№ 36691
гр. София, 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110140490 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от И. К. Д. срещу „............“ ЕООД установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от договор за паричен
заем № ********** от 23.02.2021 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно
разглеждане на искането за отпускане за кредит, обективно съединен с осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 86,52 лева,
представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителната клауза, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2023
г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника
„............“ ЕООД (с предишно търговско наименование „4финанс“), в качеството му на
кредитор, е сключен договор за паричен заем № ********** от 23.02.2021 г. за
предоставяне в полза на И. Д. на паричен кредит в размер на сумата от 400 лева със
задължение за връщането му заедно с договорна лихва в размер от 2,21 лева с първоначално
уговорен за това срок до 28.02.2021 г. Посочва се, че съгласно договорните клаузи
годишният лихвен процент (ГЛП) по договора възлиза на 40,33 %, а годишният процент на
разходите (ГПР) на 49,50 %. Твърди се, че между страните е сключен последващ анекс от
25.02.2021 г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната допълнителна сума в размер
от 200 лева. Поддържа се, че с договора за паричен заем е предвидена клауза за заплащане
на такса за „бързо разглеждане“, като е дължима от кредитополучателя. Посочва се, че при
сключване на договора за паричен заем на И. Д. е начислена такава такса в размер от 59,48
лева, а след сключване на анекса от 25.02.2021 г. и отпускане на допълнителната заемна
сума и допълнителна такса за експресно разглеждане в размер на сумата от 86,52 лева.
Ищецът твърди, че последната е заплатена изцяло от него в полза на ответника заедно с
всички останали суми в общ размер от 688,81 лева, чрез превод по сметката на „............“
ЕООД. И. Д. оспорва наличието на основание за начисляване на такса за експресно
разглеждане, респ. за получаване от кредитора на вече платената сума, излагайки твърдения
за нищожността на договорната клауза. Намира, че клаузата от договора, предвиждаща
възможността за начисляването й заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй
като не представлява такса за допълнителна услуга, а такса, свързана с усвояването на
кредита и администрирането му, чието начисляване е изрично забранено. Ето защо,
включената в съдържанието на договор за паричен заем клауза е недействителна на
1
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Наред с това, ищецът счита, че по своя характер тази такса
представлява начин за получаване на допълнително възнаграждение от кредитора, наред с
договорната лихва, което противоречи на добрите нрави и води до заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е в пряко нарушение с разпоредбата на
чл. 143, т. 19 ЗПК. Поддържа се, че в процесния договор за кредит е посочен грешен размер
на ГПР, а действителният такъв надвишава с пъти допустимия максимален праг, установен в
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва се, че при посочване на ГПР в договора от 23.02.2021 г. не са
взети предвид таксите за допълнителните услуги, в т.ч. за експресно разглеждане, които по
същността си са разходи по кредита. По този начин е налице заобикаляне на изискванията
на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Следователно,
грешното посочване на ГПР е равнозначно на липса на този съществен компонент от
съдържанието на договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславя извод за
недействителност на целия договор за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, в частност на
процесната оспорена клауза. С тези съображения И. К. Д. отправя искане за прогласяване
нищожността на клаузата от договор за паричен заем № ********** от 23.02.2021 г.,
предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане за
кредит, както и за заплащане от ответника на сумата от 86,52 лева, представляваща
недължимо платена сума – въз основа на недействителната клауза, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания по делото писмен отговор ответникът „............“ ЕООД, чрез
пълномощника си юрк. Ива Иванчева, оспорва исковите претенции с доводи за тяхната
нередовност, недопустимост и неоснователност. Оспорва твърденията на ищеца за
съществувало между страните облигационно кредитно правоотношение, породено от
процесния договор за паричен заем. Посочва, че от страна на ищеца не са представени
доказателства, които да установят това обстоятелство. Оспорва се заплащането на
процесната парична сума в полза на ответника и в твърдения от ищеца размер. В тази
връзка възразява срещу доказателственото значение на представения от ищеца документ -
„разчет на плащанията“, доколкото и не е подписан. Ето защо, исковите претенции са
основани на предположение. С тези доводи ответникът отправя искане за връщане на
исковата молба като нередовна и недопустима, а по същество за отхвърляне на исковете
като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
При извършената по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно редовността
на исковата молба, предвид изричното оспорване от ответника, съдът намира следното:
В последната ищецът е изложил подробни твърдения относно основанието на исковата
си претенция, сочейки, че между страните е сключен договор за паричен заем № №
********** от 23.02.2021 г., оспорвайки валидността на клаузата от договора, предвиждаща
заплащането от кредитополучателя на такса за експресно разглеждане и отправяйки искане
за връщане чрез заплащане от ответника на сумата, получена от него без основание – като
платена от ищеца по тази клауза. Ето защо, доводите на ответната страна за нередовност на
исковата молба по отношение на тези компоненти съдът намира за неоснователни.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
сключването между него и ответното дружество на процесния договор за паричен заем №
********** от 23.02.2021 г. и неговото конкретно съдържание – права и задължения на
страните, в частност уговарянето на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя
2
да заплати на кредитора такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит;
че процесната договорна клауза е недействителна на посочените основания.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
действителността на договорната клауза – съответствието й със законовите разпоредби и с
добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума, както и, че това е осъществено при липса
на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали са относими към предмета на спора, а
приемането като доказателства по делото – допустимо, като въпрос по същество е как
същите ще бъдат ценени от съда при постановяване на крайния съден акт с оглед всички
останали доказателства и предвид конкретната им доказателствена стойност като
документи.
Като относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, както и предвид изричното
оспорване от ответника, следва да бъдат уважени исканията на ищеца за снабдяване със
съдебно удостоверение за пред БНБ, но единствено по отношение предоставяне на
информация от Централния кредитен регистър, касаеща данни за сключването и
съдържанието на процесния договор за паричен заем, доколкото информацията за всички
правоотношения между страните е неотносима към настоящото дело, свързано с твърдения
за едно правоотношение, породено от конкретен договор, както и искането за допускане
изслушването на съдебно-икономическа експертиза по въпросите, формулирани в исковата
молба, като при отговор на въпрос № 1 вещото лице да посочи какъв е размерът на ГПР по
договора и какви величини участват при формирането му – съгласно уговореното в договора
и какъв би бил размерът му в случай, че при определянето му бъдат взети предвид наред с
договорната лихва и всички такси по договора, в т.ч. за експресно разглеждане.
Съдът следва да отложи произнасянето си по искането на ищеца за задължаване на
ответника по реда на чл. 190 ГПК за представяне на цялата преписка по договор за паричен
заем № ********** от 03.02.2020 г. и конкретно – препис от договора, разписки за получени
суми, СЕФ и приложимите Общи условия, до постъпване на информацията въз основа на
издаденото съдебно удостоверение, доколкото по реда на чл. 190 ГПК страната може да
бъде задължена да представи конкретен съществуващ документ, за който се твърди, че е в
нейно държане, с оглед прилагане на правните последици по чл. 190, ал. 2 ГПК в случай на
неоснователното му непредставяне, като в настоящата хипотеза ответникът изрично отрича
сключването на процесния договор и наличието на извършени плащания.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.02.2024 г. от
09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
3
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представени от ищеца
писмени материали.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което за му послужи пред
Българската народна банка и по силата на което да се снабди с информация относно
наличието на сключен договор за паричен заем № ********** от 23.02.2021 г. между И. К.
Д., с ЕГН: ********** и „............“ ЕООД, с ЕИК: ................... и движението по него, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в останалата част – по отношение на всички
останали договора за потребителски кредит, сключени между страните.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-икономическа експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото лице работи въз основа на
материалите по делото и след проверка в счетоводството на ответното дружество, като
при отговор на въпрос № 1 вещото лице да посочи какъв е размерът на ГПР по
договора и какви величини участват при формирането му – съгласно уговореното в
договора и какъв би бил размерът му определянето му бъдат взети предвид наред с
договорната лихва и всички такси по договора, в т.ч. за експресно разглеждане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за задължаване на ответника по реда
на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи препис от преписката по процесния договор за паричен
заем – до постъпване на информацията въз основа на издаденото съдебно удостоверение,
като УКАЗВА на ищеца, че следва да представи информацията въз основа на издаденото
съдебно удостоверение най-късно в първото по делото открито съдебно заседание, в
противен случай – при неоснователно непредставяне в този срок, искането по чл. 190 ГПК
ще бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
4
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5