Присъда по дело №77/2021 на Районен съд - Русе

Мотиви по НОХД № 77/2021г. по описа на РРС, четвърти наказателен състав
Русенската Районна прокуратура е обвинила подсъдимата Д.Н.С. С. в
това, че на 6.10.2016г. и на 27.10.2016г. в гр. Русе, в условията на
продължавано престъпление - на два пъти, пред районен съдия С.Н., втори
наказателен състав при Районен съд- Русе, в съдебни заседания по АНД №
1757/2016г. по описа на Районен съд- гр. Русе, като свидетел, извън случаите
на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно потвърдила неистина, както
следва: на 06.10.2016г.- че „не издава касови бонове в парка и не е получавала
пари от граждани”, и на 27.10.2016г.- „че не е приемала пари за екоскутери
извън клуба - престъпление по чл.290 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимата.
Подсъдимата не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение,
като изцяло отрича обвинението в лъжесвидетелстване.
Производството по делото е по реда на чл.371 т.1 от НПК, като е дадено
съгласие да не се разпитват В.П.П., А.Т.М., Б.Б.А. и Х.В.Х..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Д.Н.С. С. е родена на 18.08.1955г. в гр. Русе, българска
гражданка, със средно образование, вдовица, безработна, неосъждана,
ЕГН********** .
На 05.04.2016г. бил сключен трудов договор между ЕТ ”НиСи- Н.С.”-
гр. Русе, в качеството му на работодател, и подсъдимата, като служител, с
който последната била назначена на длъжност „касиер”. Наред с останалата
си дейност, търговецът отдавал под наем електрически скутери срещу
заплащане, ползвани за развлечение от наемащите ги лица. За тази дейност
бил обявен пред Община- Русе адрес за осъществяването й гр.Русе,
ул.”Янтра”, №12. С договор за наем от 1.07.2016г. подсъдимата наела от ЕТ
”НиСи- Н.С.”- гр. Русе осем екоскутери, които на лично основание
преотдавала под наем срещу заплащане.
На 28.07.2016г. свидетелите В.П. и А.М., служители на СЗ- КООРС при
Община- Русе, на длъжност контрольори, решили да извършат проверка на
посочения по-горе търговец относно спазване на разпоредбите за търговска
дейност на открито по Наредба № 5 на Общински съвет - Русе,
регламентираща правилата за осъществяване на търговска дейност на
територията на Община Русе. За целта, около 14.00 часа на посочената дата,
те, облечени в службни униформи, посетили Младежкия парк в гр.Русе,
където търговецът обичайно осъществявал дейността си. В началото на парка
1

в западната му страна била разположена платформа с трансперант, който
рекламирал дейността на ”НиСи - Н.С.”- гр. Русе и съдържал и телефонен
номер за връзка със свид.С., собственик на търговеца. До декоративното
съоръжение „Вазата” били разположени четири електрически скутера,
собственост на търговеца и обслужвани от подсъдимата. Свидетелите Б.А. и
М.А. с двете си деца били на разходка в парка и децата поискали да карат
скутери. Свид.А. платила на подсъдимата 12лв. за ползването на два скутера,
С. попълнила договор за наем, свид.А. го подписала, децата управлявали
машините, след което ги върнали на подсъдимата. Свидетелите П. и М.
наблюдавали описаните събития, отишли при свидетелите А. и А., попитали
ги дали имат предварителна уговорка и предварително сключен договор за
наем на скутерите, като те им отговорили, че нямали такива. Служителите на
Общината записали данните за самоличност на А.и с цел призоваването им за
свидетели на случилото се. А.и ги предоставили, но категорично заявили
нежеланието си да бъдат въвличани в дейността на Общината. Подсъдимата
забелязала служителите на Община- Русе и разговора им с клиентите й и
призовала на мястото свид. С., който веднага се отзовал там. Свидетелите П.
и М. разяснили на С. темата на проверката си и че извършва дейност на
открито без разрешение за това, на което той отговорил, че осъществява
дейността си на адрес гр. Русе, ул.”Янтра” № 12. Свид.П. не възприел тезата
на свид.С. и съставил акт за установяване на административно нарушение
№121035 от 28.07.2016г., с който обвинил ЕТ ”НиСи- Н.С.”- гр. Русе в
нарушение на чл.23, ал.1 от Наредба № 5 на Общински съвет- Русе, който С.,
в качеството му на собственик и представител на търговеца, подписал с
възражение. С. провел разговор със свидетелите А. и А. и записал телефонния
номер на А., за да ги потърси при нужда. Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение било издадено наказателно постановление №
К 352/09.08.2016г. от заместник - кмет на Община - Русе, с което на ЕТ
”НиСи- Н.С.”- гр. Русе на основане чл. 24, ал.1 от Наредба № 5 на Общински
съвет- Русе било наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 500 лева.
Свид. С. обжалвал наказателното постановление и по жалбата му било
образувано АНД № 1757/2016г. по описа на Районен съд-гр.Русе. В хода на
съдебното следствие по това дело, в съдебното заседание на 06.10.2016г., била
разпитана в качеството на свидетел подсъдимата. В началото на разпита й
председателят на състава, разглеждащ делото, я предупредил за наказателната
отговорност, която носи по чл.290 ал.1 от НК за потвърждаване на неистина
или затаяване на истина. Подс.С., водена от желанието си да помогне на
свид.С. в намерението му да опровергае законосъобразността на
наказателното постановление, заявила, че при осъществяването на трудовите
си функции за ЕТ”НиСи-Н.С.”- гр. Русе не издавала касови бонове в парка и
не била получавала пари от граждани и че плащането и сключването на
договор за ползването на скутерите се извършвало от свид.С. в клуба на
фирмата, находящ се в гр. Русе, ул.”Янтра” № 12. На 27.10.2016г. бил
2

проведен повторен разпит на подсъдимата в открито съдебно заседание по
АНД № 1757/2016г., когато тя отново заявила, че не е приемала пари за наем
на еко-скутери извън формалното място на осъществяване на дейността на
търговеца. Съдът не кредитирал показанията на подсъдимата и с Решение №
705/25.11.20016г., постановено по АНД № 1757/2016г. по описа на РРС
потвърдил НП № К 352/2016г. на зам.кмета на Община-Русе. С Решение №
50/7.03.2017г. по КАНД № 9/2017г. по описа на Административен съд-
гр.Русе било оставено в сила първоинстанционното решение.
Свидетелите А. и А. започнали работа в чужбина. След завръщането им
в страната свид.С. провел няколко телефонни разговори със свид.А., като така
организирал среща с него и съпругата му, на която ги помолил да помогнат на
подсъдимата, предвид грозящата я наказателна отговорност по настоящото
дело.
Изложената фактическа обстановка се установява от всички събрани по
делото доказателства и доказателствени средства- обясненията на
подсъдимата, автобиография, акт за установяване на административно
нарушение №121035 от 28.07.2016г., наказателно постановление № К
352/09.08.2016г. от заместник- кмет на Община- Русе, протоколи от съдебни
заседания, договори, справка за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, решение № 705/25.11.20016г.,
постановено по АНД № 1757/2016г. по описа на РРС, решение №
50/7.03.2017г. по КАНД № 9/2017г. по описа на Административен съд-
гр.Русе и от показанията на свидетелите.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата в частта им, в която
отрича, че при осъществяването на трудовите си функции за ЕТ ”НиСи -
Н.С.”- гр. Русе да е получавала пари от клиенти на търговеца за предоставени
от него услуги на работното си място - Парка на младежта в гр.Русе. В тази
част обясненията се опровергават на първо място от показанията на
свидетелите П. и М., които пряко наблюдавали действията на подсъдимата и
свид.А. и видели как последната дава пари за наем на машините на
подсъдимата. В своите показания св.В.П. заявява :“ ….видяхме как една
госпожа заплаща 10 лв. на една възрастна жена…… По–младата госпожа
(св.А.) заплати сумата от 10 лв. за ползване на два скутера за двете деца“,
показанията му на л.22, гърба от дос. пр-во. Напълно идентични са
показанията и на св.А.М.: „ В момента, в който пристигнахме с колегата при
скутерите видяхме как една госпожа заплаща 10 лв. на една възрастна жена,
за която по-късно стана ясно, че събира парите за отдадените под наем
скутери“, показанията му на л.24, гърба от дос. пр-во. Съгласно показанията
на П. и М., възприели всички елементи от сделката между подсъдимата и А.,
свид.С. категорично не е участвал в никое от действията по нея. Той се е явил
в парка едва след започналата административна проверка и присъствал при
съставяне на акта в качеството му на собственик на търговеца, въпреки че в
показанията си развива коренно противоположна теза, а имменно, че той е
3

получил парите от клиентите. Не може да бъде отминато обстоятелството, че
подс.С. в развилото се производство по НАХД № 1757/2016г. пред състав на
РРС е допусната до разпит, като свидетел именно по искане на този свидетел
(жалбоподател по това НАХД) и на практика именно той я е подбудил да
лъжесвидетелства в съдебното заседание от 06.10.2016г. и от 27.10.2016г. –
л.26 и л.29 от пр. за съд.заседания от тези дати.
Съдът следва изрично да посочи, че в случая показанията на св.А.
дадени при предходното разглеждане на делото не могат да са доказателствен
източник, тъй като същият не е разпитван лично по настоящото производство
и в този смисъл е недопустимо показанията му дадени пред друг състав на
съда да се приобщават по делото по реда на чл.372 ал.3 вр.чл.373 ал.1
вр.чл.283 от НПК, защото тази диференцирана процедура, касае
приобщаването единствено на доказателства от досъдебното производство.
Разпоредбата на чл.372 ал.1 от НПК, регламентира диференцирана процедура
и е особено правило; в този смисъл същата не може да се тълкува
разширително, съответно приобщаването на показанията на св.А., дадени
пред друг състав на съда да се приобщят по реда на чл.281 от НПК, вкл. и на
основание чл.374 от НПК. В този смисъл следва също изрично да се посочи,
че с оглед изясняване на обстоятелствата по делото, дирене на обективната
истина и служебното начало съдът е счел, че не е бил необходим разпитът на
св.А. в настоящото производство. В този смисъл съдът ще обсъжда само и
единствено показанията на св.А., дадени на досъд.пр-во, доколкото само те
представляват годен доказателствен източник по настоящото производство.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че в случая приобщаването на
показанията на св.А. по реда на чл.281 от НПК, без да е призован и разпитан
лично в съдебно заседание би нарушил принципа на непосредствеността,
залегнал в чл.18 от НПК, доколкото първата норма визира изключение
именно от него.
От показанията на св.А., дадени на досъд.пр-во (л.26) и приобщени към
доказателствените материали по реда на чл.283 от НПК се установява, че
всъщност той е дал пари на децата си и те са платили за наемането на
скутерите, което се опровергава от показанията на св.М. и св.П., че именно
св.А. е платила на подсъдимата наема за ползването им. В своите показания в
съдебно заседание св.А. твърди, че или децата или мъжът й са заплатили
таксата за ползването на скутерите, като приоритетно счита, че по-скоро това
е сторено от децата. Пак в същия разпит,пр. от с.з. от 18.05.2021г., по–горе,
св.А. твърди, че „Имаше документ, парите ги дадохме на мъж, не сме давали
на жена парите“. Съдът отхвърля тази теза, защото това категорично се
опровергава от показанията на св.П. и св.М., на които както бе посочено им се
дава пълна вяра. При преценка на показанията на св.А. и св.А. съдът намира,
че същите се отличават с абстрактност и неопределеност, изпълнени са със
съмнения и противоречия очевидно водени от идеята да помогнат в някаква
степен на подс.С. да избегне наказателна отговорност. Не могат да бъдат
4

пренебрегнати и опитите в подобна насока да им повлияе и св.Н.С., който ги
е търсил след завръщането им от чужбина, увещавал да ги е да свидетелстват
в полза на подсъдимата, като вкл. дори на улицата е поискал от тях да
напишат писмени обяснения, показанията на св. А., дадени по НОХД №
650/2020г., л.46 пред друг състав на съда и приобщени по реда вече на чл.281
ал.1 т.2 пр.2 от НПК, тъй като същата е разпитвана в настоящото
производство. Въз основа на това съдът намира, че съдържанието на
показанията на свидетелите А. на дос.пр-во и А. и в двете фази на процеса
очевидно е повлияно от свид.С. в защита на подс.С.. Показателен е и начина
на назоваване в процеса на А. и А. от подсъдимата и свид.С. със собствените
им имена - Мария и Бисер също подкрепя последния извод на съда, тъй като
разкрива по-близки, задълбочени отношения и връзки, различни от тези
между търговец и случайни клиенти, каквито са се явявали А.и при
процесните събития и каквито се прави опит да бъдат представени.
Показанията на свид.С. също се явяват недостоверни, поради няколко
причини. Неговите действия във връзка с договора за наем от 28.07.2016г.,
както вече стана дума по-горе, се изчерпват с последващото сделката явяване
на мястото на проверката от Община-Русе, с цел да се създаде у
проверяващите възприятия за нея, различни от действително настъпилите
събития. Свид.С. твърди, че именно той е занесъл договора за наем със
свид.А. в парка, което не може да е вярно. Безспорно договорът е попълнен от
подсъдимата с данните на А., която тя й е доверила, и за да е вярно
твърдението на С., този договор е следвало някак след попълването му да се
озове в мястото за дейност на търговеца, да бъде върнат в парка, където А. да
го подпише, което е абсурдна практика на работа, съпроводена от напълно
нелогични и безсмислени действия, и поради това крайно недостоверна.
Достоверността на обясненията на подсъдимата, в които се опитва да
представи стил на работа, съобразен с всички законови условия, част от който
е неприемане на пари извън клуба на търговеца, дълбоко се дискредитира и от
заявения от нея напълно противозаконен начин на отдаване на наетите от нея
скутери. С. твърди, че никога не издала касова бележка за плащане от нейни
клиенти, което, освен че е в противоречие с Наредба № Н-18/2006г. показва
отношението й към правовия ред въобще. Показанията на свид. Христов по
никакъв начин не разколебават представената фактическа обстановка, тъй
като те разкриват още един възможен начин на работа на търговеца, който
явно е съществувал наред с този по делото. В заключение следва да се
отбележи, че заявените от подсъдимата и свид.С. обстоятелства за начина на
плащане при процесния договор за наем, са приети за недостоверни от два
състава на съдилищата, което е още един аргумент, наред с другите изложени
вече, настоящият съд да не даде вяра на обясненията на подсъдимата и
показанията на С..
Тази фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването й
налагат правния извод, че с описаното деяние подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.290, ал.1 вр.
5

чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 6.10.2016г. и на 27.10.2016г. в гр. Русе, в
условията на продължавано престъпление, на два пъти, пред районен съдия
С.Н., втори наказателен състав при Районен съд- Русе, в съдебни заседания по
АНД № 1757/2016г. по описа на Районен съд- гр. Русе, като свидетел, извън
случаите на чл.119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно потвърдила
неистина, както следва: на 6.10.2016г.- че „не е получавала пари от
граждани”, и на 27.10.2016г.- „не е приемала пари за екоскутери извън клуба”.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението С.
осъществила, като в качеството си на свидетел по АНД № 1757/2016г. по
описа на Районен съд- гр. Русе устно и съзнателно, пред надлежен орган на
властта- Районен съд – гр.Русе, потвърдила неистина за представените вече
обстоятелства. Престъплението е продължавано такова, тъй като е извършено
с две отделни деяния, осъществяващи поотделно един и същ състав на едно
престъпление - лъжесвидетелстване, през непродължителен период от време,
като следващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предходното. От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл
- тя съзнавала, че заявява в хода на съдебно производство факти, които са
неверни, като предвиждала обществената опасност от това си поведение и
искала настъпването на общественоопасните последици от него.
Подсъдимата следва да бъде призната за невинна и оправдана в това на
06.10.2016г. пред съдебен състав на Районен съд- Русе, в съдебно заседание
по АНД № 1757/2016г. по описа на Районен съд- гр. Русе, като свидетел,
извън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно да е
потвърдила неистина- че „не издава касови бонове в парка”. Видно от
абсолютно всички доказателства по делото подсъдимата действително не е
издавала касови бонове, не е разполагала и със средство за това - фискален
касов апарат, поради което не е и лъжесвидетелствала, като е заявила такова
обстоятелство. Поради това и на основание чл.304 от НПК следва да бъде
оправдана по обвинението в тази му част.
Въз основа на изложеното подсъдимата С. следва да бъде призната за
виновна и да й бъде наложено наказание за извършеното от нея
престъпление.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата съдът отчита
като смекчаващи вината обстоятелства чистото й съдебно минало, полагането
на общественополезен труд и липсата на данни за други противоправни
прояви. Отегчаващо вината обстоятелство се явява мотива за
лъжесвидетелстването - предотвратяване на реализацията на
административнонаказателна отговорност с цел безнаказаното извършване на
нарушения от работодателя й. Предвид тези индивидуализиращи
обстоятелства, превес сред които имат смекчаващите такива, на подсъдимата
следва да се наложи наказание шест месеца лишаване от свобода, като съдът
намира, че целите му ще се постигнат и с института на условното осъждане,
поради което изпълнението му следва да се отложи за изпитателен срок от
6

три години.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
7

Номер на акта:	27
Дата:	19 май 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия:	Венцислав Димитров Василев

Дело:	20214520200077
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 януари 2021 г.

Присъда по дело №77/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите