Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /22.02.2021
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на първи февруари две
хиляди двадесет и първа година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 460/2020 г. по описа на съда
Производството е по чл. 79 ЗЗД
Производството е образувано по повод обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК от „К.Б. ” ЕООД, ЕИК: ********* срещу А.С.Г., с който се иска да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лв. – главница по договор за кредит № **********,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.08.2020 г. до окончателното
й изплащане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 87,23 лв.- мораторна лихва за периода от 23.11.2018
г. до 11.08.2020 г.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 11.10.20105
г. между „4финанс“ ЕООД и А.Г. е сключен договор за кредит № **********, по реда
на чл. 6 ЗПФУР, по силата на който
кредиторът е предоставил на ответника сумата в размер на 200 лв., която
кредитополучателят се е задължил да я върне в срок до 30 дни – до 10.11.2015 г.,
като сумата, която следва да бъде върната е в размер на 248 лв., от които – 200
лв. главница, 41,27 лв. – такса за експресно разглеждане и 6,73 лв. – договорна
лихва за срока на договора. Твърди се, че на 19.10.2015 г. Г. е отправил искане за
допълнителен кредит в размер на 300 лв., която сума е отпусната на същия ден
поради което главницата по договора за кредит е в размер на 500 лв. , като е
дължима и 94,07 лв. такса за експресно разглеждане и 14,13 лв. договорна лихва
за стока на договора. С настъпване на падежа по договора – 10.11.2015г., А.Г.
се е възползва лот възможността, дадена в т.11 от ОУ и неколкократно удължил
срока на договора до 19.02.2016г., за което заплатил и дължимите такси за
удължаване. Сочи се в исковата молба, че с настъпване на падежната дата - 19.02.2016г.
А.Г. не е погасил дължимите суми и е изпадал
в забава, поради което е начислена наказателна лихва върху непогасената главница,
като съгласно условията на т.13.2. (а), същата е формира наот сбора на
договорния лихвен процент, определен в специалните условия по кредита, с
добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие (10,00 % към
датата на сключване на договора). В исковата молба се твърди, че на 01.02.2018
г. между „4финанс“ ЕООД и „К.Б.” ЕООД е сключен договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който са прехвърлени вземанията претендирани в
настоящото производство, съобразно Приложение 1 към договора. Навеждат се
доводи, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за цесията на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като длъжникът следва да се счита за уведомен с
получаване на препис от исковата молба. Моли за уважаване на предявените искове
в посочените размери. Претендират се разноски.
Ответникът, е получил препис от
исковата молба с приложенията не е подал отговор в законоустановения срок.
Явява се в първо съдебно заседание като оспорва исковите претенции, заявява, че
сумите по кредита са погасени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с искове с правно основание чл. чл. 79 ЗЗД
във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
По делото е представен и приет като доказателство договор
за кредит № ********** от 11.10.2015 г. изменен
с договор от 19.102015 г., сключени между „4финанс“ ЕООД и А.Г., от който се
установява, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателите сума пари в
размер на 200 лв. първоначално, а в последствие на 500 лв. общо, която той се е
задължил да върне в срок до 10.11.2015 г. С договора е уговорен размер на
годишен процент на разходите – 49,8 %; лихвен процент- 40,92%.
По делото са представени и приети като доказателство Общи
условия към сключения договор между страните по договора.
По делото е прието като доказателство авизо за нареден
кредитен превод в размер на 200 лв. от 12.10.2015 г и още 300 лв. от 19.10.2015
г. извършено от „4финанс“ ЕООД по сметка
на А.Г. в Банка ДСК.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-033 от 23.11.2018
г. сключен между „4финанс“ ЕООД и
„К.Б.“ ЕООД, по силата на който вземането, което кредитодателя има по отношение
на ответника е прехвърлено на ищеца, видно от Приложение № 1 към сключения
договор за цесия.
От приложено по делото потвърждение за станалата цесия от
„4финанс“ ЕООД и пълномощно находящо се на л. 19 от делото се установява, че
кредитодателя- цедент е упълномощил цесионера да съобщи на длъжниците извършената
цесия. Уведомлението за станалата цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е приложено към исковата молба и е връчено на
длъжника с исковата молба.
По делото е допусната и приета без възражение на страните съдебносчетоводна
експертиза от заключението на която се установява, че размерът на усвоената от
ответника сума е 500 лв., която е преведена по сметка на ответника в Банка ДСК,
като за погасяване на същата от ответника са направени плащания в общ размер на
384,00 лв., с която сума са погасени такси за удължаване на кредита. В своето
заключение вещото лице е посочило, че общият размер на задълженията по кредита
е 608,20 лв., от които 500 лв. – главница, 14,13 лв. – договорна лихва и 94,07
лв. – такса за експресно разглеждане. Съдът възприема заключението вещото лице
като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички
поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си
акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
При така установеното от фактическа страна, от
правна страна настоящият съдебен състав намира следното:
При така релевираните
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва
да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи
в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва- валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към
ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника за
извършеното прехвърляне на вземането, валиден договор за потребителски кредит №
********** от дата 11.10.2015г. и дата 19.10.2015г., по които е предоставил на
ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и
размер на дължимата главница, изпълнение на задълженията на кредитора,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „4финанс“ ЕООД и А.Г. е
сключен договор за потребителски кредит № ********** от 11.10.2015 г. изменен с
договор от 19.102015 г., по силата, на който търговското дружество е предоставило
на ответника сумата в размер на 500 лв., а същият се е задължил да я върне, в
срок до 10.11.2015 г. От данните по делото се установява, че ответникът е
направил плащания в общ размер на 384лв., като с тях са погасени задължения за
такса за удължаване на кредита, която такса е уговорена в чл. 11 от общите условия
към договора за кредит. Срещу посочената такса е предвидена възможност за
удължаване на срока за връща на кредита респ. със седем, четиринадесет или тридесет
дни. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, като под „допълнителни услуги“ се разбира такива услуги, които нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните –
предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна
лихва) на определен падеж и такива са например издаването на различни референции,
удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото
задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В същото време услугата „удължаване на срока на връщане на кредита“, за което се
начислява такса в определен размер цели
осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора и има за
предназначение да улесни взаимоотношенията между него и
кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането
на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Следователно тази клауза
противоречи на законна, като такава се явява недействителна. Ето защо на основание чл. 19, ал.
6 Закона за потребителския кредит следва от отпуснатата главница в размер на 500
лв. да се приспадне заплатената до момента от ответника сума в размер на 384
лв., поради което дължимата от ответника сума представляваща главница по
договор за кредит е в размер на 116 лв., до която сума следва да се уважи
предявеният иск.
Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, която лихва за периода от дата на цесията –
23.11.2018 г. до 11.08.2020 г. е в размер на 20,24 лв, до която сума следва да
се уважи предявеният иск.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона
за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер
на 100 лв. и предвид размера на заплатената по делото държавна такса в размер
на 100 лв. и депозита за вещо в размер на 200 лв., като съобразно уважената
част от иска в размер на 136,24 лв. от претендираната сума в общ размер 587,23
лв. в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер на 91.80 лв., от които: 45,40 лв. – депозит за вещо лице,
23,20 лв.- държавна такса и 23,20 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Районен съд -
Панагюрище
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, А.С.Г. ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в
размер на 116 лв. представляваща главница по договор за кредит № ********** от 11.10.2015 г. изменен с договор от
19.102015 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и А.Г., ведно със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба- 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, което вземане е прехвърлен на ищеца по силата на договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г. и
Приложение № 1 към него, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената сума от 116
лв. до претендирания размер от 500 лв. Сумата в размер на 116 лв. е платима по банкова
сметка: ***: ***, BIC: ***, при
„Банка ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА, А.С.Г. ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в
размер на 20,24 лв.
– лихва за забава върху главницата
от 116 лв. за периода от дата
на цесията – 23.11.2018 г. до 11.08.2020г.- дата на подаване на исковата молба,
като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената
сума от 20,24 лв. до претендирания размер от 87,23 лв. Сумата в размер на 20,24
лв. е платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, при „Банка ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.С.Г. ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 91,80 лв. - разноски за
първоинстанционното производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :