Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006
гр. Първомай, 08.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесет година с
Председател: София Монева
при участието на
секретаря П. Монева,
след като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 330 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 54, ал. 2, изр. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър
(ЗКИР).
Ищецът И.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. С.А.Б. и адв.
А.Р.Б., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на:
1) ответника П.Г.Ц., ЕГН: **********,
с адрес: ***, че е собственик на:
Ø реална част с площ от 80
кв. м., обозначена между точките АЖДРА в приложената към исковата молба скица, от урегулиран поземлен имот
(УПИ) № ХІІ-49 в кв. 7 по регулационния план на с. Добри дол, общ. Първомай,
обл. Пловдив, от 1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от
1 290 кв. м. и граници: УПИ № VІ-49,
УПИ № ХІІІ-49, улица, УПИ № ХІ-51 и УПИ № VІІІ-50, която е погрешно заснета като част от УПИ № VІІІ-50 в кв. 7 по регулационния план на с. Добри
дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1989 г., находящ се в същото населено
място, с площ от 1 140 кв. м. и граници:
УПИ № VІІ-50, УПИ № VІ-49, УПИ № ХІІ-49 и УПИ № ХІ-51;
Ø ½ идеална част от
реална част с площ от 65 кв. м., обозначена между точките ЕСТДЕ в приложената
към исковата молба скица, от УПИ № VІ-49
в кв. 7 по регулационния план на с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от
1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници:
улица, УПИ № V-48, УПИ № ХІІІ-49, УПИ № ХІІ-49, УПИ № VІІІ-50 и УПИ № VІІ-50,
която е погрешно заснета като част от УПИ № VІІІ-50 в кв. 7 по регулационния план на с. Добри дол,
общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1989 г., находящ се в същото населено място, с
площ от 1 140 кв. м. и граници:
УПИ № VІІ-50, УПИ № VІ-49, УПИ № ХІІ-49 и УПИ № ХІ-51;
Ø ½ идеална част от
реална част с площ от 190 кв. м., обозначена между точките СПОТС в приложената
към исковата молба скица, от УПИ № VІ-49
в кв. 7 по регулационния план на с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от
1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници:
улица, УПИ № V-48, УПИ № ХІІІ-49, УПИ № ХІІ-49, УПИ № VІІІ-50 и УПИ № VІІ-50,
която е погрешно заснета като част от УПИ № VІІ-50 в кв. 7 по регулационния план на с. Добри дол, общ.
Първомай, обл. Пловдив, от 1989 г., находящ се в същото населено място, с площ
от 1 860 кв. м. и граници:
УПИ № VІ-49, УПИ № VІІІ-50 и две улици;
2)
ответника В.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, че е собственик на:
Ø реална част с площ от 20
кв. м., обозначена между точките ДЛКРД в приложената към исковата молба скица, от УПИ № ХІІ-49 в кв. 7 по
регулационния план на с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1989 г.,
находящ се в същото населено място, с площ от 1 290 кв. м. и граници: УПИ
№ VІ-49, УПИ № ХІІІ-49,
улица, УПИ № ХІ-51 и УПИ № VІІІ-50,
която е погрешно заснета като част от УПИ № VІ-49 в кв. 7 по регулационния план на с. Добри дол, общ.
Първомай, обл. Пловдив, от 1989 г., находящ се в същото населено място, с площ
от 1 370 кв. м. и граници:
улица, УПИ № V-48, УПИ № ХІІІ-49, УПИ № ХІІ-49, УПИ № VІІІ-50 и УПИ № VІІ-50;
Ø реална част с площ от
100 кв. м., обозначена между точките КЛГВК в
приложената към исковата молба скица, от УПИ № ХІІІ-49 в кв. 7 по регулационния план на с. Добри
дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1989 г., с площ от 1 420 кв. м. и
граници: УПИ № VІ-49, УПИ № V-48, УПИ № І, улица и УПИ № ХІІ-49, която е
погрешно заснета като част от УПИ № VІ-49
в кв. 7 по регулационния план на с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от
1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници:
улица, УПИ № V-48, УПИ № ХІІІ-49, УПИ № ХІІ-49, УПИ № VІІІ-50 и УПИ № VІІ-50;
3)
ответника Община Първомай, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявана от Кмета А.А.П. и
по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.А.П., че е собственик на ½
идеална част от реална част с площ от 145 кв. м., обозначена между точките ЗМНПЗ в
приложената към исковата молба скица, от УПИ № VІ-49
в кв. 7 по регулационния план на с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от
1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници:
улица, УПИ № V-48, УПИ № ХІІІ-49, УПИ № ХІІ-49, УПИ № VІІІ-50 и УПИ № VІІ-50,
която е погрешно заснета като част от улица по източната граница на кв. 7 по
регулационния план на с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1989 г.
Излагат се фактически твърдения, че по силата на
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 19,
том І, дело № 68/1979 г. от 12.02.1979 г. по описа на Районен съд – Първомай, И.Г.Р.
продал признатото му с Нотариален акт № 46, том І, дело № 67/1979 г. от
12.02.1979 г. по описа на Районен съд – Първомай право на собственост върху
празно дворно място с площ от 1 300 кв. м., находящо се в с. Добри дол, обл. Пловдив, съставляващо парцел VІ, пл. № 95 в кв. 27 по плана на същото село от
1936 г., на своята внучка в лицето на ответницата В.Г.Р. и на снаха си Б.Н. Р.,
в качеството на единствен наследник на която се легитимирал ищецът.
С Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 10, том ІІ,
дело № 1861/1981 г. от 25.05.1981 г. по описа на Районен съд – Първомай, И.Г.Р.
прехвърлил на ищеца собственото си, съгласно Нотариален акт № 155, том І, дело
№ 85/1981 г. от 25.05.1981 г. по описа на Районен съд – Първомай, дворно място
от 2 500 кв. м., находящо се
в с. Добри дол, обл. Пловдив, съставляващо парцел ІІІ, пл. № 95 в кв. 27 по
плана на селото от 1936 г., при граници: улица, училищен двор, Е.И.Н. и Б.Н. Р.,
ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки.
С одобрен през 1989 г. регулационен план на с.
Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, действащ и понастоящем, за парцел ІІІ,
пл. № 95 в кв. 27 по плана на населеното място от 1936 г. били отредени УПИ №
ХІІІ-49 и УПИ № ХІІ-49 в кв. 7, а за парцел VІ, пл. № 95 от кв. 27 по плана от
1936 г. – УПИ № VІ-49 в кв. 7, като за разширяване на улица се предвиждало
изместване на източната регулационна линия за целия квартал и вътрешната
регулационна линия между УПИ № № ХІІІ-49 и ХІІ-49, от една страна, и УПИ № № VІ-49 и VІІІ-50,
от друга, от изток на запад с около 5, 5 метра, а на южната регулационна линия на
УПИ VІ-49, граничеща с УПИ №
№ VІІІ-50 и УПИ VІІ-50 – от юг на север, така, че: 1) две части от УПИ № ХІІ-49 с площ
съответно от 80 кв. м. и 20 кв. м., означени в гореспоменатата скица между точките
съответно АЖДРА и ДЛКРД, били придадени
съответно към притежавания от ответника П.Ц. УПИ № VІІІ-50 и съсобствения на ищеца и ответницата В.Р. УПИ № VІ-49; 2) три части от последния с площ съответно
от 65 кв. м., 190 кв. м. и 145 кв. м., заключени, съобразно
работната скица, между точките съответно ЕСТДЕ, СПОТС и ЗМНПЗ, били присъединени
съответно към УПИ № VІІІ-50, УПИ № VІІ-50, принадлежащ на ответника П.Ц.,*** източния
контур на кв. 7 – собственост на Община Първомай, а 3) част от УПИ № ХІІІ-49 с
площ от 100 кв. м., очертана между точките КЛГВК, попадала в УПИ № VІ-49.
Според ищеца визираните регулационни изменения не
са приложени, доколкото процедура за отчуждаване на отнетите от имотите
участъци за обществени нужди по построяване на улици не е провеждана и на
ощетените собственици не са изплатени полагащите им се обезщетения, поради
което отразяват погрешно действителния обем и граници на правото на собственост
на страните, меродавно обективирани в плана от 1936 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците П.Г.Ц. и В.Г.Р.
не са упражнили правото си
на писмен отговор, а ответникът Община Първомай чрез процесуалния си
пълномощник е депозирал Отговор вх. № 1386/05.03.2019 г., с който застъпва
становище за неоснователност на иска и моли за отхвърлянето му. Сочи, че
с действащия регулационен план, одобрен със Заповед № РД-22-12/1989 г. на Кмета на
Община Първомай, който е влязъл в сила и е приложен, не се отнема част от УПИ № VІ-49
за улица, тъй като местоположението на последната по двата плана съвпада. Същата се явявала
крайна регулация
на населеното място, поради което по отношение на нея липсвал технически
вариант за промяна на плана дори и при постановявяне на решение за уважаване на
предявената претенция.
Ищецът и ответникът Община Първомай претендират и
присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез
доверениците си поддържа исковата молба, ответникът П.Г.Ц. се явява и оспорва
отправената срещу него претенция, ответникът В.Г.Р. се явява, но не застъпва
становище по спора, а ответникът Община Първомай чрез процесуалния си
пълномощник пледира за оставяне на иска без уважение, като подробни съображения
в подкрепа на процесуалната си позиция излага в писмена защита.
След преценка
на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл.
235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:
По силата
на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 19,
том І, дело № 68/1979 г. от 12.02.1979 г. по описа на Районен съд – Първомай
(л. 96), И.Г.Р., ЕГН: **********, който, видно от Удостоверение за наследници №
83/14.09.2010 г. (л. 13), издадено от Кметство с. Добри дол, общ. Първомай,
обл. Пловдив, презаверено на 13.06.2018 г., е починал на 10.09.1982 г., продал
признатото му с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 46, том І, дело № 67/1979 г. от 12.02.1979 г. по
описа на Районен съд – Първомай (л. 7) право на собственост върху празно дворно
място с площ от 1 300 кв. м., находящо се
в с. Добри дол, обл. Пловдив, съставляващо парцел VІ, пл. № 95 в кв. 27 по плана на същото село, при граници:
улица, Г.П. Ц., собствен парцел и А.Р.Н., на своята внучка в лицето на
ответницата В.Г. С. (Р.) и на снаха си Б.Н. Р., ЕГН: **********, починала на
30.10.2009 г., единствен наследник на която според приложеното Удостоверение
изх. № 002/26.06.2018 г. за наследници (л. 105), издадено от Кметство, с. Добри
дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, се явява ищецът.
Съгласно
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка, придобит
по покупка и давностно владение, № 155, том І, дело № 185/1981 г. от 25.05.1981
г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 4), продавачът притежавал дворно
място от 2 500 кв. м., находящо се
в с. Добри дол, обл. Пловдив, съставляващо парцел ІІІ, пл. № 95 в кв. 27 по
плана на селото, при граници: улица, училищен двор, Е.И.Н. и Б.Н. Р., което,
ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, прехвърлил на
ищеца с Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в Нотариален акт № 10, том ІІ, дело № 186/1981 г. от
25.05.1981 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 5 – л. 6).
Сезиран на
26.04.2018 г. от последния с Молба вх. № 94-00-606/26.04.2018 г. (л. 11) за издаване
на фотоизвадка от кадастралния план на с. Добри дол от 1936 г. с доводи, че в
резултат на възложено от него на 12.03.2018 г. геодезическо заснемане били
установени драстични несъответствия в имотните граници на имоти № № ХІІІ-49,
ХІІ-49 и VІ-49, с Писмо изх. № 94-00-606/25.05.2018 г. (л. 12) Кметът на Община
Първомай го напътил към разрешаване на спора по съдебен ред на основание чл.
54, ал. 2 от ЗКИР.
Въз основа
на Скици изх. № № 594/22.06.2018 г. (л. 14), 584/20.06.2018 г. (л. 15),
204/01.03.2019 г. (л. 75) и 203/01.03.2019 г. (л. 76), издадени от Общинска
администрация – Първомай, извлечение от кадастрално-регулационния план на с.
Добри дол от 1989 г. (л. 8) и заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза (л. 123 – л. 125), което се възприема от съда, тъй като обективно и
компетентно изследва положението на процесните недвижимости от първоначалното
им урегулиране до момента с онагледяване на констатации в комбинирана скица (л.
126), се установява, че с действащия регулационен план на с. Добри дол,
утвърден със Заповед № РД-22-12/15.02.1989 г., за парцел VІ, пл. № 95 в кв. 27 с площ от 1 300 кв. м. по
кадастрално-регулационния план от 1936 г., уличната и дворищната регулация по който
е одобрена със Заповед съответно № № 2372/21.11.1936 г. и 2373/21.11.1936 г., е
отреден за жилищно строителство парцел (УПИ) № VІ-49 в кв. 7 с площ от
1 370 кв. м. и граници: УПИ № VІІ-50, УПИ № VІІІ-50, УПИ № ХІІ-49, УПИ №
ХІІІ-49, УПИ № V-48 и улица с о. т. 34-18, чието местоположение е идентично с
това (о. т. 45-32) по плана от 1936 г. и която на терен съществува като черен
селски път, а за парцел ІІІ, пл. № 95 в кв. 27 с площ от 2 500 кв. м. по
плана от 1936 г. са предвидени за жилищно строителство в кв. 7 парцел (УПИ) №
ХІІІ-49 с площ от 1 420 кв. м. и граници: улица, УПИ № І-кметство,
читалище и здравна служба, УПИ № V-48, УПИ № VІ-49 и УПИ № ХІІ-49, и парцел (УПИ)
№ ХІІ-49 с площ от 1 290 кв. м. и граници: улица, УПИ № ХІІІ-49, УПИ № VІ-49,
УПИ № VІІІ-50 и УПИ № ХІ-51.
Със Заповед № РД-15-69/16.02.1998 г. (л. 79), издадена от
Кмета на Община Първомай в изпълнение на Решение № ХІ на Съвета по ТСУСА при
Общински народен съвет – Първомай по Протокол № 1 от 18.02.1997 г. по чл. 32,
ал. 1, т. 1 от ЗТСУ и чл. 81 от ППЗТСУ и изпратена с Писмо № 10-08-6/19.02.1998
г. (л. 77) на Кметство, с. Добри дол, за обявяване на заинтересованите по реда
на чл. 88, ал. 3 от ППЗТСУ, било одобрено изменение на регулационното отреждане
на имоти № № ХІV-„Озеленяване”, ХІ-51, ХІІ-49 и ХІІІ-49 в кв. 7 по плана на с.
Добри дол от 1989 г. със заличаване на първия от тях и уголемяване на парцели (УПИ)
№ № ХІ-51, ХІІ-49 и ХІІІ-49 по сините линии, зачерквания и защрихования в Скица
изх. № 23/20.11.1997 г. (л. 78), издадена от Кметство, с. Добри дол.
Съпоставката на плановете от 1936 г. и 1989 г.,
илюстрирана от вещото лице в комбинираната скица (л. 126), показва с жълта
колорация, че настоящата регулация придава към имоти № № ХІІ-49 и VІ-49 части,
заключени съответно между точките АБСДЕВА и ЗЛКИЗ.
С
представения Протокол (л. 9 – л. 10), изготвен на 12.03.2018 г. от инж. Н.К. в
качеството на правоспособно лице по кадастър, е документирано извършено от
същия по молба на ищеца трасиране, означаване и кооридиниране на УПИ № ХІІІ-49.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Ищецът претендира съдебна защита на собствеността си
върху погрешно заснети реални поземлени участъци, което позволява да се
заключи, че така отправените искове черпят правното си основание от нормата на
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Текстът й гласи, че когато е свързана със спор за материално право, непълнотата
или грешката в кадастралната карта се отстранява след решаването му от съда,
който при необходимост може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър,
изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Въз основа
на влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен
от правоспособно лице по кадастър, се допуска корекция на кадастралната карта
по реда на чл. 53а, т. 1
от ЗКИР – а именно без издаване на нарочна заповед.
Съгласно чл. 2, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от ЗКИР, кадастърът
представлява съвкупността от
основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти
на територията на Република България и тези за собствеността и другите
вещни права върху тях,
набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по
установен от този закон ред, които се документират чрез нанасянето им в
кадастрална карта и записването им в кадастрални регистри. Като обекти на
кадастъра чл. 23 от ЗКИР лимитира: 1. поземления имот, който чл. 24, ал. 1 от ЗКИР обявява за основна кадастрална единица и който § 5, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ
и чл. 24, ал. 2 от ЗКИР дефинират като част от земната повърхност,
включително и тази, трайно покрита с вода, определена с граници, съобразно
правото на собственост; 2. сграда, включително изградена в груб строеж,
както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен
обект; и 3. самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура.
ЗКИР изисква кадастралната карта и кадастралните регистри да възпроизвеждат
вярно пространствените предели на материалното право на собственост, като в чл.
2, ал. 5 въвежда оборима презумпция за достоверност на регистрираната в
кадастъра техническа информация.
По смисъла на т. 16 на § 1 от
ДР на ЗКИР „непълнота или грешка“ е несъответствие в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Неточностите и пропуските в кадастралното
заснемане не рефлектират върху вещните права. Нормативно утвърден механизъм за
отстраняването им, когато са съпътствани от спор за притежанието на засегнатия
от тях обект, се явява искът по чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, който е
положителен установителен и е насочен към установяване принадлежността на
правото на собственост в действителните му териториални предели с цел
адекватното им отразяване в кадастралната карта (кадастралния план).
Процесуалната допустимост на
обсъжданата претенция като самостоятелна форма на защита е обусловена от
наличието на правен интерес, преценен конкретно с оглед естеството и
съдържанието на възникналото между страните разногласие.
В случая ищецът поддържа тезата
за неправилно заснемане в действащия кадастрален план на с. Добри дол на реални
части от собствени нему имоти в границите на съседни парцели. С оглед легалното предположение на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР твърдяното фактическо положение създава привидност, че собствениците на последните притежават и процесните
площи, която, от своя страна, консолидира мотив на правоносителя да изисква
разкриването й чрез насочен срещу тях иск (в този смисъл Определение №
42/02.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 26/2011 г., I г. о.).
Успешното му провеждане е предпоставено от пълно доказване от претендента
на валидно придобивно основание, което го легитимира като титуляр на
собствеността върху имотите в твърдения пространствен обхват към момента на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество, и съответната кадастрална грешка. Чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от
ответниците да докажат своите своевременно противопоставени възражения.
Правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона – чл.
77 от Закона за собствеността (ЗС).
С
Нотариални актове за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №
46, том І, дело № 67/1979 г. от 12.02.1979 г. (л. 7) и № 155, том І, дело №
185/1981 г. от 25.05.1981 г. (л. 4) – и двата по описа на Районен съд –
Първомай, И.Г.Р., ЕГН: **********, починал на 10.09.1982 г., е признат за собственик
съответно на находящи се в с. Добри дол парцели VІ, пл. № 95 и ІІІ, пл. № 95 в кв. 27 в границите им,
очертани според уличната и дворищната регулации, утвърдени с кадастрално-регулационния
план на селото от 1936 г.
По силата
на сключени със същия валидни прехвърителни сделки, обективирани съответно в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, том І, дело № 68/1979 г. от
12.02.1979 г. (л. 96) и Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 10, том ІІ, дело № 186/1981 г. от 25.05.1981
г. (л. 5 – л. 6) – и двата по описа на Районен съд – Първомай, правото на
собственост върху парцел VІ,
пл. № 95 в обема, притежаван от праводателя, е преминало при равни квоти по
аргумент от чл. 30, ал. 2 от ЗС в патримониума на Б.Н.
Р., ЕГН: **********, починала на 30.10.2009 г., и ответницата В.Г. С. (Р.), а това
върху парцел ІІІ, пл. № 95 – на ищеца, който на 30.10.2009 г. е придобил и дела
на майка си от ½ идеална част от първия имот по наследствено
правоприемство.
При проследяване
на база приобщените скици, изработени от Общинска администрация – Първомай, и изслушаната
експертиза на кадастралното заснемане и регулационни отреждания на процесните площи,
индивидуализирани в неразделна към исковата молба Скица изх. № 32/22.04.1999 г.
(л. 37), издадена от Кметство, с. Добри дол (наричана за нуждите на настоящото
изложение работна), се изяснява, че устройството на територията в с. Добри дол
е регламентирано с подробни кадастрално-регулационни планове, одобрени през
1936 г. и 1989 г. при режима съответно на Закона за благоустройството на
населените места в Княжество България (ЗБНМКБ, обн., ДВ,
бр. 67 от 1905 г., и отм., ДВ, бр. 117 от 31.05.1941 г.) и Закона за
териториално и селищно устройство (ЗТСУ, обн.,
ДВ, бр.
29 от
10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г.), отменен с § 20, ал. 1 от Преходните
разпоредби (ПР) на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 02.01.2001
г., в сила от 31.03.2001 г.). С ал. 1, изр. 1 от цитирания параграф ЗУТ запазва
действието на заварените от него общи и подробни градоустройствени планове.
При уредбата на ЗБНМКБ (отм.) и ЗТСУ (отм.) в меродавната му към 1989 г. редакция от ДВ, бр. 14 от
19.02.1988 г., правото на собственост върху дворищнорегулационните
парцели за жилищно и вилно строителство, които се образуват с дворищнорегулационните планове, следва това
върху урегулираните с тях имоти. От момента на влизането си в сила дворищната
регулация произвежда непосредствен отчуждителен ефект, като частите от дворните
места, придадени към съседен парцел, се придобиват от неговия притежател, а
предвиденото парично или имотно обезщетяване поражда единствено облигационни
правоотношения между собствениците.
В Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС, чиито постановки са важими относно благоустрояването по ЗТСУ (отм.) и преждедействащото законодателство (в този смисъл Решение № 200/11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 439/2010 г., г. о.), регулацията получава значение на безусловен придобивен способ от момента на прилагането й, тъй като, съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.), дотогава при евентуалното й изменение предвидените с нея отчуждения отпадат с обратна сила и се изхожда от предхождащото я положение на имотите.
Следователно понятието е относимо към вярната имотна
основа, при която следва да се изработи новият дворищнорегулационен
план и която ще съвпадне с този предшестващ го, по отношение на който е
настъпила трансформация на регулационните линии
в имотни граници по регламента на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.). Разпоредбите
свързват стабилизирането на отчуждителните последици с различни изходни
предпоставки в зависимост от причините за регулационното изменение.
Според чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), когато то се
предприема в случаите на чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ (отм.) – в
обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството или понеже не
е осигурена възможност за целесъобразно застрояване по действащите строителни и
технически правила, норми и нормативи за архитектурно-градоустройствените
изисквания, т. е. по съображения за техническа и стопанска целесъобразност
поради възникнали впоследствие нови нужди и обстоятелства, парцелните очертания се приемат за имотни,
ако до датата на откриване на производството за промяната: 1) придадените имоти
са били заети по законния ред (чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 от ЗТСУ (отм.) или чрез въвод във владение след снабдяване
с титул за изпълнение – нотариален акт за собственост по регулация на новия
собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш
собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ (отм.), или алтернативно 2) дължимото за тях
обезщетение е било изплатено при условията на ППЗТСУ (отм.).
По правилото на чл. 33, ал. 1, изр. 1 от ЗТСУ (отм.) новият план се създава въз основа
на първоначалната (преди регулацията) ситуация, ако досегашният страда от недостатъците
по чл. 32, ал. 1, т. 2, т. 4 или т. 5 от ЗТСУ (отм.) – явна фактическа грешка
от значение за неговите предвиждания (т. 4), съществени закононарушения (т. 5)
или кадастрални непълноти или грешки (т. 2), но по указанието на чл. 33, ал. 1,
изр. 2 от ЗТСУ (отм.) опорочената регулация се смята приложена едновременно при
изпълнение на законовите условия за заемане на придаваемите части и
фактическото им владение минимум десет години, както и при упражнявана в такъв
период фактическа власт, дори да не е спазен нормативният порядък за завладяване.
По изключение чл. 32, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗТСУ (отм.)
урежда незабавно прилагане на корекциите, които се извършват по предложение на
съда по дела за делба на парцели или със съгласие на всички пряко
заинтересувани собственици.
ЗУТ зачита като имотни регулационните граници по влезлите
в сила и приложени дворищнорегулационни планове, а с § 6, ал. 2, изр. 1 от преходните си разпоредби предоставя възможност заварените
от него, но неприложени да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок, след
изтичането на който настъпват последствията по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ –
автоматично прекратяване на отчуждителното им действие без необходимост от
провеждане на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 (сега ал. 2) от ПР на ЗУТ (в този смисъл
Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК). Правото
на собственост върху дворищнорегулационен парцел с неуредени сметки по
регулация се преобразува в право на собственост върху поземления имот, за който
е отреден, а придадените части се връщат на бившите собственици.
С актуалния регулационен
план на с. Добри дол, утвърден със Заповед № РД-22-12/15.02.1989 г. и коригиран
със Заповед № РД-15-69/16.02.1998 г. на Кмета на Община Първомай (л. 79), за
парцел VІ, пл. № 95 в кв. 27 с
площ от 1 300 кв. м. по първия и
отменен план от 1936 г., който следва да се припознае като кадастрален
фундамент за изработване на настоящия, е предвиден за жилищно строителство парцел
(УПИ) № VІ-49 в кв. 7 с площ от 1 370 кв. м. и граници: УПИ № VІІ-50, УПИ
№ VІІІ-50, УПИ № ХІІ-49, УПИ № ХІІІ-49, УПИ № V-48 и улица с о. т. 34-18, чието
местоположение съвпада с това (о. т. 45-32) по предходния план и която на терен
съществува като черен селски път; от парцел ІІІ, пл. № 95 в кв. 27 с площ от
2 500 кв. м. по плана от 1936 г. са обособени за жилищно строителство в
кв. 7 парцел (УПИ) № ХІІІ-49 с площ от 1 420 кв. м. и граници: улица, УПИ
№ І-кметство, читалище и здравна служба, УПИ № V-48, УПИ № VІ-49 и УПИ №
ХІІ-49, и парцел (УПИ) № ХІІ-49 с площ от 1 290 кв. м. и граници: улица, УПИ №
ХІІІ-49, УПИ № VІ-49, УПИ № VІІІ-50 и УПИ № ХІ-51, а от парцел VІІ, пл. № 95 по
плана от 1936 г. са формирани парцели (УПИ) № № VІІІ-50 и VІІ-50, които по данни от Удостоверения изх. № № ********** (л.
53) и ********** (л. 54)/19.12.2018 г. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадени от Община Първомай, са с площ съответно от 1 070 кв. м. и 1 930
кв. м. и са данъчно декларирани като притежание на ответника П.Г.Ц..
Изработената
от вещото лице комбинирана скица (л. 126) показва, че вътрешната регулационна
линия между парцели (УПИ) № № ХІІІ и ХІІ-49, от една страна, и парцели (УПИ) № №
VІ-49 и VІІІ-50, от друга, която
ищецът е изобразил в представената работна скица (л. 37) между точките АБРКВ и
която некоректно сочи като минаваща по точките ЖЕДЛГ, изцяло съвпада с имотната
по предходния план. Следователно, независимо дали сегашната дворищна регулация
е приложена, твърдяното в исковата молба изместване на обсъжданата граница от изток
на запад никога не е осъществявано. Обосновава се извод, че частите, обозначени
в работната скица (л. 37) между точките АЖДРА, ДЛКРД и КЛГВК, не са принадлежали към ищцовия парцел
ІІІ, пл. № 95 по плана от 1936 г. или към някой от отредените за него парцели (УПИ)
№ № ХІІІ-49 и ХІІ-49 в кв. 7 по действащия план, поради което исковите
претенции досежно тях подлежат на отхвърляне.
Според плана
от 1989 г. в очертанията на парцел (УПИ) № VІ-49, съсобствен в равни дялове между ищеца и ответницата
В.Г.Р., е включена територията на парцел VІ, пл. № 95, и придадени части от съседни от север
и юг терени, като от разположения южно бивш парцел VІІ, пл. № 95, е отнет участък, защрихован в
комбинираната експертна скица (л. 126) с жълт цвят между точките ЗЛКИЗ, а в
работната скица (л. 37) – между точките ЕПОДЕ. На изток парцелът е разширен с
ивица, попадаща в улица с о. т. 45-32, изобразена в работната скица (л. 37) между
точките ЗМНПЗ. От казанато следва, че последно споменатата зона е предназначена
за улица, но при уредбата на ЗТСУ (отм.) отреждането на имотите със застроителен
и регулационен план за обществени мероприятия само по себе си не води до
отчуждаването им, което предполага провеждане на специално нормативно закрепено
административно производство (в този смисъл Решение № 227/28.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 735/2009 г., I г. о.). Доказателства за протичане на такова не са ангажирани от ответника Община
Първомай, който с оглед процесуалната си позиция по оспорване на иска носи тежестта
да установи твърдението си за прилагане на уличната регулация (в този смисъл
Решение № 122/06.06.2014 г. по гр. д. № 6600/2013 г.,
І г. о.).
Противното
важи обаче за дворищната, чийто вещен ефект е стабилизиран преди влизането на
ЗУТ в сила и се зачита от него съгласно § 6, ал. 1 от преходните му разпоредби
и който ищецът вероятно поради заблуда отрича. Макар да не е изследвано
конкретното проявление на предпоставките на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.),
с извънсъдебните удостоверителни изявления на Общинска администрация – Първомай
в Скици № № 594/22.06.2018 г. (л. 14) и 584/20.06.2018 г. (л. 15), както и в
хода на процеса, ответната община признава неизгодното за нея обстоятелство, че
по отношение на УПИ № VІ-49 дворищнорегулационният план от 1989 г. е приложен,
което мотивира съда да прогласи ищеца за притежател на ½ идеална част от
реалните части, маркирани в работната скица (л. 37) между буквите ЕСТДЕ, СПОТС
и ЗМНПЗ, но доколкото са съвсем вярно отразени в съвременните пространствени
предели на имота, касателно погрешното им заснемане към съседни
обекти, исковете се преценят за неоснователни.
При указаното правно разрешение на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски. Същият претендира по Списък по чл. 80 от ГПК (л. 128) и доказва
сторени разходи в общ размер на 1 000, 00 лева, от които: 300, 00 лева за
държавна такса за разглеждане на делото, 300, 00 лева за изготвяне на
съдебно-техническа експертиза и 400, 00 лева за адвокатско възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и заплатено,
съгласно Договор № 169156/01.06.2018 г. за правна защита и съдействие (л. 19). Предвид
горното, съразмерно на уважената част от претенциите, следва да получи от ответника
П.Г.Ц. заплащане на сумата от 166, 70 лева, а от ответника Община Първомай – 83,
35 лева. На последната, съразмерно на отхвърлената част от иска, съобразно чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищцовата страна дължи юрисконсултско възнаграждение от 100, 00 лева, чийто размер
съдебният състав определя на 200, 00 лева по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, след отчитане на фактическата и
правна сложност на делото, материалния интерес от воденето му и ефективното
участие на юрисконсулта в него.
С Разпореждане №
13/10.01.2019 г., процедирайки по порядъка на чл. 70, ал. 3 от ГПК, съдът е
остойностил приблизително предмета на всеки от исковете, което налага на
текущия финален процесуален етап да се детерминира окончателната им цена. За
такава следва да се приеме първоначалната, тъй като е изчислена въз основа на Удостоверения
изх. № № **********/02.07.2018 г. (л. 18), ********** (л. 53) и ********** (л.
54)/19.12.2018 г., издадени от Община Първомай за данъчна оценка по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК съответно на УПИ № № VІ-49, VІІІ-50 и VІІ-50, а същевременно сведения за точната площ на спорните поземлени терени не
са събрани. Респективно държавната такса, платена при завеждане на процеса, не
следва да се преизчислява.
Водим
от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на:
І. П.Г.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***,
че И.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес:
***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.А.Б. и адв. А.Р.Б., вписани в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, е собственик на ½
идеална част от реални части, обозначени съответно между точките ЕСТДЕ и СПОТС в Скица изх. №
32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена от Кметство, с. Добри дол, общ. Първомай,
обл. Пловдив, и представляваща неразделна част
от настоящото решение, от УПИ № VІ-49
в кв. 7 по регулационния план на с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от
1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници:
улица, УПИ № V-48, УПИ № ХІІІ-49, УПИ № ХІІ-49, УПИ № VІІІ-50 и УПИ № VІІ-50;
ІІ. Община Първомай, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявана от Кмета А.А.П.
и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.А.П., че И.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. С.А.Б. и адв. А.Р.Б., вписани в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
е собственик на ½ иделна част от реална част, обозначена между точките
ЗМНПЗ в Скица изх. №
32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена от Кметство, с. Добри дол, общ. Първомай,
обл. Пловдив, и представляваща неразделна част
от настоящото решение, от УПИ № VІ-49
в кв. 7 по регулационния план на с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от
1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници:
улица, УПИ № V-48, УПИ № ХІІІ-49, УПИ № ХІІ-49, УПИ № VІІІ-50 и УПИ № VІІ-50,
като В ЧАСТТА относно погрешното им заснемане като част съответно от УПИ № VІІІ-50 в кв. 7 по регулационния план на с. Добри
дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1989 г., находящ се в същото населено
място, с площ от 1 140 кв. м. и граници:
УПИ № VІІ-50, УПИ № VІ-49, УПИ № ХІІ-49 и УПИ № ХІ-51, от УПИ № VІІ-50 в кв. 7 по регулационния план на с. Добри
дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1989 г., находящ се в същото населено
място, с площ от 1 860 кв. м. и граници:
УПИ № VІ-49, УПИ № VІІІ-50 и две улици, и от улица по източната граница на кв.
7 по регулационния план на с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1989
г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени от И.Г.Р., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.А.Б. и адв. А.Р.Б., вписани в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу:
І. П.Г.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване на установено,
че е собственик на реална част, обозначена между точките АЖДРА в Скица изх. №
32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена от Кметство, с. Добри дол, общ. Първомай,
обл. Пловдив, и представляваща неразделна част
от настоящото решение, от УПИ № ХІІ-49 в кв. 7 по регулационния план на с. Добри
дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1989 г., находящ се в същото населено
място, с площ от 1 290 кв. м. и граници: УПИ № VІ-49, УПИ № ХІІІ-49, улица, УПИ № ХІ-51 и УПИ № VІІІ-50, която е погрешно заснета като част от УПИ
№ VІІІ-50 в кв. 7 по
регулационния план на с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1989 г.,
находящ се в същото населено място, с площ от 1 140 кв. м. и граници: УПИ № VІІ-50, УПИ № VІ-49,
УПИ № ХІІ-49 и УПИ № ХІ-51;
ІІ. В.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване на установено,
че е собственик на реални части, обозначени съответно между точките ДЛКРД и КЛГВК в Скица изх. №
32/22.04.1999 г. (л. 37), издадена от Кметство, с. Добри дол, общ. Първомай,
обл. Пловдив, и представляваща неразделна част
от настоящото решение, съответно от УПИ № ХІІ-49 в кв. 7 по регулационния план на с.
Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1989 г., находящ се в същото
населено място, с площ от 1 290 кв. м. и граници: УПИ № VІ-49, УПИ № ХІІІ-49, улица, УПИ № ХІ-51 и УПИ № VІІІ-50, и от УПИ № ХІІІ-49 в кв. 7 по
регулационния план на с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1989 г., с
площ от 1 420 кв. м. и граници: УПИ № VІ-49, УПИ № V-48,
УПИ № І-кметство, читалище и здравна служба, улица и УПИ № ХІІ-49, които са
погрешно заснети като част от УПИ № VІ-49
в кв. 7 по регулационния план на с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, от
1989 г., находящ се в същото населено място, с площ от 1 370 кв. м. и граници:
улица, УПИ № V-48, УПИ № ХІІІ-49, УПИ № ХІІ-49, УПИ № VІІІ-50 и УПИ № VІІ-50.
ОСЪЖДА поотделно П.Г.Ц., ЕГН: **********, с
адрес: ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана
от Кмета А.А.П. и по процесуално пълномощие от
юрисконсулт П.А.П., да заплатят на И.Г.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.А.Б.
и адв. А.Р.Б., вписани в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, съответно сумата от 166,
70 лева (сто шестдесет и шест лева и седемдесет стотинки) и от 83, 35 лева (осемнадесет
и три лева и тридесем и пет стотинки) – съдебно-деловодни разноски за държавна
такса за разглеждане на спора, изготвяне на съдебно-техническа експертиза и
квалифицирана процесуална защита от адвокат, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА И.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. С.А.Б. и адв. А.Р.Б.,
вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да заплати на Община
Първомай, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана
от Кмета А.А.П. и по процесуално пълномощие от
юрисконсулт П.А.П., сумата от 100, 00 (сто) лева – съдебно-деловодни разноски
за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
УКАЗВА на ищеца в шестмесечен срок от
влизане на решението в сила да извърши отбелязването му в Служба по вписванията
– Първомай по реда на чл. 115, ал. 1 от ЗС, както и че при
неизпълнение на горното в рамките на предоставения срок вписването на исковата
молба губи действието си.
ДА СЕ СЧИТА неразделна част
от настоящото решение подписаната от съдебния състав Скица изх. № 32/22.04.1999
г. издадена от Кметство, с. Добри дол, общ. Първомай, обл. Пловдив, поместена на л. 37 от делото.
ДА СЕ
ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им представители.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ