат на настъпили артрозни промени
в резултат на продължителното обездвижване и свръхнормното тегло; при отчитане парализата
на лицевата мускулатура вдясно на лицето, която е с трайни и необратими
последици; негативното отражение на произшествието върху психиката на пострадалата;
при отчитане настъпилите психични отклонения получения епилептичен припадък;
липсата на спомен за случилото се и за близките й /паметови нарушения/- ретроградна
амнезия; установеното състояние – ненапълно адекватна /леко неадекватна/, но същевременно
със съждения, умозаключения, критично осмисляне на болестното състояние, на
възникващите проблеми /подиференцирана умствена дейност/, емоционална лабилност
и неовладимост, обедняване на асоциациите и възприятията и общо снижаване на
нивото на личността; при съобразяване, че в период около една година
пострадалата е била на легло и е имала непрекъсната нужда от чужда помощ, която
към настоящия момент продължава да е необходима с оглед установеното й общо
здравословно състояние и невъзможността й за самостоятелно придвижване и грижа
за ежедневното й обслужване.
За определяне размер на обезщетение за
причинените на пострадалата неимуществени вреди от ПТП съдът съобрази и че е
невъзможно същата да се грижи и за малкото си дете.
С
оглед на всички тези обстоятелства и с оглед на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
съобразно обичайната съдебна практика, съдът прецени, че следва да бъде
определено обезщетение за
претърпените от пострадалата неимуществени вреди в размер на 400 000 лева. Върху главницата следва да бъде присъдено и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от – 29.11.2015 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
В
полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл.
38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 9530.00
лв. без ДДС, съразмерно с уважената част от исковете, изчислено съобразно
заявената претенция във основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 16000.00
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете,
както и 530.00 лв. депозити за САТЕ и СМЕ.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Д.Г.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. Кремиковци, ул. „********, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 400000.00 лв., предявен като
частичен от сумата 800000.00 лв.- застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания: „Съчетана травма - глава, гърдр, среден лицев
етаж, бедро. Тежка черепномозъчна травма. Мозъчна контузия. Фрактура на средна
черепна ямка. Ликворея от дясно ухо. Пневмоцефалия. Тежък травматичен
субарахноидален кръвоизлив. Контузионно-хеморагично огнище теменно-тилно вляво.
Контузия на гръдния кош и белия дроб с минимален частичен пневмоторакс.
Травматична увреда на десния лицев нерв (нервус фациалис). Фрактура на дясна
бедрена кост. Счупване с разместване на дясна зигоматична кост и неразместено
счупване на горната челюст от първи тип вляво“ с настъпили усложнения във
връзка с черепно-мозъчната травма: Посттравматичен органичен мозъчен синдром;
Органична промяна на личността; Посттравматична симптоматична епилепсия с генерализирани
тонично-клонични пристъпи; Остатъчна десностранна латентна хемипареза;
Лабиринтна дисфункция и неврит на слуховите нерви с комбинирано намаление на
слуха със слухова загуба; Тежка пареза на VII ЧМН вдясно - дясна очна цепка не
се затваря, сълзотечение от окото; Координационни нарушения - двигателна и
статична атаксия; Двукратен абнормен ЕЕГ запис с данни за епилептогенно огнище
в лява слепоочно-теменна и челна област; настъпили усложнения във връзка с
двигателните увреждания - артрозни промени в резултат на продължителното
обездвижване и свръхнормното тегло; настъпили усложнения - парализата на
лицевата мускулатура вдясно на лицето, която е с трайни и необратими последици,
които увреждания са настъпили вследствие на ПТП, станало на 29.11.2015 г. около
03.30 часа в гр.София, на ул.Руднична, на около 1150 м. след № 5 в посока
Горско стопанство Кремиковци по вина на водача на лек автомобил Опел Фрнотера с
рег.№ *******- Ж.И.Г., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди
е била застрахована съгласно полица № BG/22/115001270124, със срок на валидност
от 08.05.2015 г. до 07.05.2016 г. ведно със законната лихва считано от датата
на увреждането – 29.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.„Л.И.“
АД, ЕИК*******, със седалище и адресна
управление:***, да заплати на адв. В.О.,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 9530.00 лв. без ДДС.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК*******, да заплати на Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 16 000 лв., както и 530.00 лв. разноски,
платени от бюджета съразмерно уважената
част от иска.
Решението е постановено с
участие на подпомагаща страна на страната на ответника Ж.И.Г., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: