Решение по дело №136/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 261
Дата: 5 август 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20201510200136
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

05.08.2020.

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

       НО,III

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

14 юли

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Светла Пейчева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

      Ива Георгиева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

           Н А Х

 

136

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                   

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С наказателно постановление 10-0000962 от 27.01.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Кюстендил – инж. Валентин Димитров Златински на  „Петрогаз 72” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Хан Крум” № 4 представлявано от Захарин Симеонов Стоицов, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

          Недоволен от наказателното постановление е останало дружеството- жалбоподателят и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, издадено в противоречие на материалноправните и процесуалноправните норми.

          В съдебно заседание дружеството- жалбоподателя се представлява от процесуалният представител – адв. Н., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

          Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда” гр. Кюстендил, представлявана от старши юрисконсулт Г., оспорва подадената жалба. Счита, че нарушението е доказано по безспорен начин и пледира атакуваното наказателно постановление да бъде оставено в сила.

        Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

          На 15.10.2019 г. била извършена проверка по работни места и на 29.10.2019 г. по документи за спазване на трудовото законодателство „Петрогаз 72” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Хан Крум” № 4 представлявано от Захарин Симеонов Стоицов, за обект: Бензиностанция „Еко“, гр. Дупница, ул. “Софийско шосе“ № 1. Инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” - Кюстендил – инж.  Л.И., М.А. и С.С. установили, че  дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДП на КТ, е приел на работа като обслужваща бензиностанцията Даниела Георгиева Боровинова, с ЕГН ********** ***. На 15.10.2019 г. в 11.25 ч. проверяващите установили, че лицето Даниела Георгиева Боровинова, с ЕГН **********, извършва трудова дейност като „обслужваща бензиностанция на бензиностанция „Еко в гр. Дупница, ул. “Софийско шосе“ № 1, с определено работно време без сключен трудов договор между нея и дружеството-жалбоподател.

             

Даниела Георгиева Боровинова, е попълнила собственоръчно декларация по чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда, като декларирала, че има определено работно време - „06:00 часа до 12:00 часа, в „Петрогаз 72” ЕООД,  като касиер, като обучаваща се от 15.10.2019 г. като не е описала в какъв размер е определено трудово възнаграждение, кога за последен път е получавала заплата, не е посочила кои са почивните ѝ дни, респ. дали има сключен трудов или граждански догоовор. В декларацията Боровинова не е посочила дали е получила екземпляр от сключения трудов договор, както и заварено уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ от ТД на НАП.

    Въз основа на тези обстоятелства главен инспектор към Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил – инж.  Л.И., в присъствие на свидетелите- М.А. и С.С., съставил АУАН 10-0000962/01.11.2019 г., за нарушение на чл.62 ал.1. Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството, връчен е  екземпляр от него срещу подпис. Срещу АУАН в законоустановения 3-дневен срок  е постъпило писмено възражение.

Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното 10-0000962 от 27.01.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кюстендил, с което на „„Петрогаз 72” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Хан Крум” № 4 представлявано от Захарин Симеонов Стоицов, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Наказателното постановление е редовно връчено на 29.01.2020 година на управителя, видно от приложеното Известие за доставяне.

В хода на съдебното следствие са събирани гласни доказателства, като са разпитани актосъставителят инж.  Л.И., и свидетелите по съставяне и връчване на АУАН -  М.А. и С.С., които описват подробно и поетапно извършената проверка в обекта.

 Приложени като доказателства са  декларация попълнена от Даиела Георгиева Боровинова и  справка за уведомления по чл. 62 ал. 4 от КТ  - 27.01.2019 г. , видно от която Боровина е назначена на трудов договор на 01.11.2019 г.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото писмени  и гласни доказателства:

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата  е  допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 24.08.2018г., а НП - на 23.11.2018г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. В АУАН и НП ясно и изчерпателно са посочени фактическите признаци необходими за съставомерността на нарушението- посочени са времето, мястото на извършване на нарушението, работникът за който се отнася нарушението, неговата длъжност, както и самото нарушение. В този смисъл е неоснователно възражението свързано с начина на описване на деянието в АУАН и НП.

При така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 1 КТ. Съгласно цитираната разпоредба, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя в писмена форма. Тоест, всяко едно лице, което престира работната си сила в полза на работодателя, следва преди това да е сключило трудов договор в писмена форма.

В конкретния случай, с категоричност се установява, че такъв липсва. На първо място, това обстоятелство се изяснява от приобщената по делото Декларация, в която длъжностните лица, извършващи проверката, в изпълнение на правомощията си по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, са изискали Боровинова да посочи дали има сключен трудов или граждански договор, по силата на който полага труд при своя работодател. И в двете обособени за това графи в Декларацията, Боровинова не е посочила нищо, което се възприема от настоящия съдебен състав, че такъв липсва. Допълнително, следва да се посочи и че липсва каквото и да било съмнение, че Боровинова фактически е осъществявала дейност като касиер в проверения търговски обект (св. И., С.  и А. са категорични, че Боровинова е обслужвала клиенти, включително предложила  услугите си и на тях. Освен това лицето е било облечено с униформено облекло с логото на дружеството- жалбоподател, а и в Декларацията самата Боровинова изрично е отразила, че работи при жалбоподателя).  В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетелите Лидия Кърнолска и Живко Д., тъй като същите са в противоречие с останалия доказателствен материал, а и същите са икономически зависими от управителя на дружеството- жалбоподател. Двамата свидетели твърдят, че лицето Боровинова търсела управителя на дружеството да събеседва с него, за да бъде наета на работа, което не кореспондира с установената от проверяващите органи фактическа обстановка, тъй като на такова лице все още не би била предоставена все още униформа от една страна, а от друга страна- проверяващите органи направили проверка на място, на обекта и на 15.10.2019 г. и 01.11.2019 г., преди обяд като и на двете дати Боровинова била на работното място и все още нямала сключен трудов договор. Това се доказва и от приложеното по преписката уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ,  от което е видно, че е сключен трудов договор между  дружеството-жалбоподател и Боровинова на 01.11.2019 г. в 19:31 ч. За да се приеме, че е налице неизпълнение на задължения към Държавата е необходимо да се докаже, че действително е било налице трудово правоотношение, за което не е бил сключен предварително трудов договор. Трудовото правоотношение се характеризира с престиране на работна сила през определено работно време, работно място и за определено възнаграждение. Следва да се посочи и че съобразно изричната норма на чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва винаги в писмена форма, която е форма за действителност. Поради това не може да се приеме, че е възможно да бъде сключен трудов договор между  дружеството-жалбоподател и Боровинова в каквато и да било друга форма, освен писмената.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 62, ал.1 отКТ. Нарушението е формално като за съставомерността му е достатъчно да се установи, че работникът е бил допуснат до работа със знанието на работодателя без да е сключил трудов договор в писмена форма.

Приложена е и коректната санкционна норма- чл. 414, ал.3 КТ. Съгласно чл. 414, ал. 3 работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или ал. 3, чл. 63, ал. 1 или ал. 2 се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. Предвид липсата на доказателства за други извършени нарушения на трудовото законодателство, имуществената санкция правилно е определена в рамките на законоустановения минимум-1 500 лв.

 Съобразно изричните разяснения, дадени в ТР № 3 от 10.05.2011г. на ВАС, специалният състав, разписан в глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ, изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ, имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. Предвид това, в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.

В конкретния случай, отстраняване на нарушението, непосредствено след констатирането му не е последвало, тъй като жалбоподателят не е представил сключен валиден трудов договор между него и работника Даниела Боровинова Предвид това, не следва да бъде прилага и привилегията, разписана в чл. 415в КТ.

 Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница

 

             Р  Е  Ш  И:

                                                                                                        

ПОТВЪРЖАДАВА Наказателно постановление № 10-0000962 от 27.01.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Кюстендил – инж. Валентин Димитров Златински, с което на „Петрогаз 72” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Хан Крум” № 4 представлявано от Захарин Симеонов Стоицов, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

  Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

 

                                                                      

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: