№ 65
гр. Велико Търново , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
в присъствието на прокурора Емил Иванов Денев (АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214000600108 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно по чл. 341 ал. 1 вр. с чл. 313 и сл. от
НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. П.И., в
качеството на защитник на осъдения Б. ТР. Л., против Определение №
260046 от 15.02.2021 год., постановено по ЧНД № 1034/2020 год. по описа на
Окръжен съд – Русе.
С обжалваното определение, което е постановено по реда на чл. 306
ал. 1 т. 1 от НПК, първоинстанционният съд на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл.
23 ал. 1 от НК определил на осъдения Б. ТР. Л. едно общо най-тежко
наказание измежду наложените по НОХД №1416/2017 год. на Районен съд –
Русе, НОХД №2447/2017 год. на Районен съд – Русе, НОХД №1507/2017 год.
на Окръжен съд – Варна и НОХД №2247/2017 год. на Районен съд – Велико
1
Търново, а именно осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 57 ал.1 т. 2 от ЗИНЗС определил първоначален
строг режим за изтърпяване на определеното общо наказание.
На основание чл. 23 ал. 2 от НК присъединил изцяло наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, наложено по
НОХД №1416/2017 год. на Районен съд – Русе, към определеното общо
наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал. З от НК присъединил изцяло наказанието
глоба в размер на 250 лева, наложено по НОХД №2247/2017 год. на Районен
съд – Велико Търново, към определеното общо наказание лишаване от
свобода.
На основание чл. 25 ал. 2 и чл. 59 от НК приспаднал от определеното
общо наказание времето, през което осъденият е изтърпявал наказание
лишаване от свобода по НОХД №1416/2017 год. на Районен съд – Русе,
НОХД №2447/2017 год. на Районен съд – Русе, НОХД №1507/2017 год. на
Окръжен съд – Варна и НОХД №2247/2017 год. на Районен съд – Велико
Търново, както и времето през което е бил с наложена мярка за неотклонение
задържане под стража.
На основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК определил на
осъдения Б. ТР. Л. едно общо най-тежко наказание измежду наложените по
НОХД №1084/2019 год. на Районен съд – Русе, НОХД № 440/2019 год. на
Районен съд – Русе, НОХД № 4004/2019 год. на Специализирания наказателен
съд и НОХД №900/2020 год. на Окръжен съд – Русе, а именно една година и
шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 24 от НК увеличил така определеното общо
наказание с девет месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС определил първоначален
строг режим за изтърпяване на определеното и увеличено общо наказание.
На основание чл. 23 ал. 2 от НК присъединил изцяло наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца,
наложено по НОХД №440/2019 год. на Районен съд – Русе, към определеното
2
общо наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал. З от НК присъединил изцяло наказанието
глоба в размер на 800 лева, наложено по НОХД №440/2019 год. на Районен
съд – Русе, към определеното общо наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 25 ал. 2 и чл. 59 от НК приспаднал от определеното
общо наказание времето, през което осъденият е изтърпявал наказание
лишаване от свобода по НОХД №1084/2019 год. на Районен съд – Русе,
НОХД № 440/2019 год. на Районен съд – Русе, НОХД № 4004/2019 год. на
Специализирания наказателен съд и НОХД №900/2020 год. на Окръжен съд –
Русе, както и времето през което е бил с мярка за неотклонение задържане
под стража.
Защитникът на осъдения Б. ТР. Л. е обжалвал горепосоченото
определение на първоинстанционния съд като необосновано и
незаконосъобразно. Изложени са доводи, че съдебният акт е постановен в
противоречие с чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от НК, както и с установената съдебна
практика. Възразява се, че в случая не са налице предпоставките за
увеличаване на определеното общото наказание лишаване от свобода с една
втора. Твърди се, че при определяне на наложените наказания по всяко едно
от проведените наказателни производства, съответният съдебен състав е
съобразил обществената опасност на деянието и личната такава на дееца,
както и наличието на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Повторното
обсъждане на тези въпроси защитата счита за недопустимо. Иска се
въззивният съд да отмени обжалваното определение в частта му, с която на
основание чл. 24 от НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание.
В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът изразява
мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба и иска
въззивният съд да потвърди определението на първоинстанционния съд.
Осъденият Б. ТР. Л. и назначеният служебен защитник – адвокат
Паскал Паскалев, поддържат въззивната жалба и искат да бъде уважена.
Излагат, че не следва да се прилага чл. 24 от НК, тъй като извършените
престъпления не са от един и същи вид. Във връзка със заявени доводи за
семейното положение на осъдения и влошеното му здравословно състояние
3
се представя писмено становище от Б. ТР. Л. с приложени заверени копия на:
удостоверение за сключен граждански брак, служебна бележка от Затвора гр.
Белене, медицински документи, включително 3 броя рецепти за изписани
медикаменти и 3 броя амбулаторни листи, които са приети от въззивния съд
като писмени доказателства.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във
въззивната жалба, доводите на страните, изложени в съдебно заседание,
доказателствата по делото и като служебно провери изцяло правилността на
определението на първоинстанционния съд, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 319 ал. 1 от НПК от лице, което
притежава активна процесуална легитимация да подаде жалба, отговаря на
изискванията на чл. 320 ал. 1 и ал. 2 от НПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че от
събраните по делото доказателства се установяват следните фактически
положения:
Б. ТР. Л. е осъждан многократно, като от значение в конкретния
случай са осъжданията му, както следва:
1. С одобрено споразумение по НОХД №1416/2017 год. на Районен
съд – Русе за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК за деяние, извършено на
28.01.2017 год., за което му е наложено наказание осем месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим, глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
Споразумението е влязло в законна сила на 05.10.2017 год.
2. С одобрено споразумение по НОХД № 2447/2017год. на Районен
съд – Русе за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК за деяние, извършено на
22.04.2017 год., за което му е наложено наказание шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим.
Споразумението е влязло в законна сила на 06.12.2017год.
3. С одобрено споразумение по НОХД № 1507/2017 год. на Окръжен
4
съд – Варна за престъпление по чл. 354а ал. 2 т. 4, вр. с ал. 1 от НК за деяние,
извършено на 03.07.2017 год., за което му е наложено наказание осем месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Споразумението е влязло в законна сила на 20.12.2017 год.
4. С одобрено споразумение по НОХД № 2247/2017 год. на Районен
съд – Велико Търново за престъпления по чл. 343в ал. З вр. с ал. 1 и по чл.
343б, ал. 2 от НК за деяния, извършени на 14.05.2017 год., за които са му
наложени наказания съответно шест месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим и наказание глоба в размер на 250 лева за първото и
шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, наказание
глоба в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца за второто, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е било
определено общо наказание от шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим, към което са присъединени наказанията глоба в
размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Споразумението е влязло в законна сила на 21.12.2017 год.
5. С одобрено споразумение по НОХД № 592/2018 год. на Окръжен
съд – Русе за престъпление по чл. 354а ал. 1 пр. 5 от НК за деяние, извършено
на 19.06.2018 год., за което му е наложено наказание три месеца и единадесет
дни лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Споразумението е влязло в законна сила на 02.10.2018 год.
6. С присъда по НОХД № 1084/2019 год. на Районен съд – Русе за
престъпления по чл. 343в ал. 2 и по чл. 345 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК за деяния,
извършени на 09.04.2019 год., за които са му наложени наказания съответно
две години лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв. за първото и шест
месеца лишаване от свобода за второто, като на основание чл.23 ал.1 от НК
му е било определено общо наказание две години лишаване от свобода, към
което на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието
глоба в размер на 500 лв. На основание чл. 58а от НК наказанието лишаване
от свобода е намалено с една трета, като е постановено да се изтърпи една
година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
5
Присъдата е влязла в законна сила на 24.10.2019 год.
7. С присъда по НОХД № 440/2019 год. на Районен съд – Русе за
престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК за деяние, извършено на 06.02.2019 год.,
за което му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим, глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
Присъдата е влязла в законна сила на 22.06.2020 год.
8. С одобрено споразумение по НОХД № 4004/2019 год. на
Специализирания наказателен съд за престъпление по чл. 321 ал. З т.2 вр. с ал.
2 от НК за деяние, извършено през периода месец март 2018 год. – 21.06.2018
год., за което му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим.
Споразумението е влязло в законна сила на 12.11.2020 год.
9. С одобрено споразумение по НОХД № 900/2020 год. на Окръжен
съд – Русе за престъпления по чл. 142 ал. З т. 1 пр. 2, вр. ал.1 и по чл. 142а
ал.1 от НК за деяния, извършени на 01.12.2016 год., за които са му наложени
наказания съответно една година и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим за първото и една година лишаване от свобода при
първоначален строг режим за второто, като на основание чл.23 ал.1 от НК му
е определено общо наказание една година и шест месеца лишаване от свобода
при първоначален строг режим.
Споразумението е влязло в законна сила на 14.12.2020 год.
Съгласно приобщената по реда на чл. 283 от НПК справка с peг.
№260916/09.02.2021 год. на ГД „Изпълнение на наказанията” на 27.02.2018
год. осъденият Б. ТР. Л. е изтърпял изцяло общото наказание осем лишаване
от свобода по НОХД №1416/2017 год. на Районен съд – Русе, НОХД №
2447/2017 год. на Районен съд – Русе, НОХД №1507/2017 год. на Окръжен
съд – Варна и НОХД №2247/2017 год. на Районен съд – Велико Търново.
Постъпил е в Затвора гр. Белене на 23.07.2019 год. (с начало 09.04.2019 год.)
за изтърпяване на наказание една година и четири месеца лишаване от
свобода по НОХД №1084/2019 год. на Районен съд – Русе, изтърпяно на
21.05.2020 год. Постъпил е на 21.07.2020 год. (начало 16.07.2020 г.) за
6
изтърпяване на общо наказание лишаване от свобода в размер на една година
и шест месеца по НОХД №440/2019 год. на Районен съд – Русе и НОХД
№1084/2019 год. на Районен съд – Русе, изтърпяно на 11.09.2020 год.
При тези установени фактически обстоятелства относно съдебното
минало на осъдения Б. ТР. Л., първоинстанционният съд правилно е
приложил разпоредбите на чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК, като е
определил едно общо най-тежко наказание измежду определените по НОХД
№1416/2017 год. на Районен съд – Русе, НОХД № 2447/2017 год. на Районен
съд – Русе, НОХД №1507/2017 год. на Окръжен съд – Варна и НОХД
№2247/2017 год. на Районен съд – Велико Търново, а именно осем месеца
лишаване от свобода, както и едно общо най-тежко наказание измежду
определените по НОХД №1084/2019 год. на Районен съд – Русе, НОХД №
440/2019 год. на Районен съд – Русе, НОХД № 4004/2019 год. на
Специализирания наказателен съд и НОХД №900/2020 год. на Окръжен съд –
Русе, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, тъй като
осъденият е извършил престъпленията по тези дела преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да е от тях.
При спазване принципа за най-благоприятното за осъдения
съчетание, установен с Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС и
Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС, първоинстанционният съд правилно
не е уважил предложението на прокуратурата в частта, с която се претендира
включване на осъждането на Б. ТР. Л. по НОХД № 592/2018 год. на Окръжен
съд – Русе във втората група от осъждания. От справката за съдимост на
същия се установява, че деянията по НОХД №1084/2019 год. на Районен съд –
Русе и по НОХД № 440/2019 год. на Районен съд – Русе са извършени
съответно на 09.04.2019 год. и на 06.02.2019 год. Съдебният акт по НОХД
№592/2018 год. на Окръжен съд – Русе е влязъл в законна сила на 02.10.2018
год. В този смисъл деянията по две от осъжданията от очертаната втора група
не са били извършени в условията на съвкупност с това по НОХД №592/2018
год. на Окръжен съд – Русе, тъй като са били извършени след влизане в сила
на крайния съдебен акт по делото. Въпреки, че деянието по последното е в
съвкупност с деянията по НОХД №4004/2019 год. на Специализирания
наказателен съд и НОХД №900/2020 год. на Окръжен съд – Русе, това не е
най-благоприятният за осъдения вариант, доколкото при сформиране на така
7
очертаните две групи от подлежащи на групиране наказания, би се стигнало
до изтърпяване на крайно наказание по посочените дела в размер на три
години лишаване от свобода. В приетия от първоинстанционния съд вариант
– при отделно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по НОХД
№592/2018 год. на Окръжен съд – Русе, крайното наказание, което следва да
се търпи от осъдения по посочените дела, е една година девет месеца и
единадесет дни лишаване от свобода.
Към определеното общо наказание осем месеца лишаване от свобода
по първата група правилно на основание чл. 23 ал. 2 и ал. З от НК са
присъединени изцяло наказанията лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година, наложено по НОХД №1416/2017 год. на Районен съд –
Русе, и глоба в размер на 250 лв., наложено по НОХД №2247/2017 год. на
Районен съд – Велико Търново.
Към определеното общо наказание една година и шест месеца
лишаване от свобода по втората група правилно на основание чл. 23 ал. 2 и
ал. З от НК са присъединени изцяло наказанията лишаване от право да
управлява МПС за срок от дванадесет месеца, наложено по НОХД №440/2019
год. на Районен съд – Русе, и глоба в размер на 800 лв., наложено по НОХД
№440/2019 год. на Районен съд – Русе.
Във връзка с приложението на чл. 24 от НК по втората съвкупност,
първоинстанционният съд е преценил цялостната престъпна дейност на
осъдения Б. ТР. Л. и е съобразил, че извън присъдите от съвкупността по
отношение на него има данни за други противообществени прояви и влезли в
сила актове с осъдителен диспозитив. Отчетено е и обстоятелството, че броят
на включените в съвкупността деяния не е незначителен, както и, че деянията
са разнообразни – както общоопасни, така и посегателства срещу личността.
Част от тях са извършени в съучастие и при усложнена престъпна дейност.
Въз основа на това, Русенският окръжен съд е достигнал до извод, че
значителният брой осъдителни актове показва, че осъденият е личност с
висока степен на обществена опасност и предходно налаганите му санкции
очевидно не са го превъзпитали, поради което и общото най-тежко наказание
следва да бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК с една втора. Този извод на
първоинстанционния съд е обоснован и правилен, като въззивната инстанция
изцяло споделя съображенията относно необходимостта от приложението на
8
чл. 24 от НК в посочения размер. Многобройните осъдителни съдебни актове
за разнородни по характер умишлени деяния, с които е ангажирана
наказателната отговорност на Б. ТР. Л., несъмнено разкриват същия като
личност с изключително висока степен на обществена опасност. Наказанията,
които са му били налагани за престъпленията извън съвкупността, очевидно
не са постигнали целите по чл. 36 от НК, свързани със специалната
превенция. Ето защо в случая за постигане целите на наказанието по чл. 36 от
НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на осъдения е наложително
определеното общо най-тежко наказание по втората съвкупност в размер на
една година и шест месеца лишаване от свобода да бъде увеличено на
основание чл. 24 от НК с една втора, т.е. с девет месеца лишаване от свобода.
Поради изложеното са неоснователни доводите във въззивната
жалба за незаконосъобразно приложение на чл. 24 от НК и липса на
предпоставките за увеличаване на определеното общото наказание една
година и шест месеца лишаване от свобода по втората съвкупност с една
втора.
Възражението за недопустимост на анализа относно обществената
опасност на деянията и личната такава на дееца, извършен от
първоинстанционния съд, също е неоснователно, тъй като при решаването на
въпроса за приложението чл. 24 от НК, освен наличието на най-малко две
осъждания, по които са наложени наказания от един и същ вид, съдът следва
да обсъди необходимостта от увеличаване на определеното общо най-тежко
наказание. Именно посредством отчитане степента на обществена опасност
на дееца и цялостната му престъпна дейност може да се направи преценка
дали наложеното общо най-тежко наказание може да постигне целите по чл.
36 от НК или за постигане на същите е необходимо увеличение на
определеното общо наказание.
Неоснователен е и изложеният в съдебно заседание довод от
защитника на осъдения, че не следва да се прилага чл. 24 от НК, тъй като
извършените престъпления не са от един и същи вид. Последното не може да
бъде споделено, доколкото законодателят не е въвел подобно изискване за
приложението на чл. 24 от НК. Съгласно закона и съдебната практика,
приложението на чл.24 от НК е възможно както при еднородна, така и при
9
разнородна съвкупност от престъпления.
Лишено от основание е и възражението на защитата, че
здравословното състояние на осъдения Б. ТР. Л. е пречка за приложението на
чл. 24 от НК. От представените от защитата във въззивната инстанция
заверени копия на 3 броя рецепти за изписани медикаменти и 3 броя
амбулаторни листи не се установява осъденият да страда от заболявания,
които да не могат да бъдат лекувани в затворническа болница и
изтърпяването на наказание лишаване от свобода, при наличието на тези
заболявания, да създава опасност за здравето или живота на осъдения. От
амбулаторен лист № 000167/27.01.2021 год. се установява, че на осъдения Б.
ТР. Л. е била поставена основна диагноза: „Херпес зостер без усложнения”, за
което му е било назначено медикаментозно лечение, като в амбулаторния
лист не са посочени придружаващи заболявания. От амбулаторен лист №
000191/01.02.2021год. се установява, че на осъдения е била поставена същата
основна диагноза: „Херпес зостер без усложнения”. От амбулаторен лист №
000272/12.02.2021год. се установява, че на осъдения е била поставена основна
диагноза: „Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан;
Херпес зостер без усложнения”. В този амбулаторен лист също не са
посочени придружаващи заболявания.
Неоснователен е и доводът на осъдения Б.Л. относно семейното му
положение, с оглед сключването на граждански брак. Сключването на
граждански брак от осъдения не може да обуслови извод за неправилно
приложение на чл.24 от НК, доколкото това обстоятелство не следва да се
преценява изолирано, а наред с всички обстоятелства от значение за
правилното решаване на въпроса за необходимостта от приложението на
чл.24 от НК.
Доводът на осъдения Б.Л., че при сключването на последното влязло
в сила споразумение прокурорът по споразумението му е казал, че вече има
изтърпяно наказание една година и половина лишаване от свобода и са имали
уговорка наказанието по споразумението да бъде комулирано с вече
изтърпяното наказание, като общото наказание няма да бъде увеличавано,
също е неоснователен. Това твърдяно от осъдения обстоятелство е
ирелевантно за предмета на настоящото производство по чл.306 ал.1 т.1 от
НПК, тъй като въпросът за приложението на чл.25 НК, респ. за
10
приложимостта на чл.24 от НК при групиране на наказанието по
споразумението с наказания по други влезли в сила присъди или
споразумения, не спада към въпросите, които могат да бъдат решени със
споразумение. Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.2 от НПК съдът определя
общо наказание на основание чл.25 от НК по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК.
В производствата по чл.306 ал.1 т.1 от НПК, когато определя общо наказание
на основание чл.25 от НК, съдът служебно е задължен да извърши преценка
дали следва да се приложи чл.24 от НК и ако са налице основания за това е
длъжен да увеличи определеното общо наказание, независимо дали има
искане от прокурора за приложението на чл.24 от НК.
Поради изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционният
съд правилно е приложил чл. 24 от НК и след увеличаването с девет месеца
на определеното общо най-тежко наказание една година и шест месеца
лишаване от свобода по втората съвкупност, това наказание не е явно
несправедливо. Така увеличеното общо наказание е съответно на
обществената опасност на деянията, на дееца и на целите по чл. 36 от НК.
Правилно първоинстанционният съд е определил първоначален
строг режим за изтърпяване на определените по двете съвкупности общи
наказания лишаване от свобода, тъй като в случая е налице хипотезата на чл.
57 ал. 1 т. 2 б. „б” от ЗИНЗС.
Правилно първоинстанционният съд на основание чл. 25 ал. 2 и чл.
59 ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което осъденият Б. ТР. Л. е
изтърпявал наказания лишаване от свобода по гореописаните дела, както и
времето през което същият е бил с наложена мярка за неотклонение
задържане под стража.
При извършената проверка въззивният съд не намери основания за
изменение или отмяна на определението на първоинстанционния съд, поради
което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК, Великотърновският
апелативен съд
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260046 от 15.02.2021 год.,
постановено по ЧНД № 1034/2020 год. по описа на Окръжен съд – Русе.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12