Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260082
гр.Айтос, 15.07.2021 година
АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ
състав, в публично заседание на тринадесети юли юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................
ЧЛЕНОВЕ:.....….……………
при секретаря Яна П. и в присъствието на
прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело
№ 165 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез а.В. П. Г.
против Р.С.Н.
(М., съгласно справка НБД“Население“), ЕГН **********, с адрес: ***.
С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо ответницата, съществуването
на вземането му в размер на 140.21 лева /сто и
четиридесет лева и 21 стотинки/ от които: сумата от 86.41 лева /осемдесет
и шест лева и 41 ст./ - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени следните фактури №
**********/05.11.2018 г.; № **********/05.12.2018 г. за периода от 05.10.2018
г. до 04.12.2018 година; сумата от 53.80 лева /петдесет и три лева и 80
ст./ лева – представляващи незаплатени лизингови вноски. Твърди
се, че вземането произтича от Договор
за мобилни услуги за мобилен номер *** от дата 17.09.2018 година и договор за
лизинг от 17.09.2018 година.
С исковата
молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и на осн.
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането на
ищеца против ответника, съобразно
дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 617/2020 год.
на РС-Айтос.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 617/2020 г. на РС- Айтос. Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски както в исковото, така и в заповедното производство. Към молба-становище по същество на спора прилага списък по чл.80 от ГПК.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Р.С.Н. не представя отговор и не излага становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. Назначеният особен представител адв. Д.Т. – БАК представя отговор, с който не оспорва допустимостта на иска и редовността на исковата молба. Не ангажира доказателства и не заявява доказателствени искания.
Не възразява по направеното искане за прилагане на ч.гр.дело № 617/2020г. на РС-Айтос. В случай на уважаване на иска моли за присъждане на възнаграждение за ищеца по чл.78, ал.8 от ГПК и за определяне на адв. възнаграждение за осъществената правна помощ съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г.
Като принципна позиция, при липса на осъществена връзка с ответника, адв.Д.В. – БАК, преупълномощена от особения представител адв.Т. при явяването си в съдебно заседание поддържа депозирания отговор, но като окончателна позиция моли за произнасяне по ищцовата претенция съобразно представените по делото доказателства.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл. 410 от ГПК, вх. № 4317/02.09.2020 г. на РС-Айтос ищцовото
дружество «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ»
ЕАД е поискало издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист против ответника Р.С. М.(Н.), ЕГН ********** – в качеството на длъжник по сключен между страните Договор за мобилни
услуги от 17.09.2018г. за мобилен номер *** и
издадени фактури № **********/05.11.2018 г.; № **********/05.12.2018 г. за
периода от 05.10.2018 г. до 04.12.2018 година.
В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 617/2020 г. по описа на РС-Айтос и след връчване на издадената Заповед при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви
иск за установяване на вземането.
По повод заявения спрямо ответника иск, съдът
намира, че същият е допустим, а разгледан по същество е и основателен.
Предвид установената от
писмените доказателства фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно облигационно правоотношение пo
сключен между страните Договор за мобилни услуги от 17.09.2018 г., с
първоначален срок на договора 24 месеца (в сила от 17.09.2018г. и изтичащ на 17.09.2020г.). Не се спори относно факта, че вземането
произтича от неизпълнение парични задължения на длъжника по сключен договорен абонамент от посочената дата - 17.09.2018 г. между отв.Р.С. и «Теленор
България» ЕАД, за мобилен номер ***, като неудовлетворените вземания на ищеца са индивидуализирани по размер и
основание в издадени от него и неоспорени от ответната страна фактура с издадени фактури
№ **********/05.11.2018 г.; № **********/05.12.2018 г. за периода от 05.10.2018
г. до 04.12.2018 година и договор за лизинг от 17.09.2018 година за
претендираната в общ размер сума от 140.21 лева (сто и четиридесет лева
и двадесет и една стотинки), от които:
-
сумата от 86.41
лева /осемдесет и шест лева и 41 ст./ - представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за
които са издадени следните фактури № **********/05.11.2018 г.; № **********/05.12.2018
г. за периода от 05.10.2018 г. до 04.12.2018 година;
-
сумата от 53.80
лева /петдесет и три лева и 80 ст./ лева – представляващи незаплатени
лизингови вноски
B настоящия случай ищецът в качеството на кредитор
е изпълнил задължението си пo процесния договор, като досежно размерът на
претендираното вземане се е позовал на месечния
абонамент на ответницата. В конкретния случай, предвид факта, че са издадени фактура № **********/05.11.2018
г. за отчетен период на потребление от 05.10.2018 г. до 04.11.2018 година - за сумата
от 37,60 лв. и фактура № **********/05.12.2018 г. за периода от 05.11.2018 г.
до 04.12.2018 година – за сумата от 48,81 лева, следва дължимост на
претендираното от ищеца вземане, включително по размер за общо 86,41 лева. В
подкрепа на изложеното освен приложените писмени доказателства, по отношение на
сумата от 53.80 (петдесет и три
лева и 80 ст.) лева – представляващи незаплатени лизингови вноски, е издадена фактура
№ ********** от 05.02.2019г., приобщена към доказателствения материал, приложена
към ч.гр.дело № 617/2020г. на РС-Айтос.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при пълно уважаване на иска, ответницата Р.С. следва да заплати от ищцовата страна съдебно- деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК и приложени доказателства за извършени разходи в общ размер на 440,00 лева, от които: 295,00 лева направени в настоящото производство (д.т.25,00лв., адв.възнаграждение 120,00лв. и депозит за назначен особен представител – 150,00лв.) и тези в хода на заповедното производство (по ч.гр.дело № 617/2020г. на РС –Айтос) - от 145,00 лева.
Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на
вземането на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, вписано в Търговския регистър,
воден от Агенция по вписванията, със седалище и управление: *** против Р.С.Н. (М., съгласно справка
НБД“Население“), ЕГН **********, с посочен адрес: ***, по издадена Заповед за
изпълнение № 284 от 02.09.2020 г. по
ч.гр.дело № 617/2020г. на РС-Айтос, за
сумата в размер
от 140.21 лева /сто и четиридесет лева и 21 стотинки/ от които: сумата
от 86.41 лева /осемдесет и шест лева и 41 ст./ - представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, за които са издадени следните фактури № **********/05.11.2018 г.; №
**********/05.12.2018 г. за периода от 05.10.2018 г. до 04.12.2018 година;
сумата от 53.80 лева /петдесет и три лева и 80 ст./ лева –
представляващи незаплатени лизингови вноски.
ОСЪЖДА Р.С.Н., ЕГН ********** да заплати на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: *** направените съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 440,00 (четиристотин и четиридесет) лева,
от които: 295,00 лева в настоящото
исково производство и разноски в хода на заповедното производство (по
ч.гр.дело № 617/2020г. на РС –Айтос) - 145,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: