СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
14.11.18г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 11.10.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 14956/17г. и
констатира следното:
Предявени
са искове от А. Т. против П. на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумите:
100 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и общо 586 500 лева
/обезщетение за имуществени вреди/. Претендира се и законната лихва върху посочените
суми, считано от 28.07.16г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу
ищеца е било водено наказателно производство, което е приключило с оправдателна
присъда – постановена на 17.02.15г. от СГС по н.о.х.д. № 780/14г. Присъдата е
влязла в сила на 28.07.16г.
Искът
за неимуществени вреди е основателен – до размера на сумата 40 000 лева:
Посоченото
обстоятелство /наличието на влязла в сила оправдателна присъда/ удостоверява
пряко /само по себе си/ принципната предпоставка на чл. 2 от ЗОДОВ, позволяваща
да бъде ангажирана отговорността на държавата /в лицето на П. на РБ – органът
по чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу
ищеца/.
Принципно
– във всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ
пострадалото лице има право на обезщетение /при наличие на която и да било
хипотеза от цитирания законов текст следва да се презумира, че обвиняемият е
претърпял неимуществени вреди/. В тази връзка:
Наказателно
преследване по естеството си /по дефиниция, принципно/ е дейност, която
оказва /презумира се, че оказва/
негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия,
рефлектира негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство,
негови близки, приятели, колеги, бизнес партньори. С оглед това – председателят
на настоящия съдебен състав намира, че събираните в процеса доказателства
досежно търпените от дадено лице неимуществени вреди могат да бъдат преценявани
единствено в контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи, а не в
контекста на това - дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и
събрани доказателства /гласни/ досежно конкретното измерение на процесните
/претърпените от ищеца/ неимуществени вреди /разпитаната свидетелка очерта
подробно негативното въздействие, което е оказал наказателния процес върху
физическото и психическо състояние на ищеца, върху отношенията в семейството му
– съпруга и деца, върху отношенията му с познати, приятели, партийни партньори
и бизнес такива/. Процесните свидетелски показания съдържат конкретика досежно
всяко едно от изброените обстоятелства.
Процесното
обезщетение се определя по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД,
като председателят на състава от една страна - съобразява горните принципни
съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани доказателства –
свидетелски показания /удостоверяващи вида и естеството на процесните
неимуществени вреди/. Съдът отчита също и продължителността на наказателното
производство във времето, както и наличието на доказателства, че в рамките на
процеса спрямо подсъдимия е била наложена мярка „забрана за напускане на
пределите на страната“ /такъв тип мярка принципно засяга, презумира се, че
засяга в негативен аспект психиката на подсъдимия, доколкото лишава последния
от право на свободно придвижване; от друга страна – разпитаната по делото
свидетелка описа и конкретното негативно въздействие на тази мярка върху
отношенията на ищеца с неговите деца/.
Председателят
на състава съобразява и обстоятелството /преценено в контекста на факта, че
ищецът е публично известна личност/, че информация, касаеща процесното
наказателно производство е била широко огласявана в медиите /през времетраенето
на процеса/. В такава хипотеза /при медийно огласен процес, касаещ публично
известна личност/ винаги следва да се презумира /за разлика от случаите когато
обстоятелствата около дадено наказателно производство остават известни само на
ограничен кръг лица/, че подсъдимият е претърпял допълнителни /по-интензивни,
по-съществени/ психически негативи. Действително – фактът, че наказателното
производство е било медийно огласено не може да бъде възложен директно /пряко/
в тежест на ответника. Това обстоятелство обаче се явява следствие /макар и
косвено/ от образуването на наказателното производство, съответно от
повдигането и поддържането на процесното обвинение /за които дейности П. носи
отговорност в хипотезата на чл. 7 от ЗОДОВ/.
Искът
за имуществени вреди е основателен - частично:
Представените
по делото писмени доказателства удостоверяват, че в рамките на наказателното
производство /досъдебна и съдебна фаза/ ищецът е направил разходи за адвокатска
защита до размера на заявената в исковата молба сума. Тези разходи
представляват за подсъдимия имуществена вреда – пряка последица от
наказателното производство, която също подлежи на обезщетяване при условията на
чл. 2 от ЗОДОВ /липсва правна възможност разходите за адвокатска защита да
бъдат претендирани в самото наказателно производство/. От друга страна обаче –
в наказателното производство не е предвидена и защита на държавата /в лицето на
П./ по чл. 78, ал. 5 от ГПК /поради това – тази защита се явява процесуално
допустимо да бъде упражнена в рамките на настоящия граждански процес/.
Заявеното в тази връзка възражение на ответника е – основателно. Претендираният
от ищеца адвокатски хонорар /като общ размер/ се явява прекомерен по смисъла на
цитираният законов текст. С оглед това – процесната сума следва да бъде
редуцирана /при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК/ до размера на сумата общо 10 000
лева /определена при условията на чл. 162 от ГПК/. На практика и този размер
надвишава минималните прагове по Наредба № 1. При определянето на същия обаче
председателят на състава съобразява правната квалификация на процесното
обвинение и продължителността на наказателния процес във времето.
Върху
горните суми следва да се присъди и законна лихва – считано от влизане в сила
на оправдателната присъда /28.07.16г./.
Останалите
имуществени претенции /за сумите: 220 000 лева и 292 500 лева –
пропуснати ползи, неполучени възнаграждения за определени периоди/ се явяват ненадлежно
доказани в процеса:
Събраният
по делото писмен доказателствен материал удостоверява само, че процесните
договори на ищеца /които иначе установяват заявените вземания по размери и
периоди/ са били прекратени след започване на наказателното преследване.
Писмените доказателства обаче не установяват конкретната причина за
прекратяване на договорните връзки /т.е. в случая не може да се направи извод,
че именно и само - самото наказателно производство е предизвикало
финализирането на съответните правоотношения/. От друга страна /в същата
връзка/:
Заявените
вземания /предвид естеството им/ не могат да се окачествят еднозначно
/директно, принципно/ като – сигурен /постоянен/ доход: на практика договорите
на ищеца е можело да бъдат прекратени /или изменени/ и поради друга причина
/различна от наказателния процес/. Събраните свидетелски показания не могат да
бъдат съобразени в тази им част, както предвид факта, че същите не се подкрепят
от съдържанието на писмения доказателствен материал, така и поради това, че
самата свидетелка в качеството си на трето /външно/ лице на процесните
договорни връзки принципно не би могла да установи конкретната причина за
финализирането им.
Посочените
две обстоятелства представляват пречка за уважаване на иска в тази част /доколкото
същите опровергават наличието на причинно-следствена връзка между наказателното
производство и заявените пропуснати ползи/.
Възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно – заявеният от ищеца адвокатски
хонорар не се явява прекомерен, преценен в контекста на: цената на исковете,
съответно - фактическата и правна сложност на процесния правен спор.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П. на Р..Б да плати на А.Т.Т. ЕГН ********** сумите: 40 000 лева /обезщетение
за неимуществени вреди/; 10 000 лева /обезщетение за имуществени вреди/ -
на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху тези суми от 28.07.16г. до
цялостното им изплащане и 220 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените
искове/.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумите над посочените по-горе.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: