РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Варна, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110200423 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на
„ГИП-ВЙ 2012” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул.’’Перла” № 16, представлявано от Е.Х.А. - управител, депозирана чрез
пълномощник - адв. Ю.Г., от ВАК против Наказателно постановление № 03-2100111
/20.10.2021г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което
за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 вр.чл.415, ал.1 от КТ на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” 2 500 /
две хиляди и петстотин/ лева.
В жалбата се излагат твърдения, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП не съдържали всички,
изискуеми от чл.42 и чл.57 от 3AHEI реквизити. В обжалваното НП липсвал
диспозитив – не било посочено за какво нарушение на „ГИП-ВЙ 2012” ЕООД е
наложена имуществена санкция. Сочи се, че в НП не са изложени никакви мотиви,
обуславящи неоснователността на подаденото възражение. Твърди се нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган се е произнесъл по преписката без да
е преценил възраженията и събраните доказателства. Излага се становище, че дори да
1
се приеме, че в случая е извършено административно нарушение, то се касае за
маловажен случай, поради което следва да се приложи чл.28 от ЗАНН и НП да бъде
отменено. Алтернативно се прави искане за изменяне на обжалваното Наказателно
постановление и определите наказание по чл.415в от Кодекса на труда, т.к. в случая
били налице всички основания за прилагане на тази разпоредба - нарушението било
отстранено веднага след установяването му и не били произтекли вредни последици за
работника.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се явява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира и за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като представя доказателства
за заплатен адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Н., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец октомври 2020г. служители на Дирекция “Инспекция по труда“ – Варна
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „ГИП-
ВЙ 2012” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул.’’Перла” № 16, представлявано от Е.Х.А., за което дружество работели наети по
трудов договор лица. Съставен бил протокол ПР№ 2029225/21.10.2020 г., с който на
работодателя били дадени задължителни предписания. Съобразно т.3 от същите той
следвало да документира в Книга за инструктаж /приложение №1/, провеждането на
инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа преди да се
възложи самостоятелна работа на работниците и служители, съгласно чл.14, ал.1 във
връзка с чл.11, ал.5 и чл.13, ал.7 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 102 от
2009 г.). Дружеството било уведомено за издаденото предписание, като на 21.10.2020г.,
то чрез неговия управител, получило протокола с даденото предписание. Срокът за
изпълнение на това предписание бил до 29.10.2020г. При последваща проверка, почти
една години по-късно, през месец септември 2021 г., въз основа на изискани
от проверяващите и представени от дружеството документи, друг служител на
Д“ИТ“- св. Д.И. преценил, че това предписание не е изпълнено, тъй работодателя е
допуснал до самостоятелна работа лицето В.П.Г. с ЕГН ********** на длъжност
„Демонстратор“, преди да е документирано провеждането на инструктаж на работното
място. Преценил, че от страна на дружеството допуснато нарушение, което е
извършено на 24.08.2021г. в склад - хладилни камери находящ се гр. Варна, ЗПЗ, ул.
Перла №16, към който момент и където е следвало да бъде документирано
провеждането на инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа
преди да се възложи самостоятелна работа на лицето.
За констатираното на 12.10.2021г. св.И. съставил срещу дружеството АУАН с № 03-
2100111. В съдържанието на акта били посочени даденото предписание и неговото
неизпълнение. За дата на извършване на нарушението била определена датата
2
24.08.2021г.
Актът бил връчен на представляващия дружеството, който го подписал без
възражения. Възражения били депозирани по административно наказателната
преписка. По тях становище взел юрисконсулт при Д“ИТ“-Варна, който преценил, че
те са неоснователни.
На 20.10.2021г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с
което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно
наказание от вида имуществена санкция в размер предвиден в нормата на КТ.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно от писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършени проверки, трудов
договор, извадки от книгата за инструктаж, писма, обратни разписки и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира
изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.Д.И..
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени
към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Пл.Б., който към момента
3
на съставянето му е работил на длъжността гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно
е бил компетентен да издава АУАН.
Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Според чл.34, ал.1 от ЗАНН / в редакцията към
момента на съставянето на АУАН/, не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния
кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни
книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със
специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент
относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на
Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част
втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за
застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър
БУЛСТАТ - две години.
Разглеждайки разпоредбата на чл.34, ал.1 , пр.1 от ЗАНН, съгласно която не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако са изтекли една, респективно две години от извършване на
нарушението, по-дългият срок се прилага само в случаите, когато извършителят е
неизвестен, а когато извършителят е известен, органите, осъществяващи функции по
установяване на административни нарушения следва да отчитат само по-краткия
тримесечен срок. В случая, нарушението е установено при последваща проверка,
извършена от органите на Д“ИТ“-Варна през месец септември 2021г. / на 13.09.21г./,
като АУАН е съставен на 12.10.21г. т.е. само месец след установяване на нарушението.
НП също е съставено в преклузивния 6-месечен срок.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга
пряка правото на защита на обвинения правен субект.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на
4
издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна,
наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР
№1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като
нарушение на процесуалните правила. Що се касае до обстоятелството, ч АНО не се е
произнесъл по направените срещу АУАН възражения, то следва да се посочи, че
негово задължение по ЗАНН е да ги прецени, като няма изискване да се мотивира, защо
не ги приема. Незапознаването на възз. със становището на процесуалния представител
на АНО също не е нарушение, тъй като възз. се защитава срещу фактите посочени в
АУАН и НП, а не срещу становище на юрисконсулта на наказващия орган.
Въпреки горното, съдът споделя възраженията наведени в жалбата, че при
издаването на АУАН и НП са нарушени административно производствените правила,
по следните съображения.
На въззивника е възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 415 ал.1 от
КТ. По силата на тази разпоредба лице /независимо дали юридическо или физическо/
което не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване за
трудовото законодателство се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1 500лв. до 10 000лв. За да е съставомерно това деяние следва на първо място да е
налице дадено задължително предписание, от орган който контролира изпълнението на
трудовото законодателство – в настоящия случай това е Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна, към ИА „ГИТ“ София, на основание чл. 399 вр. чл. 404 ал.1 от КТ и
даденото предписание да не е отстранено в указания от контролния орган срок. В
случая се ангажира отговорността на въззивното дружество за неизпълнение на
задължително предписание. Нито в АУАН, нито в НП обаче е посочено в какъв срок е
следвало да бъде изпълнено това предписание. Видно от материалите по делото с
Протокол № ПР2029225/21.10.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда“, на
наказаното дружество в т.3 са дадени задължителни предписания на основание чл. 404,
ал.1, т.1 от КТ да документира в Книга за инструктаж /приложение №1/, провеждането
на инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа преди да се
възложи самостоятелна работа на работниците и служители, съгласно чл.14, ал.1 във
връзка с чл.11, ал.5 и чл.13, ал.7 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 102 от
2009 г.)". С посоченият протокол е определен и срок за изпълнение на предписанието –
до 29.10.2020г. Установява се безспорно и факта, че от страна на наказаното лице това
задължително предписание не е изпълнено в посочения срок до 29.10.2020г., като
5
наказаното лице не е представило доказателства в Д“ИТ“-Варна за изпълнение на
даденото му задължително предписание, както му е било указано с горепосочения
протокол на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ. Тук следва да се посочи, че адресатът на
предписанието е възз. жалбоподател, в качеството му на работодател. Съгласно чл. 404,
ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на
инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителна
административна мярка, като : дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за
информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални
предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на
недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.
С АУАН и НП на въззивника е повдигнато фактическо обвинение, че в качеството
му на работодател не е изпълнил задължителното предписание на контролния орган,
като е допуснал до самостоятелна работа лицето В.П.Г. с ЕГН ********** на длъжност
„Демонстратор“, преди да е документирано провеждането на инструктаж на работното
място, като е посочена за дата на нарушението 24.08.21г., когато според
актосъставителят и АНО не е било изпълнено задължителното предписание. По делото
са налице доказателства, че Г. е работила във въззивното дружество- трудов договор,
като е постъпила на работа на 24.08.21г., като горното не се оспорва и от възз.
дружество.
Съгласно чл.13 от Наредбата инструктажът на работното място е практическо
запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното
изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде
възложена самостоятелна работа. Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.5 от Наредба №
РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в
Книги за инструктажи, съгласно Приложение 1. Чл.11 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд вменява задължение за работодателя да осигури провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве. Съгласно чл.10, ал.1 - 3 от Наредбата
6
инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и
служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност,
както и да ги запознае с конкретните условия на работа. Инструктажът по
безопасност и здраве при работа се провежда:1. при постъпване на работа; 2. при
преместване на друга работа или промяна на работата; 3. при въвеждане на ново или
при промяна на работно оборудване и технология; 4. периодично за поддържане и
допълване на знанията на работещите по безопасност и здраве при
работа.Инструктажите по безопасност и здраве при работа са:1. начален; 2. на
работното място; 3. периодичен; 4. ежедневен; 5. извънреден. Чл.13, ал.1 от
горепосочената Наредба регламентира, че инструктажът на работното място е
практическо запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания
за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното
място, преди да му бъде възложена самостоятелна работа. Инструктажът и
обучението на работното място се провеждат на основата на действащите правила,
норми и изисквания и утвърдените от работодателя правила и инструкции за безопасна
работа, като тематиката и продължителността им се съобразяват и с всички други
изисквания, регламентирани в специфичните за дадена дейност или вид работа
нормативни актове. Инструктажът на работното място приключва, след като
ръководителят, разрешаващ самостоятелна работа, се убеди, че работещият познава
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, отнасящи се за
извършваната от него дейност. Допускането на инструктирания работещ до
самостоятелна работа се удостоверява с подписа на ръководителя в съответната
книга за инструктаж (приложение № 1). От анализа на горните норми е видно, че
задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктажите по
безопасност и здраве, но съгласно ал.2 на чл.11 от цитираната по-горе Наредба, тези
инструктажи се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и
условия, определени от работодателя, а съобразно образецът на книгата в която се
документират инструктажите, същите се документират не от работодателя, а от
длъжностното лице, което ги е провело и от ръководителя, разрешил самостоятелна
работа. В този смисъл в предписанието, а и вНП не са посочени никакви факти, от
които да се направи извод, че работодателят не е изпълнил конкретно свое задължение,
свързано с осигуряване провеждането на инструктажа т.е с практическото запознаване
на работника с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата
дейност, за да се прецени дали следва да бъде ангажирана неговата обективна
безвиновна отговорност, което още повече води до неяснота на волята на АНО. Нещо
повече, видно от материалите по АНП факти дали на Г. е проведен инструктаж въобще
не са били изследвани. Изследвани са факти дали такъв е бил документиран.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени
такива и са също основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като водят до
7
грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено (за какво
нарушение е наказано), при какви приети за установени факти за да организира
адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.
От друга страна, според настоящия съд в случая неправилно контролния орган е
адресирал предписанието си до работодателя: Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-
07-2 от 16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по
безопасност и здраве при работа, а според ал. 2 на същата правна норма инструктажите
по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и
при условия, определени от работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се
установява, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на
инструктаж чрез определянето на длъжностно лице, което да извършва и документира
инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в
задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е
извършило. В горната насока е и константната практика на АС Варна – решение по
КНАД № 3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год., Решение по КНАХД №
2189/2016год.; решение по КНАХД № 2540/2016год.; Решение по КНАХД №
284/2017год., Решение по КНАХД № 3134/2016год., Решение по КАНД №2971 / 2018
год, КНАХД №3408/2019 г. и др. Въззивното дружество като работодател, принципно
би могло да носи отговорност по наредбата, в случай че изобщо не е определило лице
да провежда инструктажа (нарушение на чл.11, ал.1) или ако допусне до работа лице,
което не е инструктирано (нарушение на чл.3 от Наредбата), но не и за това, че не е
документирало инструктаж. Поради това и съдът намира, че неправилно проверяващия
орган е адресирал предписанието за документиране на инструктажа до дружеството
като работодател.
На следващо място, АНО неправилно е определил и че деянието е извършено
именно на датата посочена в АУАН и НП-24.08.21г. В случая изпълнението на
даденото предписание е било обвързано със срок и той, съгласно посоченото в т.3 от
Протокол № ПР2029225/21.10.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда“ е до 29.10.20г.
/четвъртък присъствен ден/, която дата е краен срок за изпълнение на предписанието.
Следователно на следващия ден - 30.10.20г. бездействието се явява неправомерно и със
същото се реализира състава на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. В случая вмененото
нарушението се състои в бездействие, а именно непредприемане на необходимите
действия за изпълнение на предписанието и то се явява извършено/довършено/ на деня
следващ изтичащия срок даден от контролния орган, а не както неправилно е
определил АНО 24.08.21г., почти 10 месеца по-късно.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна,
непосочването на всички съставомерни факти, особено тези, касаещи датата на
8
нарушението и съставомерността от обективна и субективна страна, винаги
съставляват съществено процесуално нарушение, тъй като лишават нарушителя от
възможността да разбере в какво е обвинен и по този начин адекватно да организира
защитата си. Непосочването на съставомерните факти лишава и съда от възможност да
преценява има ли извършено нарушение и правилно ли е квалифицирано същото, като
възраженията относно квалификацията в конкретния случай също са основателни.
В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не
го е извършил. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението
да се установяват едва в с.з., още повече, че в хода на АНП, в това число и в с.з. не се
установиха безспорни доказателства за извършено нарушение точно по смисъла на
чл.415 от КТ, за което АНО е преценил, че следва да се ангажира отговорността на
дружеството. Налагането на административно наказание за нарушение, което не е било
безспорно установено, че е извършено в твърдения вид обуславя и неправилно
приложение на материалния закон.
Поради изложените в настоящото решение съображения, настоящият състав на ВРС
счита, че проверяваното НП следва да бъде отменено, като постановено при нарушение
на процесуалните правила и материалния закон.
С оглед становището на съда, че НП подлежи на отмяна, като постановено при
нарушение на процесуалните правила и материалния закон не следва да се обсъжда
наличието на приложимост на разпоредбите на чл.415в от КТ и чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
9
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който своевременно е поискал и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания
за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на
противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от
съда.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение в пълен размер, като не следва да се обсъжда въпросът за тяхната
прекомерност, тъй като липсва възражение от насрещната страна. От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 14.02.2022 г. , се
установява, че жалбоподателят е възложил на адв.Г. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на
процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 420 лева и е
заплатено в брой- съгласно отбелязването в договора, т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност не е
направено от процесуалния представител на Д“ИТ“-Варна в съдебно заседание.
Въпреки горното съдът следва да отбележи, че минималните размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в
актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди извършеното
10
плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419
от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000
лв. до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; В случая е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата
е 405 лв.. В случая е договорено възнаграждение в размер на 420 лева, което е много
малко над минималния размер, установен в Наредбата и не може да се определи като
прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност на случая, като и
предвид липсата на възражение за прекомерност следва да се присъди в пълен размер.
Поради това и Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва да заплати на възз.
„ГИП-ВЙ 2012” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул.’’Перла” № 16, представлявано от Е.Х.А. - управител сумата от 420,00
/четиристотин и двадесет / лева , представляваща съдебни разноски по настоящото
АНД.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100111 /20.10.2021г., издадено от
Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „ГИП-ВЙ 2012”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.’’Перла” №
16, представлявано от Е.Х.А. - управител за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ на
основание чл.416, ал.5 вр.чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” 2 500 / две хиляди и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „ГИП-ВЙ 2012”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.’’Перла” №
11
16, представлявано от Е.Х.А. - управител сумата от 420,00 /четиристотин и двадесет /
лева , представляваща съдебни разноски по настоящото АНД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12