Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 15.07.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на седемнадесети юни две хиляди
и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
Секретар: Д.
Б.
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д.
№ 186 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №2400/03.12.2019г.,постановено
по гр.д.№3056/2019г. Пл.РС е осъдил С.З.Х.,ЕГН**********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „*****” АД,
ЕИК **** сумата от 2 454,10лв. на основание чл.213,ал.1 от КЗ/от/,представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
полица №14128170385/17.11.2014г. и по щета №14111280162/2015г.,ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба-02.04.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е на осн.чл.86,ал.1 от ЗЗД С.З.Х.,
ЕГН**********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„****” АД,
ЕИК ***** сумата от 42,95лв.,обезщетение за забава върху главница от
2 454,10лв. за периода от 30.01.2019г. до 02.04.2019г.,като за разликата
до пълния претендиран размер от 980,74лв. и за периода от 26.04.2015г. до
29.01.2019г., е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Осъдил
е на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.З.Х. , ЕГН**********,***, да заплати в полза
на ЗК „****” АД,
ЕИК *****,гр.София, сумата от 278,56лв., деловодни разноски съразмерно уважената и
отхвърлена част от исковете, по компенсация.
Постъпила е
въззивна жалба от С.З.Х., ЕГН**********,*** против горепосоченото решение на Пл.РС,като в жалбата се излагат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на същото досежно определения размер на
дължимото обезщетение.Неправилно РС е приел,че размерът на обезщетението ,което
виновното лице дължи на застрахователя по регресния иск следва да съвпада по
размер със сумата, изплатена от дружеството на неговия клиент по застраховка
„Каско на МПС“. Въззивникът счита,че действителният размер на неговото
задължение към ЗК“*****“АД е 1 150,58лв./съгласно допълнителното заключение на в.л.инж.Анелин Славейков по
назначената САТЕ/.Моли окръжният съд да отмени обжалваното решение на Пл.РС
като неправилно и по съществото на
правния спор да уважи предявения иск с
пр.осн.чл.213,ал.1 от КЗ/отм./ за сумата от 1 150,58лв.,ведно със законната
лихва,считано от датата на подаване на ИМ-02.04.2019г. до окончателното
изплащане,със законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор по подадената жалба от въззиваемото
дружество,в който се излагат доводи за неоснователност на подадената жалба.Застрахователното
дружество е заплатило стойността на извършения ремонт на увредения автомобил
съгласно издадена от сервиза фактура.В този случай е дължима действителната стойност
на вредата,съгласно издадената и заплатена фактура,каквато е и трайната съдебна
практика. Изготвената
оферта от доверения сервиз не е и няма как да бъде идентична с изчисленията, визирани
в Наредба№49/2014г.,която ползва ставките на отменената Наредба №24/2006г. По
силата на чл.2 от Методиката-Приложение №1 на Наредба №24/2006г.,същата се
прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията
между трети лица,претърпели имуществени вреди и застрахователя,който дължи
застрахователно обезщетение по задължителната застраховка-чл.3, ал.1,т.1 от Методиката/чл.249,т.1 КЗ/отм./.В чл.4 от Методиката изрично е предвидено,че същата се прилага като
минимална долна граница в случаите,когато не са представени
доказателства/фактури/за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите,когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка,каквито хипотези
не са налице в настоящия казус.Застрахователното обезщетение обхваща
действителната стойност на причинената вреда и при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да изплати застрахователно
обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. В този смисъл методиката не дерогира приложението на разпоредбите на
КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява
указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите,когато обезщетението
се определя от застрахователя,на когото не са представени фактури на извършен
ремонт в сервиз.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд –
гр. Плевен като правилно. Претендират се деловодни разноски на основание чл. 80
от ГПК в размер на 100лв.-юрк.възнаграждение.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на РС-Плевен е правилно и
законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.213,ал.1 от КЗ/отм./с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до размер на платеното
обезщетение и обичайните разноски,направени за неговото определяне.В
случаите,когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„ГО“,застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховката
„ГО“-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,направени за
неговото определяне.Застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „ГО“.Когато вредата е причинена от водач на МПС,който има
валидна застраховка „ГО“,застрахователя по имуществена застраховка,който е
встъпил в правата на увреденото лице,може да предяви претенцията си към
причинителя на вредата само за размера на вредите,които надхвърлят размера на
застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка,както и за вредите,причинени от водача на
МПС,за които застрахователят по застраховка „ГО“ е отказал да заплати
обезщетение на осн.чл.268 от КЗ/отм./.
В
настоящия случай е безспорно установено между страните ,че е било налице
валидно застрахователно правоотношение
по застрахователна полица №**** / 17.11.2014г., като между
ищеца ЗК„****“ АД и трето лице – „***“ ООД ,гр.Велико Търново, е сключен договор, по силата на който е застрахован
л.а. “**** ”, с рег.№****, с покритие „*****” и срок на действие на
застраховката за периода от 19.11.2014г. до 18.11.2015г.
Не се спори между страните ,че на 26.04.2015г., в с.Радишево, на ул.“****“, №***”
,Пл.обл.,е настъпило ПТП между застрахования автомобил “**** ”, с рег.№****,
управляван от К. Ц. Ц. и управляван от ответника С.З.Х. л. а. „****”, с рег.№ *****
,с прикачено към него ремарке.
Съгласно приложената по делото пред РС справка
от Гаранционен фонд за сключена застраховка „ГО“, към момента на настъпване на процесното
ПТП не е имало такава за управлявания от ответника автомобил.
От представените писмени доказателства
в хода на съдебното дирене пред РС се установява,че при застрахователя е заведена претенция и е
образувана щета №14111280162 .Специалисти
при ищцовото дружество са изготвили опис на уврежданията и с възлагателно писмо
от 29.04.2015г. е било възложено на автосервиз „*****”ЕООД да изготви оферта за
ремонт на увредения застрахован автомобил. Такава е била изготвена с изх.№******/11.05.2015г.
,като е предложено отстраняване на повредите по автомобила на стойност от 2 454,10лв.
Издадена е фактура № **** / 20.06.2015г.
от сервиз „*****“ЕООД за стойността на извършения
ремонта на пострадалия при процесното ПТП автомобил на стойност 2 454,10лв.
Безспорно е установено ,че сумата е
заплатена от застрахователя „****“ АД - платежно нареждане от 29.07.2015г.
Пред РС
е допусната САТЕ,като са изготвени две заключения от вещите лица инж.П. М. и инж.А. С..
Съгласно първото изготвено заключение
от инж.М. ,процесното ПТП се е осъществило, като прикаченото към управлявания
от ответника лек автомобил ремарке се е откачило в движение и е ударило
правилно движещия се в насрещната пътна лента автомобил „****“ с рег.№ *****.
Налице е причинно-следствена връзка между произшествието и причинените на
застрахования автомобил увреждания, които са били описани от застрахователя. Вещото
лице е направило проверка в автосервиза, извършил ремонта на автомобила и е
установило, че според съставените счетоводни документи разходите за ремонтните
дейности се определят в размер на 2 045,08лв. без ДДС. При изслушването му
в съдебно заседание пред РС, вещото лице е посочило, че такъв е размерът и на
реалните пазарни цени за подобен ремонт.
Изготвено е допълнително заключение по САТЕ от в.л.А.С., което
е определило размера на претендираното обезщетение по правилата на Наредба
№49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „ГО“ на
автомобилистите и злополука на пътниците в средствата за обществен превоз,във
връзка с Наредба №24/2006г./отм./ От същото се установява, че размерът на
застрахователното обезщетение, определено по правилата на Наредба
№49/16.10.2014г., както и по правилата на отменената Наредба №24/2006г.,възлиза
на 1 150,58лв.
Въззивната инстанция споделя правните изводи на РС досежно
основателността на исковите претенции и тяхната дължимост.
Настъпило е застрахователното събитие
по сключената застраховка „Каско“,изплатено е застрахователно обезщетение в
размер на 2 454,10лв., с което застрахователя е встъпил в правата на
увреденото лице срещу причинителя на вредата-ответника С.З.Х..
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинените на застрахования автомобил вреди, съдът е съобразил
факта, че ремонтът на увредения автомобил е извършен в автосервиз и
застрахователят е изплатил стойността на ремонта, съгласно издадена фактура. В
тези случаи се дължи действителната стойност на вредата съгласно издадената и изплатена фактура,в
каквато насока е трайната съдебна
практика, а Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. /отм./, респ. Наредба
№49/16.10.2014г.,не намира приложение при определяне на обезщетението.
По тези мотиви РС е
възприел първоначалното заключение по назначената САТЕ, съгласно което
дължимото от ответника обезщетение се изчислява на 2 454,10лв.
Правилни
са изводите на РС и досежно основателността на
претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД до размера на сумата от 42,95лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главница от 2 454,10лв. ,за периода от
30.01.2019г. до 02.04.2019г. ,като за
разликата до пълния претендиран размер
от 980,74лв. и за периода от 26.04.2015г.
до 29.01.2019г. е отхвърлил същата като неоснователна и недоказана.
Пред
въззивната инстанция не са представени нови доказателства,които да водят до
промяна на правните изводи от първоинстанционния съд.
Предвид изложеното следва
да бъде потвърдено обжалваното решение на Пл.РС,постановено по гр.д.№3056/2019г.
по описа на същия съд като правилно.
При този изход на делото въззивникът С.З.Х.
следва да заплати направените от ЗК„***” АД, ЕИК ****, деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 50лв.
юрк.възнаграждение-за изготвяне на писмен отговор ,без явяване в открито заседание съгл. чл.25а вр.чл.25,ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ вр.чл.78,ал.8 от ГПК.,
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение № №2400/03.12.2019г. на
РС-гр.Плевен,постановено по гр.д.№3056/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
С.З.Х. ,ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ
направените от ЗК„***” АД,
ЕИК ***,гр.С. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 50лв. юрк.възнаграждение-за изготвяне на
писмен отговор ,без явяване в открито
заседание съгл. чл.25а вр.чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ вр.чл.78,ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ на
основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: