РЕШЕНИЕ
№
323
гр. Враца, 08.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.09.2020г.
/двадесет и девети септември две хиляди и двадесета/ година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря Маргаритка Алипиева и в присъствието на прокурора Веселин Вътов, като
разгледа докладваното от съдия Раденкова КА
дело № 301 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца против Решение № 22/15.01.2020 г., постановено по АД № 4288/2019 г. на Районен съд – Враца, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 176/01.10.2019 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца, с която на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е разпределено ползването на земите по масиви в землището на гр.Криводол за стопанската 2019/2020 г.
и
преписката е върната на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца за произнасяне съобразно дадените с решението указания.
В
жалбата са изложени конкретни и подробни съображения, за неправилност и необоснованост
на обжалваното съдебно решение, както и искане за неговата отмяна, поради
постановяването му при неправилно прилагане на материалния закон.
В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява. Чрез
процесуалния си представител, в представено по делото писмено становище,
поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото
разноски
Ответникът
„Г.Б.“ ЕООД ***, редовно призован, представител не се явява. Ангажиран е
отговор за неоснователност на касационната жалба.
Представителят
на ОП-Враца дава заключение за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите
страни, редовно призовани, не са се явили и не са изпратили процесуален
представител. Не са ангажирали отговори или становища по касационната жалба.
Настоящият
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежната страна, в установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК
и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на делото е Решение № 22/15.01.2020 г., постановено по АД № 4288/2019 г. на Районен съд – Враца, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 176/01.10.2019 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца, с която на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е разпределено ползването на земите по масиви в землището на гр.Криводол за стопанската 2019/2020 г.
и преписката е върната на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца за
произнасяне съобразно дадените с решението указания.
За
да отмени заповед № 176/01.10.2019 г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Враца, районният съд е приел, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, но не е спазена установената форма относно
съдържанието на акта и същият е незаконосъобразен, като издаден при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и в противоречие с материалния закон.
Изложени
са мотиви, че заповедта противоречи на разпоредбата на чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ,
тъй като с нея едновременно е одобрено сключено доброволно споразумение между
ползватели и е направено служебно разпределение на имоти по отношение на
жалбоподателя „Г.Б.“ ЕООД ***
Според
решаващия съд, в случая липсва постигнато споразумение по чл. 37в, ал. 2 от
ЗСПЗЗ, при което директорът на Областната дирекция „Земеделие“ е следвало да
издаде заповед за служебно разпределение, съобразно чл. 37в, ал. 3, т. 1 и т.
2, на всички включени в масива земеделски земи и между всички ползватели,
подали заявление за участие в процедурата.
Счел
е, че разпределените на дружеството
жалбоподател имоти не образуват непрекъсната земеделска площ, ограничена
от съществуващи на терена трайни елементи, съгласно картата на възстановената
собственост или кадастралната карта и следователно не е постигната комасация на земеделски земи, при което оспорената заповед
не съответства и на целта на закона.
Въз
основа на тези съображения съдът е достигнал до извода, че посочените пороци на оспорената заповед
обуславят наличие на отменителните основания на чл.
146, т. 2, т.
3 и 4
от АПК - неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните
разпоредби и представляват основания за отмяната й като незаконосъобразна.
Решението
е неправилно. Изводите на районния съд, водещи до отмяна на оспорената заповед
не се споделят от настоящия съдебен състав, като съображенията за това са
следните:
В настоящото производство не се спори за факти,
спорът се концентрира относно приложимите материалноправни и процесуалноправни
разпоредби.
Производството по
чл. 37в и сл. от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 70 и сл. от ППЗСПЗЗ регулира обществените отношения в областта на
ползването на обработваемите земеделски земи в страната, като създава
облекчения и подходящи условия за тяхното окрупняване. За постигане
на посочената цел законодателят е предвидил сложен фактически състав, съдържащ
няколко етапа. Така, до 31 юли всеки
собственик, лично или чрез пълномощник,
подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация
по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно
ползване на земите - чл. 37б, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ. В същия срок ползвателите
могат да подадат в общинската служба по земеделие заявление за участие в
споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ с приложен към заявлението опис на имоти за
участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по
земеделие договори и/или документи за собственост - чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Посоченият етап е подготвителен и цели да бъде набавена необходимата информация
и документи, относно волята и правата на собствениците и ползвателите на
земеделските земи, предмет на окрупняването.
Следващият етап е
насочен към постигане на споразумение между собствениците и/или ползвателите за
определяне на масиви за ползване на земеделски земи. Сключването на
споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на
общината, определена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“
в срок до 5 август на съответната година. Императивно е заложена забрана, в
споразумението да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им
граници - чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
В
случай, че между ползвателите не се постигне споразумение при условията на чл.
37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и за земите, които споразумението не обхваща,
комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до
15 септември на съответната година - чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Служебното
разпределение се извършва по следния ред: 1. правото за ползване на отделния масив се предоставя на
ползвателя с най-голям дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в
масива; 2. площта на
земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации
от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално
на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или
арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище.
Последният
етап от процедурата изисква комисията да изготви доклад до директора на
областната дирекция „Земеделие“, който да съдържа сключеното споразумение, а
при липсата на такова - проект за разпределението на масивите за ползване,
данни за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, за техните собственици и
дължимото рентно плащане. Въз основа на този доклад директорът на областна
дирекция „Земеделие“ издава заповед за разпределение на масивите в землището в
срок до 1 октомври на съответната година – чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
От обсъдената
нормативна уредба е видно, че целта на закона е да бъде постигнато пропорционално разпределение на обработваемата земеделска земя между всички земеделски производители
(собственици и ползватели), при съобразяване на доказаните им права. Без
съмнение, административна, процедурата преди всичко е основана на взаимен
консенсус и равнопоставеност и едва в случай, че не се постигне споразумение,
компетентният административен орган може да извърши служебно разпределение на
масивите за ползване.
В
разпоредбата на чл.
37в ЗСПЗЗ законодателно е уреден въпросът със създаването и разпределението
на масивите за ползване на земеделски земи между собствениците и/или ползвателите,
като е направено разграничение в начина на процедиране в зависимост от това,
дали е или не е постигнато споразумение.
Според
чл.
37в, ал. 1, изр. първо, ал.
2, изр. седмо/последно/ и ал.
3 от ЗСПЗЗ - Масиви за ползване на земеделски земи се създават по
споразумение между собствениците и/или ползвателите. Споразумението влиза в
сила, при условие че обхваща не по-малко от две трети от общата площ на
масивите за ползване в съответното землище. Когато между ползвателите не се
постигне споразумение при условията на ал. 1, както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя
проект за разпределение на ползването на земите по масиви по реда посочен в
тази норма. Съгласно чл. 72в, ал. 3 от ППЗПЗЗ - Комисията изготвя и прилага към
доклада проект за служебно разпределение на масивите за ползване в следните
случаи: 1. когато не се постигне споразумение или постигнатото споразумение е
за площ, по-малка от две трети от общата площ на масивите в землището, или 2.
за остатъка от масивите за ползване в землището, когато споразумението е
сключено при условията на чл.
37в, ал. 2, изречение седмо от ЗСПЗЗ, или 3. когато споразумението не
обхваща имотите по чл.
37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, включени в масивите за ползване.
В
§ 2ж от ДР на ЗСПЗЗ е дадено легално определение на понятието „Масив за
ползване“ - непрекъсната земеделска площ, ограничена от съществуващи на терена
трайни елементи, съгласно картата на възстановената собственост или
кадастралната карта, и/или цифровата орто фото карта, с еднакъв начин на трайно
ползване. При необходимост се взема предвид актуалният начин на трайно ползване
от цифровата орто фото карта.
Настоящият
състав счита, че ответникът по касация, жалбоподател пред въззивната инстанция,
както и съставът на тази инстанция необосновано са смесили производствата по
сключване на споразумение със служебното разпределение на земите. Единствено
изискване за одобряване на сключено доброволно споразумение между ползвателите
на земеделски земи, е същото да обхваща най-малко две трети от общата площ на
масивите за землището. Действително с подписване на това споразумение възникват
предвидените в него права и задължения, като неподписването му от определен
земеползвател не го прави недействително, след като същото обхваща най-малко
две трети от общата площ на масивите за землището. От друга страна как са
разпределени земите между ползвателите в споразумението и дали е спазен
принципът на преобладаващото ползване, е въпрос, който е ирелевантен, тъй като
това изискване е от значение за процедурата при служебно разпределение на
земите. Оспорващото заповедта дружество не е установило изготвеният проект за
служебно разпределение да не отговаря на изискванията на закона, още повече, че
между неучастващи в сключеното доброволно споразумение страни, се разпределя
остатъкът от земите, които са останали извън това споразумение.
Безспорно
е, че служебно разпределение е извършено единствено и само на дружеството-жалбоподател
и същото касае 730,773 дка (а не както неправилно е посочено от РС 803,15,
колкото е размера на дължимото рентно плащане от „Г.Б.“ ЕООД заземите по чл.
37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ). От своя страна споразумението обхваща земеделски
земи с обща площ 17992,727 декара,
което е много повече от 2/3 от общата площ на масивите в землището, каквито са
изискванията на закона или административният орган при служебното разпределение
е обвързан именно с тази свободна земеделска земя и за нея следва да спази
изискванията на закона. Безспорно е също така, че „Г.Б.“ ЕООД *** е заявило 709,000
декара, като 3,000 декара са приети от ОС „Земеделие“ за непригодни.
Разпределени са му 730,773 дка - 706,435 декара са имотите, които дружеството е
регистрирало, че ползва на правно основание и 24,338 декара имоти по чл. 37в,
ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, като разликата идва от това, че част от земеделските земи
са приети от Общинска служба „Земеделие“ гр.Криводол за непригодни за
разпределение. Това от своя страна обосновава и извода за наличие на съвпадение
между декларираните от жалбоподателя „Г.Б.“ ЕООД
*** имоти по чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и имотите, които са
му разпределени с обжалваната заповед
Площта
на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени
декларации от собствениците им по чл. 37б
от ЗСПЗЗ, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и
съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата
земеделска земя в съответното землище. Обстоятелството, че са останали масиви,
които не са били
разпределени, по никакъв начин не прави административният акт, с който се явява
завършен целият фактически състав на чл. 37в
от ЗСПЗЗ незаконосъобразен. Начинът, по който е изготвен баланса на
територията на землището на гр.Криводол, общата площ на територията на имотите,
които се ползват на валидно правно основание, балансът на тези имоти, площта на
имотите по масиви и площта на имотите по чл.
37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ се съдържат в изготвения доклад на комисията по чл.
37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, който е изготвен на основание чл. 37в, ал. 4 от с.з. и
е подписан от всички членове на комисията.
Предвид
гореизложеното, касационната инстанция счита че оспорената заповед е издадена в
законоустановената форма и съдържа задължителните реквизити; спазена е
процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ и чл. 69 и сл. от ППЗСПЗЗ, като при издаване на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При
издаването й не са допуснати и противоречия с материално - правни норми, тъй
като както Комисията, така и Директора на ОД „Земеделие“ гр.Враца се е
съобразил с данните подадени от собствениците и арендаторите, както и с разпоредбата
на чл.
37в, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСПЗЗ.
Следва
да бъде отчетено и обстоятелството, че след като преписката е върната на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца съдът не е указал на кой
етап от процедурата следва да се произнася административния орган, както и в
какъв срок от получаване на съдебното решение. Не е дал и задължителни указания
по тълкуване и прилагане на закона, с които да се съобрази последния, с оглед
недопускане на повторни нарушения при произнасянето си.
За
прецизност следва да бъде отбелязано, че първоинстанционният съд е следвало да
остави жалбата без движение, като укаже на жалбоподателя да уточни дали оспорва
целия административен акт или само част от него, като в случай, че бъде заявено
оспорване на целия административен акт, ще е налице и необходимост
жалбоподателят да обоснове и наличие на правен интерес от такова оспорване.
При
осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но постановено в
противоречие с процесуалния и
материалния закон, поради което следва да се отмени и постанови друго по
съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски пред двете инстанции в размер на 370,00 лева, от които 70,00
лева държавна такса и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно § 1
от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с
чл. 8, ал. 3 от същата Наредба и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 22/15.01.2020 г., постановено по АД № 4288/2019 г. на Районен съд – Враца и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г.Б.“ ЕООД ***, представлявано
от Ц.Т.Д. срещу Заповед №
176/01.10.2019 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца, с
която на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е разпределено
ползването на земите по масиви в землището на гр.Криводол за стопанската 2019/2020
г.
ОСЪЖДА „Г.Б.“ ЕООД ***, представлявано от Ц.Т.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Враца направените по делото разноски в размер на 370,00 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.