РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Варна , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Ц. Атанасов
Секретар:Галя С. Иванова
Прокурор:Антон Христов Кондов (ОП-
Варна)
като разгледа докладваното от Марин Ц. Атанасов Частно наказателно дело
№ 20213100200010 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.12 и следващите от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Образувано по искане на Министерство на правосъдието на Чехия за
трансфер на българския гражданин З. И. И. ЕГН **********, за изтърпяване
на наложеното му с решения № 2Т11/2018 на Градския съд в гр. Прага
постановено на 30.05.2019 потвърдено с решение № 9 То 58/2019г на
Върховния съд гр.Прага и влязло в сила на 27.11.2019г. наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 4 /четири/ години /1461 дни/ във връзка с Рамково
решение № 2008/909/ПВР на съвета на ЕС, от 27.11.2008 г. за прилагане на
принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела.
Представителят на ВОП счита, че са налични основанията съдебните
актове на Наказателния съд в гр.Прага да бъде признати от българската
държава и да бъде приведени в изпълнение.
В съдебно заседание служебният защитник изразява становище против
уважаването на искането, тъй като намира, че лицето не е запознато с
исканите на чешките компетентни органи, тъй като няма убедителни
доказателства дали съдът в Прага е обезпечил надлежен превод на същото.
Осъденият не се намира на българска територия, но е уведомен за
настоящето производство, за правото си да упълномощи защитник, както и че
1
има възможност за бъде временно предаден за участие в процеса, или да
участва в него посредством видеоконференция. Същия е отказал участие в
настоящото производство
От изпратените от чешките съдебни власти съдебни актове и
придружено с тях Удостоверение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено
по образец съгласно приложение №1, се установява, че по дело 2Т11/2018 на
Градския съд в гр. Прага постановено на 30.05.2019 потвърдено с решение №
9 То 58/2019г на Върховния съд гр.Прага и влязло в сила на 27.11.2019г. е
постановено решение, с което българският гражданин З.И. е бил признат за
виновен в престъпление по чл.205 ,ал.1,б.“б“ ,ал.4 буква „д“ вр с чл.23 от НК
на Република Чехия с наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
четири години, което на основание чл.56, ал.2 буква „а“ от НК на същия
кодекс да бъде изтърпяно в затвор със стража. С присъдатана основание
чл.80,ал.1 и ал.2 от НК на Р.Чехия съдът е постановил и административна
мярка експулсиране от територията на Р.Чехия за срок от осем години. Въз
основа на последното на 10.01.2020г. е издадена заповед за експулсиране от
Градски съд Прага.
След запознаване на осъдения с предложението да бъде трансфериран в
България за доизтърпяване на наложеното му наказание във връзка с
постановената присъда и заповед за експулсиране е издадено Удостоверение
по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Удостоверението е относимо към влезлия в
сила акт – Решение на компетентния орган на държава членка на ЕС, което
представлява наказателно решение на съд, с което е била ангажирана
наказателната отговорност на българския гражданин З. И. и му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“, т.е. то представлява съдебен акт по
смисъла на чл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Този съдебен акт съдържа
необходимите реквизити, предвидени както в чл.4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и изискванията на приложение № 1 от
българския ЗПИИСАННЛСМВЛС. Постоянният и настоящият адрес на
осъдения е в гр.Варна, което определя и компетентността на ВОС за
признаване на съдебния акт.
Престъпленията, за които е бил признат за виновен в Република Чехия,
не попадат в списъка от престъпления, за които не се изисква двойна
наказуемост на основание чл.8, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. От друга
страна, обаче двойната наказуемост е налице, тъй като решенията на
Наказателните съдилища гр.Прага, Република Чехия е за деяние, което
съставлява престъпление, както по чешкото, така и по българското
законодателство, а именно кражби в съучастие при условията на
продължавано престъпление за периода от 07.11.2017г
до 03.04.2018г. на моторни превозни средства, като деянието е в големи
размери, извършено чрез разбиване на прегради здраво направени за защита
2
на имот и чрез използване на техническо средство, което съответства на
престъпление по чл.195,ал.2 вр с ал. 1 т. 3 и т.4 вр с чл.194, ал.1вр. чл.20 ал.2,
вр. чл.26, ал.1 от българския НК
Вземайки предвид и осъжданията му в Р.България последното от които е на
лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца наложено за
тежки умишлени престъпления, изтърпяно на 08.102014г посочената по горе
квалификация следва да е за деяние извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.196, ал.,1 т.2 от НК на Р.България.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
предвидени в чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Предоставеното удостоверение
е пълно и съответства на съдебния акт. Не се нарушава принципа ne bis in
idem, не е изтекла давността за изтърпяване на наказанието както по чешкото,
така и по българското законодателство. Не са налице възрастови ограничения
и за реализираната наказателна отговорност. От удостоверението по чл.3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС се установява, че осъденият Илиев е участвал в
наказателните дела, по което е бил признат за виновен и е осъден на
„Лишаване от свобода“ от Градския съд гр.Прага, Република Чехия. В
настоящия случай изпълнението на наказанието от четири години „Лишаване
от свобода“ е започнало вече в Република Чехия, като не се касае за остатък
по-малък от 6 месеца, тъй като към момента на изготвяне на предложението –
30.11.2020г същият е бил изтърпял 972 дни , а крайната дата би следвало да е
03.04.2022г. Началната дата на изтърпяване на наказанието със зачитане на
предварителното му задържане е 30.04.2018г
Предвид факта, че Илиев е осъден на четири години „Лишаване от
свобода“, и е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ преди да са
изтекли пет години от неговото изтърпяване същият следва да изтърпи така
определеното му наказание при първоначален строг режим в България на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС.
С оглед изложеното, ВОС счита, че са налице условията за признаване
и изпълнение на представените решения на Градски и Върховен съд в
гр.Прага, съобразно чл.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което на
основание чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да се признае и изпълни
наказанието на осъдения във вида, в който е наложено от съда в Република
Чехия, без да се налага приспособяване на основание чл.13 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Както бе посочено по горе съдът констатира, че изпълнението на
наказанието е започнало в Република Чехия, на 30.04.2018г. като е било
зачетено и предварителното му задържане и до 30.11.2020г., осъденият е
изтърпял 972 дни от това наказание то ВОС счита, същите следва да бъдат
приспаднати на основание чл.59 ал.1 НК и основание чл.12, ал.9 от
3
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Предвид изложеното и на основание чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение 2Т11/2018 на Градския съд в гр. Прага
постановено на 30.05.2019, потвърдено с решение № 9 То 58/2019г на
Върховния съд гр.Прага и влязло в сила на 27.11.2019г. с което българският
гражданин З. И. И. ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.205 ал.1, б.“б“, ал.4 буква „д“ вр с чл.23 от НК на
Република Чехия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
четири години, което на основание чл.56, ал.2 буква „а“ от същия кодекс да
бъде изтърпяно в затвор със стража.
Деянието е съответстващо на престъпление по чл.196, ал.,1 т.2 вр с
чл.195,ал.2, вр с ал. 1 т. 3 и т.4 вр с чл.194, ал.1вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26, ал.1 от
българския НК и наказанието което следва ДА ИЗТЪРПИ осъденият е
„лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години .
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС
първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“.
На основание чл.59 ал.1 НК и основание чл.12, ал.9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС зачита предварителното задържане на осъденото лице
и изтърпяното наказание, считано от 30.042018г до фактическото му
предаване.
Заверено копие от решението да се изпрати на ВОП за предприемане на
необходимите действия за изпълнение на наказанието съгласно българското
законодателство.
Заверено копие от решението да се изпрати на компетентния орган на
издаващата държава, ВКП и Министерство на правосъдието.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от
днес пред Апелативен съд Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4