РЕШЕНИЕ
гр.София, 09.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА Б.
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН М.
РОСИ М.
с участието
на секретаря Камелия Стоянова и в присъствието на прокурора Ивайло Занев след
като разгледа докладваното от съдия Б. ВНОХД № 4159/2020 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивни жалби на подсъдимия Р.Б.Л. и на адвокат Е.П. от
САК, редовно упълномощен процесуален представител на същия, срещу присъда от
11.07.2019 г. постановена по НОХД № 16794/2017 г. по описа на СРС, НО, 115
състав, с която подсъдимият Л. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, за това, че на
09.07.2016 г., около 18,00 часа, в гр. София, кв. „********нарушил Заповед за
защита от домашно насилие по чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашно
насилие издадена на 07.06.2016 г. от Софийски районен съд по гр. д. №
79651/2015 г. въз основа на решение № 8004/07.06.2016 г., забраняваща му да
приближава Л.Б. Л., ЕГН ********** на разстояние по-малко от 50 метра и
задължаваща го да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л.Б. Л.,
като влязъл на етажа на къщата, обитаван от Л.Б. Л., приближил се до нея и
започнал да крещи към свидетелката Л., че тя следва да му заплаща за това, че
минава през общия вход на къщата и че ще изпрати група от Ботевград, която да я
убие, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 5 /пет/ месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Съдът е осъдил подсъдимия Р.Б.Л. да
заплати на гражданския ищец Л.Б. Л. сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 09.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимия Л. са
присъдени и направените по делото разноски, като същият е осъден на основание
чл. 189, ал. 3 НПК да заплати сумата в размер на 329,08 лева в полза на СРС и
държавна такса в размер на 120,00 лева върху уважената част от гражданския иск.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК, районният съд е осъдил подсъдимия Л. да
заплати и 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист.
С депозираните въззивни
жалби се твърди, че присъдата на първия съд е неправилна, незаконосъобразна,
необоснована и несправедлива, тъй като е постановена в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява се, че в
конкретния случай липсва и не е осъществено изпълнителното деяние от състава на
престъплението, което е свързано с неизпълнение на заповед за домашно насилие,
поради което и осъщественото от подсъдимия деяние е несъставомерно.
Твърди се, че присъдата е необоснована затова, защото липсват, според защитата,
доказателства за това, че подсъдимият е нахлул на етажа на къщата, обитаван от
гражданския ищец Л. Л., а събраните такива са противоречиви, както и че
дадените от свидетелката С. М. показания са заинтересовани. Счита, че
наложеното наказание е прекомерно, защото макар и районният съда да е отложил
изпълнението му по реда на чл. 66, ал. 1 НК, то не е съобразено с обществената
опасност на деянието и дееца. По отношение на размера на уважената част от
гражданския иск се твърди, че е прекомерно висок, т.к. липсват претърпени болки
и страдания от пострадалата Л., които да са в пряка причинно-следствена връзка
с извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. Моли се за
отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда и
постановяване на нова присъда вместо нея, с която подсъдимият Л. бъде оправдан
или алтернативно да се намали размера на наложеното му наказание, както и да
бъде отхвърлен или намален размера на предявения граждански иск.
Образувано е по въззивна жалба на
адвокат К.Д. от САК, редовно упълномощен процесуален представител на
гражданския ищец Л. Л. срещу присъда от 11.07.2019 г. постановена по НОХД №
16794/2017 г., по описа на СРС, НО, 115 състав в нейната гражданско осъдителна
част. Твърди се, че при определяне на размера на уважената част на гражданския
иск не са съобразени от районния съд претърпените болки, страдания и силен стрес,
които са пряка последица от извършеното от подсъдимия Л., престъпление. Посочва
се, че деянието е осъществено от подсъдимия Л., във връзка с неизпълнение на
действаща заповед за защита от домашно насилие, която е издадена за защита на
гражданския ищец Л. от агресивното поведение на родния й брат. Според защитата,
районният съд не е оценил в достатъчна степен факта, че гражданския ищец Л. е
адресно регистрирана на адреса, на който е извършено инкриминираното деяние и
че тя е собственик на първия етаж от къщата находяща
се на адреса, но където не живее поради страх от поведението на своя брат. Моли
да бъде изменена присъдата, като предявения пред първия съд граждански иск бъде
уважен изцяло.
С въззивните
жалби не се иска събиране на нови доказателства.
С определение, постановено по реда на чл.
327 НПК, въззивният съдебен състав е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели или вещи лица, както и събирането на нови писмени и веществени
доказателства.
В съдебно заседание на 26.02.2021
г., подсъдимият Л. желае да даде обяснения пред въззивния съдебен състав,
поради което и при наличие на предпоставките по чл. 327, ал. 4 НПК е проведено въззивно съдебно следствие.
В рамките на проведеното пред настоящата съдебна
инстанция въззивно съдебно следствие са изслушани
обясненията на подсъдимия Л., като с оглед на тяхната проверка и с цел
разкриване на обективната истина по делото е допуснат и проведен разпит на свидетелката
В.Д. и на гражданския ищец Л. Л..
В хода на проведеното въззивно
съдебно следствие са приети като писмени доказателства: медицинска
документация, касаеща Ц. П. Г., а именно: епикриза, издадена от МБЛАЛНП „Свети Наум“, ведно с
магнитно-резонансна томография на главен мозък от 19.06.2015 г. и компютърна
томография от 16.06.2015 г.; решение от 30.05.2017 г. по гр.д. № 1199/2016 г.
по описа на СГС, ГО; препис –извлечение, издадено от ЦКБ – клон Младост;
справка от Агенция по вписванията за лицето Ц. П. Г.; съдебномедицинско
удостоверение № V-24/2016 г., изходящо от „СЪД МЕД ЕКСПЕРТ“ ЕООД, касаещо свидетеля Р.Л., син на подсъдимия; обвинителен акт,
по който е образувано НОХД № 7517/2020 г., приложение към обвинителния акт и
разпореждане на съдията-докладчик за насрочване на делото в разпоредително
заседание; протокол от 28.08.2017 г., издаден от орган по настойничество и
попечителство – кмет на Столична община, район „Витоша“.
В хода на съдебните прения пред
въззивната инстанция, повереникът на гражданския ищец Л. – адв. Д. изразява
съгласие със съображенията и анализа на доказателствения материал направен от
първостепенния съд, който му е дал основание да приеме, че подсъдимият Л. е
извършил престъплението, за което е предаден на съд. Оспорва твърденията,
изнесени от подсъдимия в хода на проведеното въззивно
съдебно следствие. Навежда доводи срещу твърденията на защитата свързани с позоваването
ѝ на преписки за извършени проверки по отношение на сумите от 17 000 евро
и 3 000 евро, изтеглени от ЦКБ. В тази връзка заявява, че тези проверки са
завършили със становище за липса на извършено престъпление. Пледира, да не
бъдат приети с доверие от въззивния съд депозираните обяснения на подсъдимия Л..
Позовава се на постановената спрямо подсъдимия осъдителна присъда за
извършеното от него деяние през 2015 г. спрямо гражданската ищца Л., както и на
издадената в тази връзка заповед за защита от домашно насилие срещу подсъдимия.
Обръща специално внимание на обстоятелството, че деянието, предмет на
настоящето наказателно производство е било извършено на същото място и адрес,
като това, за което подсъдимият Л. е бил осъден от СРС и освободен от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Счита за
безспорно установено обстоятелството, че към инкриминираната дата 09.07.2016
г., подсъдимият е бил запознат с факта на издаване на процесната заповед за
защита. Отбелязва влошените отношения между подсъдимия и гражданската ищца Л.,
както и ескалацията на напрежението помежду им във времето. Оспорва размера на
присъденото от районния съд обезщетение за претърпени от гражданския ищец Л., в
резултат на деянието неимуществени вреди, като намира, че присъдената сума от
3000 лева не съответства на изискванията за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Счита,
че за справедливото възмездяване на доверителката му, въззивният
съд следва да съобрази и оцени тежестта на претърпения от последната
дългогодишен и непрекъснат тормоз, както и лишаването й от възможността в
продължение на шест години да посещава спокойно жилището си, поради страх да не
ѝ бъде нанесен побой. С оглед на изложените съображения моли въззивния
съд да увеличи размера на присъденото обезщетение за претърпени от деянието
имуществени и неимуществени вреди до пълния, предявен пред първоинстанционния
съд, размер.
Процесуалният представител на
подсъдимия Л., в лицето на адв. Н. поддържа депозираните въззивни
жалби и моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда и вместо нея да
постанови друга, с която да признае подзащитния й за
невиновен по така повдигнатото му обвинение. Излага съображения за некоректен
доказателствен анализ извършен от първия съд, при който напълно са игнорирани
обясненията на подсъдимото лице и показанията на свидетеля Р.Л.. Акцентира на
обстоятелството, че мястото на извършване на деянието, се явява единствено
жилище за подсъдимия, но не и за гражданската ищца, която към инкриминираната
дата не е обитавала процесния имот, а също така и на
факта, че за да достигне до своя собствен етаж, подсъдимият следва да премине
през този на гражданската ищца по делото. Заявява, че подсъдимият е бил установен
на своя етаж, в собствения си недвижим имот и доброволно и по своя инициатива е
представил на полицейските служители заповедта за защита от домашно насилие.
Твърди, че процесната заповед не му е била връчена лично, а подсъдимият е узнал
за нея от своя процесуален представител. Позовава се на показанията на свидетелите
Р.Л. и В.Д. като допринасящи за установяване действителното поведение на
гражданската ищца и нейната дъщеря, след датата на издаване на заповедта за
защита от домашно насилие, включително и на инкриминирания ден. Защитата твърди,
че от показанията на свидетелката Д. се доказва обстоятелството, че двете жени
– гражданската ищца Л. и нейната дъщеря – свидетелката М., са правили опити в
различни ситуации да търсят подсъдимия в жилището му. Посочва, че показанията
на двете свидетелки са тенденциозни и непоследователни, като посочва, че в
дадените от тях показания в хода на досъдебното производство липсват данни за
осъществено от страна на подсъдимия блъскане на свидетелката Л., за разлика от
дадените от тях показания в хода на съдебната фаза на процеса. Твърди, че
поради наличие на здравословен проблем подсъдимият е в невъзможност да разтваря
дясната си ръка, като се позовава на издаденото му СМУ в тази връзка. Изразява
становище, че по делото липсват други доказателства отвъд свидетелските
показания на Л. и М., които да доказват, че подсъдимия е извършил
престъплението, в което е обвинен. На
тази основа се желае присъдата на първостепенния съд да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд.
При въззивните
прения, представителят на Софийска градска прокуратура намира депозираните въззивни жалби срещу първоинстанционната
присъда за неоснователни и като такива моли съда да ги остави без уважение и да
потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна. Счита, че по делото
са събрани достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната
теза, а именно, че подсъдимият е извършител на деянието, за което му е
повдигнато обвинение и е предаден на съд. Подчертава, че доказателства за
участието на подсъдимия в процесното деяние се
съдържат преди всичко в показанията на свидетелките Л. и М., както и че същите
кореспондират и се подкрепят от показанията на полицейските служители, поради
което моли да бъдат изцяло кредитирани. Според прокурора обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите Д. и Л. не дават логично обяснение за
причината, мотивирала свидетелката М. да подаде сигнал за нарушаване на
заповедта за защита. Прокурорът твърди, че
за да се стигне до подаването на процесния сигнал на
инкриминираната дата, то е бил осъществен непосредствен контакт между
гражданския ищец Л. и подсъдимия Л., в резултат, на който е била нарушена и
заповедта за защита. Пледира за пълно кредитиране на обвинителните
доказателства, които според държавното обвинение обрисуват по достоверен начин
картината на престъпното деяние, такава каквато е била приета с обвинителния
акт. Споделя съображенията на повереника на гражданския ищец за претърпени от
пострадалата, сериозни неимуществени вреди, поради което моли въззивния съд да
уважи претенцията на гражданския ищец досежно увеличаване
размера на присъденото от СРС обезщетение.
Подсъдимият Р.Л. се присъединява
към становището и доводите на адвокат Н..
В
своята последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият Р.Л. моли
съда за оправдателна присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като
съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Установената от контролирания съд
фактология е била изведена след анализ на събраните в
хода на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция гласни
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Л. Л., С. М., И.Х.,
Р.М., И.Г., В.А., Р.Л., включително и приобщените показания на свидетелите Л. Л.
и С. М. на основание чл. 281, ал. 4 вр., ал. 1, т. 2 от НПК; приложените писмени
доказателства - заповед за защита по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН; решение №
8004/07.06.2016 г. по гр.д. № 79651/2015 г. на СРС; решение по гр.д. № 453/2017
г. на СГС; съдебномедицинско удостоверение за подсъдимия; удостоверение от
дирекция на МВР „Национална система тел.112“; удостоверение от 07 РУ СДВР;
удостоверение от мобилен оператор за мобилния номер на С. М.; разписка от
29.06.2016 г. за получено от подсъдимия решение; справка за съдимост за
подсъдимия Л., както и способите на доказване - заключенията на изготвените
съдебно-психиатрична и психологична експертиза и аудио-техническа експертиза.
Въззивният съдебен състав счита,
че вътрешното убеждение на проверявания съд по фактите е формирано на основата
на правилен и добросъвестен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Депозираните в хода на
производството пред настоящия съд обяснения на подсъдимия Р.Л., показанията на
свидетелката В.Д. и на гражданския ищец Л.Л., както и
на представените пред въззивния съд писмени доказателства посочени по-горе, не
доведоха до формирането на съществено различни фактически констатации в
сравнение с тези, установени и възприети от първата съдебна инстанция. Контролираният
съд задълбочено е обсъдил всички доказателства по делото и мотивирано е приел,
кои от тях цени и кои - не. Доказателственият анализ
на районния съдия не страда от твърдените от защитата пороци, като същият е
точен, логичен и пълен.
Въз основа на събрания доказателствен
материал пред двете съдебни инстанции се установява следното от фактическа
страна, а именно:
Подсъдимият Р.Б.Л., е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, с постоянен адрес ***,
с ЕГН **********.
Подсъдимият е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК към
инкриминираната дата – 09.07.2016 г. След инкриминираната по настоящото дело
дата 09.07.2016 г. е бил наказателно санкциониран с присъда от 23.01.2017 г.
постановена по НЧХД № 7278/2016 г., по описа на СРС, НО, 15 –ти състав, влязла
в законна сила на 08.02.2017 г., с която е освободен от наказателна отговорност
чрез налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по
чл. 130, ал. 1 НК, за което му е наложено административно наказание „Глоба“, в
размер на 1000 лева.
Подсъдимият Р.Л.
е брат на свидетелката Л. Л., конституирана в качеството на граждански ищец по
делото. Двамата живеели в къща находяща се на адрес в
гр. София, кв. „*********която се състояла от два обособени самостоятелни жилищни етажа, но била с общ
вход за двата етажа. Подсъдимият Л. бил собственик на втория етаж от къщата и
заедно със семейството си - свидетелката В.Д. и свидетеля Р.Л., живеели постоянно
на него. Свидетелката Л. Л. била собственик на първия етаж и заедно с покойната
си майка го обитавали. Достъпът до втория жилищен етаж, обитаван от подсъдимия Л.
и неговото семейство, се осъществявал посредством вътрешни стълби, пътят към
които преминавал през първия етаж, собственост на сестрата на подсъдимия.
Отношенията между подсъдимия и свидетелката Л. били силно влошени от дълъг
период от време.
На 21.11.2015 г.
подсъдимият Л. упражнил физическо насилие над свидетелката Л., по повод на
което било образувано НЧХД № 7278/2016 г., по описа на СРС, НО, 15 състав за
извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, което приключило с
постановяване на присъда, с която подсъдимият бил признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева по реда на чл. 78а НК.
На 21.12.2015 г., като пострадало
от домашно насилие лице, свидетелката Л. Л. се обърнала към Софийски районен
съд с молба за издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от
домашно насилие (ЗЗДН) срещу подсъдимия Р.Л., позовавайки се на инцидента от
21.11.2015 г. По повод депозираната от нея молба било образувано гр. д. №
79651/2015 г., по описа на СРС, ІІІ Гражданско отделение, 91-ви състав.
В края на месец януари 2016 г.
свидетелката Л. напуснала първият етаж от къщата в гр. София, кв. „Симеоново“,
ул. „*********и се пренесла да живее в жилище находящо
се в гр. София, ж.к. „Младост 4“. След като се пренесла в жилището находящо се в гр. София, ж.к. „Младост 4“, тя продължила да
посещава къщата в кв. „Симеоново“, ул. „*********четири пъти седмично, за да
полагала грижи за болната си майка - Ц. Г., която продължила да живее на първия
етаж в къщата. През месец май 2016 г., свидетелката Л. решила, че е най-добре
да премести своята майка, която била възрастна жена в жилището в ж.к. „Младост
4“. Ц. Г. страдала от деменция, поради което по иск
на подсъдимия Л. тя била поставена под пълно запрещение по-късно на 30.05.2017
г. с решение на СГС, ГО, III-ти брачен състав, постановено по гр.д. № 1199/2016
г. На 28.08.2017 г. за настойник на Ц. Г. била определена нейната дъщеря -
свидетелката Л., а за заместник-настойник нейната – свидетелката С. М., нейна
внучка.
Междувременно на 07.06.2016 г.,
след като приел молбата на свидетелката Л. за основателната и доказана, по гр.
д. № 79651/2015 г., по описа на СРС, ІІІ Гражданско отделение, 91-ви състав било
постановено решение № 8004/07.06.2016 г., въз основа на което била издадена Заповед
за защита от домашно насилие по реда на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с която подсъдимия Р.Б.Л.
бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л. Л.. Като
проявление на конкретна защита в решението на СРС, ІІІ Гражданско отделение,
91-ви състав постановено по гр. д. № 79651/2015 г. били посочени следните мерки,а
именно : подсъдимият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на свидетелката Л. Л., както и да не приближава същата на
разстояние по-малко от 50 метра, а така също и местоработата й, местата за
социални контакти и отдих на свидетелката за срок от 12 месеца. Със същото
решение съдът предупредил подсъдимия Л., че при неизпълнение на заповедта на
основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Заповедта за защита подлежала
на незабавно изпълнение и това било указано в решението на съда. Решение №
8004/07.06.2016 г. постановено по гр. д. № 79651/2015 г., по описа на СРС, ІІІ
Гражданско отделение, 91-ви състав било обжалвано пред СГС и с решение от 23.06.2017
г., постановено по възз.гр.д. № 453/2017 г. по описа
на СГС, ГО, II въззивен брачен състав, същото било потвърдено.
Съгласно приложената по делото разписка,
удостоверяваща връчването на съдебното решение на подсъдимия Л. е видно, че
същият е бил уведомен лично и срещу подпис на 29.06.2016 г. за влязлото в сила
решение № 8004/07.06.2016 г. постановено по гр. д. № 79651/2015 г., по описа на
СРС, ІІІ Гражданско отделение, 91-ви състав и издадената въз основа на него
заповед за защита от домашно насилие.
На 09.07.2016 г. около 18:00 часа свидетелката
Л. Л., заедно със своята дъщеря свидетелката С. М., посетила собствения си
недвижим имот представляващ първия етаж от къщата находяща
се на адреса в гр. София, кв. „*********за да вземе от там дрехи и лични вещи
на своята майка - Ц. Г.. Двете свидетелки влезли на първия етаж от къщата и
започнали да събират дрехите и предметите, за които били дошли. По това време
подсъдимият Л. също бил в дома си, на втория жилищен етаж. Около 19:00 часа
подсъдимият Л. без разрешение и предупреждение влязъл на първия етаж и започнал
да крещи на свидетелката Л., че трябва да му заплаща наем за това, че ползва
общите части на къщата. В отговор свидетелката Л. му заявила, че нищо не му
дължи, тъй като има документ за собственост и поискала подсъдимия да напусне
дома й. Въпреки настояването на свидетелката Л., подсъдимият да напусне
собствения й етаж, той отказал и останал в него. Между подсъдимият Л. и
свидетелката Л. започнал спор и размяна на думи, в хода на който подсъдимият Л.
започнал да заплашва свидетелката Л., като ѝ казал, че ще изпрати „група
от Ботевград“, която да я убие и я блъснал с ръце в тялото. Поради конфликтните
отношения и предвид упражненото вече спрямо нея от подсъдимия физическо насилие
при предходен инцидент, за който същия е наказателно санкциониран, свидетелката
Л. изпитала страх от ново посегателство над нея, поради което помолила
свидетелката М. да подаде сигнал на спешния телефон 112. Чувайки това,
подсъдимият напуснал етажа на сестра си – свидетелката Л.. След като подсъдимия
напуснал първия етаж, влязъл в него синът на подсъдимия - свидетеля Р.Л. и
започнал да блъска по стените и вратите и да приближава заплашително към
свидетелката Л. с викове, двете с дъщеря й да се махат от неговата къща.
През това време свидетелката М.
позвънила от мобилния си телефон на единен национален телефон за спешни
повиквания „112“ и подала сигнал за нарушаване на издадената заповед за защита
на 07.06.2016 г. При подаване на сигнала свидетелката М. поискала да се изпрати
екип, като казала, че са нахлули на етажа й, и блъскат, и заплашват. Посочила,
че срещу подсъдимия има издадена ограничителна заповед, но той навлиза на
етажа.
След като свидетелят Р.Л. напуснал
първия етаж, собственост на свидетелката Л., свидетелката М. отново се обадила
на спешния телефон 112, за да съобщи, че обстановката в жилището вече се е
успокоила.
На сигнала подаден от свидетелката
М. били изпратени свидетелите И.Х. и Р.М., както и свидетелите И.Г. и В.А. –
полицейски служители при 06 РУ-СДВР и 07 РУ-СДВР. При пристигането си на адреса
в кв. „Симеоново“, полицейските служители установили подсъдимия Л. на втория
етаж от къщата. Същият им представил заповедта за защита от домашно насилие,
издадена спрямо него. По същото време на адреса пристигнала и свидетелката В.Д.,
която се прибирала от работен ангажимент. Подсъдимият бил отведен в 06 РУ-СДВР,
където бил задържан за срок от 24 часа.
От заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство СППЕ на свидетелката Л. се установява, че същата
е психично здрава и със съхранени психично-правни годности
за правилно възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на факти от
действителността, както и за даване на свидетелски показания. Според
експертното заключение, преживяната от свидетелката Л. емоционална реакция на
раздразнение, уплаха, обида, адекватна по своята същност и размах на битов
конфликт, не изпълва критериите за остра реакция на стрес, не е възбудила у нея
преживяване на непосредствена и реална витална застрашеност,
действията й не са с характеристика на ирационални отклонения в поведенческата,
емоционалната и когнитивната сфера.
От заключението на изготвената в
хода на първоинстанционното производство аудио-техническа експертиза,
обследвала оптичния носител, представен от Дирекция „Национална система 112“ се
установява съдържанието на проведените на 09.07.2016 г. разговори между
свидетелката С. М. и оператора, приел обаждането й на тел. 112.
С оглед възраженията на защитата
за неправилна оценка на доказателствата, настоящата съдебна инстанция намира за
нужно да отбележи, че се солидаризира с основния доказателствен извод на
първоинстанционния съд, че съществена роля при изясняване на подлежащите на
доказване факти имат именно показанията на свидетелите Л. Л. и С. М., като
намира същите за логични, последователни и съдържащи подробно описание на
начина и обстоятелствата, при които е било извършено инкриминираното деяние.
На първо
място, следва да се отбележи, че първият съд е формирал правилни и
доказателствено обезпечени изводи по фактите, относно конфликтните
взаимоотношения между подсъдимия и свидетелката Л. към инкриминираната дата,
както и относно действията на последната, насочени към иницииране на
производство по издаване на заповед за защита от домашно насилие. В тази насока, въззивният
съд съобрази, както показанията на свидетелката Л., така и обясненията на
подсъдимия Л., депозирани в хода на производството пред настоящата съдебна
инстанция, от които може да бъде направен извод за налични и силно обтегнати и
изострени отношения помежду им. Въззивният съдебен състав намира, че макар по
делото да се установява по несъмнен и категоричен начин, че отношенията между
подсъдимия и свидетелката Л. да са трайно влошени и именно това да е довело до
иницииране на производство по ЗЗДН, то следва да се посочи, че само това обстоятелство
не е достатъчно, за да се да се презюмира недостоверността
на показанията й. Въпросът, дали показанията на свидетелката Л. следва да бъдат
кредитирани с доверие изцяло или в определена своя част, следва да се решава
само и единствено на база на съпоставката на нейните показания с останалите,
събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства и способи на
доказване - експертизи. В конкретния по делото случай, въззивният
съд няма основание да не кредитира с доверие показанията на свидетелката Л. в
тяхната цялост, включително изложените в хода на въззивното
съдебно следствие нейни показания, тъй като същите намират категорична доказателствена опора, както в съобщеното от свидетелката М.,
така и в показанията на полицейските служители – свидетелите Р.М. и И.Г., а
също и в приложените по делото писмени доказателства и в заключението на
назначената аудио-техническа експертиза, която обективира съдържанието на
разговорите между свидетелката М. и служител от РЦ 112 - София. В подкрепа на
извода за достоверност на показанията на тази свидетелка, е и безспорния по
делото факт, установен от справката за съдимост на подсъдимия Л., че описаното
от нея поведение от страна на подсъдимото лице не е изолиран случай.
Поради изложените съображения,
този въззивен състав, подобно на първостепенния съдебен състав, се довери и
постави в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелката Л. Л.,
относно изнесените от нея данни за посещението й на 09.07.2016 г., около 18:00
часа в недвижим имот находящ се в кв. „*********както и за агресивното
поведение на подсъдимия и неговия син, а също така и за конкретните техни
действия. Свидетелката
подробно пресъздава личните си възприятия относно обособилата се обстановка на
мястото на извършване на престъплението, в обсега, на която възпроизвежда
съхранен спомен за нахлуването на подсъдимия Л. в собствеността й, както и за
осъществената от него физическа и вербална агресия, извършена в нарушение на
издадената срещу него заповед за защита от домашно насилие. Без съмнения свидетелката
Л. е заявила, че след отказа й да удовлетвори претенциите на подсъдимия,
касаещи заплащането на наем за ползването на общите части на имота, тя е била
блъсната от подсъдимия с ръце, за което посочва и конкретни думи за отправени й
заплахи от него, включително и за нейното убийство. В същото време, свидетелката
Л. е била категорична и по отношение на поведението на свидетеля Р.Л. на
инкриминираната дата, чийто действия са се изразили в удари по вратите и
стените на жилището й, както и отправени от него викове към свидетелката и
нейната дъщеря да напуснат процесния имот. От
решаващо значение за кредитиране на показанията й са подкрепящите ги, при това
пряко, показания на нейната дъщеря – С. М., която също е възприела агресивните
действия на подсъдимия и свидетеля Р.Л., поради което и именно тя е подала
сигнала на спешния телефон 112. В тази връзка въззивният
съд прецени, че правно значимите факти и обстоятелства относими
към предмета на доказване по делото се установяват по нужния несъмнен и категоричен
начин от показанията на свидетелките Л. Л. и С. М., които са напълно
еднопосочни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и непротиворечащи на
останалия събран по делото доказателствен материал. Ето защо, същите позволяват
на инстанциите по същество да установят по несъмнен начин фактическата
обстановка по делото.
Не могат да бъдат споделени
доводите на защитата, свързани с твърдения за несъответност
в отделни части от показанията на свидетелките
Л. и М., както и между показанията дадени от тях в хода на досъдебното
производство и тези дадени пред първоинстанционния съд. Действително,
прави впечатление, че в хода на досъдебното производство, при разпита им пред водещия
разследването, двете свидетелки не пресъздават възприятия относно осъществени
от страна на подсъдимия действия, изразяващи се в блъскане на свидетелката Л.,
на което защитата обръща специално внимание в своята пледоария пред въззивния
съд. В същото време, при разпита им в хода на съдебното следствие, свидетелките
Л. и М. независимо една от друга са дали категорични показания, според които
такива действия от страна на подсъдимото лице, действително са били извършени.
В разпита си пред първоинстанционния съд, свидетелката
Л. е заявила липса на спомен, касателно свидетелстването си пред разследващия
орган за факта на блъскането й от подсъдимия, като причина за тази липса е
посочила числеността на инцидентите с подсъдимия, за които е била разпитвана. Тази
заявена от нея липса на спомен е довела и до процесуалната възможност дадените
от нея показанията в хода на досъдебното производство да бъдат прочетени по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК. След прочитането им свидетелката
Л. е потвърдила верността на прочетеното й, като едновременно с това е уточнила
категорично, при това няколкократно при зададени ѝ въпроси от съда и
страните, че на инкриминираната дата подсъдимият я е блъснал с ръце. По същия
начин, и след прочитането на показанията на свидетелката М. дадени в хода на
досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК,
същата е продължила без колебание да поддържа позицията си изложена пред съда,
а имено, че подсъдимият е блъснал свидетелката Л., на което негово действие тя
е била пряк очевидец. Преди всичко, следва да се отбележи, че посоченото
разминаване не изключва съставомерността на деянието,
нито разколебава извода на инстанциите по същество, от една страна, за наличие
на основания за пълно кредитиране на показанията на тези две свидетелки в
обсъжданата част, а от друга - за несъмнена доказаност
на фактите по обвинението. И това е така, тъй като, както вече се посочи,
показанията на свидетелката Л. по отношение на инкриминирания инцидент развил
се на процесната дата, добре кореспондират с установените силно влошени
взаимоотношения с подсъдимия към този период от време. Също така, кореспондират
и с предходната проява на подсъдимия, свързана с нарушаване на нейната телесна
неприкосновеност, която била станала повод за издаването на процесната заповед
за защита от домашно насилие. Независимо от изложеното по-горе, показанията на
свидетелките Л. и М. кореспондират по несъмнен и категоричен начин с
показанията на свидетеля И.Г., полицейски служител при 07 РУ-СДВР, отзовал се
на сигнала подаден от свидетелката М.. Прави впечатление, че свидетеля Г.,
който се явява лице незаинтересовано от наличните влошени отношения между
свидетелката Л. и подсъдимия Л., е съхранил ясен спомен за инкриминирания
инцидент, като заявеното от него подкрепя верността на твърденията на свидетелките
Л. и М. за процесните събития, тъй като този свидетел категорично съобщава пред
първият съда, че пред него лично свидетелката Л. е разказала, че става дума за
конфликт между нея и брат й, в хода, на който последния я е блъснал в стената. Така
изнесената информация в показанията на свидетеля Г. кореспондира, както с
данните съдържащи се в показанията на свидетелката Л., досежно
факта на физическото й съприкосновение с подсъдимия, така и на заявеното от нея
пред съда, че е категорична, че е съобщила процесното
обстоятелство на отзовалите се на сигнала служители на реда. И ако свидетелката
М. като дъщеря на свидетелката Л. би могла да се счита за заинтересовано от
изхода на делото лице, то такъв извод не може да бъде направен за свидетеля Г.,
който няма отношение към емоционалния конфликт между свидетелката Л. и
подсъдимия Л.. Напротив този свидетел безпристрастно е възприел разказа на
свидетелката Л. за процесните събития, възприетите данни ги изнася
незаинтересовано пред съда, както и по делото не се установява никакво
фактическо основание, което да обоснове наличие на заинтересованост у него за
да не им бъде дадена в.. Коментираното
противоречие в заявеното от страна на свидетелките Л. и М. при двата разпита според
настоящия съдебен състав, може да бъде отдадено на техниката на проведения
разпит на досъдебната фаза, при който по всяка вероятност са били задавани
по-общи въпроси, без необходимата конкретика.
Аргумент в подкрепа на горния извод се явяват показанията на свидетелката М.,
от които се установява, че по време на разпита й в хода на досъдебното
производство, не са ѝ били поставяни въпроси от водещия разследването, досежно осъщественото от подсъдимия физическо насилие
спрямо свидетелката Л.. И преди и след прочитане на показанията ѝ от
досъдебната фаза, свидетелката М. е настоявала пред съда, че при разпита й в
предходната процесуална фаза, ѝ е било обяснено от разпитващия, който по
нейни данни видимо е бързал, че в съдебното производство ще допълни показанията
си, ако е необходимо, като последния ѝ е заявил още, че случая е
обстоятелствено описан в изготвеното от нея сведение. След преценка на
показанията на свидетелката М. в обсъжданата част, въззивният
съд намира, че същите заслужават доверие предвид пълното им съответствие и
кореспонденция със съдържанието на наличното по делото сведение, депозирано от М..
Макар последното да е дадено извън процесуално, то се ползва със своя формална,
но не и с материална доказателствена сила, поради
което и не може да се пренебрегне факта, че за разлика от последващия
разпит на свидетелката, за който може да се каже, че е извършен твърде
повърхностно, съдържанието на собственоръчно изписаното от свидетелката
сведение, далеч не е толкова скромно /в рамките на 3 страници ситен ръкописен
текст/ по своя обем, защото изложената в него фактология
е значително наситена и е изнесена непосредствено след инкриминирания по делото
случай, в рамките, на която са наведени и категорични твърденията за това, че
на инкриминираната дата и място подсъдимия е блъснал свидетелката Л.. В случая въззивният съд не основава своите фактически изводи върху
данните изнесени в обсъжданото сведение, а единствено илюстрира твърдението на
свидетелката М., че в хода на досъдебното производство не ѝ е била дадена
възможност да изнесе цялата възприета от нея информация за процесния
случай, за което определено органа на досъдебно производство би могъл да бъде
упрекнат в процесуално бездействие и липса на активност при изясняване на
значимите за предмета на делото факти и обстоятелства, но независимо от това
свидетелските показания на тази свидетелка не могат да бъдат игнорирани, както
и да бъдат определени за заинтересовани, защото в хода на съдебното следствие
пред първия съд същата ясно и последователно пресъздава процесните събития, а
липсата на спомен е запълнена по предвидения за това процесуален ред. Ето защо
и в случая не могат да бъдат уважени доводите на защитата за изведени от двете
свидетелки факти за пръв път в хода на съдебното производството.
При това положение, настоящият
съдебен състав, намира, че следва да кредитира показанията на свидетелките Л. и
М., дадени в хода на съдебното следствие, предвид последователността,
категоричността и ненарушимата цялост в изнесените от тях данни представляващи правнозначими факти, за разлика от тези от досъдебното
производство, които не носят тази конкретика и
детайлизация и в които обсъжданото поведение на подсъдимия е описано твърде
схематично и общо, каквито носят показанията им от съдебното следствие пред
първия съд.
На следващо място, правилно при дадената
оценка на показанията на посочените свидетелки Л. и М., контролирания съд е установил,
че изложеното от тях намира
доказателствена подкрепа и в изготвената по делото аудио-техническа
експертиза, която е снела на хартиен носител разговорите между свидетелката М.
и оператор на тел.112, които разговори изцяло кореспондират с данните в нейните
показания. От приетото
заключение на назначената аудио-техническа експертиза, както и от писмените доказателства
по делото се установява по категоричен начин, че на 09.07.2016 г., свидетелката
М. се е обадила от своя мобилен телефон на тел. 112, за да направи оплакване от
поведението на подсъдимия Л. и на свидетеля Р.Л., при което и така съдържимите
се данни в посоченото средство за проверка показанията на свидетелката М. не
разколебават доказателствената им стойност, а
напротив затвърждават изнесените от двете свидетелки
фактически обстоятелства свързани с процесния
инцидент развил се между страните.
Настоящият състав се съгласява с
кредитирането на показанията на полицейските служители - свидетелите М. и Г., затова
защото от една страна техните показания се явяват безпристрастен източник на
информация за настъпилите процесни събития на инкриминираната дата между
свидетелките Л. и М. и подсъдимия Л., а от друга страна техните показания
подкрепят и показанията на свидетелките Л. и М., т.к. при пристигането си на
инкриминирания по делото адрес, двамата полицейски служители са имали
непосредствени и лични възприятия, както за емоционалното състоянието на свидетелката
Л., така и за споделеното от тази свидетелка за случилото се между нея и
подсъдимия и не на последно място за поведението и отношението на подсъдимия Л.
към процесните събития. Ето защо настоящия съд, подобно на първата инстанция и
съобразявайки ограничението поставено от законодателя с разпоредбата на чл.
281, ал. 8 НПК при обсъждането на показанията на свидетел дадени в хода на
досъдебното производство, които са били приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК
не се ограничи единствено и само въз основа на така приобщените показания, а ги
съпостави и обсъди и с останалия събран доказателствен материал, при което
достигна до направените по-горе фактически изводи и констатира, че същите не са
изолирани и неподкрепени от надлежно събраните и приобщени по делото
доказателствени източници и им се довери в своя краен резултат.
На
следващо място съдът ще се спре на обясненията на подсъдимия Л., като съобрази
тяхната двойнствена природа като гласно доказателствено
средство съгласно чл. 115 НПК, но и като средство за защита, което той може да
упражнява по собствено желание. Съгласно чл. 55 НПК подсъдимият има право да
дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е
освободил от задължението да говори истината. В същото време на това право на
подсъдимия кореспондира задължението на съответните органи да подложат
изложеното от него на проверка, поради което достоверността им относно
изложените факти, включени в предмета на доказване се оценява на общо основание
в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства при
спазване на изискването поставено в чл. 305, ал. 3 НПК. Въззивната инстанция
намира, че направения от първия съд извод, че обясненията на подсъдимия
представляват единствено негова защитна позиция за инкриминираното деяние, са
правилни и не следва да търпят корекция на база на проведеното съдебно
следствие пред въззивния съд. В хода на последното, възползвайки се от правото
си да даде обяснения по обвинението, което е гарантирано на всеки един етап от
разглеждане на производството по делото в инстанциите по същество, подсъдимият Л.
депозира обяснения в рамките, на които отново отрича извършването на вмененото
му престъпление, като фокусира вниманието на съда върху влошените му отношения
със свидетелката Л., негова сестра и тяхната история отпреди инкриминирания
инцидент. На първо място въззивният съд цени
обясненията на подсъдимия Л. като
източник на доказателства за предходните и продължили дълго време обострени отношения между него и свидетелката Л., които
продължават видимо и към настоящия момент и което обстоятелство се установява и
от данните в показанията на останалите разпитани свидетели по делото. Извън предмета
на доказване по настоящето дело стои изясняването на обстоятелствата около
всяка една ситуация, за която разказва подсъдимия, но изнесената от него
информация само и единствено затвърждава убеждението
в настоящия съд, че действително отношенията му с неговата сестра са сериозно и
дълбоко влошени, които са стигнали до своята нетърпимост един към друг при
срещите им. По-нататък, подсъдимият Л. дава обширни обяснения, в които описва здравословното
състояние на покойната си майка, като навежда конкретни обвинения за изтеглени
големи парични суми от банковата й сметка, за което вини свидетелките Л. и М..
И ако здравословното състояние на починалата майка на подсъдимия е безспорен
факт, установен както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и
от представените пред въззивния съд писмени доказателства, то останалите
твърдения на подсъдимия освен, че не подлежат на разглеждане в хода на въззивното производство, са и неотносими
към предмета на настоящия казус. Съдът ще се концентрира върху частта от
обясненията на подсъдимия, в която се съдържат данни, касаещи инкриминирания
инцидент от 09.07.2016 г. Пред въззивния съд, подобно на първоначалните си
обяснения, подсъдимият отрича да е напускал своя собствен етаж от недвижимия
имот находящ се на процесния адрес, като за разлика
от изложеното пред районния съд, то пред въззивния съд заявява, че по време на
процесните събития е спял, поради което не възприел тропането по вратата от
свидетелките Л. и М.. Останалата част от обясненията на подсъдимия представлява
преразказ на версията на свидетеля Р.Л. за възникнало стълкновение между него и
двете свидетелки по повод препречване на вратата към втория етаж с буркани, и
тяхната реакция изразила се в подаване на сигнал на тел. 122. Преценявайки
обясненията, наред с останалите доказателствени материали, въззивният
съд аналогично на контролирания съд прие, че твърденията на подсъдимия,
отричащи обвинителната теза, а именно, че не е нахлувал на етажа на своята
сестра – свидетелката Л. и не е нарушавал условията на издадената спрямо него Заповед
за защита от домашно насилие, съставляват негова защитна версия, опровергана от
останалите доказателствени източници, на които съда даде в.. Въззивният съд
споделя и становището на първоинстанционния съд и относно достоверността в
показанията на свидетеля Р.Л. и критичността, която трябва да се има към тях.
Последният, който е син на подсъдимия Л. е логично да подкрепя своя баща и
поддържа възприетата от него позиция относно процесните събития, отричайки
каквото и да било агресивно поведение от страна на баща му спрямо свидетелката Л.,
а дори и да засилва същата, чрез изнасяне на твърдения за извършени провокативни
действия от страна на свидетелката Л. и дъщеря й към подсъдимия. Освен, че
свидетеля Л. е син на подсъдимия, с оглед на която родствена връзка помежду им
може да бъде направено обосновано предположение за наличие на тенденциозност в показанията
му, то не може да бъде подминато и обстоятелството, че са налице данни за
осъществено от него укоримо поведение спрямо двете
свидетелки. Това е така, защото въз основа на събрания и проверен по делото
доказателствен материал изхождащ главно от гласните доказателствени източници е
видно и може да се направи един достатъчно убедителен извод, че влошените
отношения и нетърпимостта между подсъдимия и неговата сестра свидетелката Л. са
се пренесли във времето и върху техните деца – свидетелите Р.Л. и М., за което
данни се съдържат в техните показания, предвид възникналите между двамата
пререкания по повод на поставени на стълбите буркани от свидетелките Л. и М.,
за които свидетеля Л. заявява, че са му пречили да премине. Поради, което е
резонно да се предполага, че свидетеля Р.Л. има оправдан в случая интерес да
прикрива, както своите неправомерни действия, така и тези на своя баща – подсъдимия
Л.. Оценката на показанията на свидетеля Р.Л. обосновава извод, че по- голяма
част от твърденията са конструирани не, за да се разкрие обективната истина, а
за да се насочи основната критика към поведението на свидетелката Л.. Налице е
един основен съществен недостатък, който компрометира като цяло достоверността
не само на дадените от свидетеля Л. показания, но и обясненията на неговия баща
– подсъдимия Л., а той е, че в разказа им не се съдържа разумно обяснение за
няколкократните телефонни обаждания на свидетелката М. на тел. 112 със сигнал
за извършено домашно насилие именно от подсъдимия. Тук е мястото да се посочи,
че за разлика от достоверността на информацията изнесена от свидетеля Л. и
подсъдимия Л., то в едно от телефонните обаждания свидетелката М. е казала на
служителя отговарящ на тел. 112, че обстановката се е успокоила, които данни на
свой ред определят нейните показания за достоверни и лишени от желание да
настъпят някакви неблагоприятни последици за подсъдимия Л., независимо от
степента на влошени междуроднински взаимоотношения.
При преценка на доказателствената стойност на
обясненията на подсъдимото лице и подкрепящите ги показания на свидетеля Л.,
проверяваният съд е изложил подробни съображения, които въззивният
състав не намира, че следва да бъдат коригирани. В този смисъл въззивният съд се солидаризира изцяло с мотивите на
проверявания съд, че пасивността на подсъдимия и неговия син при пристигането
на полицейските служители, пред които последните не са направили и заявили каквито
и да било възражения за налично провокативно поведение от страна на
свидетелката Л. и нейната дъщеря – свидетелката М., безспорния документално
обезпечен факт, че свидетелката М. е инициирала повторно обаждане на тел. 112,
в което е съобщила за успокояване на ситуация, както и обстоятелството, че свидетелката
Л. не е разполагала в себе си с процесната Заповед за защита от домашно насилие,
а последната е била показана на полицейските служители от самия подсъдим,
опровергава лансираната теза, че свидетелката Л. сама се е опитвала да постави
себе си в положение на жертва с цел да „изкара подсъдимия криминално проявен“.
По отношение на възражението на
защитата за наличен при подсъдимия здравословен проблем, препятстващ
възможността му да разтваря дясната си ръка, следва да се отбележи, че същото
възражение е било наведено и пред първата инстанция, като настоящият състав
изцяло споделя съдържащите се в мотивите на присъдата съображения за
отхвърлянето му, поради което не намира за необходимо отново да преповтаря
същите за целите на настоящия анализ.
Въззивният съд кредитира частично
показанията на свидетелката В.Д., депозирани за пръв път в хода на въззивното съдебно следствие, като отчете, че тя не е била
очевидец на случилото се и на практика пресъздава чутото от свидетеля Р.Л..
Съдът даде
в. на показанията на тази свидетелка в частта, в която последната дава сведения
за разположението на стълбите в процесния имот,
водещи към втория етаж, и пътят, който се следва до тях, както и в частта, в
която се излагат данни за влошените отношения между подсъдимия Л. и свидетелката
Л.. Така от нейните показания се установи, че към датата на инкриминирания
случай за да се стигне до втория етаж на къщата, който е собственост и се
обитава от подсъдимият Л., свидетелят Л. и нея, е следвало да се премине през
помещение, което представлява общи части и за двата етажа или за да се стигне
до втория етаж е необходимо да се премине по стълби преминаващи през стъклена
врата, след която стъклена врата са стаите находящи
се на етажа собственост на свидетелката Л. и едва след това отново по стълби да
се продължи към втория етаж, или за да се стигне до втория етаж трябва да се
премине през първия етаж. Но в частта им, в която свидетелката Д. преразказва
съобщеното й от свидетеля Р.Л. за самия инцидент, съдът не ги кредитира, поради
описаните по-горе обстоятелства, т.к. тя не ги е възприела лично и
непосредствено от една страна и защото самите показания на свидетеля Л. не се
определят като достоверен източник на информация, за което се изложиха мотиви.
Независимо от това обаче, от показанията на свидетелката Д. не лъха онази
нетърпимост към свидетелката Л. и свидетелката М., която прозира в обясненията
на подсъдимия Л. и свидетеля Л., като тази свидетелката добросъвестно заявява,
че между нея и свидетелката Л. е усетила, че отношенията между двете са охладняли едва през 2015 г. или една година преди
процесните събития, а също така и в случая не цели да подкрепя или да изгражда
защитната позиция на подсъдимия за случилото се. Ето защо и настоящият съд
възприе нейните показания единствено и само като източник на информация за
наличните, както вече се каза влошени взаимоотношения между подсъдимия и
неговата сестра – свидетелката Л..
В съвкупността
от доказателствени материали липсва противоречие по отношение на правно
значимия за предмета на доказване по настоящото дело факт, а именно, че спрямо
подсъдимия Л. е била издадена Заповед за защита от домашно насилие с дата
07.06.2016 г., както и че към инкриминираната дата, подсъдимият е бил запознат
с нейното съдържание и последиците от неизпълнението й, за което лично е бил
уведомен на 29.06.2016 г.
Настоящият състав се довери на
приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, като същите са
непротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване, допринасят за
изясняване на обективната истина и се подкрепят от събраните гласни
доказателствени средства.
Правилно първоинстанционният съд
се е доверил на заключенията на изготвените съдебно-психиатрична и психологична
експертиза и аудио-техническата експертиза, които въззивният
съд също намира за обективно изготвени, т.к. вещите лица дават компетентен и
обоснован отговор на поставените им задачи, за които са необходими специални
знания.
При съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства, въззивният съд достигна до
идентични с първия съд правни изводи, а именно, че подсъдимият Р.Л. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, поради което в съответствие със закона е
бил признат за виновен по това обвинение.
За да бъде съставомерно
от обективна страна престъплението по чл. 296, ал. 1 НК е необходимо да е
налице издадена Заповед за защита от домашно насилие, с която на конкретно лице
което е вменено определено задължение и поведение, което същото следва да
спазва и това лице срещу което е издадена заповедта да е запознато с нея и
въпреки това умишлено да я наруши, при което извършва деяние, което
представлява нарушение на така вмененото му задължение и дължимо се поведение.
От обективна страна се установи, че е
налице съдебен акт, издаден от компетентен съд по Закона за защита от домашното
насилие, а именно Заповед за защита от домашно насилие, издадена на 07.06.2016
г., въз основа на решение № 8004, постановено по гр. д. № 79651/2015 г. по
описа на СРС, ІІІ Гражданско отделение, 91-ви състав, на основание чл. 15 от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, която подлежи на незабавно
изпълнение, т.е. има незабавно действие за подсъдимия Л., който е задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л. Л.. Също така на
подсъдимия Л. му се забранявало да приближава Л. Л. на разстояние по-малко от
50 метра, както и местоработата й и местата за социални контакти и отдих за
срок от 12 месеца. Подсъдимият Л. е получил лично срещу подпис на 29.06.2016 г.
решение № 8004, постановено по гр. д. № 79651/2015 г. по описа
на СРС, ІІІ Гражданско отделение, 91-ви състав. Подсъдимият е бил запознат със
съдържанието на издадената срещу него Заповед за защита от домашно насилие, с
нейните параметри и срок на действие, още и предвид обстоятелството, че същата
се е намирала у него на инкриминираната дата 09.07.2016 г., и именно той я е
показал на полицейските служители при тяхното пристигане на процесния
адрес. Ето защо у подсъдимия е било налично знание, че има издадена и подлежаща
на незабавно изпълнение заповед за защита, която го задължава да се въздържа от
домашно насилие спрямо своята родственица - свидетелката Л. и да следва
определено и точно предписано му поведение спрямо свидетелката Л..
От обективна страна на 09.07.2016
г. около 18.00 ч., подсъдимият Р.Л. не изпълнил Заповед за защита от домашно
насилие от 07.06.2016 г., издадена по гр. д. № 79651/2015 г. по описа на СРС, ІІІ
Гражданско отделение, 91-ви състав, с която му е забранено да приближава
свидетелката Л. Л. на разстояние по-малко от 50 метра, както и е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, като на инкриминираната
дата - 09.07.2016 г. без разрешение влязъл на първия етаж от къщата на адрес в
гр. София, кв. „*********ет. 1, който е собственост на Л.Б. Л., приближил се
близо до нея, започнал да й крещи, че тя трябва да му заплаща за това, че
ползва общия вход на къщата и отправил заплаха за това, че ще изпрати „група от
Ботевград“, която да я убие. По делото се установи, че към датата на деянието
09.07.2016 г. за да се стигне до втория етаж на жилищната сграда, обитаван от
подсъдимия Л. и неговото семейство е било необходимо да се премине през първия
етаж на същата сграда, собственост на свидетелката Л., но това фактическо
обстоятелство не може да бъде противопоставено на задължението, което е било
вменено на подсъдимия Л. с издадената процесна Заповед за защита от домашно
насилие, а именно да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
свидетелката Л. Л.. С оглед на та така посоченото може да се каже, че
действително при ползване на части от недвижимия имот, които се явяват общи за
страните по настоящото дело е вероятно и обективно невъзможно да бъде изпълнена
в цялост издадената Заповед за защита от домашно насилие, а именно подсъдимия Л.
да не доближава свидетелката Л. на разстояние по-малко от 50 метра на
инкриминирания по делото адрес, но тази невъзможност на свой ред засилва ролята
на самоконтрол, която е възложена на подсъдимия чрез задължението му да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо свидетелката Л. Л., което в
случая е нарушил. Доколкото определените ограничения са дадени кумулативно чрез
издадената спрямо подсъдимия Л. Заповед за защита от домашно насилие, както и
че същите са му били известни, т.к. е бил запознат с тях на 29.06.2016 г., то
за него е било налично от обективна страна задължение да изпълни издадената
Заповед за защита от домашно насилие без да я нарушава. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че мярката за
защита от домашно насилие няма за цел
да превъзпита дееца (макар косвено
да може да
се постигне подобен ефект), а да преустанови, евентуално да предотврати
по-нататъшни посегателства върху пострадалото лице,
а дали определените мерки за защита са несъвместими с осъществяването
на ефективна защита на пострадалия
от домашно насилие или са неподходящи е въпрос, който е ирелевантен за настоящото наказателно производство.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК -
подсъдимият Л. е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и пряко е целял този резултат. Подсъдимият е съзнавал, че по
отношение на него е била налична забрана ограничаваща неговия достъп до
свидетелката Л., която забрана е материализирана в издадена Заповед за защита
по ЗЗДН, връчена му лично срещу подпис на 29.06.2016 г., съзнавал е че я
нарушава, като не се е въздържал от проявата и е доближил свидетелката Л., при
което е осъществил активно поведение явяващо се в разрез с правната забрана,
като пряко е целял настъпването на обществено опасния резултат при това свое
поведение. Престъплението е формално, на просто извършване и за да е довършено
е необходимо подсъдимият да не спазва определените мерки за защита от домашно
насилие, които са му станали известни чрез издадената спрямо него Заповед за
защита от домашно насилие по молба на свидетелката Л..
Поради това въззивният
съд, както и първостепенния, прие че обективните и субективни признаци от
състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК са налице и са осъществени от
страна на подсъдимия Л..
Същевременно, въззивният
съдебен състав намира за нужно да ревизира изводите на първостепенния съд
относно неприложимостта на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по отношение на подсъдимия Л..
Институтът по чл. 78а НК намира
приложение по отношение на пълнолетни лица, при наличието на следните
предпоставки: за престъплението да се предвижда наказание „Лишаване от свобода“
до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или „Лишаване от
свобода“ до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на този раздел /глава 28 НПК/; причинените
от престъплението имуществени вреди да са възстановени (ал. 1); причиненото
увреждане да не е тежка телесна повреда или смърт; деецът да не е бил в пияно
състояние, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, да не е налице
множество престъпления и престъплението да не е извършено спрямо орган на власт
при или по повод изпълнение на службата му (ал. 7).
В конкретния по делото случай безспорно
се установява, че всички кумулативно изискуеми предпоставки, възведени от
законодателя в материално правната норма на чл. 78а, ал. 1 НК са налице, както
и не е налице нито една от отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл. 78а, ал. 7 НК. Това е така,
защото извършеното от подсъдимия Л. инкриминирано деяние представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, което е умишлено и от общ характер; за
същото се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до три години; подсъдимият Л.
към датата на деянието – 09.07.2016 г. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК; от деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди, които да трябва да бъдат възстановявани. Действително, от
приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимия Л. е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
- с присъда, постановена по НЧХД № 7278/2016 г., по описа на СРС, НО, 15 състав,
влязла в сила на 08.02.2017 г., но независимо от това и съобразявайки
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НК според която за всяко престъпление се прилага
онзи закон, който е бил в сила към момента на неговото извършване се налага
извода, че към датата на инкриминираното деяние – 09.07.2016 г. подсъдимият Л.
е бил с чисто съдебно минало, което обстоятелство определено не възпрепятства
съда да приложи института на освобождаване от наказателна отговорност чрез
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 НК. В случая,
подсъдимият Л. след датата на инкриминираното деяние - 09.07.2016 г., което е предмет
на разглеждане в настоящето производство е бил наказателно санкциониран по реда
на чл. 78а, ал. 1 НК. В конкртетния случай липсват
процесуалните пречки за прилагане института на освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а, ал. 7 НК. Когато са налице предпоставките за приложение
на чл. 78а, ал. 1 НК, то тогава за съда е налично задължение за приложението на
института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
При това положение настоящият
състав намира, че са
налице всички, изискуеми от закона предпоставки за освобождаване на подсъдимия Л.
от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 296, ал.
1 НК, с налагане на административно наказание „Глоба“, по реда на чл. 78а, ал.
1 НК. Ето защо въззивния съд намери, че атакуваната присъда постановена от
контролирания съд, която е предмет на въззивна проверка следва да бъде изменена
в този смисъл, на основание чл. 337, ал. 1, т. 4 НПК.
За да прецени конкретното по вид
и размер административно наказание, което следва да се наложи на подсъдимия Л.,
за осъществения от него състав на престъпление, въззивният
съд отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства тези, съобразени и от първия
съд, с изключение на чистото му съдебно, тъй като липсата на предходно осъждане
на подсъдимия е сред кумулативно изискуемите предпоставки за приложение на
привилегията на закона по чл. 78а, ал. 1 НК. При определяне размера на
наказанието „глоба“ като фактор снижаващ отговорността въззивният
съд, подобно на първата инстанция преценява изминалото време. Период от време
от повече от три години за казус като процесния не
следва да се приема за незначителен, още повече, че самият подсъдим не е
препятствал хода на делото и не е повлиял за забавеното му разглеждане. В тази група
фактори въззивният съд причисли и трудовата
ангажираност на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние и оказаното
съдействие на полицейските служители като не е укрил наличието на процесната
Заповед за защита от домашно насилие.
Предвид изложеното и като прецени,
че размера на административното наказание, приложимо по отношение на подсъдимия
Л., следва да бъде съобразен с всички обстоятелства, които снижават
отговорността на подсъдимия и липсата на отегчаващи такива и като съобрази
целите на специалната и генерална превенция, настоящият съдебен състав определи
на подсъдимия Р.Л. административно наказание „Глоба“ в размер на минималния,
предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, а именно -
1000 (хиляда) лева.
При
служебната проверка настоящият състав на въззивния съд приема, че
първоинстанционният съд незаконосъобразно е конституирал свидетелката Л. Л. в
качеството на граждански ищец, поради което постановеният съдебен акт в тази му
част е неправилен.
Това е така, тъй като повдигнатото срещу
подсъдимото лице обвинение касае престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, което е уредено в глава VIII „Престъпления
против дейността на държавните органи, обществени организации и лица,
изпълняващи публични функции“, от раздел III „Престъпления против правосъдието“.
Обект на тези престъпления са защитата на обществените отношения свързани с
нормалното и правилно функциониране на правораздавателните органи и в частност
на съдебните такива, респ. обществените отношения гарантиращи спазването от
страна на гражданите и другите субекти на актовете, постановени от тези органи,
доколкото единствено и само така може да бъде гарантирано освен върховенството
на закона, още и равнопоставеността на гражданите и
другите субекти пред закона. Ето защо и според въззивния съд престъплението по
чл. 296, ал. 1 НК не е насочено срещу личността и правата на отделни граждани,
а има за непосредствен обект на защита онези обществени отношения, свързани с
нормалната дейност и функциониране на съдебните органи. В подкрепа на
изложеното е и възприетото с тълкувателно решение 2 от
25.11.2020 г. по т. д. № 2/2019 г. на ОСГК НА ВКС, което е задължително за
съдилищата, че в наказателноправен аспект за престъплението по чл. 296, ал.
1 НК пострадалото от акт на домашно
насилие лице няма качеството „пострадал“ по смисъла на
чл. 74 НПК.
Няма
спор в съдебната практика, а и теория, че единствено и само лицето, което търпи
вреди от деяние, имащо характер на престъпление, предвидени като съставомерен резултат от това деяние, може да има
качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 НПК. Това лице може да упражни
своите права в наказателния процес единствено и само във връзка с тези
съставомерни вреди, съответно може да се конституира като частен обвинител и
граждански ищец единствено и само във връзка със съставомерните
вредни последици от конкретното престъпление. Дори от последното да са
възникнали и други несъставомерни вредни последици -
т.е. такива, които не са предвидени като резултат в състава на самото
престъпление, то и ако има някакви претенции във връзка с обезщетяването на
същите, за това лице остава открит пътя на гражданския процес. Недопустимо е
обаче конституирането на това лице като страна по делото, ако то претендира да
е претърпяло други несъставомерни вредни последици.
По
изложените съображения присъдата в гражданско-осъдителната й част следва да
бъде отменена, а производството в частта досежно
приетия за съвместно разглеждане граждански иск - прекратено.
Правилно
на основание чл. 189, ал. 3 НПК, районният съд е осъдил подсъдимия Л. да
заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС сумата от 329.08 лева,
представляваща сторените в хода на производството разноски. С оглед
разпоредбата на чл. 190, ал. 2 НПК, в тежест на подсъдимия законосъобразно е
възложена и сумата от 5 (пет) лева - такса за служебното издаване на
изпълнителен лист. Доколкото
присъдата в гражданската й част следва да бъде отменена, то следва да бъде
отменено и произнасянето на районния съд в
частта, с която е осъдил подсъдимия
да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на
120,00 лева.
В заключение, след обобщаване на резултатите
от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата,
въззивната инстанция не констатира други основания за нейното изменение или
отмяна, поради което прие, че в останалата част същата следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 334, т. 3, чл. 337, ал. 3, пр. 2 и чл. 338 НПК, Софийски градски съд, НО, XIII
въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 11.07.2015 г. постановена по НОХД № 16794/2017
г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, в частта, в която на подсъдимият Р.Б.Л.
е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ месеца и същото
е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години на основание чл. 66, ал. 1 НК
и вместо това ОСВОБОЖДАВА подсъдимия
Р.Б.Л. от наказателна отговорност, за извършеното от него престъпление по чл.
296, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК му НАЛАГА административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда)
лева.
ОТМЕНЯ присъда
от 11.07.2015 г. постановена по НОХД № 16794/2017 г. по описа на СРС, НО, 115-ти
състав
в частта, в която подсъдимият Р.Б.Л. е
осъден да заплати на гражданския ищец Л.Б.
Л. сумата от
3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, както и в полза на
Държавата и по сметка на СРС - сумата от 120,00 лв., представляваща държавна
такса върху уважения размер на предявения граждански иск, и ПРЕКРАТЯВА производството в частта
относно гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъда в
останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.