Определение по дело №2402/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 715
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 4 януари 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220202402
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Пазарджик, 19.12.2019 год.

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, XIV състав, в закрито съдебно заседание на 19.12.2019 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

при секретаря ............ и с участието на прокурора................... , като разгледа

докладваното от съдия Бишуров ЧНД № 2402/2019 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.4 и сл. от НПК.

Образувано е по жалбата на A. С.В. ***, ЕГН ********** против постановлението на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от 22.11.2019г. по пр. вх. № 2517/19г., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 828/2019г. по описа на РУ МВР-Пазарджик, образувано и водено за престъпление по чл.331 ал.1 във вр. с чл.330 ал.1 от НК.

Обобщено казано, в жалбата се сочи, че в хода на разследването са събрани доказателства, от които може да се формира извод, кое лице е извършило престъплението. Сочи се обаче, че прекратителното прокурорско постановление е незаконосъобразно, т. к. прокурорът е приел наличие на обективна несъставомерност на деянието поради това, че запаленото имущество не било със значителна стойност, но в същото време то не било остойностявано, а били взети предвид само действително причинените вреди от пожара. Иска се отмяна на и връщане на делото на прокурора с указания за правилно приложение на закона..

Районният съд след проверка по книжата на делото намира, че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена от лице, имащо качеството на пострадал от престъплението и в срока по чл.243 ал.4 от НПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна, т.к. според настоящия съдебен състав постановлението за прекратяване на прокурора е постановено при наличие на доказателствен дефицит, доколкото в рамките на ДП не са изследвани всички факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК.

Съображенията са следните:

Наказателното производство е започнато с първо действие по разследването - протокол за оглед на местопроизшествие и водено за престъпление по чл.331 ал.1 във вр. с чл.330 ал.1 от Е[К, извършено на 09.07.2019г. в с.Ю., обл.П., ул.”В.” № *, а именно затова, че по непредпазливост била запалена сграда - стопанска постройка на значителна стойност, собственост на А.С.В..

В хода на разследването било категорично установено от всички събрани по делото непротиворечиви доказателства, че непредпазливият палеж е бил извършено от И. Д. И., който в двора на имота на своя брат – Г. И., запалил окосени треви, след което огънят преминал към стопанската постройка на пострадалия.

Още тук е мястото да се посочи, че прокурорът е описал в обстоятелствената част на обжалваното постановление приетата от него фактическа обстановка, която според настоящия съдебен състав не следва да бъде преповтаряна, т.к. е обективна и базирана н а събраните по делото доказателства.

За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че деянието е несъставомерно от обективна страна, т. к. запаленият чужд имот не бил със значителна стойност. Прокурорът е базирал този свой извод за заключението на съдебно-оценъчната експертиза /СОЕ/, според което причинените от пожара имуществени вреди възлизат на сумата от 823.52 лева, а за съставомерността на деянието от обективна страна е необходимо запаленото имущество да е на „значителна стойност”, като съдебната практика приема, че такава е налице, когато стойността е над 1000 лева.

Този извод на прокурора е неправилен. Да, според по-старите решения на ВКС, в съдебната практика се приема, че за съставомерността на деянието по чл.330 ал.1, респ. по чл.331 ал.1 от НК е необходимо запаленото имущество да е на стойност на хиляда или повече лева. По-новата съдебна практика приема, че стойността на имуществото следва да е над 14 минимални работни заплати, за де осъществен обективно горепосоченият състав на престъпление.

Във всички случаи обаче, когато се преценява дали е осъществен съставът или не, то е необходимо да се изходи от стойността на запаленото имущество, а не от размера на действително причинените, в следствие на палежа вреди.

В този смисъл и само за пример може да се посочи Решение № 580 от 25.Х. 1995 г. по н. д. № 490/95 г., II н. о., в което се казва, че: „За съставомерността на деянието по чл. 330, ал. 2, т. 1 НК е необходимо да са налице условията, посочени в основния състав по алинея 1 и пожарът да представлява опасност за живота на някого. И по двата текста е от значение не каква вреда е последвала, а обектът на посегателството да е на значителна стойност”, както и Решение № 531 от 19.XI.1980 г. по н. д. № 550/80 г., I н. о., в което е посочено, че: За състава на деянието по чл. 330, ал. 1 НК се изисква само стойността на запалените сгради, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество да са със значителна стойност. Не е нужно настъпилата вреда в резултат на палежа да е на значителна стойност. Настъпилата фактически вреда молсе да е и незначителна. Само за състава на чл. 330, ал. 3 НК се изисква настъпилата вреда да е значителна. И понеже това престъпление е по-тежко, затова и наказанието по алинея 3 е значително no-meofCKO от това по чл. 330, ал. 1 НК”.

С оглед на казаното до тук, изводът на прокурора за несъставомерност на деянието е незаконосъобразен, т. к. е базиран на стойността на реално причинените вреди от палежа, а не на стойността на цялата запалена сграда - стопанската постройка на пострадалият. Тя дори въобще не е била оценявана в цялост, т.к. на вещото лице, изготвило СОЕ, не е била поставяна задача да оцени в цялост запалената сграда. Това обаче е било абсолютно наложително и следва да се извърши в хода на допълнителноо разследване, едва след което ще може обективно и законосъобразно да се прецени осъществен ли е процесният престъпен състав от обективна страна или не.

Всичко това налага обжалваното постановление да бъде отменено, а делото да се върне на прокурора с указания за правилно приложение на процесуалния и материалния закон, по съображенията подробно развити по- горе.

Воден от горното и на основание чл.243 ал.6, т.З от НПК, Пазарджишкият районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановлението на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от 30.01.2019 год. по пр. вх. № 2517/19г., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 828/2019г. по описа на РУ МВР-Пазарджик, образувано и водено за престъпление по чл.331 ал.1 във вр. с чл.330 ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на РП-Пазарджик за извършване на следващите се процесуални, респ. процесуално-следствени действия и изпълнение на указанията в горния смисъл.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд -Пазарджик в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя на съдебния адрес посочен в жалбата - чрез адв. В. С. ***.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: