Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. Враца, 11.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 16.12.2021г.
/шестнадесети декември две хиляди двадесет
и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 500 по описа на АдмС –
Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Н.И.Д. и П.Ф.Д.,***, против Заповед
за прилагане на ПАМ № 21-0967-000501/05.08.2021г., издадена от Началник
група в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Враца, с
която е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – Прекратяване на
регистрацията на ППС лек автомобил „Ауди –А4 Авант“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца, считано
от 05.08.2021 г.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на заповедта и се иска отмяната ѝ от
съда. Жалбодателите излагат доводи, че автомобилът
е в режим на съпружеска имуществена общност, поради което с прилагането на принудителната
административна мярка се засягат правата и на другия *, за който не се твърди,
че е извършил нарушение. Поддържа се, че наложената мярка не е съразмерна
на нарушението. Заявява се също, че
автомобилът е необходим на семейството, тъй като с него ***, както и че се ползва
при полагането на грижи за ** на двамата съсобственици. Прави се
искане за отмяна на административния акт заедно с всички произтичащи от това
законни последици.
Ответникът, Началник група
в Сектор „ПП“ към ОДМВР – Враца, редовно призован, не се представлява в с.з. и
не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лица с правен интерес от
обжалването, първият в качеството му на адресат на акта, вторият в качеството му на съсобственик на автомобила, с който акт се засягат техни права и законни интереси. Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е връчена на адресата на 16.08.2021г., а жалбата против нея е предявена
на 20.08.2021г. с вх.№2027 от същата дата, с оглед на което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 05.08.2021 г.
около *** в *** е спрян за проверка
водачът на „Ауди – А4 Авант“ с рег. № *******, собственост на **, тяхна ***, като при проверката е
установено, че водачът Д. управлява
автомобила след употреба на алкохол, преди да премине въздействието му, като
при изпробването му с Алкотест Дрегер 7510 е
отчетена положителна проба от 0.69 промила. Издаден му е талон за медицинско изследване, за което няма данни
да е отчело друг резултат. Съставен му е
АУАН серия GA, бл. № 475859 за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, представен като доказателство по
делото.
На същата дата Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР – Враца
е издал оспорената в настоящото производство
ЗППАМ № 21-0967-000501 г., с която
на собственика на МПС и настоящ жалбодател– Н.
Д. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ „Прекратяване на
регистрацията на ППС лек автомобил „Ауди-А4 Авант“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца“ и са
отнети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с рег. № *******.
Жалбодателите Д. са ***
видно от представеното ***. Процесният
автомобил е придобит на 02.01.2004г., установено от приетата
като доказателство Регистрационна карта. При тези констатации
автомобилът е **** като тяхна ***, независимо че регистрацията е направена само
на единия от тях.
Правомощието на
Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР -
Враца да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП произтича от Заповед рег.
№ 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Враца, приложена към
делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същата разпоредба съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР - Враца, чиято компетентност е
установена от т.1.3 на приложената по делото Заповед № 369з-108/17.01.2020 г.
на Директора на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е
издадена въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно
заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед на което не са налице
отменителни основания по чл. 146, т. 1 АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В мотивите на оспорената заповед са цитирани
номер и дата на АУАН, с който е установено нарушението по чл. 5 ал.3 т.1
пр.1 от ЗДвП. Установените в АУАН
обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ, в
която са изложени ясни и конкретни мотиви, за осъществено от първия жалбоподател
нарушение , като е посочено времето и мястото, вида на МПС, негова и на втория
жалбодател собственост. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни,
за да могат жалбоподателите да разберат съображенията на административния орган
за издаване на приложената ПАМ. Не е налице нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до
ограничаване правото на защита на лицата, обект на административната принуда.
Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на техни възражения.
Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т.
2 и т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146,т.4 от АПК. Предвид извършеното нарушение от
страна на първия жалбодател, установено по надлежния ред, правилно
административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл.171, т.2а,
б. „б“ за издаване на заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС. Съгласно цитираната
разпоредба от ЗДвП (в действащата към
датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на
алкохол с показатели от 0.5 до 0.8
промила, което в настоящия случай е безспорно установено.
На следващо място
съгласно цитираната разпоредба адресат на мярката може да бъде само лице, което
е собственик на ППС. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че
именно жалбодателят Д. е собственик, на когото е регистриран лекият автомобил, чиято регистрация е прекратена, поради което
мярката е приложена спрямо надлежен адресат.
Разпоредбата на
чл.171 от ЗДвП е императивна и при наличието на основанията изчерпателно
изброени в чл.171, т.2а от ЗДвП, които в случая са установени от АУАН,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е
задължен да издаде административен акт за прилагане на ПАМ в съответствие с
правомощията му по чл. 172, ал.1 от ЗДвП.
При определяне
срока на ПАМ, обаче административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, поради което следва да изложи мотиви, за да обоснове границите
на тази самостоятелност и да се установи дали е упражнил правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, каквото е императивното изискване
на чл. 6, ал. 1 от АПК. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП,
законодателят е предвидил срок на принудата от 6 месеца до една година. В конкретния
случай органът е определил продължителността на мярката в минимално предвидения
от закона срок от 6 месеца, макар и пестеливо, е изложил мотиви, поради
което наложената принуда се явява
справедлива по размер, доколкото
пред административния орган не съществува възможност за прилагане на ПАМ спрямо
нарушителя по един по-благоприятен начин, т.е. в по кратък от предвидения в
закона срок или прилагане на по-лека мярка например. В този смисъл съдът намира
така индивидуализираната мярка за съответна на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна
правна уредба на ПАМ, без да засяга права и законни интереси в по-голяма степен
от необходимото за целта.
Не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК, тъй като оспорената заповед е съобразена и с целта, преследвана от закона - опазване живота и
здравето на участниците в движението,
като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на
ЗДвП. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира нарушителя
и/или трети лица, а чрез налагането на неблагоприятни последици за адресата да се
постигане правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия
(ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението.
Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция
срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от
мярката по чл. 171, т. 2а
б. "б" от ЗДвП е временно (в
случая за 6 месеца) отнемане на „средството“
за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на
неговия собственик, временно прекратената му регистрация, препятства
възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено
ново и/или повторно нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият
ефект на мярката.
Съдът намира, че
макар вторият жалбодател да не е вписан
като адресат на акта, последният засяга неговите права и законни интереси в
качеството му на съсобственик на автомобила. Тъй като тази съсобственост е в
режим на ***, която е единна и неделима, и доколкото с
издадения административен акт не се извършва разпореждане със същата,
то всеки от * има
права и задължения спрямо **, които не могат да се отграничат и не могат
да се реализират поотделно. В противен
случай не би могла да се реализира целта
на закона за предотвратяване на бъдещи
нарушения от констатирания в АУАН вид, ако автомобилът продължи да се ползва, независимо
кой е водачът му.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
От страните по делото
не са предявени претенции за присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.Д.
и П.Ф.Д.,***, против ЗППАМ № 21-0967-000501/05.08.2021 г. на Началник група в
Сектор „ПП“ към ОДМВР – Враца, с която е
наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на
ППС лек автомобил „Ауди – А4 Авант“ с
рег. № ********* за срок от 6 месеца, считано от 05.08.2021 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: