Определение по дело №36525/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33080
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20221110136525
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33080
гр. София, 05.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110136525 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. №248653/15.11.2022 г. от Н. П. Г., чрез адвокат К. Й. се иска да бъде
изменено решението в частта за разноските като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 1600 лева съобразно представения списък. Сочи се, че видно от
протокола от съдебното заседание от 18.10.2022г. ответникът не е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, а съдът е приел, че такова възражение е
направено. Твърди се, че не е ясно как е формирана сумата от 371.092 лева- каква част е
държавна такса, адв. възнаграждение и депозит за вещо лице.
Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок е
постъпил такъв от Столична община с искане молбата да бъде оставена без уважение.
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни.
Съдът е приел, че на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски.Посочено е, че се претендират такива в размер на 1600 лева- държавна такса – 100
лева, депозит за вещо лице- 300 лева и адвокатско възнаграждение -1200 лева.
Съдът е посочил, че своевременно е направено възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Действително такова не е направено
в откритото съдебно заседание на 18.10.2022 г., но е направено по-рано – с отговора на
исковата молба на 10.08.2022 г. / л. 26-27 от делото/. Препис от отговора на исковата
молба е връчен на ищеца на 12.09.2022 г. ведно с призовката за откритото съдебно заседание
и определението по чл. 140 ГПК.
В решението са изложени мотиви, че съгласно задължителното тълкуване, дадено от
ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
1
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. В процесния
случай извършените от процесуалния представител на ищеца действия се изразяват в
подаване на искова молба и извършване на процесуално представителство в съдебно
заседание с изслушване на САТЕ по оценяем иск, като претендираното адвокатско
възнаграждение не е съобразно с минималните размери на адвокатските възнаграждения
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да бъде редуцирано до сумата от 405 лева.Така по
направеното от ответника възражение за прекомерност съдът е редуцирал адвокатското
възнаграждение до сумата от 405 лева.
Съдът е приел, че ищецът е сторил разноски в размер на 405 лева- адвокатско
възнаграждение, държавна такса – 100 лева, депозит за вещо лице- 300 лева или общо 805
лева. Така съдът е посочил, че съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК / съобразно
уважената част от иска – 1152.24/2500/ от ответника се дължат 371.02 лева от общ размер от
805 лева.
В следващ абзац съдът е обсъдил разноските, дължими от ищеца като е посочил, че
на основание чл. 78, ал. 3 ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част. Посочени са претендираните от ищеца разноски - за депозит за вещо
лице - 100 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лева
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/. Отново съобразно пропорцията/ 1347.76/2500/ е прието, че
от ищеца се дължат 134.78 лева от общ размер от 250 лева.
Не е налице основание за преразглеждане на изводите на съда.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №248653/15.11.2022 г. от Н. П. Г., чрез
адвокат К. Й. за изменение на Решение №11518 от 21.10.2022 г. по гражданско дело
№36525/ 2022 г. на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2