РЕШЕНИЕ
№ 3695
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20223110103773 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от М. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. А., обл.
В., ул. .... № ..., срещу "И. А. М." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. .... № ..., ...., ет. ..., офис ...., искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр.
чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 23, вр. чл. 22 във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца, сумата от общо 898,42 лева, представляваща
недължимо платени суми за възнаградителна лихва в размер на 203,14 лева и неустойка в
размер на 695,28 лева по Договор за паричен заем № 3097174 от 07.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху общодължимата сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът М. Д. С. излага, че на 07.12.2017 г. е сключил Договор за
паричен заем № 3097174 с "И. А. М." АД, с който кредиторът се е задължил да предостави
на Т. заем в размер на 2500 лева при размер на двуседмичната погасителна вноска 210,91
лева, срок на заема - 13 месеца (26 вноски) и 35% уговорен фиксиран лихвен процент, като
общата сума, подлежаща на връщане, е 2 741,83 лева. Посоченият ГПР в договора е в
размер на 41,19 %. Сочи, че съгласно клаузите на договора, ищецът се е задължил в 3-дневен
срок от усвояване на сумата по договора да предостави едно от предвидените в договора
обезпечения. При неизпълнение на това задължение е предвидено кредитополучателят да
дължи неустойка в размер на 1129,83 лева, която се заплаща разсрочено и се дължи като
1
допълнителна сума към всяка погасителна вноска. Твърди, че за периода от датата на
сключване на договора до 25.06.2018 г. е заплатил на каса в офис на ответното дружество
сумата в общ размер на 2098,00 лева, с която са погасени 1278,33 лева – главница, 184,30
лева – възнаградителна лихва, 608,37 лева – начислена неустойка, и 27,00 лева - разходи за
събиране на вземането.
Излага, че на 01.09.2018 г. ответното дружество е прехвърлило вземането си по
процесния договор за потребителски кредит с договор за цесия на „А. с. в.“ ЕАД. Ищецът
бил уведомен чрез СМС, че дължи на последното дружество сумата в размер на 1866,91
лева, която ищецът заплатил. Заявява, че с така заплатената сума в горепосочения размер са
погасени 1222,61 лева - главница, 57,53 лева - възнаградителна лихва, 521,46 лева -
начислена неустойка, 48,25 лева - законна лихва за забава, и 18,00 лева – такса за събиране
на вземането. Твърди, че със заплащане на тази сума са погасени изцяло всички дължими
задължения по процесния договор.
Счита Договор за паричен заем № 3097174 за нищожен поради противоречие със
закона, както и поради липса на форма. Застъпва, че в нарушение на императивните правила
в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани
основните данни, послужили за неговото изчисляване. Счита освен това, че процентът на
ГПР е погрешно посочен, без в него да са включени всички такси и разходи, включително
предвидената в договора неустойка, представляваща по същество печалба за кредитора, като
действителният процент е 100,18 % - т.е. надвишен е максимално установеният такъв в чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Изразява становище, че с оглед на обективно невъзможните за постигане условия в
клаузите за предвидената неустойка, договорът е нищожен и поради невъзможен предмет,
както и поради противоречие с добрите нрави. Поддържа освен това, че кумулиране на
неустойка с мораторна лихва е недопустимо.
Заявява, че начислените разходи за събиране на вземане не се дължат на основание
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси, свързани с управление
на кредита.
Счита още уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната, за нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Настоява ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на
819,67 лева, представляваща недължимо платени суми по процесния потребителски кредит,
включващи 184,30 лева - неоснователно заплатена възнаградителна лихва, 608,37 лева -
неоснователно заплатена неустойка, и 27,00 лева - неоснователно заплатени разходи за
събиране на вземането, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "И. А. М." АД, чрез юрисконсулт Д. Н., депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа становище за неоснователност на исковете.
2
Заявява, че ГПР е законосъобразно формиран по определения в Приложение № 1 към ЗПК
начин, като в договора ясно се сочат взетите предвид допускания. Сочи, че предвид високата
степен на риск от непогасяване на задълженията по процесния договор при липсата на
предоставена банкова гаранция или поръчителство, не може да се приеме, че уговорената
между страните неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции; същата е за неизпълнено конкретно договорно задължение, а не за
забава в плащанията, поради което не е налице кумулиране на неустойка и лихва за забава.
Изтъква, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит. Счита, че условията за предоставяне на обезпечение не
се явяват неизпълними; изтъква, че кредитополучателят е бил наясно какви обезпечения
следва да предостави още при кандидатстване за отпускане на кредита и се е съгласил с тях.
Счита, че договорената между страните възнаградителна лихва не противоречи на добрите
нрави, позовава се на свободата на договаряне, доколкото договорната лихва съставлява
цена на предоставената от заемодателя услуга. Сочи, че договорът не е сключен при
първоначално възприети ОУ, а е основан на индивидуални договорки между страните, чиято
воля е изразена ясно и недвусмислено при сключване на сделката.
Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът М. Д. С. не се явява, не се представлява. С молба вх. №
74044/27.10.2022 г. процесуалният му представител адв. И. Н. поддържа исковата молба,
като прави искане за изменение на предявения иск чрез увеличаването му от първоначално
претендираните 819,67 лева на 898,42 лева, включващи неоснователно заплатена
възнаградителна лихва в размер на 203,14 лева и неоснователно заплатена неустойка в
размер на 695,28 лева. Претендита разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Представя подробна писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество "И. А. М." АД не се представлява. С молба
вх. № 59338/30.08.2022 г. процесуалният представител на дружеството поддържа
депозирания писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Договор за паричен заем № 3097174 от 07.12.2017 г., същият е сключен
между "И. А. М." АД - заемодател, и М. Д. С. - заемател, за предоставяне на заемна сума от
2500 лева при следните условия за връщане: размер на двуседмичната погасителна вноска
210,91 лева, срок на заема - 26 седмици, брой вноски -13, фиксиран годишен лихвен процент
- 35%, ГПР - 41,19% при изпълнение на всички задължения по договора точно и в срок,
обща сума, подлежаща на връщане при горните условия - 2 741,83 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от горния Договор, заемателят се задължава в срок до 3 дни,
считано от датата на сключване на Договора, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с "И. А. М." АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
3
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има,
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
„редовен; поръчителят подписва договор за поръчителство; 2) банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, за общата сума, дължима за връщане по Договора, със срок на
валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по Договора. С ал. 2 на
същия член страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението си да предостави
обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 1129,83 лева, платима разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като
към размера на всяка вноска се добави сумата от 86,91 лева.
Видно от Погасителния план към кредит 3097174, в същия са посочени датите на
дължимите вноски, общият размер на всяка вноска, размерът на оскъпяването в случай на
непредоставяне на обезпечение, размерът на вноската заедно с оскъпяването.
С Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ-3097174 „А. с. в.“ ЕАД (по пълномощно
от "И. А. М." АД) уведомява М. Д. С., че на основание Приложение № 1 от 01.09.2018 г. към
Договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. "И. А. М." АД е прехвърлило на „А. с.
в.“ ЕАД вземането си по договор за паричен заем № 3097174, като към дата 07.09.2017 г.
задължението възлиза на сумата от 1866,91 лева, включително начислена лихва за
просрочие. Посочено е, че при погасяване на дълга „А. с. в.“ ЕАД ще издаде удостоверение
за липса на задължения. Видно от Известие за доставяне, уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ-3097174 е редовно връчено на длъжника на 17.09.2018 г.
От представени разписки - извлечение за плащания през системата на „Изи пей“, се
установява, че М. Д. С. е извършил следните плащания към „А. с. в.“ ЕАД с основание:
задължение по кредит № 969301: на 10.09.2018 г. - 300 лева, на 14.09.2018 г. - 500 лева, на
27.09.2018 г. - 500 лева, на 30.10.2019 г. - 566,91 лева.
На 02.09.2021 г. „А. с. в.“ ЕАД е издало на М. Д. С. Удостоверение № УАСВ-21-
01999, че същият няма непогасени парични задължения към дружеството във връзка с
договор за потребителски кредит № 3097174 (задължение № 969301), кредитор "И. А. М."
АД, прехвърлено с Договор за цесия на „А. с. в.“ ЕАД.
От заключението на вещото лице А. Т. по допусната съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че М. Д. С. е изплатил на "И. А. М." АД за периода от 12.12.2017 г. до
25.06.2018 г. по Договор за паричен заем № 3097174 от 07.12.2017 г. сумата от 2340,08 лева,
от които 1441,66 лева - платени за главница, 203,14 лева - платени за възнаградителна лихва,
и 695,28 лева - платени за неустойка. Към „А. с. в.“ ЕАД ищецът е платил по същия кредит
за периода от 10.09.2018 г. до 30.10.2018 г. сумата от 1866,91 лева, колкото е и размерът на
вземането, прехвърлено от "И. А. М." АД на „А. с. в.“ ЕАД с договор за цесия от 01.09.2018
г.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
За да възникне право в полза на ищеца да иска връщане на даденото без основание на
ответника, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки,
визирани в чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД: 1) получаване от ответника на сумата,
твърдяна от ищеца, 2) размерът на тази сума. Ответникът по делото следва да установи
наличието на правно основание за получаване или задържане на претендираната сума.
Заплащането на исковата сума от 898,42 лева, от които 203,14 лева - за
възнаградителна лихва, и 695,28 лева - за неустойка, по Договор за паричен заем № 3097174
от 07.12.2017 г. се установява от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ,
неоспорено от ответника.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
4
изискванията на специалния закон - ЗПК, както и тези на ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20, и ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен.
С нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следва да бъдат
посочени основните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР.
В конкретния случай дължимата сума по кредита е посочена в чл. 2, т. 7 от
сключения между страните договор. В т. 8 на същия член годишният процент на разходите е
посочен като стойност, като освен това е посочено, че този процент е изчислен при
допускане, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил
сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по договора. Съдът не приема за основателен довода на ответника, че
с горното е изпълнил задължението си да посочи взетите предвид допускания съобразно
приложение № 1 към закона. Така посоченото в договора допускане е буквален цитат на
текста на буква „а“ от чл. 3 на Приложение № 1; видно от текста на чл. 3 обаче, в същия са
посочени само допълнителните допускания при изчисляването на ГПР по кредита - т. е.
посоченото в договора допускане е именно от тази категория и не променя извода, че липсва
посочване на основните компоненти, които са послужили за изчисляване на ГПР. Така за
потребителя остава напълно неясно какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от
него финансов продукт.
Потребителският характер на кредитирането ангажира съда с преценка на
валидността на уговорките, пораждащи задължения за потребителя, дори и да няма
възражение от длъжника. В тази връзка, съдът отчита, че с процесния договор е нарушена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 на ЗПК, съгласно която договорът за потребителски
кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Нарушена е и нормата на т. 12 на същия член, съгласно която погасителният план следва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи. В погасителния план към процесния договор погасителните вноски са представени
като общи суми, от които не може да бъде направено никакво заключение относно
разпределението им по главница и лихва; отделно е посочено единствено евентуалното
оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение. Горното прави невъзможно за
потребителя да прецени как разпределено във времето се погасяват отделните компоненти
на кредита и какъв е техният остатъчен размер.
Липсата на всяко едно от посочените по-горе императивни законови изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - недействителност на договора за
потребителски кредит.
Отделно, съдът намира, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 4
от ЗЗД.
Уговорената в чл. 4 на договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение
съдът счита за противоречаща на добрите нрави. Съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката
5
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В мотивите на т. 3 от ТР №1/2009 г. на
ОСТК е разяснено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване
на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на
договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, обезпечени с
неустойката, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В конкретния казус неустойката не обезпечава изпълнението на главното задължение
и не е предвидена като обезщетение в случаите на просрочие и неизпълнение на същото - т.
е. няма предвидените в чл. 92 ЗЗД функции, в какъвто случай вредите от неизпълнението не
е нужно да се доказват. Тя е представена от заемодателя като санкционна - при
неизпълнение на договорно задължение, но не зависи от вредите от това неизпълнение,
дължи се и когато такива няма и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Същевременно, съпоставена със заемната сума, неустойката възлиза на
почти 50 % от последната, което я прави необосновано висока в нарушение на принципа на
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Освен това, уговарянето на
съответната клауза с многобройни изисквания, свързани с набавянето на ред документи, с
изключително кратък тридневен срок за изпълнение създава само по себе си предпоставки
за неизпълнението на поставените изисквания от заемателя и начисляване на неустойката,
която се явява сигурна печалба за заемодателя. Включена към погасителните вноски,
въпросната неустойка води до скрито оскъпяване на кредита при заобикаляне на
императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР, като съдът
намира, че именно последното е и целта, с която клаузата за нея е въведена в договора. С
оглед на изложеното, тази клауза се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП, както и накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което е
нищожна.
Самият факт, че сумата за оскъпяване на вноската, която би била дължима по чл. 4,
ал. 2 от процесния договор в случай на неизпълнение на задължението по ал. 1 на същия
член, е включена в погасителния план изначално, още преди самото неизпълнение, навежда
на обоснован извод, че договорът не би бил сключен без съответната клауза. В този случай
приложение намира чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като по аргумент на обратното, нищожността на
отделни части води до нищожност на целия договор, когато не може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по същия. Предвид това, сумата от 898,42 лева, платена от ищеца за
възнаградителна лихва и неустойка по Договор за паричен заем № 3097174/07.12.2017 г., се
явява получена от ответното дружество без основание и следва да бъде върната по аргумент
от чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Предявеният иск е основателен.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, разноски се следват на ищеца, като със списък по чл. 80 от
ГПК същият претендира такива в размер на 50 лева - платена държавна такса, и 100 лева -
внесен депозит за ССчЕ.
Съгласно представения Договор за правна защита и съдействие (л. 71 от делото), на
6
адвокат И. П. Н. от Адвокатска колегия - София, за процесуално представителство на ищеца
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, следва да бъде присъдено поисканото възнаграждение в
размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 26 от ЗЗД, вр. чл. 23, вр. чл. 22
във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, "И. А. М." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. .... № ..., ...., ет. ..., офис ...., да заплати на М. Д. С., ЕГН **********,
с адрес: с. П., общ. А., обл. В., ул. .... № ..., сумата в общ размер от 898,42 лева (Осемстотин
деветдесет и осем лева и 42 ст.), представляваща недължимо платени суми за
възнаградителна лихва и неустойка по Договор за паричен заем № 3097174 от 07.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 25.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, "И. А. М." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., ...., ет. ..., офис ...., да заплати на М. Д.
С., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. А., обл. В., ул. .... № ..., сумата от 150,00 лева (Сто и
петдесет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, включващи платена
държавна такса и внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, "И. А. М." АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., ...., ет. ..., офис ....,
да заплати на адвокат И. П. Н. от Адвокатска колегия - София, сумата от 300,00 лева (Триста
лева), представляваща възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие на ищеца М.
Д. С., ЕГН **********, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7