М О Т И В И към Присъда № 320 от 22.10.2010 г., постановена по н. о. х . дело № 1761 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2010 г.
Районна прокуратура- Пазарджик е
повдигнала обвинение против подсъдимия С.Я.Й. ***, за извършено
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 195 ал. 1 т. 5 и във
връзка с чл. 194 ал. 1 и във връзка с чл. 29 ал.
1, буква „б” от Наказателния
кодекс (НК) за това, че за времето от
00.00 часа до
06.30 часа на
05.07.2010 г., в град С. област Пазарджик,
на ул. „Г. Бенковски”
№ 22, при условията на опасен рецидив, след
предварителен сговор с непълнолетния К.П.М. ***, е отнел чужди движими вещи- изработено от мед устройство за дестилация- казан с
капак и „лула”, на стойност 280 лева, от владението на Г. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, като случаят не е маловажен.
Районна прокуратура- Пазарджик е
повдигнала обвинение против подсъдимия К.П.М. ***, за
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5, във връзка с чл. 194 ал. 1, във връзка чл. 63 ал. 1 т. 3, във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, за това, че при условията на продължавано престъпление в периода от
време от месец февруари
2010 г. до 05.07.2010 г. в село Б. село З. и в град С.
област Пазарджик, след като е разрушил прегради
здраво направени за защита на имот и използване на специален начин- ловкост, сам и след предварителен сговор със С.Я.Й. ***,
е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 573, 90 лева, а именно- 5 броя медни пръскачки, 1 брой ръчен
часовник, 2 броя тави, 2 броя кранчета за вода, 1
брой меден казан- 30 литров, 1 брой устройство за дестилация-
казан с капак и „лула”, сумата от 125 лева на банкноти, 1 брой моторна резачка, 1 брой заек, 1
брой меден тиган, 13 броя винкели и 150 кг.
желязо от владението на В.Н.П., Б.Й.П., М.И.Г., С.Г.Б., Й.Д.А., А.А.А., Н.Н.Д.,
П.А.А., С. Атанасов Т., С.К.В., Г.Т.Е., и без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, по деяния, разделени както следва: през месец февруари 2010 г.
на ул. „28-ма” № 14 в село Б. област Пазарджик е отнел чужди движими вещи- сумата от 125 лева на банкноти от владението на В.Н.П. ***; през месец февруари 2010 г.
на ул. „28-ма” № 14 в село Б.
област Пазарджик е отнел чужда движима вещ- 1 брой моторна резачка “Хускварна” на стойност 340 лева от
владението на Б.Й.П. ***; за времето от 23.05.2010 г. до 24.05.2010 г. на ул „31-ва”
№ 9 в село З.,
област Пазарджик е отнел чужди движими вещи- 1 брой заек с тегло 2 кг.
на стойност 18 лева и 1 брой меден тиган на
стойност 25 лева, или всичко на обща
стойност 43 лева, от владението на М.И.Г.
***; за
времето от 25.05.2010 г. до
31.05.2010 г. на ул. „Втора” № 30 в с. Б. обл. Пазарджик е отнел чужда движима вещ- 1
брой медна пръскачка на стойност 110 лева, от владението на С.Г.Б. ***; за времето от 31.05.2010 г. до 07.06.2010 г. на бул. „Съединение”
№ 60 в гр. С. обл. Пазарджик,
след като е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот- счупил е стъкло на прозорец на къща, е
отнел чужди движими вещи- 1 брой медна пръскачка
на стойност 110 лева, 2 броя медни тави на
тойност 40 лева и 2 броя бронзови
кранчета на стойност 4 лева, или всичко на обща
стойност 154 лева, от владението на Й.Д.А.
***; на 01.06.2010 г. на ул. „Първа”
№ 57 в с. Злокучeне, обл. Пазарджик е отнел чужди движими вещи- 1 брой медна пръскачка на стойност 90 лева, 1 брой медна пръскачка на стойност 110 лева и 1
брой ръчен часовник на стойност 4 лева, или всичко на обща
стойност 204 лева, от владението на А.А. ***.06.2010 г. на ул. „Милеви
скали” № 18 в град С.
област Пазарджик, след
като разрушил преграда, здраво направени за
защита на имот- е счупил стъкло на врата на мазе и е използвал специален начин- ловкост- прескочил
е ограда с височина 2 метра, е отнел чужда движима вещ- 1 брой медна пръскачка на стойност 110 лева, от владението на Н.Н.Д. ***; на 04.06.2010 г. на ул. „Първа” № 50 в село З., област Пазарджик
е отнел чужди движими вещи- 13 броя железни винкели
с дължина 2 м. на обща стойност 42. 90 лева, от владението на П.А. ***; за времето от 04.06.2010 г. до 05.06.2010 г. на ул. „Г. ***
е отнел чужди движими вещи- 150 кг. отпадъчно желязо
и винкели на обща стойност 45 лева, от владението на С. ***; за времето от 04.06.2010 г. до 06.06.2010 г. на бул. ”България” № 89
в град С. област Пазарджик е отнел чужда движима вещ- 1 брой меден казан- 30
литров на стойност 120 литра, от владението на С.К.В. *** и за времето от 00.00 часа до 06.30 часа на
05.07.2010 г., на ул. „Г. ***, след предварителен сговор със С.Я.Й. ***, е
отнел чужди движими вещи- изработено от мед
устройство за дестилация- казан с вместимост 100 литра с капак
и „лула”, на обща стойност 280 лева, от владението на Г. ***.
Подсъдимият Й. не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение. Дава обяснения, в които твърди, че не е
участвал в кражба в съучастие с другия подсъдим, а само бил помолен от него да
занесе вещи в изкупвателния пункт в с. З.. Твърди, че самопризнанията му,
направени в досъдебното производство, били дадени под принуда, защото по
отношение на него било упражнено полицейско насилие. Назначенията му служебен защитник
също поддържа тезата за недоказаност на обвинението, защото липсвали данни,
установяващи съпричастността на подсъдимия към вмененото му деяние. Излага
съображения, че осъдителната присъда не можело да почива на самопризнания, и то
получени по неправомерен начин.
Подсъдимият М. се признава за
виновен, не дава обяснения, но посочва, че всичко изложено в обвинителния акт
по отношение на него било вярно. Съжалява за извършеното, в последната си дума
моли за налагане на по- леко наказание. Назначеният му служебен защитник
пледира за налагане на наказание „пробация”.
Прокурорът
поддържа обвинението във вида, в който е внесено спрямо двамата подсъдими, като
намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установявали деянията, за които те били привлечени към отговорност. Пледира за
осъдителни присъди, като предлага по отношение на подс. Й. да се наложи
наказание „лишаване от свобода”, което се изтърпи ефективно с оглед съдебното
му минало, а по отношение на непълнолетния М.- да се наложи „пробация” с по-
продължителен срок на задължителните мерки за постигане на по- силен ефект от
накзанието.
В наказателния
процес не е допуснат предявения от пострадалия Б.Й.П. граждански иск.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване
разпоредбите на чл. 301 от
НПК прие за установено следното:
През периода от месец февруари 2010 г.
до 05.07.2010 г. на територията на град Септември и селата Бошуля и З. от община Септември били извършени
множество кражби от домове на различни граждани. След извършени оперативно издирвателни мероприятия било установено, че
извършител на кражбите, за които било сигнализирано от пострадалите лица в РУП- С. е непълнолетният подсъдим К.П.М., като само при едно от деянията- това на 05.07.2010 г., негов съучастник бил другият подсъдим С.Я.Й..
През месец февруари 2010 г. на ул. „28-ма” № 14 в с. Б. обл. Пазарджик св. В.Н.П. отишла до магазина, за да си купи
хляб и като се върнала установила, че някой е влизал в дома й, където всичко било разхвърляно. От пенсията й, която била скрита
в гардероба, липсвали 125 лева в банкноти. Под леглото имало 1 брой резачка, която също липсвала, вещта била собственост на племенника й Б.Й.П. ***. След задържането на подсъдимия М. от полицията, същият
показал на свидетелите Б. и А.
за къщата на св. П., като им обяснил,
че през месец февруари 2010 г.
в с. Б. минавайки през селото в края до едно
дере, видял една стара къща., започнал да вика и след като никой не се обадил, той прескочил оградата и влязъл в двора. От там отишъл до къщата, която не била заключена и влязъл вътре.
В една от стаите, след като отворил гардероба, видял, че има пари и ги взел, а сумата била 120 лева в
банкноти от по 20 лева и 5 лева. След това погледнал под
леглото и видял моторна резачка, взел и нея и си тръгнал. Минавайки
покрай бензиностанция „Рачев” в гр. Септември продал
резачката на роми от гр. Велинград, които не познавал за сумата от 80 лева. Във връзка с кражбата по жалба на пострадалата е образувано ЗМ № 374/ 2010 г. по описа на РУП-
Септември. Според заключението на вещото лице стойността на отнетата резачка възлизала на 340 лева.
Свидетелят М.Г. ***, но имал къща в с. З., обл. Пазарджик, находяща се на ул. „31-ва” № 9, където рядко ходел, като в двора там отглеждал зайци.
На 23.05.2010 г., след като бил в с.З., се прибрал в гр.Пазарджик, а на следващия ден-
24.05.2010 г. отново отишъл в къщата
си и установил, че един от зайците липсвал,
нямало го и медния тиган. След задържането му, подсъдимият М. завел полицаите- свидетелите Б. и А. до къщата на св. Г.,
като признал, че на 23.05.2010г. е отишъл в с. З., където знаел, че в къща, намираща се на главната улица в селото, не живее никой. Прескочил оградата
от задната страна и от кошара в двора извършил кражба на един заек, който
сложил в предварително приготвен чувал, след което
откраднал един меден тиган, който впоследствие предал в изкупвателния пункт на
св. Б. ***, за което взел 8 лева. За
тази кражба от св. Г. било
снето обяснение и във връзка с нея било образувано ЗМ № 377/ 2010 г. по описа на РУП- Септември. Според заключението на вещото лице стойността на отнетото имущество- 1 брой заек с тегло 2 кг., възлизало на стойност 18 лв., а медният тиган- на 25 лева.
Свидетелят С.Б. ***, находяща се на ул. „Втора” № 30, която не посещавал често. За последно бил там на 25.05.2010 г. и като си тръгнал,
всичко било на мястото си, но на 31.05.2010 г. отново отишъл там и установил, че му липсава 1 брой медна гръбна пръскачка. Нямало
разбиване, а пръскачката се намирала в една постройка, която не се заключвала.
За извършената кражба сигнализирал в полицията в гр. С. където бил образуван ЗМ № 319/ 2010 г. по описа на РУП- Септември. Подсъдимият М. завел полицаите- свидетелите Б.А. ***, като обяснил, че на 31.05.2010 г. бил в селото и минавайки по главната улица, той решил да влезе в нея,
за да открадне нещо. Минал зад гърба на къщата и прескочил оградата, а след това влязъл в стопанска постройка и от там извършил
кражба на 1 броя медна пръскачка, която после смачкал и предал
за скрап в изкупвателния пункт на св. Б.
***. Според експертизата пръскачката била на стойност от 110 лева.
Свидетелката Й.Д.А. имала наследствена къща в гр. Септември на бул. „Съединение” № 60, като последно ходила там на 31.05.2010 г. Когато отново отишла на 07.06.2010 г., установила, че й липсват
1 брой медна гръбна пръскачка, 2 броя медни тави и 2 брой
кранчета за вода, като откраднатите вещи се намирали в къщата, на която било разбито едно стъкло. Свидетелката подала жалба в
полицията и там бил заведен ЗМ № 302/ 2010 г. по описа на РУП- Септември. Подсъдимият
М. признал за тази кражба и завел свидетелите Б. и А. в къщата, където на 02.06.2010 г. през деня видял, че никой не живее и се върнал
вечерта по тъмно да открадне нещо. Прескочил оградата и след
като отишъл до къщата, видял, че е заключена, поради което счупил едно прозорче на вратата и влязъл в къщата. От къщата откраднал една медна пръскачка, две тави и две бронзови кранчета,
които сложил
в чувал, който скрил в гробищата. На другият ден взел
чувала и занесъл на изкупвателния пункт на св. Б. ***, където ги предал за скрап и получил сумата от
36 лева. Вещото лице оценило отнетото, както
следва: 1 брой медна пръскачка на стойност 110 лева, 2 броя медни тави на стойност
40 лева и 2 броя
бронзови кранчета на стойност 4 лева.
Свидетелката А.А. ***, като
през лятото си стояла там. На 01.06.2010 г. била в къщата си и работела по двора, като по някое време забелязала, че някой надзърта през мрежата, който тя определила като „малко момче”. Тръгнала
към него, но лицето се
отдалечило и тя продължила да си работи. След известно
време излязла на улицата и видяла същото лице, като й направило впечатление, че то носи нейния часовник на ръката си. Попитала
го защо прави тези глупости, а той й казал, че е гладен. Свидетелката му казала, че не трябва да краде и, ако поиска хляб, ще му даде, но лицето си тръгнало.
По-късно синът й установил, че от къщата липсват 2 бр.
пръскачки, едната чисто нова, а другата по-стара и
двете медни, гръбни.
Подсъдимият М. признал пред свидетелите Б. и А., че е извършил кражба от тази къща. На 01.06.2010 г. той бил
в с. З. и минавайки
по главната улица, стигнал до последната къща в селото, в
близост до река Марица, за която сграда знаел, че е на една
баба, която била сама и живеела в гр. Септември. Видял, че бабата- св. А., била в
лозето, а вратата на къщата не била заключена и така влезнал вътре. От една от стаите взел две медни пръскачки, които изнесъл от къщата
и скрил навън в храстите. Върнал се отново в къщата и
в другата стая видял един ръчен часовник, който сложил на ръката си и излязъл
от къщата. На входа на къщата го жената го срещнала, познала си часовника на
ръката му и подсъдимият й го върнал, след което си тръгнал. Взел от
храстите пръскачките и ги смачкал, след което ги предал за отпадък в изкупвателния
пункт на свБеков в с. З., като взел за тях 36 лева. За
тази кражба било заведено ЗМ
№ 304/ 2010 г. по описа на РУП-
Септември. Във връзка с кражбата е
извършено разпознаване, на което св. А. категорично разпознала подсъдимия. Експертизата
оценила едната пръскачка на стойност 90 лева, другата на стойност 110
лева, а
ръчният часовник- на
4 лева.
Свидетелят Н.Н.Д. ***
стопанисвал къща, находяща се на ул. „Милеви
скали” № 18
в гр. С. която била собственост на съседа му С. ***010 г. св. Д. бил в къщата и си тръгнал около 10.00
часа и като се върнал около 18.00
часа, забелязал, че прозорчето на мазето е
счупено и отворено и от мазето липсвала медна гръбна пръскачка. Оградата на къщата била висока,
около две метра и, за да се проникне в нея, трябвало да се прескочи. Св. Д. уведомил съседа си за случилото се, но последният го упълномощил той да се занимава с полицията, като
стопанисващ имота. След установяването на извършителя- подсъдимият М., същият показал на свидетелите Б. и А. къщата, като си признал, че на 03.06.2010 г. отишъл и извикал отвън няколко пъти, но никой не се
показал. Предположил, че никой не живее вътре и прескочил
оградата на къщата, влязъл в двора и отишъл до мазето на къщата. Видял, че вратата на мазето била заключена и Ттогава счупил едно от прозорчетата на вратата, промушил си ръката и
от вътре, отместил райбера на вратата, при което вратата се отворила. От мазето на къщата откраднал една медна пръскачка, смачкал я и й
сложил в един чувал, а после я
предал в изкупвателния пункт на св. Б. ***, като казал, че пръскачката е негова и получил
сумата от 16 лева. За кражбата било
заведено ЗМ № 303/ 2010 г. по описа на РУП-
Септември. Вещото лице е оценило
пръскачката на стойност 110 лева.
Свидетелят П.А. ***,
находяща се на ул. „Първа” № 50.
На 04.06.2010 г. св. А. излязъл от дома си и се прибрал надвечер, като
установил, че от двора
му липсват 13 броя железни винкели, с
дължина всеки един по 2 м., които стояли под един сайвант. Подсъдимият М. показал на полицаите и тази къща, като признал, че на 04.06.2010 г. през деня отишъл пред нея, като знаел, че там не
живее никой. Прескочил оградата от задната страна и оттам
влязъл в селскостопанска постройка,
от която откраднал 13 броя
железни винкела, които впоследствие предал в изкупвателния пункт на св. Б. ***, за което взел 20 лева. За
тази кражба от собственика св. А. било снето обяснение и образувано ЗМ № 376/ 2010 г. по описа на РУП- Септември. Вещите са оценени от експертизата на обща стойност 42, 90 лева.
Свидетелят С.Т.
стопанисвал къща, намираща на ул. „Г. ***, собственост
на свой първи братовчед-
Валентин Г.И., живущ ***, като последният не бил идвал в имота си от 5 години. На
05.06.2010 г. след обяд св. Т. отишъл там и забелязал, че винкелите и железата, които били
наредени до една ограда, липсват. Железата били около 150 кг., като къщата била с огради, едната от които представлявала мрежа с височина 1, 40 м., а другата-
бетон с желязо отгоре, около
1, 50 м. висока. Св. Т. уведомил
братовчед си за кражбата, като
му предложил той да се занимава със
случая, тъй като стопанисвал имота. Пред
полицаите уточнил, че кражбата е извършена или през нощта на 04.06.2010 г. или преди обяд на 05.06.2010 г. Подсъдимият М. признал пред свидетелите Б. и А., че на 05.06.2010 г., отишъл в тази къща, защото знаел, че там не живее никой. Прескочил оградата от задната страна, влязъл в двора и видял,
че до стената има наредени множество железни винкели, които изнесъл през
оградата и ги натоварил в предварително приготвена детска количка. След това откраднатите винкели закарал в изкупвателния пункт на св. Б. ***, за което получил 42 лева. След
снемане на обяснения от св. Атанасов Т. било заведено ЗМ № 375/ 2010 г. по описа на РУП-
Септември. Експертизата е оценила
откраднатите винкели с тегло 150
кг. като отпадъчно
желязо на стойност 45 лева.
Свидетелят С.К.В.
стопанисвал къщата на Васил Борисов Кинчев, намираща
се в гр. Септември
на бул. „******
№ 89. К. не живеел от много време
в къщата, като предоставил на св.С.В. да ползва гаража
му и да стопанисва имота. На 06.06.2010 г. сутринта св. В. отишъл в къщата, за да изкара лекия си
автомобил от гаража, като последно бил ходил там на 04.06.2010 г. Установил, че в къщата е влизано, огледал двора и видял, че от стопанска
постройка, намираща се в близост до къщата, липсва
меден казан (ператник) с
вместимост 30 л.
Къщата била с ограда, висока около 1,50 м. За кражбата уведомил
собственика й, като
в последствие по негово настояване подал жалба, по която бил заведен ЗМ № 301/ 2010 г. по описа на РУП-Септември. Подсъдимият М. е признал и за тази кражба пред полицаите, като обяснил, че предварително знаел, че в сградата не живее никой. Една вечер, тъй
като нямал пари, решил да
влезе в къщата. Прескочил оградата и в една отключена барака видял вътре меден казан, взел го, смачкал
го и го скрил в една дупка, откъдето се копаел пясък. На
другия ден взел казана и го занесъл в изкупвателния пункт на св. Б. ***, на когото казал,
че е на майка му и за
него взел 16 лева. Вещото лице дава заключение, че стойността на меден
казан 30 литров, възлиза на 120 лева.
Свидетелят Г.Т.Е. ***. На 04.07.2010 г. той гледал футболен мач по телевизията до полунощ, след което
заспал. Докато бил буден не чул шум от двора. На сутринта- 05.07.2010 г. около 06.30 часа установил, че през
нощта от дома му е извършена кражба на казан за ракия. Казанът бил 100 литров, меден, пълен с джибри и се намирал в
сайвант в двора. Оградата на къщата била
висока 2, 20 м. Резето на вратата било махнато, а тя- отворена, джибрите били изсипани в
сайванта, а казанът- изнесен, като заедно с него
били откраднати капака и лулата. Същата нощ двамата подсъдимите М.
и Й. ***, с намерението да
откраднат нещо, защото им трябвали пари. Отишли до
една къща, която се намирала
при училището, отстрани на която имало
голяма врата. Подсъдимият М. прескочил вратата и влязъл в двора, а подсъдимият Й. останал да го чака отвън. Подсъдимият М. влязъл в сайванта и видял меден
казан за варене на ракия, който бил капак и тръба. Взел ги, отворил вратата и дал вещите на
другия подсъдим, след което
двамата си тръгнали. Казанът, капакът и лулата скрили зад
опитното лозе, в близост до гробището в
едни храсти и се прибрали по домовете си. На следващия ден двамата смачкали вещите и тръгнали за
изкупвателния пункт на св. Б. ***. По пътя към пункта ги
срещнали св. М.Г. и
св. ПеткоХаджиев, които
отивали с каруца до с. З., за да предават охлюви. Те качили на каруцата двамата
обвиняеми, които бутали една количка, в която имало чувал. Подсъдимият М. ги попитал дали ще ги закарат до пункта, за да предадат желязо и те се съгласили. След като стигнали до
пункта, предали вещите на св. Б., който им изплатил за тях 156 лева. Парите били платени на Й., който получил 30 лева от тях, а останалата
сума М. взел за себе си.
От назначената по делото съдебно- оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 1 570, 90 лева, като е приспаднато необходимото овехтяване. Вещото лице посочва, че оценката е извършена по описание, дадено от
свидетелите по делото, като на една част е извършен оглед, а на медните съдове
и отпадъчното желязо по описание, тъй като вещите са предадени за претопяване. Експертът е установил, че
щетите, причинени на пострадалите са, както следва: на св. В.П.- 125 лева, на св. Б.П.- 340 лева,
на св. М.Г.- 43 лева, на св. С.Б.- 110 лева, на св. А.А.- 204 лева, на св. П.А.-
42, 90 лева, на св. С.Т.- 45 лева, на св. Н.Д.- 110 лева, на св. С.В.- 120
лева, на св. Й.А.- 154 лева и на св. Г.Е.- 280 лева.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия М. и
даденото в досъдебното производство при разпита след привличането на подсъдимия
Й. като обвиняем в присъствието на защитника му признание, четено и приобщено
към делото по реда на чл. 279 ал. 2 от НПК, показанията на свидетелите А.А., Б.П.,
М.Г., С.Б., П.А., С.Т., С.В., А.Б. и И.Б., както и показанията на свидетелите Г.А.,
М.В., П.Х., В.П., Й.А. и Г.Е., дадени в досъдебното производство, четени и
приобщени към делото по реда на чл. 281 ал. 5 във връзка с чл. 281 ал. 1 т. 5
от НПК, заключението на оценъчната експертиза на вещото лице К. (л. 124- 129), както
и писмените доказателства, приложени по делото- докладни записки (л. 2, л. 69, л. 75, л. 78, л. 81, л. 98 от ДП), молби на
пострадалите до РПУ- Септември (л. 29, л. 6, л. 9, л. 12, л. 15, л. 18, л. 72 справки за съдимост (л. 22 и л. 43-
44), характеристични справки (л. 23 и л.
60- 61 и л. 45) декларации за материално положение и имотно състояние (л. 41 и
л. 57), регистър за покупки и внос на отпадъци от черни и цветни метали (л.
115- 117), протокол за разпознаване (л. 120) и други.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият С.Я.Й. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъпния състав по чл. 195 ал. 1 т. 2, вр. чл. 195 ал.
1 т. 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 буква „б” от НК, а подсъдимият К.П.М.-
съставът по чл. 195 ал. 1 точки 3, 4 и 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1
т. 3 и чл. 26 ал. 1 от НК.
Съдът изцяло кредитира като
достоверни показанията на разпитаните по делото свидетели, които са еднопосочни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и последователни, поради което няма
основание те да бъдат кредитирани. От тях категорично се установява
фактическата обстановка по отделните пунктове на обвинителния акт, която
напълно съвпада и със самопризнанията на подсъдимия М.. Безспорно установено е,
че същият е автор на процесните десет кражби, за които е привлечен като
извършител, при условията на продължавано престъпление, които деяния подробно
са доказани по време, място и начин на осъществяване. Разпитаните полицейски
служители разказват как подсъдимият ги е водил от място на място и е посочвал
от къде какво и как е отнемал, същият е разпознат и от една от пострадалите-
св. А., а св. Б. разказва как многократно деецът е носил на пункта за
изкупуване различни вещи, за които е твърдял, че не са крадени, а дадени му от
лица, на които е работил- нещо, което категорично се опровергава дори и от
собствените показания на подсъдимия. Няма спор за извършените от същия кражби,
поради което в тази част обвинението спрямо М. е несъмнено, категорчино и
безусловно доказано.
Съдът намира изцяло за защитна
позицията на подсъдимия Й., който категорично отрича в обясненията си участието
във вмененото му деяние като съизвършител с другия подсъдим. От една страна в
досъдебното производство при разпита си след привличането му като обвиняем, в
присъствието на защитника си, подсъдимият е дал подробни обяснения за
престъплението, които са приобщени в съдебната фаза на процеса чрез прочитането
им по реда на чл. 279 ал. 2 от НПК, поради което същите представляват годно
доказателствено средство. Те са от основно значение, защото са пряко
доказателство и независимо, че след депозирането им те повече не се поддържат,
допринасят в голяма степен за изясняване на делото, именно във взаимната си
връзка с останалите налични данни. В тях детайлно и последователно по време и
място деецът е описал събитията, предхождащи кражбата относно срещата му с
другия подсъдим. Признал е, че се е съгласил да отидат заедно до определено
място, за което подсъдимият М. знаел, че има бакър, като е посочил точното
местонахождение на къщата, начинът на проникване вътре, видът на отнетите вещи,
разказал е какво са направили след деянието- че са смачкали казана, къде са го скрили,
заедно с капака и тръбата и как са ги предали на следващия ден в пункта за
изкупуване на метали. Посочените подробности, съдържат достатъчно конкретика,
за да се приеме, че могат да бъдат пресъздадени единствено от лице, което е
участвало в изпълнителното деяние. Те представляват пряк разказ на събитията,
логични са, последователни, изцяло съвпадат с обясненията на другия подсъдими М.
и взаимно се допълват. От друга страна не се установи да са били дадени под
недопустимо чуждо влияние или някаква форма на принуда, каквито твърдения бяха
изложени от самия дееца, тъй като от разпита на полицейските служители Б. и А.,
пред които първоначално са били дадени, става ясно, че подсъдимият доброволно
си е признал, без по отношение на него да е бил оказван какъвто и да е натиск
или неправомерно въздействие. Съдът не цени обясненията на дееца, дадени в
съдебното производство, защото те противоречат на всички останали
доказателства- от разпита на св. Г. и Х. се установява, че на деня след
престъплението, двамата подсъдими са ги помолили да бъдат закарани с тяхната
каруца до пункта за изкупуване в с. З., защото носили бакър за предаване.
Въпреки че в съдебно заседание св. Г. не си спомни конкретни подробности, след
прочитане на обясненията му, дадени в досъдебното производство, той заяви, че
нещата са така, както ги е описал тогава, защото вече бил забравил отделни моменти
от случая. Няма основание тези показания да не бъдат ценени, след като са взети
по съответните процесуални правила, а и съвпадат с останалите в частта, в която
разкриват съпричастността на подсъдимия към престъплението. Единствено дадените
в съдебно заседание обяснения на дееца се разминават, защото той твърди, че по
пътя не били срещнали никой, че били с неговата каруца, но тези му твърдения
категорично се опровергават от наличните данни, поради което представляват само
защитна версия, неподкрепена и изолирана от доказателствения материал. От своя
страна св. Б., който работи на мястото за изкупуване на отпадъци много добре си
спомня, че именно подсъдимият Й. го е търсил първо в къщи, защото пунктът не
работил, а след това сам му е предал казана за варене на ракия, с капака и
лулата към него, който бил деформиран. В регистъра за покупките като продавачи
било вписано негово име, на него били платени и парите от върнатите медни отпадъци.
Налице е една непрекъсната и последователна верига от доказателства, всяко от
които е достоверно само по себе си и несъмнено установено, които данни в своята
съвкупност и взаимна връзка, наред с направеното от дееца и в последствие
отречено самопризнание, обосновават извода за авторството на престъплението. Tочно, защото системата от тези
доказателства е единна и всяко следващо е свързано с предходното и го допълва,
а съществува и признание, подкрепящо се и от обясненията на другия подсъдим,
съдът намира, че авторството и по отношение на Й. е установено по един неоспорим
начин. Действително присъдата не може да почива на самопризнания или
предположения, но в случая това не е така, защото са събрани и други
допълнителни гласни доказателства на трети лица, които са в подкрепа на
обвинението срещу дееца и го обосновават по начин, достатъчен за формиране на
единствения извод, че подсъдимият Й. е автор на вмененото му деяние.
От обективна страна с
престъпленията са засегнати обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Престъпленията
са осъществени чрез действия, с които е била прекратена упражняваната до
момента фактическа власт върху инкриминираните вещи, върху които дейците са
установили своя такава. Налице са квалифициращите състави на деянията- предварителен сговор при
немаловажен случай, продължавано престъпление, разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, използване на специален начин- ловкост.
От субективна страна
подсъдимите са действали с пряк умисъл, като са съзнавали обществено опасния
характер на деянието- че лишават от фактическа власт собственика на съответните
чужди движими вещи, предвиждали са неговите обществено опасни последици-
преминаването на тези вещи в тяхната фактическа власт и са искали настъпването
им- целели са установяването на тази власт върху предмета на престъплението.
Деянието е извършено и със специално намерение от страна на подсъдимите-
противозаконно да се присвоят вещите, т.е. извършат с тях по- нататъшни
действия на фактическо или юридическо разпореждане, каквото реално е било
извършено, като лицата са съзнавали, че отнетите вещи не са тяхна изключителна
собственост и, че отсъства съгласие на собственика им за подобно разпореждане. Макар и непълнолетен, подсъдимият
М. е могъл да разбира свойството и значението на деянието, както и да ръководи
постъпките си.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите Й. и М. за
извършените от тях деяния, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК
относно целите на наказанието и чл. 54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете
обществената опасност на кражбата, която по принцип е висока. Това са едни от
най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната, а освен това и са със зачестила актуалност напоследък. Следва
да се има предвид и обществената опасност на конкретните деяния- по отношение
на извършеното в съучастие от двамата подсъдими е налице сравнително не висока
стойност на предмета на престъплението, докато по отношение на извършените само
от подсъдимия М. деяния- стойността е значителна.
При
определяне вида и размера на наказанието, като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства за подсъдимия Й. следва да се отчетат невисоката стойност на отнетото, както и
тежкото му материално положение и имотно състояние. Като отегчаващи обстоятелства
следва да се имат предвид предишните му две осъждания, също за кражби и
негативните му характеристични данни (трайно изградени престъпни навици, с
криминалистични регистрации, ползва се с лошо име по местоживеене). По
отношение на подсъдимия М. смекчаващите отговорността обстоятелства са пълните
му самопризнания, изразеното съжаление, съдействието за разкриване на
престъпленията и чистото му съдебно минало, а като отегчаващи- голямата парична
стойност на отнетото от многобройните кражби, както и отрицателните му
характеристични данни (води се на отчет в ДПС, налагани са му възпитателни мерки по ЗБППМН,
бягства от ВУИ, в което е настанен).
Съдът намира, че при
изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и най- лекото предвидено в закона наказание
за престъплението по чл. 195 ал. 1 точки 3, 4 и 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 и
чл. 26 ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия М. би се оказало несъразмерно тежко, съпоставено с
тежестта на конкретното престъпно деяние и личността на дееца, поради което определи наказанието при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „б” от НК, като замени наказанието „лишаване от свобода” с
пробация. По отношение на дееца са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства- чисто съдебно минало, направени пълни самопризнания, оказано
съдействие на полицейските органи за разкриване на обелтивната истина, изразено
съжаление за извършеното, които мотивират приложението на чл. 55 ал. 1 от НК. За
определяне на конкретните мерки за контрол и въздействие се взеха предвид
обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия, като съдът прие, че, за да
може да се мотивират очаквания наказанието да постигне целените промени в
съзнанието му към спазване на закона и добрите нрави, както и предупредително-
възпиращо въздействие, а и общопревантивен ефект, следва да се определят двете
задължителни пробационни мерки по чл. 42 а ал. 2 т. 1 и 2 от НК за по-
продължителен срок от 1 (една) година, а именно- задължителна регистрация по
настоящ адрес с честота на явяване два пъти седмично за срок от една година и
задължителни периодични срещи с пробационен служител също за срок от една година.
Определянето на срок, по- дълъг от минимално предвидения, се мотивира основно с
личността на дееца- склонен към извършване на подобни противообществени
провяви, като по- голямата продължителност на мерките цели създаване на условия
за превенция на поведението му за по- дълъг период. По този начин е налице
възможността да се окаже
нужното въздействие върху подсъдимия чрез
своеобразна форма на контрол върху неговото поведение за съответното време, което е достатъчно за постигане на целения ефект. На основание чл. 59 ал.
1 от НК при изпълнение на наказанието „пробация” следва да се приспадне
времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 09.07.2010 г.
Въпреки
обстоятелството, че деянието на подсъдимия Й. е квалифицирано като „опасен
рецидив”, съдът намира, че и по отношение на него също е налице изключителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което и най-
лекото предвидено в закона наказание за престъплението по чл. 196 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 195 ал. 1 т. 5, вр. чл. 194 ал. 1 от НК, което е с минимум от 3 години „лишаване от свобода”, би се оказало несъразмерно тежко,
съпоставено с тежестта на конкретното престъпно деяние и личността на дееца. Налице са многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства от съществено значение- затруднено материално
положение и икономическо състояние на лицето, както и сравнително ниска
стойност на отнетото. Поради това съдът определи наказанието при условията
на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, а именно- под ниския предел и му наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца. Целта на наказанието е с
него да намери
реализация идеята на
законодателя за поправяне и превъзпитание на дееца, като се отчете обаче и фактът,
че изтърпените от същия досега предходни наказания не са изиграли в пълна
степен своята превантивна роля. Така определеното по размер наказание може да постигне
своя ефект, като най- вече се въздейства предупредително и
превъзпитателно върху дееца и се мотивират очаквания за постигане на търсените промени в
съзнанието му за в бъдеще към спазване на закона
и добрите нрави. С
оглед обстоятелството, че престъплението, в което е обвинен и осъден деецът, се
квалифицира като опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 буква „б” от НК, на
основание чл. 61 т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС) наложеното му наказание „лишаване от свобода” за срок от 1
(една) година и 6 (шест) месеца следва да се изтърпи при първоначален „строг”
режим в затворническо общежитие от „закрит” тип.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимите М. и Й.
бяха присъдени направените разноски по делото за експертизи в размер на 45
лева, платими в полза на ОД на МВР- Пазарджик, както и сумата от 15 лева за за
явяването на вещото лице в съдебно заседание, вносими по сметка на Районен съд-
Пазарджик.
Причини за извършването
на престъпленията са
ниската степен на обществено съзнание и правна култура на подсъдимите, трайното незачитане
на правовия ред в страната и чуждото право на собственост, както и желанието им за бързо и лесно облагодетелстване по неправомерен начин.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
/Александър Точевски/