Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.***,03.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 6124 по
описа за 2020г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***против С.Й.К. ***. Ищецът
твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, апартамент, находящ се
в ***. Ищецът твърди, че като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ответникът е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от
13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е
определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния
ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание
чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата
сума. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 4133/2020г. по описа на ПлРС. Представя писмени доказателства.
Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
Ответникът оспорва претенциите. Твърди, че не е подавал
молба до ищцовото дружество за присъединяване. Оспорва представените фактури.
Твърди, че ищцовото дружество му дължи обезщетение за това, че през имота му
минават тръби, които обслужват съседните имоти. В отделна молба е направил
искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие поради здравословни
причини.
Преди съдебно
заседание е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, че поддържа
искането си да бъде задължена О.П. да представи декларация по ЗМДТ и в случай,
че същата не е представена, моли съда да не приключва съдебното дирене. Видно
от представения по делото писмен отговор, ответникът не оспорва твърденията на
ответника, че е собственик на процесния имот, като навежда доводи, че през
имота му преминават щрангове, които обслужват съседни имоти. С оглед на тези
твърдения, съдът приема, че ответникът не е оспорил собствеността върху имота и
е приключил съдебното дирене без изискване на декларация по ЗМДТ. Отделно от
това собствеността върху имота се доказва от съобщението изпратено до ответника
от О.П. в което е отразено, че имотът е деклариран от ответника с декларация с
Вх.№ 74203 / 29.05.1998г. При тези обстоятелства, съдът приема, за безспорно,
че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в гр.*** ж.***.
От представения по
делото протокол от проведено Общо събрание на етажната собственост в сградата,
където се намира имота на ответника, се установява, че на 17.09.2002г. е взето
решение за избор на топлинен счетоводител на сградата - „***чрез „***като
решението е взето с 30 от 36 гласа. Към протокола за взетото решение е приложен
списък със собствениците, от който е видно, че срещу името на ответника няма
положен подпис. Няма данни решението да е обжалвано. Същото е влязло в сила и с
него е избран топлинен счетоводител „***чрез „***. Установява се, че съобразно
взетото решение, между представител на ЕС и ФДР, на 15.10.2002г. е подписан
споразумителен протокол, в който са регламентирани правата и задълженията на
страните.
Ответникът прави възражение, че претенциите на ищеца са
неоснователни, тъй като не е подавал молба за топлоснабдяване на имота си и за
откриване на партида.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителни тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда на наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ.
Разпоредбата на чл.153, ал.6 регламентира задължението на клиенти, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, да заплащат
топлинна енергия от сградната инсталация и от общите части на сградата.
Съгласно чл.150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлоенергия се осъществява въз основа
на публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, като е дадена възможност на потребителите при несъгласие да
подадат писмено възражение и възможност за уговаряне на индивидуални условия по
съответните въпроси. Въз основа на цитираната нормативна уредба съдът приема,
че клиентът на топлоенергия се определя от правото на собственост или вещното
право на ползване, а не от обстоятелството дали съответното лице ползва
топлоенергия в имота, в който има монтирана топлоинсталация. Следователно ответникът
се явява потребител на топлоенергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ като
собственик на процесния имот, в който има изградена абонатна станция и
съответно топлоподаване. По делото са представени общи условия, които са
обявени съобразно изискването на чл.150, ал.2 ЗЕ и въз основа на това са
станали задължителни за всички потребители, включително и за ответника. По
делото липсват доказателства затова същият да е възразявал срещу общите условия и съответно да е налице
уговаряне на индивидуални условия за
страните, поради което съдът приема, че общите условия са задължителни и за
него.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която съдът е приел по
делото. От заключението се установява, че за имота има начислено отопление от
щранг лира в банята, сградна инсталация и дялово разпределение за такса
партида.
Съгласно чл.145, ал.2 и 3 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия
за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата, определена по чл.142 ал.1 ЗЕ, и топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал.2, като топлинната енергия по ал.2 се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Предназначението на
сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – ЕС, и чрез
топлопроводите й топлоенергията да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Потребител на услугата е етажната собственост, като титулярът на
права върху индивидуалните обекти на собственост не може да откаже да заплаща на отдадената от сградна
инсталация енергия доставена до имота. С
Тълкувателно решение №2 от 2017г.
на Върховния касационен съд
таксата за сградна инсталация е определена като законосъобразна и ненарушаваща
чл.62 от Закона за защита на потребителите.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че
предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на направеното възражение за настъпила погасителна тригодишна
давност, съдът съобрази, че заявлението е подадено на 24.08.2020г, а
претенцията е за периода 01.12.2017г. – 30.04.2020г., поради което не е
погасена по давност.
Претенцията за лихва има акцесорен характер и следва главния иск. За периода от 02.02.2018г.
до 07.08.2020г. лихвата за забава върху главницата от 569,82 лева е в размер на
62,77 лева поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати
направените по делото разноски. Ищецът
претендира разноски в настоящето производство в размер на 150 лева за
юрк.възнаграждение, 120 лева за вещо лице и 75 лева за държавна такса. При
съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25 НЗПП съдът
счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение на ищеца в исковото
производство в размер на 100 лева за исковото производство. Така разноските на
ищеца в исковото производство са в размер на 295 лева.
По отношение на заповедното производство, ответникът следва
да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева.
По изложените съображения ***ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника С.Й.К.
с ЕГН ********** ***, че дължи на кредитора „***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сума в р-р на 569,82лв. – главница, за
периода 01.12.2017г. – 30.04.2020г.; сума в р-р на 62,77лв. – лихва за забава, за периода 02.02.2018г. –
07.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 24.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2243/25.08.2019г. по ч.гр.дело № 4133/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА С.Й.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на „***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
сумата 295 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.Й.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на „***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата
75 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 4133/2020г.
по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: