РЕШЕНИЕ
№ 1311
гр. Бургас, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120106959 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Д. Х. К., със съдебен адрес в
гр. ..., за осъждане на „....“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище гр. ..., и И. П. М., от гр. ..., да
му заплатят солидарно сумата от 10 000 лева, предявена частично от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически, психологически и
емоционални болки и страдания), последица от непозволено увреждане, състоящо се в
публикувана на 26.05.2023 год. статия в онлайн изданието на ответното ЕООД – ....бг,
съдържаща обидни и клеветнически заглавие и твърдения по отношение на ищеца,
ведно с обезщетение за забава върху частично предявената главница, начиная от деня
на деликта – 26.05.2023 год., до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на молбата си ищецът е изложил следните
фактически и правни твърдения: на 26.05.2023 год. е публикувана статия в ....бг,
електронно издание на ответника-ЕООД, чийто редактор е ответникът И. М., със
заглавие „Самозабравил се ...магистрат прекрачва закона, а прокуратурата мълчи
(Част първа)“; в статията се твърди, че Националното сдружение на кметове на
кметства в Република България (НСККРБ) е съобщило за фрапантен случай, в който
П..П.., кмет на с. .., Община ..., бил подложен на постоянен тормоз от съдия Д. К., от
Районен съд – ...; кметът се опитвал да регулира процесите в селото по законен начин,
но е бил възпрепятстван за това от ищеца; извършена е проверка от КПКОНПИ, със
становище, че е налице извършено престъпление от общ характер, но прокуратурата
1
отново не е предприела никакви действия; публикувано е отворено писмо от НСККРБ
до различни институции и до медиите, в което е посочено, че през последните 3 години
П..П..е подложен на системен тормоз от Д. К., който е подал 9 жалби срещу П.., като
две от тях са за психичното му състояние; прокурор от РП – .., без да се е срещал с П..и
да го е разпитал, е поискал от РС – ...кметът да бъде подложен на психиатрична
експертиза и на задължително настаняване за лечение; прокурорът сочи, че няма данни
за агресивно поведение от страна на кмета и се основава единствено и само на жалбите
на съдия К., без други допълнителни доказателства; в статията е посочено, че
„тормозът се състои в това, че се прикриват незаконните действия на магистрата и на
длъжностни лица от Община ...за отдаване на пасища, мери и ливади“; ищецът К. е
подал и други жалби срещу П..П.., в РС – ...е образувано дело за клевета срещу кмета,
което било загубено от Д. К., след което П..П..е получил от Д. К. „заплашително
писмо“, в което е цитирана част от творба на ....– „..с ..“; в противоречие със закона на
ищеца К. бил отдаден под наем общински имот с № ...в с. ...., който преди това се е
използвал за спортни цели на населението в селото; публикуван е цитат от изявление
на кмета на с. ....: „Всичко, което се прави срещу мен, е да се прикрият незаконните
действия на съдията Д. К., за да може името ми да бъде опетнено и да бъда отстранен
от длъжност. Аз разполагам с всички необходими документи и факти за действия на
магистрата“; по думите на хора от селото, този съдия е започнал да не се съобразява
със закона и да се опитва с позицията си на магистрат да се възползва от служебното си
положение за лични облаги; ответниците са публикували статията, без да извършат
добросъвестна проверка на фактите в нея, които позорят адресата и са неверни; на
ищеца не е предоставена възможност да изложи позицията си и да представи
доказателства; статията засяга пряко работата на ищеца като съдия, тъй като
публикуваното е станало достояние сред колегите му и на обществото; нормата на чл.
10, т. 1 от КЗПЧОС не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се
засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява; журналистите не могат да използват правото за
свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят, те следва
да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от КРБ; твърденията в
статията са клеветнически, тъй като са налице писмени доказателства, оборващи
тяхната истинност; изявлението за извършено от ищеца престъпление, при липса на
влязла в сила присъда или по реда на чл. 124, ал. 5, ГПК, е клеветническо –
накърняващо честта и достойнството, и противоправно по смисъла на чл. 45, ЗЗД, тъй
като излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на
изразяване и разпространяване на мнение, както и на свободата на словото; от
значение са не само конкретните изрази и думи, извадени от общия контекст и
разглеждани поотделно, но и цялостното внушение на статията, общото впечатление и
замисъл, тези позорящи внушения създават у трети лица отрицателно впечатление за
2
ищеца; ответникът-ЕООД е възложил работата на свой служител – на ответника И. М.,
и чрез свое противоправно действие или бездействие той виновно е причинил вреда на
ищеца, а на основание чл. 49 и чл. 53, ЗЗД, отговорността им е солидарна; тази статия е
накарала ищеца да изпита неудобство и срам; неверните твърдения в статията са
основание за компрометирането на ищеца като личност и като професионалист, с тях
се внушава негативен облик на ищеца – като човек, нарушаващ законите; цялостното
внушение на статията е за неправомерни, неетични и престъпни действия или
бездействия на ищеца, осъществявани чрез възползване от служебното му положение;
публично разпространеното твърдение за извършени правонарушения от определено
лице представлява изявление, съдържащо твърдение за факт, осъществил се в
обективната действителност, поради което не може да се окачестви като оценъчно
съждение на автора на публикацията, нито като оценка на факт, нито като изразяване
на мнение, даване на оценка или отправяне на критика по обществено значим въпрос;
доброто име на всеки човек в обществото, личната и професионалната чест и
достойнството са субективни права, които имат и обективно измерение; неверните и
клеветнически твърдения в процесната статия са станали достояние на широк кръг
лица, чрез средство на масова информация – Интернет страницата на Искра.бг,
достъпна от всяко електронно устройство; читателите на медията нямат задължението
и ресурсите да проверяват верността на изложените в статията твърдения, затова
отговорност носят авторът и дружеството; журналистите трябва да представят
надеждна и прецизна информация, като от значение са и начинът на публикуване на
статията и заглавието й; в следствие на публикацията ищецът търпи неимуществени
вреди, изразяващи се в негативно емоционално възприемане на публикуваната невярна
информация и използваните изрази спрямо личността му, а това се е отразило на
здравословното му и емоционално състояние; отношението на много хора спрямо него
се е променило в негативен план; ищецът се чувства емоционално сринат, появило му
се е безсъние, липса на апетит, високо кръвно налягане, намалена концентрация при
извършване на мисловна дейност по време на работа, изпитва гняв от неверните
твърдения, станал е раздразнителен, което се отразява на отношенията му с близките и
с детето му; ищецът е в непрекъснат стрес от очакване на други такива публикации; по
ЧНД № .../2023 год. на PC – ...е налице окончателно произнасяне с акт по ВЧНД №
../2023 год. ОС – .., като двете съдебни инстанции са установили законовите
предпоставки за провеждане на психиатрично освидетелстване на Пламен Петков, а
този факт е в противоречие със заглавието и съдържанието на процесната статия.
Съдът намира исковете за допустими, правните им основания са чл. 45, ал. 1 и
чл. 49, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът-ЕООД е оспорил исковете като неоснователни със следните
съображения: от значение е доколко поместеното в статията от 26.05.2023 год.,
публикувана на сайта на ....бг, е реализиране на правото по чл. 10, ЕКЗПЧОС,
3
съответно чл. 39 от КРБ, и дали при упражняването му следва да бъде наложено
ограничение, предвидено в закона, необходимо в едно демократично общество за
защита на репутацията или правата на другите съобразно практиката на ЕСПЧ, КС на
РБ и ВКС; правото на изразяване е закрепено в КРБ и в ЕКЗПЧОС; ЕСПЧ изследва
въпроса дали е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се интереси и права;
като относими критерии, които трябва да бъдат взети предвид при балансирането в
конфликта между правото на личен живот по чл. 8 и правото по чл. 10, ЕКПЧ, са
общественият статус, известността на засегнатото лице (допустимите граници за
критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по-широки),
предметът на репортажа/статията, досегашното поведение на съответното лице,
съдържанието (лексика и изразни средства), формата и последиците от публикацията,
начинът и обстоятелствата, при които е получена информацията, нейната достоверност
и източници, разграничение дали се касае за оценъчни съждения, или за фактически
твърдения; журналистите са длъжни да предоставят проверена и точна информация, но
свободата на словото по отношение на тях може да включва известна степен на
преувеличение, представяне на шокиращи мнения, идеи и дори провокации; ВКС е
обобщил решенията за уеднаквяване на практиката във връзка с отговорността за
разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценки, които се прилагат и за
електронните издания и публикации – когато не се касае за превратно упражняване на
правото по чл. 39, ал. 1 от КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди
доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно/електронно произведение
могат да се разпространяват свободно; процесната публикация в сайта на ....бг.
отразява обществено значима информация, в която се посочват данни посредством
извадка от отворено писмо, съдържащо анализ и оценка на НСКРБ за действията и
взаимоотношенията между ищеца К. и кмета на с. ...– П..П..., а не лична позиция на
медията или на неин автор; приложените към исковата молба доказателства за
извършени от Прокуратурата множество проверки по жалби на кмета на с. ..., за които
са представени постановления за отказ за образуване на наказателно производство, не
опровергават съдържанието на писмото на КПКОНПИ; изразените в материала
твърдения почиват на база предоставените на медията извадки от документи, като
мненията в нея, макар да са критични, не могат да се възприемат като противоправни –
името на ищеца се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност и занятие на съдия в PC – ...; негативните оценки за определена личност,
открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат
отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т. е. ако не осъществяват
състава на обидата или състава на клеветата, какъвто е настоящият случай; от
съдържанието на публикацията не може да бъде направен извод, че е нарушен
балансът между нуждата на обществото от информация и опетняването на доброто име
на ищеца; подбраните изрази и начинът на поднасяне на информацията не създават
4
негативно впечатление за ищеца, тъй като се касае за оценъчни критични съждения,
формирани в резултат на документи, издадени от съответните институции; преди
публикуването на материала е направен опит от страна на медията да се свърже с
ищеца, с оглед евентуалното опровергаване на постъпилите материали, както изисква
добрата журналистическа практика, но ищецът не се е отзовал на поканата; не
съществува обвързаност между „.. ..“ ЕООД и П..П..; процесната статия не може и няма
как да повлияе върху вътрешното убеждение на съда, пред който е стояло
разглеждането на цитираното ЧНД; не е клеветническа и изложената в статията
информация, че ПИ № ...., който е бил използван за спортни цели от местното
население, след неговото отдаване под наем вече не може да се ползва за спорт –
спорната процедура за отдаването под наем на имота и обстоятелството, че по този
начин се отнема единственото подходящо място за игрище на местното население, с
футболни врати и т. н., за да се осигури паша за конете на ищеца, е дала повод на кмета
на село ...да сезира кмета на Община ...и други компетентни институции относно
законосъобразността на процедурата, нейната необходимост, включително и за начина
за електроснабдяването и водоснабдяването на имота; имотът е с предназначение
земеделска земя, но това не означава, че същият не се е ползвал като игрище за
спортните нужди на децата в селото; критичният анализ в статията не е обиден или
клеветнически; приложените към исковата молба амбулаторни листи, етапна епикриза
и рецепти, с които се установява физическото и психическо състоянието на ищеца, са
издадени преди публикуването на процесната статия и нямат отношение към
настоящия спор.
Ответникът-ЕООД е направил доказателствени искания, моли за присъждане
на деловодните разноски.
С писмения си отговор по делото ответникът И. М. е оспорила исковете като
неоснователни, навела е следните фактически и правни твърдения: публикацията, от
която се претендират настъпването на неимуществените вреди, няма посочен автор;
дори и ответницата да има качеството на редактор на електронното издание, то в
тежест на ищеца е да докаже, че именно тя е разпоредила публикуване на статията със
съзнаването, че информацията в нея е невярна, или тя я е променила по такъв начин, за
да придобие злепоставящ характер; редакторът отговаря само за собственото си
виновно поведение, но не носи отговорност в случаите, когато статията няма автор; не
може само поради заеманата длъжност на редактора да се приписва авторство на
статията; ищецът не е представил доказателства, че именно И. М. е разпоредила
публикуването на статията, въпреки съзнаването, че информацията в нея не е вярна,
поради което исковете срещу ответника-физическо лице са неоснователни.
Ответникът И. М. ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните
разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че ответното ЕООД, в което вторият ответник И. М.,
5
заема длъжността „редактор“, поддържа електронната медия .....бг. На 26.05.2023 год. в
този сайт е била публикувана статия със заглавие „..до ....бг: Самозабравил се
...магистрат прекрачва закона, а прокуратурата мълчи! (Първа част)“, отнасяща се до
ищеца Д. К., съдия в Районен съд – .... Съдържанието на статията, публикувана в
електронното издание на ищеца, е установено с приетото по настоящото дело
експертно заключение, неоспорено от страните. В отделни части от нея се съдържат
следните твърдения: кметът на с. ....е „подложен на постоянен тормоз от съдия Д. К.
…“, а „тормозът се състои в това, че се прикриват незаконните действия на
магистрата…“; ищецът е „създал и предоставил неистински и неверни документи“;
кметът П..получил „заплашително писмо“ от Д. К., в което се съдържа и цитат от
книгата „.....с ..“ на ....; „… всичко, което се прави срещу мен, е, за да се прикрият
незаконните действия на съдията Д. К.…през годините този съдия е започнал да не се
съобразява със закона и да се опитва … да се възползва от служебното си положение за
лични облаги“.
По делото са представени преписи от прокурорски постановления, постановени
през периода м. ноември 2019-м. януари 2021 год., с които е отказано образуване на
досъдебно производство срещу магистрата Д. К., заемащ длъжността „..“ в РС – ....
Съгласно писмо на КПКОНПИ от 06.07.2020 год., комисията е била сезирана с
писмо от П..Д..П.., за извършени неправомерни действия и деяния от съдия от РС – ..,
живеещ в с. ..., и от други длъжностни лица, като е установила, че са налице данни за
противоправни деяния, осъществяващи признаците на престъпления от общ характер, и
материалите по сигнала са изпратени на Специализираната прокуратура, по
компетентност.
По делото е представен писмен договор за заем от 19.08.2019 год., с
нотариално заверени подписи на страните, по силата на който Община .... е
предоставила на ищеца Д. К. за временно и възмездно ползване поземлени имоти с
идентификатори ...и ..., двата с местността „...“, землището на с. ..., Община ....
Договорът е сключен като срочен, за период от 5 год., с конкретно посочена наемна
цена и срок за изплащането й – т. .., подт. 3-7, и т. ...от съглашението.
Ищецът твърди, че в резултат от изнесените в статията неверни обидни и
клеветнически твърдения е претърпял неимуществени вреди – негативни емоционални
изживявания, понижен тонус, раздразнителност, загуба на апетит, безсъния, нервност.
В подкрепа на твърденията си Д. К. е ангажирал показанията на свид. А..А.., бивша
негова интимна приятелка; тя сочи, че след публикуването на статията ищецът станал
раздразнителен и нервен, не можел да спи, не се хранел редовно, отслабнал, изгубил
тонус и поради това му състояние двамата се разделили след 2 месеца; ищецът се боял
възрастните му родители да не научат за съдържанието на статията; започнал и често
да се кара със сина си.
6
В подкрепа на твърденията си ответното ЕООД е ангажирало показанията на
свид. П..П.., кмет на с. ..., който твърди, че интервюто му пред медията, публикувана
на 26.05.2023 год., е правилно отразено в текста на статията; сочи, че ищецът без
разрешение е оградил имот-публична общинска собственост, електрифицирал го и го
водоснабдил, но е разкопал асфалтовата настилка.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния
иск за доказан по основание. Налице са законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното ЕООД за репариране на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, настъпили от публикуваната на 26.05.2023 год. статия, която
съдържа твърдения за извършени от ищеца престъпления, закононарушения и
противоправна дейност. С цялостното си съдържание статията провежда линия за
възприемане от читателя трайното противоправно поведение на Д. К. – с изложените
като несъмнени факти за извършван от него „постоянен тормоз“ срещу кмета на с. ....;
възпрепятстването на кмета от страна на ищеца за регулиране процесите в селото по
законен начин; създаване и предоставяне от ищеца на „неистински и неверни
документи“; с посочване, че хората се надяват „заплахите, доносите и тормозът срещу
техния кмет за спрат“, а това изречение е смислено обвързано със следващото, според
което „… през годините този съдия е започнал да не се съобразява със закона и да се
опитва … да се възползва от служебното си положение за лични облаги“; кметът
получил „заплашително писмо“ от Д. К.; на магистрата е отдаден под наем земеделски
имот „в противоречие със закона“. Съдът намира, че с посочените по-горе части от
публикуваната статия е създаден обществено неприемлив и, според доказателствата по
настоящото дело – крайно неверен образ за ищеца, като съдия, извършващ престъпна
дейност, както и дейност в противоречие със закона и в личен интерес. В статията
правилно е възпроизведено част от съдържанието на писмото на КПКОНПИ от
06.07.2020 год., в което е отбелязан фактът за налични данни за противоправни
(престъпни) деяния. Неправилно, обаче, в статията се сочи, че „прокуратурата отново
не е предприела никакви действия по случая“ – информация за такова бездействие в
писмото на КПКОНПИ не се съдържа, а и по делото са представени доказателства за
образувани прокурорски проверки. В тази си част статията се основава на невярно
твърдение за прокурорско бездействие, свързано с престъпно поведение на Д. К., и
така поддържа и продължава общия тон за създаване на впечатление за
противозаконно и несанкционирано от правозащитните органи поведение на ищеца. В
посочената част статията навежда на извод, че е налице извършено престъпление, но
наказателната отговорност на ищеца не е ангажирана не поради невиновността му, а
поради бездействие на прокуратурата. Фактът на извършено от конкретно лице
престъпление се установява единствено с влязъл в сила акт на съд, какъвто по
настоящото дело не е представен, поради което не може да се приеме, че е доказано
извършено от Д. К. престъпление от общ или частен характер. Чрез съдържанието на
7
процесната статия на ищеца е нанесено непозволено увреждане – засегнати са честта и
личното и професионалното му достойнство (с оглед спецификата на заемана
длъжност и високите обществени изисквания за нея), както и доброто му име в
обществото, поради което за него е възникнало правото на обезвреда по чл. 52 във вр. с
чл. 45, ЗЗД.
Ответниците не са провели главно и пълно доказване на публикуваните в
статията данни за извършени от ищеца престъпления или противоправна дейност, в т.
ч. за незаконното отдаване под наем в полза на ищеца К. на общински терен в с.
Къшин (няма данни в какво се състои тази незаконност и как поведението или
личността на ищеца има отношение към нея), поради което процесната статия съдържа
недвусмислено и ясно изразени позорящи и клеветнически твърдения за лицето, за
което се отнася. В разглеждания случай липсва обективирано мнение с негативна
оценка спрямо Д. К., а само обидни и клеветнически оценъчни твърдения,
разпространени до неограничен кръг хора с електронна медия за масова информация (в
този смисъл е и практиката на ВКС – съгл. Решение № .../16.08.2022 год. по гр. д. №
924/2021 год. на IV ГО).
Не е налице противоправно поведение на ищеца К., изразено в изпратеното от
него до П..П..писмо от 29.04.2022 год. – л. ...по описа на делото. Това писмо съдържа
цитат от книга на ......, както и лично изявление на автора на писмото, но нито една
част от това писмо не съдържа заплаха или обидни квалификации към адресата, нито
противоправно или неморално поведение на ищеца. Заглавието на книгата, от която е
използван цитатът, също не може да бъде квалифицирано като заплашително
изявление, тъй като ищецът съвсем правилно е цитирал избраното от автора на книгата
заглавие.
Правно ирелевантно в случая е дали след публикуване на статията медията е
потърсила контакт с ищеца и му е дала възможност да представи насрещен отговор –
на първо място, данни в тази насока не са ангажирани. На второ място, даването на
възможност обиденото и оклеветено лице да изрази становище по вече обективираните
в публичното пространство твърдения не заличава непозволеното увреждане, тъй като
създаденото негативно отношение на обществото не може да отпадне с простия факт
на публикуване на насрещни обяснения. Съдът счита, че даването на възможност на
ищеца да изрази мнението си по материалите в статията е следвало да бъде
осъществено преди публикуването й, с оглед спазване правилата на журналистиката за
предварително проверяване на фактите, които предстои да бъдат разпространени в
електронния сайт.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника М. за липса на
основание за ангажиране на имуществената й отговорност. Съгласно представените
трудов договор от 05.02.2019 год., допълнително споразумение към него от 01.08.2019
8
год. и длъжностна характеристика, И. М. е заемала длъжността „...“ в предприятието на
ответното дружество към момента на публикуване на процесната статия.
Представеното писмено доказателство – молба от 04.05.2023 год. за ползване на платен
отпуск от редактора М., не може да обоснове извод за освобождаването й от
отговорност, тъй като посоченото твърдение не е въведено като възражение по делото
в срока по чл. 131, ГПК, а и не е установена достоверността на датата на молбата,
съгласно надлежно направеното оспорване по чл. 181, ал. 1, ГПК от страна на ищеца.
Съдът счита, че солидарната отговорност на ответника М. по чл. 49, ЗЗД следва да
бъде ангажирана, тъй като публикуването на статията е извършено при изпълнение на
нейните трудови задължения – по т. II, подт. 1, 4 и 11 от длъжностната й
характеристика. Процесната статия не носи данни за своя автор – не е ясно кой е
изготвил клеветническия материал за публикуване, поради което не е налице
отрицателната предпоставка за ангажиране на отговорността на редактора – съгл.
Решение № 33/08.05.2020 год. по гр. д. № 2885/2017 год. на IV ГО на ВКС, постановено
по чл. 290, ГПК. По делото няма данни, че щатното разписание на ответника-ЕООД
включва и длъжността „Главен редактор“, нито че тази длъжност е била реално заета
към деня на процесния деликт. Видно от обявената в Интернет информация за сайта
Искра.бг, като единствен редактор в медията е посочена И. М., поради което съдът
приема, че не е била налице служебна подчиненост по смисъла на т. I, подт. 2, предл.
първо от длъжностната й характеристика. Сред задълженията на редактора М. е
избирането на материал за публикуване, проверка на точността, достоверността и
законността на съдържанието му, поради което разпространението на процесната
статия в електронна медия ....бг е пряка последица от изпълнение на трудовите
функции на ответника-физическо лице, а това налага ангажиране и на нейната
отговорност – в този смисъл е Решение № .../13.07.2010 год. по гр. д. № 907/2009 год.
на III ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК.
Основателността на иска налага определяне размера на дължимото парично
обезщетение – чл. 162, ГПК и чл. 52, ЗЗД, с която сума да бъдат репарирани
душевните, психологически и емоционални страдания на ищеца вследствие
непозволеното увреждане (вж. ППВС 4/1968 год. и Решение № .../04.07.2023 год. по гр.
д. № .../2022 год. на I ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК). При определяне на
конкретния размер съдът следва да се съобрази със засегнатите блага и оценяване на
стойността, които те са имали за своя притежател, и възоснова съвкупна преценката на
всички конкретно установени по делото обстоятелства – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност, степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение (Решение № 138/05.03.2024 год. по гр. д. № .../2023 год. на I ГО на ВКС,
постановено по чл. 290, ГПК). В тази насока съдът основава решението си на
показания на свид. А..А.., която е имала трайни, преки и непосредствени впечатления
9
от ежедневието на ищеца. Въпреки липсата на доказателства, че двамата са живели във
фактическо съпружеско съжителство – според признатия от ищеца факт (в откритото
съдебно заседание на 29.05.2024 год.), те са били обвързани с интимна връзка, поради
което възприятията на свид. А..не са откъслечни и срещу тях не е проведено насрещно
непълно доказване; те разкриват емоционалното страдание на Д. К. и ясно изразената
негативна промяна в нормалния му начин на живот, воден до публикуване на статията.
При определяне на обезщетението съдът отчита използваните в статията изрази,
отнасящи се към описаното като трайно и разнородно неправомерно и престъпно
поведение на ищеца (възпрепятстване на кмет, като орган да власт, да изпълнява
законните си правомощия; създаване и неистински и неверни документи; упражняване
на тормоз, изпращане на заплашително писмо; сключване на договор за наем в
нарушение на закона); многобройните отрицателни твърдения, насочени към него като
действащ магистрат – съдия, както и начина на разпространяване на статията – чрез
електронна медия, достъп до която имат неограничен кръг лица от всяка точка на света
и по всяко време на денонощието. В показанията си свид. А...установява ясно
изразената негативна промяна в живота на ищеца след публикуването на статията –
„..беше и повехнал, стана сив, без тонус“, раздразнителността и нервността му, довели
и до раздялата между двамата 2 месеца по-късно.
При определяне на обезщетението съдът се съобразява и с приетото
заключение по психологическата експертиза, неоспорено от страните. Вещото лице
сочи, че към момента на изготвяне на заключението, т. е. почти 1 година след
публикуването на процесната статия, няма данни за остра стресова реакция у ищеца;
психичните му преживявания заради съдържанието на статията са се отразили на
емоционалното му и физическото му състояние, но не са болки и страдания на
психическо ниво. Съдът приема, че негативните изживявания на ищеца не се
характеризират с твърде дълга продължителност, няма данни за възходящо влошаване
на състоянието му, поради което, и с оглед експертното заключение, че негативните
последици ще избледнеят с времето, приема, че размерът на паричното обезщетение
следва да бъде определен на 5000 лева. За тази сума главният иск е доказан по размер и
следва да бъде уважен, ведно с обезщетението по чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ЗЗД,
начиная от деня на увреждането – 26.05.2023 год., до окончателното изплащане на
сумата. За горницата до 10 000 лева частично предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за обезщетение за забава върху тази
горница.
Частичната основателност на предявения главен иск налага уважаване молбите
на страните за присъждане направените по делото разноски в съответни размери – 700
лева за ищеца, 1000 лева за ответното ЕООД и 1000 лева за ответника И. М. (чл. 78, ал.
1 и 3 във вр. с чл. 80, ГПК). Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5, ГПК съдът намира
за неоснователно, тъй като размерът на адвокатските възнаграждения – 2000 лева,
10
заплатени от ответниците, не е прекомерен, съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото, а и сумите са под минималния размер, определен
съобразно чл. 2, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год.
В изпълнение разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, предл. трето,
ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год., съдът определя в полза на
процесуалния представител на ищеца – адв. М. Б., възнаграждение в размер от 800
лева, платимо от двамата ответници.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.....“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. .., ул.
„..“ № .., и И. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. .., ж. к. ....., на основание чл. 45, ал. 1,
чл. 49, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД, да заплатят солидарно на Д. Х. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. ................сума в размер от 5000 (пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди – засягане
на честта, личното и професионалното му достойнство, претърпения психологически и
емоционален дискоморт, вследствие непозволеното увреждане, причинено в резултат
от статия от 26.05.2023 год., публикувана в електронното издание на ответника-ЕООД
– ....бг, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
5000 лева, начиная от деня на деликта – 26.05.2023 год., до окончателното й
изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск за горницата му над 5000 лева до 10 000 лева,
частично предявен от 50 000 лева, както и акцесорния иск за обезщетение за забава в
размер на законна лихва върху посочената горница на главницата от деня на деликта
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „.....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ..., и
И. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. ............на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплатят на Д. Х. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ...., деловодни разноски в
размер от 700 (седемстотин) лева.
ОСЪЖДА Д. Х. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ...., на основание чл.
78, ал. 3, ГПК, да заплати на „......“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр....., деловодни разноски в размер от 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА Д. Х. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ...., на основание чл.
78, ал. 3, ГПК, да заплати на И. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. ..., деловодни
разноски в размер от 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ....и И.
11
П. М., ЕГН **********, с адрес гр. ..... на основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, да заплатят на
адв. М. Ц. Б., АК – ..., с адрес гр. ....възнаграждение в размер от 800 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените в полза на
ищеца Д. К. суми могат да бъдат внесени по следната му банкова сметка – IBAN: ....
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12