Решение по дело №93/2021 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 26
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20214340100093
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Троян , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла И. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла И. Иванова Гражданско дело №
20214340100093 по описа за 2021 година
В районен съд Троян е образувано гр.д.№212/2020г. по описа на съда, по
искова молба от „А.Н.Н. - 2” ООД - гр. София, представител А.Н., с която е
предявен срещу „Виа мебел” ЕООД – с. О., общ. Троян, представител Г.Н. и
Р.Н. иск с правно основание чл. 422 от ГПК за сумата 15 433,58 лева,
представляваща незаплатена цена на закупени стоки и за сумата 2 146,93 лева
– законова лихва за времето на забавата.
По делото е постановено решение № 260005 от 28.08.2020г. по гр.д.№
212/2020г. по описа на ТРС, с което е признато за установено по реда на чл.
422 от ГПК, че „ВИА МЕБЕЛ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. О., област Ловеч, ***, представлявано от управителите Г.Х.Н. и
Р.С.Н. дължи на „А.Н.Н.2“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя А.Н.Н. сумата 15 433.58 –
петнадесет хиляди четиристотин тридесет и три лева и петдесет и осем
стотинки, представляваща неплатени задължения за закупени и получени бои,
лакове, разредители, втвърдители, грундове и други строителни продукти, за
които са издадени Фактура № ********** / 12.10.2017 г., Фактура №
**********/16.05.2018 г., Фактура № ********** / 21.05.2018 г., Фактура №
**********/30.05.2018 г., Фактура № ********** / 11.06.2018 г., Фактура №
**********/21.06.2018 г., Фактура № ********** / 26.06.2018 г., Фактура №
**********/26.06.2018 г., Фактура № ********** / 02.07.2018 г., Фактура №
**********/10.07.2018 г., Фактура № ********** / 17.07.2018 г., Фактура №
**********/23.07.2018 г., Фактура № ********** / 27.07.2018 г., Фактура №
**********/03.08.2018 г., Фактура № ********** / 06.08.2018 г., ведно със
1
законната лихва, считано от 17.12.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, като съдът е прекратил производството по иска по чл. 86 от ЗЗД
законова лихва за забава в размер на 2 146,93 лева, като недопустим.
Цитираното по-горе решение е обжалвано пред ОС-Ловеч, образувано е
в.гр.д.№697/2020г. по описа на ЛОС, по което е постановено Решение
№260019 от 26.01.2021г., с което съдът е постановил, че отменя като
незаконосъобразно решение № 260005 от 28.08.2020г. по гр.д.№212/2020г. по
описа на ТРС в частта, в която производството по делото е прекратено по
отношение на иска по чл.86 от ЗЗД- лихва за забава в размер на 2146.93 лева и
е върнал делото за разглеждане от друг състав на РС-Троян.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените от ОС-Ловеч
аргументи в мотивите на постановеното по в.гр.д.№697/2020г. на ЛОС
Решение №260019 от 26.01.2021г., за да се произнесе, взе в предвид следното:
С исковата молба №1298/05.03.2020 г. „А.Н.Н. - 2” ООД - гр. София,
представител А.Н. е предявило срещу „Виа мебел” ЕООД – с. О., общ. Троян,
представител Г.Н. и Р.Н. иск с правно основание чл. 422 от ГПК за сумата 15
433,58 лева, представляваща незаплатена цена на закупени стоки и
осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 2 146,93 лева –
лихва за забава от деня на падежа на всяка една от фактурите до 16.12.2019
година.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства и
изложените от РС-Троян мотиви, обективирани в решение № № 260005 от
28.08.2020г. по гр.д.№ 212/2020г. по описа на ТРС / в която част
производството не е обжалвано и решението е влязло в законна сила на
02.10.2020г. / е установено по безспорен и категоричен начин, че ответното
дружество дължи на ищцовото сумата от 15 433.58 – петнадесет хиляди
четиристотин тридесет и три лева и петдесет и осем стотинки,
представляваща неплатени задължения за закупени и получени бои, лакове,
разредители, втвърдители, грундове и други строителни продукти, за които
са издадени Фактура № ********** / 12.10.2017 г., Фактура №
**********/16.05.2018 г., Фактура № ********** / 21.05.2018 г., Фактура №
**********/30.05.2018 г., Фактура № ********** / 11.06.2018 г., Фактура №
**********/21.06.2018 г., Фактура № ********** / 26.06.2018 г., Фактура №
**********/26.06.2018 г., Фактура № ********** / 02.07.2018 г., Фактура №
**********/10.07.2018 г., Фактура № ********** / 17.07.2018 г., Фактура №
**********/23.07.2018 г., Фактура № ********** / 27.07.2018 г., Фактура №
**********/03.08.2018 г., Фактура № ********** / 06.08.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.12.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
2
Предявеният в настоящото производство иск по чл. 86 от ЗЗД за
присъждането на законна лихва е законна последица от уважаване на иска за
главницата.
Нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сочи, че при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. При договор за покупко-продажба цената се дължи при
предаване на стоката или на документите, които дават право да се получи. От
описаните фактури се установява, че ищцовото дружество е продало от
склада си в гр. Троян за периода м. октомври 2017 г. – м. август 2018 г. бои,
лакове, втвърдители, разредители, грундове, които е установено, че са
получени от ответното дружество. Длъжникът е изпаднал в забава след
предаване на стоката. Поискана е такава от деня на падежа – 16.12.2019г.,
поради което искането се явява основателно. За установяване на размера на
акцесорния иск еприетото от съда и неоспорено от страните заключение на
вещото лице Николина Русева, според което размерът на законната лихва за
забава по всяка една от неплатените фактури от падежа, до 16.12.2019г.
възлиза на 2308.23 лева.
С оглед на изложеното съдът счита, че предявената акцесорна
претенция е основателна и следва да бъде уважена до претендирания с
исковата молба размер от 2 146,93 лева.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на
ищеца сторените съдебно-деловодни разноски по настоящето производство.
Поради липса на заявена претенция от ищцовата страна, такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от изложеното съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИА МЕБЕЛ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. О., област Ловеч, ***, представлявано от управителите Г.Х.Н. и
Р.С.Н. да заплати на „А.Н.Н.2“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя А.Н.Н., на основание чл.86
ал.1 от ЗЗД сумата от 2 146,93/ две хиляди сто четиридесет и шест лева и
деветдесет и три стотиники/ лева – лихва за забава от деня на падежа на всяка
една от фактурите до 16.12.2019 година.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
3
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
4