№ 144
гр. 1000 София , 31.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела В. Б.ова Райчинова
Членове:Милен С. Михайлов
Кристина Е. Гюрова
като разгледа докладваното от Милен С. Михайлов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601863 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по Жалба от адв. И.Н., защитник на С. Б. А. срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ от
02.03.2021г., постановено от СРС, НО, 03-ти състав по НЧД № 1015/21 с което е отменено
Постановление на СРП от 16.10.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по
ДП ЗМ № 228 ДПК-1164/2016г. по описа на 04 РУ- СДВР, пр. пр. № НСН 21/2018 г. по
описа на СРП.
В жалбата се сочи, че Постановлението на СРП е правилно и законосъобразно, като
изводът на прокуратурата, че С. Б. А. е изплатил всички дължими суми за издръжка на двете
си деца е правилен. Защитата не се съгласява с изводите на СРС, че е налице неяснота
относно пълното плащане за всеки конкретен месец за всяко едно от децата. Сочи се, че А. е
превел по сметка на св. Ш. общо 18 589,50 лв. и се е грижил финансово за децата. Сочи се,
че сумата от 16 000 лева е внесена именно с оглед дължимата издръжка, за което били
налице съответните свидетелски показания. Прави се възражение и за изтекла давност.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата доводи, намира следното :
Жалбата е допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирано лице и в
законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото са били извършени процесуално следствени действия при което е била
установена следната фактическа обстановка :
Досъдебно производство № 228ДПК-1164/2016г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. №
НСН 21/18г. по описа на СРП е образувано на 01.06.2016г. на основание чл.212, ал.1 от
срещу С. Б. А., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК ,
извършено след 2012 г. в гр. София.
С Постановление за привличане от 25.11.2016г. /стр. 28/, същият е привлечен към
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК.
Обвинението е конкретизирано с Постановление за привличане от 16.03.2018г. /стр. 211/,
отново за престъпление по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК, като е посочено, че същият съзнателно
1
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за издръжка, а
именно : 25 месечни вноски, както следва : За периода от 01.04.2014г. до 30.04.2014г. - 1
вноска в размер на 94,09 лв., за периода 01.05.2014 до 31.03.2016г. – 23 вноски по 100 лева и
за периода от 01 април 2016г. до 29.04.2016г. една непълна месечна вноска в размер на 95,
41 лева или общо : 2489,50 лв., както и за В.С. А. : 26 месечни вноски както следва : за
периода от 01.04.2014г. до 30.04.2014г. – една непълна вноска 94,09 лв., за периода от 1 май
2015 до 31 май 2016г. 25 месечни вноски по 100 лева или общо 26 месечни вноски на обща
стойност 2594,09 лв.
По делото е установено, че обвиняемият С. Б. А. и свидетелката Н.В. Ш. били
съпрузи за времето от 16.05.1996 г. до 11.12.2012 г., като от брака си двамата имали две деца
- Б.С. А., роден на **** г. и В.С. А., роден на **** г.
С Решение на CPC № III — 83 — 226/11.12.2012 г.влязло в сила на 11.12.2012г.
бракът бил прекратен, като обвиняемият бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за
децата си в размер на 100,00 /сто/ лева за всяко едно от тях или общо по 200,00 /двеста/лева
на месец, считано от влизане на решението в сила, като посочената сума обвиняемият С. Б.
А. следвало да превежда на св. Ш..
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно - счетоводна
експертиза, от заключението на която се установило, че обвиняемият С. Б. А. дължал сумата
от общо 2489,50 лева за издръжката на Б. А. за периода от 01.05.2014 г. до 31.03.2016 г. и
сумата от общо 2594,09 лева за издръжката В. А. за периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2016 г.
По делото била назначена допълнително съдебно - счетоводна експертиза, от
заключението на която било установено, че обвиняемият С. Б. А. бил възстановил напълно
дължимите от негова страна пари за издръжката на сина си св.Б. А. за периода от 11.12.2012
г. до 29.04.2016 г. Вещото лице посочило, че обвиняемия С. Б. А. не е заплатил сумата от
360,50 лева издръжка за сина им В. А. за периода от 11.12.2012 г. до 31.05.2016 г.
Обвиняемият внесъл сумата от 360,50 лева по сметка на св. Невена Ш., за което представил
вносна бележка, присъединена към доказателствения материал по делото с протокол за
доброволно предаване от 24.07.2020 г.
Посочената фактическа обстановка е била правилно установена от СРП с оглед на
извършените в пълнота процесуално следствени действия и събраните въз основа на тях
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, от които се установява, че
бракът между св. Ш. и обвиняемият С. Б. А. е прекратен с Решение на CPC № III — 83 —
226/11.12.2012 г.влязло в сила на 11.12.2012г., като от това съдебно решение се установява и
размерът на издръжката за която А. е осъден да плаща, а именно – по 100 лева на дете.
Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото съдебно оценителна експертиза,
която установява размера на дължимата издръжка за всяко дете - 2489,50 лева за издръжката
на Б. А. за периода от 01.05.2014 г. до 31.03.2016 г. и сумата от общо 2594,09 лева за
издръжката В. А. за периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2016 г.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по назначената допълнително
съдебно - счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че обвиняемият
С. Б. А. е заплатил напълно дължимата издръжка на сина си св. Б. А. за периода от
11.12.2012 г. до 29.04.2016 г., както и че не е заплатил сумата от 360,50 лева издръжка за
сина им В. А. за периода от 11.12.2012 г. до 31.05.2016 г. По делото е налице и вносна
бележка, представена на 24.07.2020 г., от която е видно, че и тази сума е внесена. С това
всички задължения по повдигнатото срещу С. Б. А. обвинение са възстановени. Съдът няма
2
основание да не възприеме заключението на вещото лице. То е изготвено в кръга на
неговата компетентност, на базата на събраните и представени по делото доказателства,
като е проследило хронологично всички плащания и ги е отнесло към задълженията за
издръжка за съответния период.
Нещо повече, по делото са налице и доказателства за допълнителни плащания за по
500 лева месечно за всяко дете и допълнителни разходи, заплащани отново от С. Б. А., като
в тази насока са показанията на св. Б. А., както и приложените разпечатки от електронни
писма. По делото са налице и доказателства за платена сума в размер на 16 000 лева, както и
показанията на св. М. А.а – счетоводител в дружеството на обвиняемата, която сочи, че
парите също са преведени за издръжка. Правилно, според настоящия състав, тези
доказателства не са взети предвид от вещото лице при изготвяне на експертизата, доколкото
за сумата от 16 000 лева липсва записано основание, което да я съотнася към задължението
за издръжка, а от твърденията на св. Б. А. не може да се установи за кой период се отнасят
плащанията за които той дава показания. Независимо от това, тези факти и обстоятелства са
от значение за делото, с оглед прилагането на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, тъй като,
освен заплащане на всички задължения е необходимо и да не са настъпили други вредни
последици.
С оглед на изложеното, съдът намира за правилен изводът на СРП, че деянието е
съставомерно на повдигнатото му обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК, доколкото е
установено, че същият действително за процесния период не е заплатил повече от две
месечни вноски за издръжка, след като е бил осъден за това.
В същото време, правилен е и изводът на СРП, че е налице основание за прилагане
на чл. 183, ал. 3 от НК, доколкото по делото е установено, че издръжката за инкриминирания
период е изплатена в цялост, а от доказателствата по делото се установява, че за децата не са
настъпили други вредни последици.
В съдебната практика няма спор, че разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК е
приложима както в хода на съдебното производство, така и от прокурора при наличие на
съответните основания за това. Практиката по този въпрос е уеднаквена с
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 19 от 27.03.1974г. по Н. Д. № 12/1974 Г., ОСНК на ВС.
Неправилен, според настоящия състав, е изводът на СРС, че за изясняване на
основният въпрос – заплатена ли е издръжката от обвиняемия, следва да се назначи нова
съдебно-счетоводна експертиза, която да вземе предвид и посочения в ЗЗД ред за погасяване
на задълженията – разноски, лихва, главница. Една такава експертиза би разширила
неправомерно предмета на обвинението по настоящото наказателно производство, като към
инкриминираните суми за неплатена издръжка, реално ще бъдат прибавени и
несъставомерни суми за лихви и разноски.
Наказателната отговорност на дееца за престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК
възниква единствено при съзнателно неплащане на дължимите алименти, в размер на две
или повече месечни вноски. Други суми извън сумите за издръжка се явяват несъставомерни
за повдигнатото обвинение, дори да произтичат от неизпълнението на това задължение и да
са търсими по гражданско правен ред.
Недопустимо е за приложението на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, от
обвиняемия да се изисква заплащане и на допълнителни суми, касаещи разноски и лихви
върху неплатената сума за издръжка. Това би ограничило неоправдано приложението на
тази разпоредба, извън смисъла на Наказателния кодекс и би утежнило положението на
обвиняемия.
3
Практиката и на ВКС сочи, че от направените плащания за издръжка е недопустимо
да се приспадат други неплатени задължения, включително и за разноски и лихви или
главници за предходен период, дължими дори по изпълнително дело, тъй като целта на
закона е защита на обезпечаването на месечните нужди на лицата, в полза на които е
присъдена издръжката, а не санкциониране на дееца за неизпълнени парични задължения. / Р
№ 135/2016 г. на 1-во НО на ВКС/.
При извършено от обвиняемия плащане на дължимата издръжка за процесния
период, той не може да носи наказателна отговорност за неизпълнение на задълженията си,
по съображения, че по образуваното срещу него изпълнително дело са приспаднати
разноски, лихви и главници, дължими за предходен период, единствено поради правилата за
погасяване на задължения по изпълнително производство, по смисъла на гражданското
право. Същото с още по-голяма сила е приложимо и при плащане извън изпълнителното
производство директно на майката и законен представител на децата, съгласно
постановеното съдебно решение. В същия смисъл са и Решение № 135/17 юни 2016 г, Първо
наказателно отделение на ВКС по наказателно дело № 455/2016 година и Решение № 228 от
23.04.2012 г. по Н. Д. № 627/2012 г., Н. К., І Н. О. на ВКС.
Ето защо и според настоящия състав, с оглед на събраните и обсъдени по-горе
доказателства, основният факт – заплащането на издръжката в размер и за период, посочени
в Постановлението за привличане като обвиняем е доказан, поради което и правилно СРП е
приложила разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, като е прекратила наказателното
производство по делото.
С оглед на изложеното СГС, НО, ХІІІ-ти въззивен състав намира, че Определението
на СРС следва да бъде отменено, а постановлението на СРП да бъде оставено в сила и така
мотивиран
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 02.03.2021г., постановено от СРС, НО, 03-ти състав по
НЧД № 1015/21г.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СРП от 16.10.2020 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП ЗМ № 228 ДПК-1164/2016г. по описа на 04 РУ- СДВР,
пр. пр. № НСН 21/2018 г. по описа на СРП.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4