Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца,
19.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. Маркова
като разгледа доклдваното от съдията
н.а.х.д.№23/2020 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Б.М. ***, срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000233/28.08.2019
г., издадено от началник отдел АА, гр. Враца, с което на основание чл.93, ал.1,
т.1 ЗАвП, за нарушение по чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС,
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лв.
В жалбата се твърди, че НП следва
да бъде отменено, тъй като е неправилно и незаконосъобразно и тъй като е
следвало да намери приложение нормата на чл.28 ЗАНН.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не се представлява. С писмена защита упълномощения адв. В. Василев –
САК, моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител.
Пред първоинстанционния съд са
събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. Ю. Ф..
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 22.08.2019 г., около 10:50
часа, на път Е-79, в местност Железен мост, с посока на движение към гр.
Монтана, жалбоподателят управлявал ************* с прикачено *********** и
извършвал превоз на товари. Същият бил спрян за проверка от св. Ю. Ф. ***. В
хода на проверката св. Ф. установил, че жалбоподателят няма валидно
удостоверение за психологическа годност, тъй като представеното от него УПГ
№230175 е валидно до 05.12.2017 г.
С оглед установеното, св. Ю. Ф.
съставил на жалбоподателя АУАН №266777, в който посочил, че като няма валидно
удостоверение за психологическа годност, тъй като представеното от него УПГ
№230175 е валидно до 05.12.2017 г., жалбоподателят е извършил нарушение по чл.19,
ал.1, т.7 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, съгласно която разпоредба „При извършване на международен превоз на
товари в превозното средство трябва да се намират следните документи:
удостоверението за психологическа годност на водача.“
Въз основа на така съставения акт,
при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена
разпоредбата на чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, на 28.08.2019 г. е издадено атакуваното
НП, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 2000 лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от разпитания по делото свидетел Ю. Ф., показанията на който съдът
кредитира като обективни и безпристрастни, както и от останалите събрани по
делото материали. От доказателствената маса се установява датата и мястото на
извършеното нарушение, кой е нарушителят и в какво се изразява деятелността му,
както и се установяват обстоятелствата около съставения АУАН. Съдът кредитира
доказателствената маса в цялост, намирайки я за обективна, безпристрастна и
еднопосочно установяваща релевантните по делото обстоятелства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна
страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно
постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално
допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът
намира следното:
АУАН е съставен при спазване на
предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на
чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като
описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които e
извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е
описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен.
Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на
нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си.
Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки
материално-правната законосъобразност на НП, съдът приема, че от установеното
по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на
22.08.2019 г., около 10:50 часа, на път Е-79, в местност Железен мост, с посока
на движение към гр. Монтана, жалбоподателят управлявал *************** с прикачено
********* с рег. №**********и извършвал превоз на товари, без валидно
удостоверение за психологическа годност, тъй като представеното от него УПГ
№230175 е валидно до 05.12.2017 г. С това той е извършил от обективна страна
нарушение по чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.
Нарушението е и субективно съставомерно. Жалбоподателят е знаел, че за
извършването на осъщестявания от него превоз следва да има валидно
удостоверение за психологическа годност и че при неизпълнението на това си задължение, нарушава общестествените отношения, регламентиращи
условията при които се извършва превоз на товари, но въпреки това е извършил нарушението.
Неправилно
обаче наказващият орган е приложил нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Съгласно
сочената норма „Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва със: 1. глоба 2000 лв. – при първо нарушение.“ Въпреки, че
удостоверение за психологическа годност попада сред документите, които се
изискват от закона, за липсата на валидно такова е налице специална санкционна
норма – тази на чл.178в, ал.5 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „Наказва се с глоба в размер 500 лв. водач,
който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози
на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.“ Наказващият
орган не е съобразил наличието на специална санкционна норма за нарушението, за
което е повдигнал обвинение и неправилно е приложил общата санкционна норма на
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, която е и много по-неблагоприятна за нарушителя. Ето
защо, приемайки, че е налице неправилно приложение на материалния закон, която
неправилност не може да бъде коригирана и санирана в хода на въззивното
производство, атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно следва да се
отмени, а жалбата да се приеме за основателна.
При изложените
съображения, съдът намира за безпредметно обсъждането на изложеното в жалбата
намира ли приложение чл.28 от ЗАНН за разглеждания случай, тъй като възприемането
на тази теза за основателна или не, не би променили изхода на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0000233/28.08.2019
г., издадено от началник отдел АА, гр. Враца, с което на основание чл.93, ал.1,
т.1 ЗАвП, за нарушение по чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС,
на М.Б.М.,***, е наложена глоба в размер на 2000 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: