О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 15
гр.Сливен, 20.06.2019г.
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
НЕЙЧЕВА
ВАНЯ АНГЕЛОВА
при
участието на секретаря Мария Тодорова, сложи на разглеждане от Председателя ВНЧХД
№ 246/2019г. по описа на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е въззивно, по реда на чл.250 ал.4, във връзка с глава ХХІ от НПК, т.е. за
проверка на разпореждане за прекратяване на наказателно производство.
С
разпореждане от 20.03.2019г. наказателното производство по НЧХД № 346/2019г. по
описа на РС Сливен е прекратено на основание чл.250 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.5 т.2
от НПК, тъй като тъжба с вх.№ 7586/16.04.2018г., подадена от Н.Т.Д. чрез П.К.Н.до
РС Сливен и тъжба с вх.№ 7893/19.04.2018г., подадена от Н.Т.Д. ***, не
отговарят на изискванията на чл.81 ал.3 от НПК.
Разпореждането
е обжалвано от Н.Т.Д., като счита че същото е незаконосъобразно и неправилно.
Посочва, че е подал тъжбите си срещу П.Н.и Д.К.в законоустановения срок пред
СлРС, но не е образувано наказателно дело от частен характер, а делото се
препраща на различни инстанции. След връщане на делото в СлРС и образуването
му, същото се прекратява поради изтичане на срока. По този начин счита, че СлРС
цели да го лиши от справедлив процес и възможност да потърси правата си по
съдебен ред. Сочи, че е спазвал срока и е изпълнявал разпорежданията на
различните инстанции. Не приема, че не е спазил законния срок. Иска да се
отмени разпореждането на СлРС от 20.03.2019г.
В
съдебно заседание жалбоподателят Н.Т.Д.,
редовно призован, се явява. Поддържа жалбата си. Счита разпореждането на
СлРС за неправилно и неоснователно, като пледира за отмяната му.
Сливенският
окръжен съд провери изцяло обжалваното разпореждане. Въззивната инстанция
обсъди сочените от жалбоподателя съображения и като прецени доказателствената
съвкупност, намери за установено следното:
На
16.04.2018г. Н.Т.Д. *** чрез П.К.Н.тъжба с вх.№ 7586 от същата дата, с която се
иска за причинените му душевни терзания, дискриминация на човек от друг етнос и
към човек с увреждания, с което се нарушава законодателството на Република
България и европейското законодателство, да бъде одобрен иска му за умишлено
причинените му неимуществени вреди, застрашаване на живота и здравето му, както
и причиняване на душевни терзания, дискриминация на човек с увреждания и от
друг етнос, на стойност 100 000 лева. Образувано било гражданско дело №
1640/2018г. по описа на СлРС.
На
19.04.2018г. Н.Т.Д. *** чрез Д.К.тъжба с вх.№ 7893 от същата дата, с която се
иска за причинените му душевни терзания, дискриминация на човек от друг етнос и
към човек с увреждания, с което се нарушава законодателството на Република
България и европейското законодателство, да бъде одобрен иска му за умишлено
причинените му неимуществени вреди, застрашаване на живота и здравето му, както
и причиняване на душевни терзания, дискриминация на човек с увреждания и от
друг етнос, на стойност 100 000 лева. Образувано
било гражданско дело № 1700/2018г. по описа на СлРС.
С
определения, с оглед обстоятелството, че се касаело за искова претенция с цена
на иска над 25 000 лева, СлРС прекратил производството по двете образувани
дела и изпратил делата по подсъдност на Окръжен съд Сливен. Били образувани
съответно на 15.05.2018г. гражданско дело № 244/2018г. по описа на СлОС във
връзка с депозираната тъжба с вх.№ 7586/16.04.2018г. и на 15.05.2018г.
гражданско дело № 245/2018г. по описа на СлОС във връзка с депозираната тъжба с
вх.№ 7893/19.04.2018г. По двете граждански дела Н.Т.Д. е подал на 25.05.2018г.
уведомителна молба, с която иска делата да бъдат преобразувани и гледани като
наказателни дела по тъжба на пострадалия и сочи, че в първоначално подадените
тъжби е посочил лицето, срещу което са подадени тъжбите, адреса, на който да бъдат
намерени вредите, които са му причинени.
Към уведомителната молба е приложил същите тъжби, които били депозирани
първоначално в СлРС. След това по указание на съдия-докладчика е депозирал и по
двете дела уточнение към тъжба с вх.№№ 3730 и 3731, двете от 15.06.2018г.
Гр.д.№№ 244/2018г. и 245/2018г., двете по описа на СлОС, с Определение №
338/20.06.2018г. по гр.д.№ 245/2018г., са съединени, като производството по
съединеното дело се движи под № 244/2018г. по описа на СлОС. Повдигнат е спор
за подсъдност пред Апелативен съд Бургас. С Определение № 231/13.07.2018г. по
ч.гр.д.№ 190/2018г. по описа на БАС, е определен компетентен да разгледа
предявените от Н.Т.Д. против Д.К.и П.К.Н.за осъждането им за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, Окръжен съд Сливен., като делото
е изпратено на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. След
връщане на делото, съдия-докладчикът отново е дал указания на Н.Д., с
Разпореждане № 795/20.07.2018г. и Разпореждане
№ 917/12.09.2018г. по гр.д.№ 244/2018г.,
като е определил срок. С Определение № 561/09.11.2018г. по гр.д.№ 244/2018г.
производството по делото е прекратено поради неотстраняване в срок
нередовностите на молбата на Н.Д.. Определението е обжалвано от Н.Д., като е
образувано ч.гр.д.№ 7/2019г. по описа на БАС. С Определение № 28/25.01.2019г. ч.гр.д.№
7/2019г. на БАС, обжалваното определение на СлОС по гр.д.№ 244/2018г. е
потвърдено и делото е изпратено на РС Сливен по компетентност за разглеждане на
наказателно производство по тъжба на пострадалия.
По
този повод е образувано НЧХД № 346/2019г. по описа на СлРС, като с разпореждане
съдия-докладчикът е установил, че двете първоначално подадени тъжби не
отговарят на изискванията на чл.81 ал.1 от НПК и е дал указания на тъжителя Н.Д.
за отстраняване на нередовностите в седемдневен срок. В срока Н.Д. е внесъл в
съда уточнение към тъжба с вх.№ 5656/15.03.2019г., в което е посочено, че е по
гр.д.№ 244/2018г. С разпореждане от 20.03.2019г. наказателното производство по
делото е прекратено на основание чл.250 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.5 т.2 от НПК, тъй
като тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 ал.3 от НПК.
По
настоящото дело се атакува именно разпореждане от 20.03.2019г. по НЧХД № 346/2019г. по описа на СлРС.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е прекратил
наказателното производство по наказателното дело от частен характер, тъй като
са налице изискванията, визирани в разпоредбата на чл.24 ал.5 т.2 от НПК.
Депозираните в РС Сливен „тъжби“ са с вх.№№ 7586/16.04.2018г. и 7893/19.04.2018г.
и са посочени от Н.Т.Д. и озаглавени от него като „тъжби“. Запознавайки се със
съдържанието им, въззивният съд намира, че същите нямат характер на частна
тъжба, каквито са изискванията на чл.81 ал.1 от НПК. Това, че Н.Д. е посочил и
отразил в документа като е написал „тъжба“ не е обвързващо за съда, а видът му
се определя от изложеното в него. По този начин депозираните „тъжби“ били
разгледани като искови молби от съответните инстанции и по-късно производството
по делото било прекратено поради неостраняване от ищеца Д. на нередовностите на
молбата /посочени от него като „тъжба“/. В т.нар.“тъжби“, първоначално
депозирани от Д. на 16 и 19 април 2018г., не са посочени конкретно, пълно и ясно
участието на конкретните лица, за които се повдига обвинението за конкретно
изпълнително деяние, въобще няма повдигнато обвинение или посочване че е
извършено конкретно деяние. В тъжбите липсва словесно описание не само на
конкретното деяние, осъществено от конкретно физическо лице, но също така и
кога е извършено, къде и при какви обстоятелства, все факти, които следва да
бъдат посочени с оглед на повдигнато обвинение и изискванията на чл.81 ал.1
изр.1 предл.3 от НПК, досежно обстоятелствата на престъплението, за което се
повдига обвинение. Към „тъжбите“ няма приложен и документ за внесена държавна
такса, каквото е изискването на чл.81 ал.1 изр.2 от НПК. Разбира се частният
тъжител не определя квалификацията на престъплението, той е длъжен да посочи
само фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението /арг. Р №
472/16.10.2001г. по н.д. № 424/2001г., ІІ н.о. ВКС/. А това не е сторено от Н.Д.
при подаване на „тъжбите“ в РС Сливен. Въззивната инстанция намира, че така
наречените и подадени от Н.Д. „тъжби“ не съдържат необходимото и задължително
съдържание съгласно разпоредбата на чл.81 ал.1 от НПК и нямат характер на
„тъжба“.
В
тълкувателната дейност на ВС и текущата практика на ВКС, в принципни решения,
не се поставя никакво ограничение за възможността частният тъжител да поправи
непълнотата в съдържанието на частната тъжба, като дата, място или елементи от
фактическото изпълнение на деянието. Но отстраняването на непълнотата трябва да
е преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл.81 ал.3 от НПК. Този
срок е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото от частен
характер. Това изискване на закона задължително трябва да се изпълни и е
свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в
наказателния процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на
частното обвинение. За престъпленията, преследвани по частното обвинение,
подобно на обвинителния акт – за престъпленията от общ характер, от лицето
което се легитимира като пострадал от престъпление от частен характер се
изисква в тъжбата да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза
на наказателния процес. Това не е сторил Н.Д. и депозираните от него
т.нар.“тъжби“ са по своята същност искови молби с предявена искова претенция в
размер на по 100 000лв, всяка.
Тъжбата,
съобразно императивните изисквания на чл.81 ал.3 от НПК, се подава в
шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на
престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за
спиране на наказателното производство на основание чл.25 ал.1 т.6 от НПК. В
настоящият случай е налице първата хипотеза на чл.81 ал.3 от НПК и е следвало
пострадалият Д. да подаде тъжбата си в шестмесечния срок от деня, когато е
узнал за извършване на престъплението. Въззивният съд намира, както посочи
по-горе, че подадените „тъжби“ от Н.Д. на 16 и 19 април 2018г. нямат
необходимите и задължителни реквизити, каквито трябва да има тъжбата по чл.81
ал.1 от НПК и същите са се разглеждали от съдилищата като искови молби. Нещо
повече, в тях не са посочени датата на извършване на деянието, датата на
узнаването, за да се направи преценка има ли законово основание за образуване,
спазен ли е срокът по чл.81 ал.3 от НПК. Едва с уведомителна молба с вх.№
3161/25.05.2018г. по гр.д.244/2018г. на СлОС, Н.Д. прави искане делото да се
разглежда като наказателно дело по тъжба на пострадалия, но и тази молба е
подадена извън срока по чл.81 ал.3 от НПК. След това следват „уточнение към
тъжба“ по двете гр.д.№№ 244/2018г. и 245/2018г., съответно с вх.№
3730/15.06.2018г. и вх.№ 3731/15.06.2018г., като вече се описват обстоятелствата
по конкретния казус – дата, място и елементи от фактическото изпълнение. Отстраняването
на непълнотата в съдържанието на първоначално депозираните „тъжби“ от Н.Д. са
направени на 15.06.2018г., т.е. след изтичане на шестмесечния срок, в който Д.,
като пострадал, е узнал за извършване на описаното от него престъпление в
„уточнение към тъжба“ с дата 15.06.2018г. От уточнението се установява, че
соченото от него деяние е извършено на 24.10.2017г., като преклузивният срок
изтича на 24.04.2018г. /уточнението е от 15.06.2018г, почти два месеца след
изтичане на шестмесечния срок./. Всички последващи уточнения от Н.Д. са
представени след това и са извън срока по чл.81 ал.3 от НПК. Постоянна е
съдебната практика, че непълнотата на частната тъжба следва да се отстрани в
срока по чл.81 ал.3 от НПК, като в противен случай делото следва да се прекрати
/виж Р № 490/01.02.2012г., н.д.№ 2272/2011г., ІІІ н.о. ВКС; Р №
93/23.03.2010г., н.д.№ 751/2009г., ІІІ н.о. ВКС/. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика – ТР № 34/03.08.1990г. по н.д.№ 29/1990г.,
ОСНК, ВС, че тъй като по наказателни дела от частен характер не се извършва
предварително разследване, то съдът взема всички мерки за разкриване на
обективната истина, включително и дали е изтекъл шестмесечния срок от узнаване
за извършеното деяние, като ако тъжбата е подадена след изтичане на този срок,
то наказателното производство се прекратява.
Всички
тези обстоятелства въззивният съд намира за достатъчни, за да направи извода,
че правилно първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство по
НЧХД № 346/2019г. по описа на СлРС, тъй като е изтекъл шестмесечния срок от
узнаване от Н.Д. за извършено престъпление от лицата Д.К.и П.К.Н., като
деянието е извършено спрямо Н.Д.. Н.Д. е узнал за извършеното деяние на
24.10.2017г., поради което срокът е изтекъл на 24.04.2018г., като в
първоначалните „тъжби“ на Н.Д. няма повдигнато обвинение, няма описание на
обстоятелства за извършено престъпление, тъй като същите по съдържание си са
искови молби, а отстраняване на непълнотите в т.нар.“тъжби“ се прави след
изтичане на преклузивния срок по чл.81 ал.3 от НПК.
Относно
констатираното от първоинстанционния съд, че едно от деянията, описано в
уточненията на тъжбите от Н.Д. касае извършено престъпление по чл.143 от НК,
което действително не се възбужда по тъжба на пострадалия /арг.чл.161 ал.1 от НК/, настоящата инстанция намира, че СлРС по собствена преценка може да приложи
разпоредбата на чл.287 ал.7 от НПК, като прекрати съдебното производство и изпрати
делото на прокурора.
Съобразявайки
изложеното, въззивният съд намира атакуваното разпореждане от 20.03.2019г. по
НЧХД № 346/2019г. по описа на РС Сливен за законосъобразно, правилно и
обосновано. Неоснователни са наведените от жалбоподателя Н.Т.Д. доводи, че е
лишен от правото на справедлив процес. Напротив, всички съдебни инстанции са
вземали решения, изхождайки от своите правомощия по закон и предявената от него
исковата претенция, в качеството му на ищец по образуваните дела. След
образуване на наказателното дело от частен характер пред Сливенски районен съд,
правилно съдът е прекратил наказателното производство, тъй като са били налице
основанията за това, предвид хипотезата на чл.24 ал.5 т.2 от НПК, съобразявайки
обстоятелството, че тъжбата не отговаря на условията, посочени в разпоредбата
на чл.81 ал.1 от НПК.
Предвид
всички изложени доводи и аргументи, атакуваното разпореждане от 20.03.2019г. на
СлРС за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 346/2018г. по
описа на съда се явява законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде
потвърдено.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане без номер от 20.03.2019г. по НЧХД № 346/2019г. по описа на РС
Сливен, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл.250
ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.5 т.2 от НПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: