№ 3**
гр. Пазарджик , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 2020**220201****** по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. **** и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. В. П., ЕГН: **********, от гр. Пазарджик,
ул. „******“ № **, ет. **, ап. **, против Наказателно постановление № 2020-
1818-24-662 от 23.0**.2020 г., издадено от Директор на ОДМВР - Пазарджик,
с което на същия за нарушение на чл. 20**а, ал. 1, предл. 2 от ЗЗдр на
основание чл. 20**а, ал. 4, пр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗдр е наложено наказание
„глоба“ в размер на 300 лв.
Основното възражение в жалбата е за незаконосъобразност на издаденото
НП, поради това, че т. ** от заповед на Министъра на здравеопазването, която
се сочи за нарушена, е отменена впоследствие, поради което с обратна сила са
заличени правните последици и не е налице осъществено нарушение.
Алтернативно се моли случаят да бъде счетен за маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
пълномощник – адв. Ш., която поддържа възраженията в жалбата и
претендира присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски.
1
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Пенова, която
излага становище за потвърждаване на наказателното постановление и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 17.04.2020 г. около 20,20 часа в гр. Пазарджик, на паркинга на
заведение „Ескейп“ полицейските служители при РУ – Пазарджик – В.Б. и
С.Б. извършили полицейска проверка, при която установили, че лицето С.П.
се намира на открито обществено място /паркинг/ без да има поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата. Тъй като по това време действала т. ** от
Заповед № РД-01-1**7/11.04.2020 г., с която за периода от 11.04-26.04.2020 г.
била въведена противоепидемична мярка съгласно която: „Всички лица,
които се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата“, на С.П. бил
съставен АУАН с бл. № 34820** от 17.04.2020 г., който му бил надлежно
предявен и връчен срещу подпис.
Впоследствие образуваната административнонаказателна преписка по
съставения АУАН била прекратена на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и
изпратена в Районна прокуратура – Пазарджик за разследване на
престъпление по чл. 3****, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
С Постановление от 11.06.2020 г. на прокурор при РП - Пазарджик е
отказано да се образува досъдебно производство с мотив, че няма извършено
престъпление по чл. 3**** от НК, като деянието съставлява маловажен
случай по смисъла на чл. **, ал. 2 от НК, като материалите по преписката са
изпратени обратно на АНО.
На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвид постановения отказ на
прокурора да образува досъдебно производство, на 23.0**.2020 г. е издадено
обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл. 20**а, ал. 1 от
ЗЗдравето, което е редовно връчено на жалбоподателя на 2**.10.2020 г. видно
2
от инкорпорираната в него разписка, надлежно попълнена и подписана.
Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице до Районен съд
– Пазарджик на 03.11.2020, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл. ****, ал. 2 от ЗАНН, изхождаща от надлежна страна
и насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства – предимно
от материалите по приобщената прокурорска преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира,
че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ
правомощие за това по силата на чл. 20**а, ал. 4 от ЗЗдр. При съставяне на
НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, спазено е и изискването на
разпоредбата на чл. **7 от ЗАНН.
Изложената в НП фактическа обстановка не се оспорва принципно от
страните.
Действително към датата на нарушението – 17.04.2020 г. на територията
на страната е действала Заповед № РД – 01-1**7/11.04.2020 г. за допълнение
на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-
131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-13** от 1**.03.2020 г., Заповед № РД-
01-**4 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-1**4 от 26.03.2020 г., Заповед №
РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-16** от 31.03.2020 г., Заповед №
РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-1**** от 10.04.2020 г., с която
заповед е създадена т. ** и е въведена задължителна противоепидемична
мярка за носене на защитна маска или друго средство, покриващо носа и
устата за всички лица, които се намират в закрити или открити обществени
места. Заповедта е била приета на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето и чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявен с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. във
връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
3
разпространението на COVID-1** на територията на страната.
Установи се, че жалбоподателят се е намирал на обществено място –
паркинг пред заведението „Ескейп“ в гр. Пазарджик без да е имал поставена
защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, поради
което поведението му правилно е възприето от наказващия орган като
нарушение на т. ** от Заповед № РД-01-1**7/11.04.2020 г.
Впоследствие цитираната заповед е обжалвана, като е образувано адм.
дело № 3626/2020 г. по описа на Върховния административен съд, като в хода
на производството по обжалване, министърът на здравеопазването е издал
Заповед № РД – 01 – 236/24.04.2020 г., с която е отменил Заповед № РД – 01 –
1**7/11.04.2020 г.
С Определение № 8868 от 06.07.2020 г. ВАС е прекратил производството
по адм. дело № 3626/2020 г., приемайки, че „Отмяната на акта от
административния орган, който го е издал, в хода на съдебното производство
по неговото оспорване, по същество е идентично с оттеглянето на
административния акт по смисъла на чл. 1**6 АПК“.
В този смисъл основното възражение на процесуалния пълномощник на
жалбоподателя е, че щом административният орган е отменил акта си, то
правните последици от същия са заличени с обратна сила. Настоящата
инстанция обаче не споделя този довод на защитата, доколкото отмяната на
един административен акт чрез издаването на последващ, в който изрично е
посочено, че отменя предходния акт няма обратно действие и правните
последици възникнали до този момент от действието на административния
акт се запазват, като правоотношенията следва да се уредят съобразно него.
Макар и в настоящата хипотеза отмяната да е сторена в хода на образуваното
производство по оспорване на издадения административен акт и по
естеството си да представлява процесуално действие по оттегляне на същия
по смисъла на чл. 1**6 от АПК, то отново не може да се приеме, че
оттеглянето заличава с обратна сила правните последици, породени от
действието на акта с оглед на това, че отмяната поражда действие само
занапред. До заличаването с обратна сила на правните последици, породени
от административния акт би се стигнало в хипотезата, ако същият не беше
оттеглен, а съдът се беше произнесъл по същество обявявайки го за нищожен,
4
доколкото обявяването на нищожността има обратно действие от момента на
издаването на акта, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение
за прогласяването й. В този смисъл съдът намира, че до момента на изричната
отмяна на Заповед № РД – 01 – 1**7/11.04.2020 г. със Заповед № РД – 01 –
236/24.04.2020 г., същата е била действащ административен акт с
произтичащите от това последици.
Независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на
административно нарушение по чл. 20**а ал. 1 от Закона за здравето, съдът
счита, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е
приел в издаденото НП, че деянието не представлява „маловажен случай“ с
оглед на усложнената епидемична обстановка и необходимостта от спазване
на въведените противоепидемични мерки, целящи недопускане на
разпространение на заразата на COVID-1**. Съдът намира, че тези мотиви са
общи, не касаят конкретния случай, конкретния нарушител, ситуацията и
подбудите му, които обстоятелства следва да се преценят съгласно
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Вярно е, че в никакъв случай не следва да се
неглежира или подценява необходимостта от спазване на въведените
противоепидемични мерки, неизпълнението на което влече санкцията по чл.
20**а ал. 1 от Закона за здравето, но следва да се отчете конкретиката на
казуса, специфичността около въведената противоепидемична мярка, както и
личността на жалбоподателя. Съдът намира, че процесният случай разкрива
по-ниска степен на обществена опасност както на конкретно извършеното,
така и на дееца. Самото нарушение е установено на паркинга пред заведение в
гр. Пазарджик, от което може да се заключи, че жалбоподателят е бил на
открито място за един кратък период от време – докато се придвижи от
автомобила до заведението или обратно. Освен това жалбоподателят не е бил
постаявян под карантина, не е бил болен от вируса и не са налице данни да е
бил контактно лице с някой, който е бил доказано болен от Covid-1**. Следва
да се отчете и ниската степен на обществена опасност на самия деец – С.П. е
неосъждан, с добри характеристични данни, същият е студент в УНСС, като
наред с това е и трудово ангажиран.
В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства за други
извършени от жалбоподателя нарушения по ЗЗдравето, като липсват и данни
5
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН вече да е прилагана по отношение на
санкционираното лице и същият да е предупреждаван, че при повторно
извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. При оценката на случая като
маловажен следва да се вземе предвид и отмяната на Заповед № РД – 01 –
1**7/11.04.2020 г. от самия издател, свидетелстваща за преоценката, която
същият е извършил по отношение на адекватността, оправдаността и
целесъобразността на въведеното правило за поведение, а именно -
задължителното носене на предпазна маска дори на открито.
Предвид на изложеното обществената опасност на деянието и дееца в
случая са изключително ниски в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид, което обуславя извода за квалифициране на случая
като маловажен смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият
орган е следвало да не наказва жалбоподателя, а само да го предупреди, че
при повторно нарушение ще му бъде наложена глоба, като маловажните
случаи на административни нарушения не се наказват и административното
производство се прекратява по заповед на административнонаказващия орган,
когато са налице обективни предпоставки за това.
Освен това съдът намира, че освобождаването от административно-
наказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с
целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, а тъкмо обратното -
предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова
нарушение ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая и би
въздействало предупредително и превъзпитателно на нарушителя към
спазване на установения правов ред. В съответствие с разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г., постановено по тълкувателно
нак. дело № 1/200** г. на ВКС, неприлагането от
административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при
наличието на предпоставките за това, води до материална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, което е
основание за неговата отмяна.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
6
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят, което своевременно чрез процесуалния си
представител, е направило искане за присъждането им. От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 02.12.2020 г.
се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. (триста лева) жалбоподателят е заплатил изцяло в брой. Не следва да се
уважава възражението за прекомерност, направено от процесуалния
представител на въззиваемата страна, доколкото същото е определено
минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от **.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното ответната страна – ОДМВР – Пазарджик следва да
бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя сторените
от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в посочения
размер.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-1818-24-662 от
23.0**.2020 г., издадено от Директор на ОДМВР - Пазарджик, с което на С. В.
П., ЕГН: **********, от гр. Пазарджик, ул. „******“ № **, ет. **, ап. **, за
нарушение на чл. 20**а, ал. 1, предл. 2 от ЗЗдр на основание чл. 20**а, ал. 4,
пр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗдр е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик да заплати на С. В. П., ЕГН: **********,
от гр. Пазарджик, ул. „******“ № **, ет. **, ап. **, сторените разноски в
размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
** - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
7
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8