РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1045
гр. Пловдив, 19.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ІX състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от
съдия Несторова адм. д. № 58 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Н.М.К. с ЕТ „М.89-Н.К.“, с ЕИК
*********, с адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-16001619003057-091-001/02.10.2019г.,
издаден от З.Д.В.– началник сектор, възложил ревизията, и В.И.К.– главен
инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 711/13.12.2019 г. на Директор дирекция "Обжалване и
данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") гр. Пловдив при ЦУ на
НАП относно допълнително установени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на
4 253.59 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 325.92 лв.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на РА и иска
неговата отмяна. В жалбата е посочено, че се касае до пропуск на счетоводителя
на ЕТ М.89 – Н.К.“, а той самият си плащал редовно данъците. На второ място
твърди, че ревизията е незаконна, тъй като е продължила осем месеца. Твърди
също така, че в РД не са описани всички подавани от него справки, декларации и
други документи, за да достигнат ревизиращите до извод, „е определеният данък е
именно в този размер.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа доводите си,
изложени в жалбата.
Ответникът – Директорът на дирекция "ОДОП" гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., е на
становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на разноски при
съобразяване на чл.161 ал.3 от ДОПК и юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът намира, че ревизионният акт е
обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация
орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на настоящото
съдебно производство. Така постановеният от директора на дирекция
"ОДОП" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по
същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Началото на
ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001619003057-020-001/10.05.2019 г., издадена от началник сектор на
основание чл.
112 и чл.
113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения по ЗДДС на Н.М.К. с ЕТ „М.89
– Н.К.“, ЕИК *********, за периода от 22.09.2018 г. до 12.02.2019 г., като е определен
срок за приключване на ревизионното производство до три месеца, считано от
датата на връчване на ЗВР, което е сторено на 13.05.2019 г. по електронен път. С
последваща Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001619003057-020-002/09.08.2019
г., връчена надлежно по електронен път на 09.08.2019 г., срокът на ревизията е
продължен до 13.10.2019 г.
За резултатите от извършената ревизия е съставен Ревизионен
доклад № Р-16001619003057-092-001/13.09.2019 г. По административната преписка
липсват данни от страна на РЛ да е депозирано възражение в срока по чл.117
ал.5 от ДОПК.
В срока по чл.119
ал.3 от с. к., въз основа на съставения РД, е издаден и процесният РА
№ Р-16001619003057-091-001/02.10.2019 г.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112
ал.1 и чл.113
ал.3 от ДОПК орган по приходите, съгласно представени по делото: Заповед
№ РД-09-1/03.01.2017 г. и Заповед № РД-09-427/15.03.2019 г., двете издадени от Директора
на ТД на НАП – гр. Пловдив. Представени са и удостоверения за валидни
електронни подписи на органите по приходите, възложили ревизията и издали
ревизионния доклад и ревизионния акт, както и е приложен оптичен носител – CD, съдържащ посочените
по-горе актове.
Предвид изложеното, съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на
преклузивния срок по чл.109
от ДОПК.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Извършената ревизия на Н.М.К. с ЕТ „М.89 – Н.К.“
относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС обхваща периода от 22.09.2018 г.
до 12.02.2019 г.
Н.М.К. с ЕТ „М.89 – Н.К.“ е регистриран по ЗДДС лице,
считано от 13.02.2019 г.
Основната дейност на ЕТ е букмейкърска
дейност във връзка със сключени договори с „Еврофутбол“
ООД и „Евробет“ ООД и дейност в питейно заведение –
кафе-аперитив на адрес в ***. ЗЛ има също слънчеви панели за производство на
електрическа енергия, която продава на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД.
В хода на извършена проверка по повод подадено
заявление за регистрация по ЗДДС е установено, че същото не е подадено от
задълженото лице в законоустановения 7-дневен срок от изтичане на данъчния
период, през който е достигнал облагаем оборот над 50 000 лв. за
последните 12 месеца преди текущия месец. Констатирано е, че през периода
01.09.2017 – 31.08.208 г. лицето е реализирало облагаем оборот от извършваната
дейност като букмейкър и от кафе-аперитива, който възлиза на 50 678.77 лв.
Облагаемият оборот е определен въз
основа на справки и документи, представени от РЛ.
Предвид така събраната информация е установено, че към
31.08.2018 г. лицето е формирало облагаем оборот за задължителна регистрация по
ЗДДС, но не е спазило разпоредбите на чл.96 ал.1 от ЗДДС, съгласно който е било
длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е
достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон, т.е.
до 07.09.2018 г. включително. Същото е подадено на 04.02.2019 г. и е с вх. №
3039118000274507 при ТД на НАП – Пловдив.
За неподаденото в срок заявление, на лицето са
съставени актове за установяване на административно нарушение.
За резултатите от проверката е издаден Протокол №
**********/09.04.2019 г., присъединен за целите на разглежданото ревизионното
производство, ведно с доказателствата към нето, с Протокол № 0705629/10.06.2019
г. Н.М.К. с ЕТ „М.89 – Н.К.“ е регистриран по ЗДДС на 13.02.2019 г. с връчване
по електронен път на акт за регистрация по ЗДДС № 160421900369875/13.02.2019 г.
От представените в хода на ревизията доказателства е
установено, че РЛ е извършвало продажби на стоки в питейно заведение
/кафе-аперитив/, продажби на произведена ел. енергия на „ЕВН България
електроснабдяване“ ЕАД и букмейкърска дейност във
връзка със сключени договори с „Еврофутбол“ ООД и „Евробет“ ООД, която дейност е организирана от посочените
дружества и не попада в хипотезата на чл.48 от ЗДДС. Посочените доставчик са с
място на изпълнение на територията на страната и не попадат в обхвата на
освободени от облагане с ДДС доставки. Същите са облагаеми с 20% ставка на
данъка.
След анализ на събраната информация е установено също
така, че за периода от 22.09.2018 г. – датата, следваща датата, до която е
следвало да бъде издаден акт за регистрация по ЗДДС, ако заявлението е подадено
в срок/ до 12.02.2019 г. /датата, предхождаща датата на регистрация по ЗДДС/,
лицето е извършвало облагаеми доставки - продажби на стоки в питейно заведение
/кафе-аперитив/, продажби на произведена ел. енергия и букмейкърска
дейност, за които е следвало да начисли косвен данък. От страна на органите по
приходите е посочено, че са приложени справки, представени от РЛ, за
извършените облагаеми доставки по периоди и документи, в т. ч. служебни бонове
от ЕКАФП.
Предвид изложеното и на основание чл.86 ал.1 и чл.102
ал.3 т.1 от ЗДДС, за извършените облагаеми доставки за посочения по-горе
период, подробно описани на стр. 3 от РД, органите по приходите са определили
следващия се косвен данък в общ размер на 4 253.59 лв., като същият е изчислен
по формулата в чл.53 ал.2 от ППЗДДС, съгласно разпоредбите на ал.2 от чл.67 на ЗДДС. На основание чл.175 от ДОЖПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДППДВ за
невнесените в срок суми са начислени прилежащи лихви в общ размер на 325.92
лв.
Решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип, като е посочил подробно нормативната уредба, регулираща този
вид финансови взаимоотношение, и при отчитането, че, от страна на органа по
приходите, е допусната грешка по отношение на определени задължения за косвен
данък по издадени от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД фактури на обща
стойност 26.52 лв. и една фактура от „Евробет“ ООД на
стойност 2 739.12 лв., по аргумент на чл.155 ал.8 от ДОПК, е посочил, че с
решението на решаващия орган, РА не може да се изменя във вреда на
жалбоподателя, той е потвърдил РА в размерите за установени задължения за ДДС,
определени от ревизиращия екип, а именно – ДДС в общ размер 4 253.39 лв. и
лихви – 325.92 лв.
В съдебно заседание на 27.05.2020 г. е изслушана и
приета с частични възражения от ответната страна съдебно-счетоводна експертиза,
за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото
документи и допълнително ползвани такива, които са подробно посочени в
експертизата.
Експертът е представил в табличен вид реализираните
приходи от продажби на различните стоки и услуги за периода от м.09.2018 до
12.02.2019 г. При извършения преглед на счетоводните записвания по отношение на
осчетоводените фактури в брой експертизата е констатирала редица различия
спрямо ФУ, които са подробно описани в заключението. Вещото лице е посочило, че от страна на приходната
администрация неправилно са определени данъчните задължения по периоди, като
също в табличен вид е представило и правилно определените такива. След необходимите
изчисления вещото лице е посочило като краен резултат на задълженията по ЗДДС
за процесния период сумата от 3 225.53 лв. и лихви в размер на 238.31 лв.
В съдебно заседание експертът уточнява, че разликата
между начина, по който са работили ораните по приходите и начина, по който е
работил той, идва, първо, от това, че органите по приходите са анализирали само
отчетите от касовия апарат, а отделно от тях има фактури по банка, които трябва
по принцип също да се включат в облагаемия оборот - това е едната разлика.
Другата разлика е, че заедно с касовия апарат трябва едновременно да се гледа и
осчетоводяването на фактурите, тъй като има фактури, които са издадени в м.
август, но са платени и маркирани на касовия апарат в следващия месец – в м.
септември, защото просто са платени по-късно. Оттук всъщност идва проблемът.
Фактура № 140 от 31.08.2017 г. е осчетоводена в м. август, когато е издадена,
но плащането е маркирано на касовия апарат на 01.09, и когато се снемат данните
за облагаемия оборот от касовия апарат, а те са анализирали само там, тя излиза
като маркирана на касовия апарат в м. септември, което не е коректно, защото
приходът възникна не, когато е плащането, а на датата на издаване на фактурата.
Тя като отпадне и отиде в месец август, защото тогава е издадена и
осчетоводена, тогава облагаемият оборот пада от 50 хил. лв. и се измества. Той
е трябвало да се регистрира един месец по-късно по ЗДДС. Облагаемият оборот от
50 хил. лв. за регистрация по ЗДДС не се достига през м.09.2018 г., а се достига
през м.10.2018 г. и тогава е трябвало да бъде регистриран по ЗДДС.
Другите разлики са по-същата причина. Той, освен тази
фактура, в таблицата на стр. 2 от заключението има и други такива фактури –
фактура, издадена на 30.11.2017 г., но е маркирана на 01.12.2017 г., защото
тогава е извършено реалното плащане по фактурата. Същата е логиката и на стр. 3
от заключението – фактурата е издадена на 31.01.2019 г., а е маркирана на 02.02.2019 г. Приходът е в м. януари и тук се утежнява
положението му, защото данъчните не са го взели предвид. На стр. 4 е показано задължението по РД, т.е.
по РА, а именно: дължим ДДС - 4253.57 лв. и лихви 325.92 лв., а по експертизата
излиза, че дължимият ДДС е по-голям - 4453.75 лв. и лихви в размер на 340.79
лв.
Относно първата таблица на стр. 5 от заключението – експертът
е посочил кога реално лицето е следвало да бъде регистрирано по ДДС, а това е
22.10.2018 г., т.е. един месец по-късно при правилни изчисления, когато се
вземе предвид датата на реалното плащане по фактурите, които е коментирала.
Понеже се влошава положението, видно от първата таблица на стр. 5, във втората
таблица на същата страница вещото лице го е ограничило до размерите на данъчния
орган. Измества с един месец регистрацията, като таблицата на стр. 4 от заключението
е по метода, по който е работил органът.
Така според експерта, ако данъчният орган е бил
съобразил датата на реалното плащане по фактурите, то са щели да се получат
тези задължения, както са по първата таблица на стр. 5 от заключението. Тъй
като приходният орган е определил за определени данъчни периоди задължения в
по-малък размер отколкото вещото лице е определило в ССЕ, то в последната
таблица на стр. 5 от заключението за тези данъчни периоди са взети техните
размер, приложени са и съобразени размерите, определен от приходния орган.
Тогава дължимият данък е 3225.53 лв., а по РА е 4253.59 лв., т.е. дължимият
данък е в по-малък размер.
Вещото лице уточнява също така, че облагаемият оборот
се формира от осчетоводените фактури, а по дадена фактура може и въобще да няма
плащане, дори в по-късен етап, но щом в счетоводството има отразен приход по
фактура, то трябва да се гледат счетоводните отразявания на приходите и към тях
се добавят и фактурите, платени по банка, които нямат отразяване по касов път и,
които въобще не са взети предвид от органа в случая. Приходните органи, ако
бяха взели предвид и фактурите по банков път, щеше да е по-голям и размерът на
начета.
Сочи също, че приходните органи са работили по
справка-извлечение от отчетите на касовия апарат, която те са изискали и която
е представило самото ревизирано лице, но е трябвало да извършат проверки и в
счетоводните регистри.
Възраженията на ответната страна по ССчЕ са именно в тази
насока – разликата в данните идва от това , че органът по приходите се е
доверил на справката, предоставена от самото ревизирано лице.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени по
опис документи, предоставени от ЕТ „М.89 – Н.К.“ за изготвяне на ССчЕ,
приложени към нея и сертификати за валиден електронен подпис.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Основните
възражения в жалбата се състоят в следните твърдения: - на първо място, срокът
на ревизията е продължил повече от законово установения ред – осем месеца; на
второ място, жалбоподателят е бил лишен от възможността да се защити в
производството пред административния орган, тъй като не е знаел въобще в какво
производство участва; на трето място, от работата на органите по приходите не
може да се установи от кой момент възниква задължението за регистрация по ЗДДС,
както и друг размер на дължимия данък и на последно място, актът и докладът са незаконосъобразни,
тъй като са посочени само данъчни основи по периоди, но не са описа доставките
и продажбите на стоки или услуги със съответните фактури, които формират
периодите и съответната данъчна основа за облагане с данък.
По първото възражение, предвид изложеното по-горе в частта за
редовността на ПУФО, ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че ревизионното производство е продължило осем
месеца. Текстът на чл.114 от ДОПК е категоричен в тази насока и аргументите на
този състав на съда са следните:
В този смисъл е необходимо да се отбележи, че данъчната
ревизия е съвкупност от действия на органите по приходите насочени към
установяване на задължения за данъци и осигуровки. Те имат установителен
характер. Продукт на данъчни ревизии са отделни елементи на данъчното облагане
и преди всичко формирането на данъчната основа, точното определяне на дължимия
данък, спазване на сроковете, правомерността на някои видове разходи. Предмет е
още доколко е възстановен данъчния кредит. Целите на данъчната ревизия се
осъществяват чрез проверка, доколко законосъобразно и достоверно е счетоводното
отразяване на приходите и разходите на конкретното лице. Чрез данъчните ревизии
се установяват извършени нарушения на закона и се съставят актове, влизащи в
компетенцията на данъчните органи. Освен чрез данъчни ревизии, доказателства
със значение за данъчното облагане се събират и чрез данъчни проверки.
Данъчните ревизии се възлагат от изпълнителния директор на
НАП или от негов заместник за всички данъчни субекти в страната, за всички
техни задължения. Възлага се още от териториалния директор - за обекти на
съответната територия. С акта на възлагане се определя конкретният субект,
ревизионният орган, срокът на ревизията, ревизионния период. Актът за възлагане
има необжалваем характер. Срокът за извършване е до 2
месеца от датата на започването. Ако е недостатъчен може да бъде удължен с нова
заповед за 2 месеца. Ако и той е недостатъчен, поради фактическа сложност на
обекта, може да бъде удължен не повече от 3 години с нова заповед и мотиви на
ревизионния орган. Ревизираното лице е длъжно да осигури подходящо място за
извършване на ревизията. При невъзможност това може да стане в териториалната
агенция.
Или иначе казано, при нормални обстоятелства ревизията следва
да бъде с продължителност от 4 месеца. В случая ЗВР № №
Р-16001619003057-020-001, с която е сложено началото на ревизията на Н.К. е
издадена на 10.05.2019 г. и връчена му на 13.05.2019 г. На 09.08.2019 г. е
издадена ЗИЗВР, която е връчена на лицето на същата дата. В последно сочената
заповед е посочен краен срок на ревизионното производство – 13.10.2019 г.
Съгласно чл.117 ал.1 от ДОПК ревизионният доклад се съставя
от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на
срока за извършване на ревизията. В случая РД № Р-16001619003057-092-001 е
издаден на 13.09.2019 г., т.е. дори в 4 месечния законово определен срок за
извършване на ревизията. РД е връчен на лицето на 13.09.2019 по електронен път.
Съгласно чл.117 ал.5 от ДОПК ревизираното лице може да
направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от
връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато
срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от
един месец.
Такова възражение от страна на К. срещу РД не е депозирано.
От
своя страна, чл.119 ал.1 от ДОПК, в тридневен срок от изготвянето на
ревизионния доклад органите, извършили ревизията, уведомяват писмено органа,
който я е възложил, а според ал.2 предл.1 на същия текст, ревизионният акт се
издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен
срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на
възражение. Т. е., при това положение РА би следвало да бъде издаден на
27.09.2019 г. В настоящия случая РА е издаден на 02.10.2019 г., като съдът намира,
че е пренебрежително кратък срокът на забавяне на оспорения в настоящото
производство РА, още повече, че сроковете в този случай са инструктивни, а не преклузивни.
Съдът
намира за необходимо да отбележи също така, че ако жалбоподателят, сочейки осем
месеца срок на проверка е имал предвид и срокът за регистрация по ЗДДС, то тези
възражения също са неоснователни и това е така, тъй като се касае за съвсем
различни срокове и различни процедури, като аргументите на съда в тази насока
са следните:
При
извършване на ревизия на ЗЛ се установяват задължения за данъци и осигуровки, а
при регистрация по ЗДДС се извършва проверка на ДЗЛ, дали са налице условията
за регистрация или не. Или иначе казано, касае се за две различни процедури,
които в закона са строго регламентирано, включително и със срокове на
извършването им. Така процедурата по регистрация по ЗДДС е следната: - в
7-дневен срок от подаване на заявлението за регистрация и другите приложени към
него документи органът по приходите трябва да извърши проверка на основанието
за регистрация, а когато този орган е изискал обезпечение по чл.176а от ЗДДС,
срокът за извършване на проверката на основанието за регистрация е 30 дни. В
срок от 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който
извършва регистрацията. Независимо от казаното по-горе, регистрацията по чл.97,
97а, 98 и 99 от ЗДДС се извършва от органа по приходите в 3-дневен срок от
подаване на заявлението за регистрация. В този срок той трябва да издаде на
лицето акт за регистрация по ЗДДС.
Видно от събраните по административната преписка
доказателства се установява, че К. е подал заявления за регистрация по ЗДДС на
04.02.2019 г. – вх. № 303911900274507, а актът за регистрация по ЗДДС е издаден
на 13.02.2019 г. /№160421900369875/. На 04.02.2019 г., по електронен път, на
лицето е връчено искане за представяне на документи, което то е представило в
указания с искането 7 дневен срок, след което актът за регистрация е издаден на
13.02.2019 г., т.е. в рамките до две седмици.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че РЛ не е било
в състояние да се защити, тъй като не е било наясно в какво производство
участва и това е така, тъй като всички цитирани актове са изпратени на
електронен адрес: NEDKO62@abv.bg, който адрес е посочен за
кореспонденция пред органите на НАП. РА също е връчен на лицето на 02.10.2019
г. по електронен път на посочения електронен адрес. Видно от приложеното копие
на пощенски плик за изпращане на жалба срещу РА до директора на ТД на НАП,
същата е изпратена 09.10.2019 г., т.е. Н.К. във всеки един момент е бил наясно
в какво производство участва, още повече, че в нито един момент, както от
ревизионното и административно производство, така и в настоящото съдебно
производство не е направил възражения за несвоевременно или неточно връчване на
актовете на органите по приходите.
По третото възражение – от кой момент възниква задължението
за регистрация по ЗДДС, действително органите по приходите са сгрешили, като са
определили датата с един месец по-рано, но това се дължи само и единствено на
подадената със справките от самото РЛ информация, което обстоятелство се
потвърждава и от изявлението на процесуалния представител на ответника в с. з.
от 27.05.2020 г.
Така или иначе обаче, в настоящото съдебно производство,
безспорно се установи, че месецът, в който следва да се регистрира лицето по
ЗДДС е м.10.2018 г. Тук е мястото да се отбележи, че съдът кредитира
заключението по ССчЕ като коректно и безпристрастно изготвено, отговарящо
изцяло на поставените задачи. В този смисъл експертизата е посочила точно и
ясно защо именно от този месец следва да бъде сторено това - поради факта, че
някои от фактурите са издадени през единия месец, а са платени през следващия.
По следващото
възражение, съдът намира за необходимо да посочи, че в случая е без значение
описанието на доставките и продажбите на стоки и услуги със съответните
фактури, които формират периодите и съответната данъчна основа за облагане с
данък, тъй като информацията за ДДС се получава от подадените СД по ЗДДС, в
които лицето има задължението да опише коректно своите облагаеми доставки за
съответния данъчен период.
Коментира се по-горе, че изводите на приходната администрация
за достигане на облагаем оборот от 50 000 лв., за да бъде регистрирано
лицето по този закон, са на база подадена информация със справките от самото
РЛ.
В този смисъл е необходимо да се посочи, че независима
икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие
срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално
имущество с цел получаване на редовен доход от него. Според чл.286
ал.2 от Търговския закон, търговски са и сделките по чл.1 ал.1,
независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
В случая ревизираното лице, през процесния период, е
извършвало системно, ритмично и целенасочено, дейност по продажба на стоки /в
кафе-аперитив и ел. енергия/ и услуги /букмейкърска дейност/ с цел реализиране на печалба, поради
което тази дейност законосъобразно е установена като стопанска дейност. Броят и
системността на така осъществените сделки сочат безспорно, че те не са
извършени за обезпечаване на индивидуални нужди. Жалбоподателят и не отрича, че
е целял реализиране на печалба, тъй като само сочи в доуточняващата си жалба,
че със средствата издържа семейството си и майка си. При това положение
безспорно ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл.1
ал.1 от ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл.2
от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.3
ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Според ал.2 на същата разпоредба независима икономическа дейност е дейността на
производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на
минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия,
включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа
дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу
възнаграждение, включително експлоатация на материално и нематериално имущество
с цел получаване на редовен доход от него.
Според чл.95
ал.1 от ЗДДС на регистрация по този закон
подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на
страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12
от ЗДДС, чиято ал.1 определя като облагаема доставка всяка доставка
на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно
задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както
и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице,
освен в случаите, в които този закон
предвижда друго.
Съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено
лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон.
Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца,
включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата,
на която е достигнат оборотът.
По аргумент от чл.66
ал.1 във връзка с чл.67
ал.1 и ал.2
от ЗДДС размерът на данъка се определя, като данъчната основа се
умножи по 20%, като в случай че при договаряне на доставката не е изрично
посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в
договорената цена.
При тази правна регламентация за законосъобразното облагане
по реда на ЗДДС следва безспорно да се установи възникналото задължение за
регистрация при достигнат законоустановен оборот и
фактът на извършените доставки като обективно проявени юридически факти.
Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стоки условно могат
да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за
осъществяване на доставката и такива - сочещи на прякото й реализиране. Доказателствата
за реалното осъществяване на доставки на стоки са първичните счетоводни
документи и съответни съпътстващи документи, носещи информация за вида и
количеството на стоката, цената, начинът на транспорт и предаване във владение
на получателя. Доказателства, установяващи потенциалната възможност за
осъществяване на доставката са тези, сочещи на фактът на притежание на стоките
за извършване на доставката и материално-техническата обезпеченост за
извършване на доставката. Без значение от кой вид са доказателствата, те следва
да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията
на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин
физическата изява на доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са
предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са транспортирани,
къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.
Между страните не се поставя под съмнение механизмът на
доставките чрез ползването на букмейкърска услуга,
както и доставката на стоките – стоки за кафе-аперитив и ел. енергия. Налице е
пълнота от данни за вида на стоките, количествата, цените, датите, месата на
доставка и получателите на пратките. Съпоставката на данните за получените от
ревизираното лице суми с данните от ФУ и данните от банковите извлечения продадените
стоки и предоставените услуги, позволява еднозначно установяване на предмета на
всяка една продажба.
Преди да определят конкретните размери на публичните
задължения по периоди, органите по приходите са извършила подробен анализ и са
установили облагаемия оборот по ЗДДС, респ. моментът на възникване на
задължението за регистрация и начисляване на данъка, който, каза се по-горе,
неправилно е определен с един месец напред – м.09.2018 г., вместо м.10.2018 г. В
хода на съдебното обжалване е направено възражение именно по отношение на
данъчното задължение по ЗДДС, с аргумент, облагаемият оборот е определен на
база информация, подадено със справките от самото РЛ.
При изчисляване на данъчните задължения по ЗДДС следва да
бъде възприет подходът на ревизиращия екип на помесечно
изчисляване на извършените от РЛ облагаеми доставки за периода от 22.09.2018 г.
до 13.02.2019 г., но при отчитането на корекцията от страна на ССчЕ, а именно:
- прибавяне на доставките и по счетоводни регистри, а не само по ФУ; отчитане
на обстоятелството, че някои фактури са издадени в един месец, а платени в
следващия, както и определената от вещото лице дата за регистрация – м.10.2018
г.
Между впрочем, няма спор, че лицето подлежи на регистрация по
ЗДДС – самият факт, че на 04.02.2019 г. К. сам е подал заявление за регистрация
по ЗДДС говори, че същият е бил наясно, че подлежи на задължителна регистрация
по този закон.
Предвид изложеното, съдът намира, че от изчислените суми от
ревизиращия екип следва да бъдат съобразени с изчисленията на вещото лице,
поради което обжалваният РА следва да
бъде отменен за разликата между размера на главницата от 3 225.53 лв.,
изчислен в настоящото решение и пълния размер на задължението от 4 253.59
лв., съответно акцесорното задължение за лихви – за
разликата на 238.31 лв., изчислени в настоящото решение до пълния размер от 325.92
лв.
При този изход на спора
и предвид претенциите на ответника за присъждане на разноски по делото,
съобразно разпоредбата на чл.161 ал.3 от ДОПК, съдът намира, че такива се
следват и същите се констатираха в размер на 472.47 (четиристотин седемдесет и
два и 0.47) лв.
Съдът намира за неоснователно искането за присъждане на
разноски по делото съобразно разпоредбата на чл.161 ал.3 от ДОПК, поради
следните аргументи: На първо място, принципът за „обективност”, възведен в чл.3
от ДОПК, безусловно налага задължението органите по приходите в производствата
по ДОПК да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за
правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като
административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на
действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се
установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. На второ място, принципът на служебното начало, възведен в
чл.5 от ДОПК, според който органите по приходите и публичните изпълнители са
длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват
фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните
вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения, без
съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно
производство на данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които
са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които, позволява
събирането на необходимата пълнота от данни (доказателства) за установяването
на законосъобразното, респ. на незаконосъобразното възникване, развитие и
осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният
данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите
волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му документи и
писмени обяснения.
В случая безспорно се доказа, че органите по приходите не са спазили
принципите на работа, указани с тези разпоредби на ДОПК, предвид
обстоятелството, че не са изследвали в цялост счетоводната информация на едноличния
търговец, а са се доверили само на подадените от РЛ справки; не са изследвали в
пълнота процеса на издаване и плащане на фактурите по част от доставките,
извършени от търговеца, което е довело до установяване на по-висок размер на
задълженията по ЗДДС поради неправилно определена дата за подаване на заявление
за регистрация по ЗДДС. Горното обстоятелство се подкрепя, неу само от ССчЕ, но
и от изявлението на процесуалния
представител на ответната страна в съдебно заседание на 27.05.2020 г., че оспорва
ССчЕ в частта, в която експертът е използвал допълнителна информация за
установяване на задълженията по ЗДДС, състояща се и в данните по счетоводните
регистри, а не само във ФУ.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, XV състав,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
по жалбата на Н.М.К. с ЕТ „М.89-Н.К.“, с ЕИК *********, с адрес: ***,
Ревизионен акт № Р-16001619003057-091-001/02.10.2019 г., издаден от органи по
приходите, потвърден с Решение № 711/13.12.2019 г. на Директора на дирекция
"Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на
НАП относно допълнително установени данъчни задължения по ЗДДС като ги НАМАЛЯВА
от 4 253.59 лв. на 3 225.53 лв., както и размерът на акцесорните
задължения за лихви от 325.92 лв. на 238.31 лв.
ОСЪЖДА Н.М.К.,
с
ЕТ „М.89-Н.К.“, с ЕИК *********, с адрес: ***, да заплати на Национална агенция
за приходите, сумата от 472.47лв. (четиристотин седемдесет и два и 0.47) лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/