О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../…………..……..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 547 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба
с вх. № 424/08.01.2020 г., подадена от Л.Д.Г. и Р.П.Г., К.С.Д.
и М.Н.Д., В.С.С. и Ц.К.С., чрез адв.
С.Т., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено в частта за
разноските Решение № 1545/20.12.2019 г. по настоящото дело.
С молбата се претендира присъждане на пълния размер на заплатения от ищците
адвокатски хонорар, като се излагат съображения, че намаляването на
адвокатското възнаграждение във връзка с възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
само възможност за съда, но не и негово задължение. Излагат се съображения за
фактическа и правна сложност на спора, както и се сочи, че пазарната стойност
на процесния недвижим имот значително надхвърля
данъчната оценка, която съдът е възприел за цена на иска. Излага становище за
обвързаност на размера на адвокатското възнаграждение с опита, специализацията
и имиджа на адвоката.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез
Областния управител на област с административен център варна, чрез юриск. Гергана Панайотова, изразява становище за
неоснователност на молбата.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по искова молба от Л.Д.Г., Р.П.Г., К.С.Д., М.Н.Д., В.С.С. и Ц.К.С., чрез адв. П.С. и адв. С.Т., против Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, иск за собственост с цена на иска
203 376,40 лева и правно основание чл.108 от ГПК.
С Решение № 1545/20.12.2019 г. Варненският окръжен
съд е признал
за установено в отношенията между Л.Д.Г.,
Р.П.Г., К.С.Д., М.Н.Д., В.С.С. и Ц.К.С. и Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че
ищците Л.Д.Г. и Р.П.Г., К.С.Д. и М.Н.Д., В.С.С. и Ц.К.С.,
са собственици на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор № 10135.2567.12 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008
год. на ид началник на АГКК, с площ от 3330 кв.м. по
документ за собственост, а по скица от 3342 кв.м., находящ се в гр. Варна,
местност „Долна трака", с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с граници на имота: от север: ПИ
№№ 10135.2567.16 и 10135.2567.11, от запад: ПИ № 10135.2567.10, от изток: ПИ №
10135.2567.13 и от юг ПИ № 10135.2567.154, при следните права: 1076.67 кв.м. ид. части за В.С.С. и Ц.К.С. в
режим на СИО, 1276, 67 кв.м. ид. части за Л.Д.Г. и Р.П.Г.
в режим на СИО и 976,67 кв.м. ид. части за К.С.Д. и М.Н.Д.
в режим на СИО и е осъдил Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството да предаде владението му на ищците Л.Д.Г.
и Р.П.Г., К.С.Д. и М.Н.Д., В.С.С. и Ц.К.С..
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски. Когато извършването на разноските е доказано
в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК. С оглед изхода от правния спор, съдът е приел, че са налице
предпоставките по чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на разноски в полза на ищцовата страна, като е редуцирал претендираното
адвокатско възнаграждение във връзка с направено възражение за прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, ищцовата страна е претендирала разноски в общ размер на 29 567,43
лева, от които 27 000 лева адвокатско възнаграждение. Извършването на
разноски за адвокатска защита е доказано до размер от 17 000 лева. Като е
съобразил фактическата и правна сложност на спора, продължителността на
съдопроизводството и обема на извършените процесуални действия съдът е преценил,
че същото следва да бъде редуцирано до размер от 5 597,52 лева.
Неоснователни са възраженията на ищцовата страна
за неправилно определяне на материалния интерес, по който е осъществена
защитата. При определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение, съдът е съобразил цената на предявения
иск от 203 376,40 лева,
определена съгласно нормата на чл. 69, ал. 1,
т. 2 от ГПК.
Намаляването на присъденото от съда адвокатско възнаграждение по никакъв
начин не рефлектира върху отношенията между адвоката и клиента, които са
сключили договора за правна защита и съдействия, респективно поели задължения
по него. То е отражение на основаните начала в гражданския процес за равнопоставеност на страните, социална справедливост и
достъп до правосъдие. Посредством нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е въведен
механизъм за ненатоварване на насрещната страна с прекомерни разноски, а не
такъв за ощетяване на адвоката, осъществил процесуалното представителство.
По изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 424/08.01.2020 г., подадена от Л.Д.Г. и Р.П.Г., К.С.Д. и М.Н.Д.,
В.С.С. и Ц.К.С., чрез адв. С.Т.,
по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение в частта за разноските Решение №
1545/20.12.2019 г., постановено по гр. дело № 547/2019 г. по описа на ВОС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: