Определение по дело №23/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 49
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 20 март 2020 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20202150200023
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ№49

                                                  

18.02.2020 година                                                                   град Несебър

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                            НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На осемнадесети февруари                       две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕТЪР ПЕТРОВ

       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. С.Д.

                                                                  2. В.И.

                   

Секретар: Мая Деянова         

Прокурор: Георги Русев

Сложи за разглеждане докладвано от председателя

Наказателно общ характер дело № 23 по описа за 2020 година

На именно повикване в 15.45 часа се явиха:

 

            Р.п.Б.Т.Н. редовно призована, се представлява от прокурор Русев.

 Подсъдимият Б.Д.И., редовно призован, се явява лично осигурен от ОД Охрана Бургас.

Пострадалата А.Ф.Ф., нередовно призована, се явява и не изпраща представител.

Явяват се упълномощените защитници на подсъдимия И. - адв. К.С.К. *** и адв.М.П.А. ***.

 

Съдът констатира, че призовката, изпратена до пострадалото лице А.Ф.Ф. на постоянния и настоящият ѝ адрес, а именно град *********, който адрес същата е посочила пред разследващия орган в хода на досъдебното производство като адрес за призоваване, се е върнала в цялост, като връчителят е отбелязал, че е по данни на лицето Ш.Ш., която се е представила за майка на адресата А.Ф.Ф., последната работи в чужбина, а майката отказва да получи съобщението.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице процесуални пречки да се даде ход на делото предвид нередовното призоваване на пострадалата, поради което моля да бъде направен опит за установяване на настоящ адрес и телефон за връзка в чужбина. Моля съда чрез РУ Айтос да направи опит за връчване на призовка за съдебно заседание, като им се укаже, че следва да снемат сведения от родителите на пострадалата, като същите да посочат адрес и телефон за връзка с последната за призоваване за следващо съдебно заседание.  

 

Адв.А.: Да се даде ход на делото. По делото има достатъчно данни, че пострадалата е запозната, както с правата си, така и със задълженията си в настоящото производство. След като майка ѝ е заявила, че тя е някъде в чужбина и не е посочила къде и не посочва телефонен номер за контакт и е отказала да получи призовката не виждам как като се опитате да връчите призовката чрез органите на МВР тази ситуация ще бъде променена. Поради това считам, че не е необходимо да се провежда процедурата, предложена от държавното обвинение, тъй като тя няма да доведе до резултат различен от днешния.

 

Адв.К.: Моля да бъде даден ход на делото. От доклада на съда е видно, че пострадалата от престъплението, за която се твърди от прокуратурата е с постоянен и настоящ адрес ***, изпратена е призовка за съдебно заседание, ведно със съобщение за възможността за конституирането ѝ в качеството на граждански ищец и частен обвинител. Призовката се е върнала в цялост с отбелязване на нея по данни от неин родител, че пострадалата се намира извън пределите на Република България, няма данни за това на какъв адрес се намира, в коя държава и кога ще се прибере в България, поради това моля да се даде ход на делото. Ако не се даде ход на делото, ще направим искане за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение.

 

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото. 

 

С оглед редовното призоваване и явяването на страните, и в частност прокурорът, подсъдимият и упълномощените му защитници, съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание. Неявяването на пострадалото лице, както и обстоятелството, че същото не е намерено на декларирания от нея постоянен и настоящ адрес, който адрес лицето е посочило и като адрес за призоваване пред разследващият орган, не е процесуална пречка за даване ход на делото по смисъла на чл. 271, ал. 5 НПК с оглед на това съдът  

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличността на подсъдимия, както следва:

Б.Д.И. – роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, неженен, средно образование, до ЗПС работи като готвач, осъждан, ЕГН **********.

Съдът РАЗЯСНЯВА на подсъдимия правата му по чл.55 НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на състава на съда и секретаря.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания за отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

Адв.К.: Нямам искания за отвод срещу състава на съда, прокурора и секретаря.

Адв.А.: Нямам искания за отвод срещу състава на съда, прокурора и секретаря.

СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за провеждане на РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ по реда на чл. 248 от НПК, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА КЪМ ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт преди повече от седем дни преди съдебното заседание. Разбирам обвинението.

СЪДЪТ запитва прокурора, подсъдимия, защитника, пострадалата и повереника ѝ за становището им по въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: По въпросите, предвидени в чл.248, ал.1 НПК, изразявам следното становище: Делото е подсъдно на Районен съд Несебър. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, водещи до ограничаване процесуалните права на обвиняемия. Считам, че не са налице предпоставките за провеждане на някоя от диференцираните процедури предвидени в НПК. Не са налице предпоставки за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Подсъдимият е упълномощил защитници, който да го представляват в настоящото производство. Не са налице предпоставки за извършване на съдебни следствени действия по делегация. Считам, че взетата процесуална мярка в хода на досъдебното „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля след приключване на разпоредителното заседание делото да бъде насрочено за разглеждане по общия ред с призоваване на свидетелите и вещите лица, посочени в приложението към обвинителния акт.

 

Адв.А.: Настоящото производство е с местна и родова подсъдност на Районен съд Несебър. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че са налице отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подзащитния ми, във връзка с което имаме искане да бъде прекратено съдебното производство и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняването им. Тези съществени нарушения на процесуалните правила се изразяват в следното: така внесеният обвинителен акт не дава възможност нито на подзащитния ми, нито на защитата да разбере с кои свои действия, защото с оглед обвинението, с което е привлечен към наказателна отговорност, а именно по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК. Така описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт, дори и в диспозитива на същия, по-скоро става въпрос за обсъждане на престъпление, което е по чл. 130 НК, ако щете по чл. 131, т.12 НК. В никакъв случай няма признаците на престъпление по чл. 152 НК, за което е привлечен и отговоря подзащитния ми. Липсват каквито и да било фактически твърдения от страна на държавното обвинение, обосноваващи действия на подзащитният ми, с които би могъл да запълни обективна страна на престъпното деяние по смисъла на чл. 152 НК. Липсата на описание на практика ни лишава от възможността, както нас като защита, така и подзащитният ми, да разберем в какво точно е обвинен, за да може от една страна той да се защитава, а от друга страна ние в пълна мяра да защитим правата му в настоящото производство. Отделно от това аз считам, че това поведение от страна на държавното обвинение е в противоречие с изискванията посочени в ТР по ТД №2/2002г. на ОСНК на ВКС, досежно задължителните реквизити и задължителното описание в обвинителния акт, именно с оглед твърденията на ВКС, че обвинителния акт като такъв ще очертае рамката на доказване. В крайна сметка имаме повдигнато обвинение за опит за изнасилване, а в същия момент описателната част никъде не включва действия насочени към полово удовлетворяване на подзащитният ми. Липсата на такова описание прави невъзможна защитата му по това обвинение – предмет на обвинителния акт. Ето защо аз считам, че са налице основанията на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, а именно наличие на допуснати в досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на подзащитният ми и на защитата в случая. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Считам, че са налице са предпоставки за разглеждане на делото при закрити врати с оглед характера на самото повдигнато обвинение. Не са налице предпоставките за привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Подсъдимият е упълномощил защитници, който да го представляват в настоящото производство поради това няма необходимост от назначаване на служебен такъв. Не са налице основанията за назначаване на вещо лице преводач или тълковник, както и не са налице предпоставки за извършване на съдебни следствени действия по делегация. Правя искане за изменение на взетата мярка за процесуална принуда „Задържане под стража” спрямо подзащитният ми в друга по-лека такава, като в конкретния случай следва да бъде отбелязано, че няма доказателства, че той може да се укрие или извърши друго престъпление и неслучайно не обсъждам обоснованото предположение доколкото сме в съдебната фаза на наказателния процес. Освен това с оглед дългия му престой в затвора в град Бургас той има сериозни здравословни проблеми, които макар да са се опитали в условията на затвора да лекуват, към настоящият момент не могат да бъдат овладени и се оказва, че не могат да осъществят адекватно лечение в затворническите условия. В тази насока колегата К. ще представи писмени доказателства. Моля да се измени взетата мярка „задържане под стража“ в друга такава, та дори и било в „домашен арест“ по постоянен адрес, като евентуално ще правим искане до съда за освобождаване за определени дни за извършване на медицински прегледи с цел адекватно провеждане на лечение. Нямаме искания за събиране на нови доказателства на този етап. Вероятно ще имаме такива в хода на съдебното следствие. Моля за насрочване на съдебно заседание по общия ред с призоваване на свидетелите и вещите лица посочени в списъка към обвинителния акт.

 

Адв.К.: Придържам се към казаното от колегата. Считам, че делото е подсъдно на РС Несебър. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че както каза и колежката А. обвинителния акт на прокуратурата не е съобразен с ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС и там не са описани такива факти и фактически положения, от които да може подзащитният ми да разбере точно в какво е обвинен. Видно от обвинението на същия му е повдигнато обвинение за престъпление във фазата на опита. От обвинителния акт аз не мога да разбера дали се касае за довършен или недовършен опит. В голяма част от обвинителния акт, във фактите, които се излагат според мен повече може да се направи извод, че се касае за евентуално престъпление по чл. 149 НК или чл. 150 НК, а не и престъпление по чл. 152 НК. Считам че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Считам, че делото следва да бъде разгледано при закрити врати, като подзащитният ми има право да посочи лице, което да присъства в залата. Днес в залата присъства майката на подзащитния ми. При провеждането на разпоредителното заседание с оглед разглеждането на т.6 относно мярката за неотклонение наложена на подзащитният ми, то аз считам, че при обсъждане на тези въпроси следва да бъде потвърдена тази мярка, а впоследствие след това да направим искане за изменение на взетата мярка в по-лека такава. Основанията за това са следните: Подзащитният ми е с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 01.06.2019г. като са изминали повече от осем месеца от задържането му. Не се спори, че същия е с постоянен адрес и местоживеене, по никакъв начин не считам, че същия може да осуети разкриването на обективната истина като повлияе по някакъв начин на свидетелите или вещите лица. Независимо от това, че същия е осъждан и деянието, което е извършил е в изпитателния срок на друга присъда, с оглед негово задържане в този продължителен период от време  считам, че е отпаднала опасността от негово укриване. За времето, през което е бил в ареста, негово здравословно състояние се е влошило, извършени са му няколко прегледа, като последният преглед, който му е правен, е в началото на този месец и има издаден амбулаторен лист № 150 от 23.01.2020г., който представям на съда. Искания за събиране на нови доказателства нямаме към настоящия момент, освен тази, които са събрани от прокуратурата и са внесени с настоящото дело. Моля делото да бъде нарочено за разглеждане по общия ред с призоваване на свидетелите и вещите лица, посочени в списъка към обвинителния акт.

ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да ми се промени взетата мярка от задържане под стража в по-лека, а именно в домашен арест. Апартаментът, в който живея, отговаря на адреса ми по лична карта, има кой да се грижи за мен. Нямам намерение да се укривам и да извършвам нови престъпления. Съжалявам много за постъпката си. Много ми се искаше пострадалата да е тук, за да мога да ѝ се извиня, но очевидно я няма. С действията си спрямо нея не съм я провокирал към абсолютно никакъв сексуален акт, като мисля че има достатъчно доказателства и в самото дело. Не искам да ме разбирате погрешно - аз престъпление извърших, но далеч по-различно от опита за изнасилване. Вярно е, в изпитателни срок на условната присъда, но аз към момента имам толкова лежано в ареста, колкото и условната присъда. Още веднъж моля да измените мярката ми в по-лека. Ще се явявам редовно на съдебните заседания, няма да се укривам и да извършвам ново престъпление. Има още доста неща, които мога да кажа, но ще ги кажа вече в заседанията. Над тридесет килограма съм отслабнал откакто съм в ареста. Ходих неведнъж на лекар, имам още документи, но не съм ги представил. Документът, който представям, е за кожна болест. Три пъти проведох лечение, даже последното от тях приключи преди седмица и няма ефект. Просто условията там се ужасни, имам нужда от по-лека мярка за да си отпочина поне малко психически от всичко случващо се в затвора. Оставям на вас, вие да прецените.

Адв.К.: Моля да бъде изменена мярката за неотклонение спрямо подзащитния ми от „задържане под стража“ в „домашен арест“ или „парична гаранция“. Считам,     че мярката „домашен арест“ в настоящите условия ще изиграе своята роля за явяването на подзащитния ми в съдебно заседание и ненапускането на жилището му. От края на миналата година започнаха да се поставят гривни на обвиняемите и подсъдимите и те постоянно се следят 24 часа, за това подсъдимия да не напуска жилището си. Ако се направи опит да се излезе извън входната врата на жилището ще има сигнал за това, че се нарушава мярката за неотклонение и същия ще бъде проверен.

Адв.А.: Съвсем умишлено не обсъждах това, че в срока на задържане, който е над осем месеца само един път сме правили искане за изменение на взетата мярка за неотклонение, именно за да създадем необходимия комфорт и възможност на разследващият орган да извърши пълно и всестранно разследване по настоящото наказателно производство. Не сме прекалявали с това си право, тъй като тогава все още имаше някакво съмнение, че е възможно, че ако подзащитният ми не е задържан, да въздейства на свидетелите или пострадалата. В днешно съдебно заседание стана ясно, че дори и органите на МВР да открият пострадалата това няма как да се случи от страна на нашия подзащитен. Делото е в съдебната си фаза, т.е. въздействието вече би било безпредметно и безсмислено. Доказателствата вече са събрани, поради което считам, че тази мярка е  несъразмерно тежка към настоящия момент.

ПРОКУРОРЪТ: Не съм подавал нов обвинителен акт в срока, предоставен ми за отстраняване на допусната ОФГ. Такъв е изготвен, но е поставен на друго място и грешката е наша. Считам, че става ясно като се прочете в цялост обвинителния акт за какво става въпрос – причината на нанесения побой, дърпането към вратата на пострадалата, късане на потника. Който е запознат с делото би следвало да му стане ясно, че става въпрос за опит за изнасилване, който е останал недовършен по независещи от дееца причини. Относно искането за изменение на мярката колежката явно е забравила, че неведнъж е правен такъв опит. Няма промяна в обстоятелствата, които да обосновават изменение на наложената мярка за процесуална принуда. Към настоящия, момент както и по – рано заявих, считам мярката за неотклонение за правилна и законосъобразна.

Адв.А.: Запозната съм с разпореждане №125 и №126, но тъй като не допусках, че държавното обвинение не е изпълнило задълженията си, посочени в разпореждане №125 на РС Несебър, и като разбираме, че те не са изпълнени, то считам, че е налице хипотезата на чл. 248а НПК и производството следва да бъде прекратено на това основание. С оглед на това, че сме в разпоредително заседание, приех, че прокурорът в срока е изпълнил задълженията си. Законът е категоричен в този случай, поради което моля съда да се произнесе по реда на чл. 248а НПК. Аз получих две разпореждания наведнъж и поради това реших, че тази задължения са изпълнени от страна на прокуратурата.

Съдът се оттегля на тайно съвещание за постановяване на своя съдебен акт и обяви, че съдебното заседание ще продължи в 16.45 часа.

Съдебното заседание продължава в 16.45 часа в присъствието на подсъдимия И., защитниците му и прокурор Русев, на които съдът обяви своя съдебен акт в следния смисъл:

След изслушване становищата на прокурора и на защитниците на подсъдимия, както и на подсъдимия намира, че са налице условията на чл.248а, ал. 2 НПК за отменяне на определението за насрочване на делото и за прекратяване на съдебното производство след като се установи, че едновременно с разпореждане №126 от 23.01.2020г. на РП Бургас, ТО Несебър е връчено и разпореждане №125 от същата дата, постановено по същото дело, с което е указано да бъдат отстранени констатираните очевидни фактически грешки в обвинителния акт. Установи се че разпореждането е връчено на прокурора на 24.01.2020г., т.е. едновременно с призовката за съдебно заседание. Срокът на отстраняване на нередовностите е изтекъл на 31.01.2020г., в който срок прокурорът не е изпълнил указанията на съда да отстрани ОФГ в обвинителния акт, макар цитираната разпоредба да посочва, че прекратяването на съдебното производство на това основание следва да стане еднолично от съдията-докладчик в закрито заседание, след изясняване на посочените по-горе въпроси, включително и изразената позиция на прокурора, намира, че няма пречка това да стане в открито съдебно заседание с участието на съдебния състав и в разпоредителното заседание, респ. не се налага това да става в по-късен момент. С оглед наличието на предпоставките за прекратяване на съдебното производство на основание неотстраняване в срок на очевидни фактически грешки в обвинителния акт, съдът не следва да обсъжда и да се произнася по въпроса дали в същия този обвинителния акт с наличните очевидни фактически грешки са налице твърдените от защитниците на подсъдимия отстраними и съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия и до възможността му да разбере, какво конкретно престъпление му е вменено и срещу кои конкретни факти да се защитава. Произнасяне по въпросите по чл. 248, ал. 1 вкл. и по т.3 от цитираната разпоредба – за допуснати отстраними процесуални нарушения, и по т. 2 – налице ли е основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, предполагат редовен обвинителния акт от външна страна, съответно с отстранени фактически грешки. По тази причина съдът не следва към настоящия момент да се произнася с определение на основание чл. 248, ал.5 НПК по въпросите на ал. 1 от същия. Това може да стане едва при внасяне на нов обвинителния акт от страна на РП Бургас, който да е редовен от външна страна, в друго разпоредително заседание.

По отношение на искането за взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ съдът съобрази разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК, както и че твърденията за влошено здравословно състояние на подсъдимия по време на престоя му ареста не са подкрепени с доказателства, и в частност описаното в представения амбулаторен лист обективно състояние, не установява, че причина за него е престоя на подсъдимия И. ***, нито пък, че описаното заболяване е от такова естество, което да е несъвместимо с престоя на подсъдимия И. в следствения арест, или пък, че не може да получи адекватни медицински грижи за подобряване на това негово състояние. Следва обаче да отчете като промяна на обстоятелствата именно факта, че съдебното производство се прекратява, както и че взетата на 01.06.2019г. спрямо подсъдимия И. най-тежка мярка „Задържане под стража“ по досъдебното производство продължава почти девет месеца – толкова колкото е размерът на наложеното му наказание лишаване от свобода по предходна присъда и чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Макар и разследването да е протекло и да е приключило в рамките на разумния срок, с оглед и характера на обвинението и събираните доказателства, прекратяване на съдебното производство, което се налага на горепосоченото основание, обосновава необходимостта, при преценка на прокурора, изготвянето на нов обвинителен акт, което пък предполага необосновано забавяне на процесуалните действия, които са необходими за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия чрез образуване на ново съдебно производство, което обаче не може да оправдае продължаващото оставане на подсъдимия в местата за задържане под стража. Тази промяна на обстоятелства налага промяна на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета по отношение на подсъдимия И. в досъдебното производство, и заменянето ѝ с по-лека такава. Съдът не намира за подходяща мярка за неотклонение „домашен арест“ – една от предложените от защитниците на подсъдимия, тъй като не се налага ангажирането на ресурс за наличие на добросъвестност у подсъдимия И. за изпълнението на тази мярка. За най-подходяща мярка за неотклонение в случая с оглед характера на обвинението, начина и механизма на извършване на описаното в обвинителния акт деяние и с оглед степента на обществената опасност на дееца намира, че това е парична гаранция и че размерът на същата следва да бъде определен в размер на 5 000/пет хиляди/ лева.

Съдът не намира, че е налице опасност подсъдимия да повлияе на хода на съдебното следствие с оглед установяване на обективната истина по делото, вкл. и предвид, че разследването по делото е приключило. Посоченият размер на паричната гаранция би служил именно като гаранция относно опасността подсъдимият И. да извърши ново престъпление. Тъй като съдът намира и че за да избегне правораздаване, респ. за отклоняване от изтърпяване на наказание, би решил в даден момент да се укрие и че това може да стори като напусне пределите на Република България, следва да му бъде наложена и друга мярка, а именно „Забрана да напуска пределите на Република България“, която мярка предвидена в чл. 68, ал. 1 НПК, също се явява подходяща и не е прекомерна наред с определената парична гаранция, предвид това, че подсъдимият е привлечен за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, т.к. за престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. Предвид гореизложеното и на основание чл. 248а, ал. 2 НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД 23/2020г. по описа на РС Несебър поради неотстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт посочени в разпореждане № 125 от 23.01.2020г. постановено по делото, и съобщено на РП Бургас, ТО Несебър, едновременно с указанията за отстраняването им на 24.01.2020г., в законоустановения 7-дневен срок.

Разпореждането не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                             2.

 

На основание чл. 270, ал.1 вр. чл. 61 и чл. 68, ал. 1 НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ взетата в хода на ДП №304 ЗМ – 369/2019г. по описа на РУ Несебър, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Б.И.Д. с ЕГН ********** в по - лека такава, а именно „Парична гаранция“ в размер на 5000 лева/пет хиляди лева/.

Обвиняемия да се освободи след внасянето на паричната гаранция

НАЛАГА на обвиняемия Б.И.Д. с ЕГН ********** „Забрана да напуска пределите на Република България.

ДА СЕ УВЕДОМИ ГД „Гранична полиция“ за наложената мярка за неотклонение на обвиняемия Б.И.Д. да напуска пределите на Република България.

Определението относно частта за МНО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок считано от днес.  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                                              2.

 

          Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи 17.10 ч.

 

СЕКРЕТАР:                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: