№ 393
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330207380 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 594615-F607020/19.08.2021 г.
на заместник-директора на ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х. Д. С., на основание чл. 182,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са наложени две
имуществени санкции всяка в размер на 1000 лв. за две нарушения на чл. 124, ал. 5 от
ЗДДС.
Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с
недоказване на факта на получаване на кредитните известия, станали повод за налагане
на санкция. Същевременно се възразява по пропорционалността на санкцията, както и
по приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъжда в дълбочина
аргументите за незаконосъобразност на обжалваното НП. Предлага да се приеме, че
получаването на кредитните известия касае качеството на страната, а именно
получател, а не фактическото приемане от негова страна. Взема отношение и по
прекомерността на санкцията.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят „***“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице. Между
жалбоподателя в качеството му на купувач и „Преса 2012“ ЕООД в качеството му на
продавач бил сключен на 02.03.2020 г. договор за покупко-продажба и разпространение
1
на периодични издания. Съгласно договора продавачът продава периодични издания, а
купувачът купува същите с цел тяхната последваща препродажба. Продавачът
следвало да издава фактура за всички доставени количества всекидневници и
периодични издания в 5-дневен срок след изтичане на седмицата. Страните се
споразумели непродадените броеве да се връщат на продавача. За върнатите
непродадени печатни издания продавачът следвало да издава кредитни известия в 3
дни след връщането.
От „Преса 2012“ ЕООД били издадени кредитно известие №
**********/29.05.2020 г. с предмет периодични печатни издания с данъчна основа
общо в размер на „минус“ 2622,85 лв.и ДДС „минус“ 524,57 лв. по фактура №
**********/29.05.2020 г. с данъчна основа 5633,36 лв. и ДДС 1126,67 лв., както и
кредитно известие № **********/08.05.2020 г. с предмет периодични издания с
данъчна основа общо в размер на „минус“ 2577,97 лв. и ДДС „минус“ 515,59 лв. по
фактура № **********/08.05.2020 г. с данъчна основа 5474,50 лв. и ДДС 1094,30 лв.
Тези кредитни известия били отразени за данъчен период месец септември 2020 г. в
дневника за покупките и справка декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив, с вх.
№ 16004453870/13.10.2020 г.
Нарушенията са открити от органите по приходите на 15.02.2021 г. при
извършване на проверката от старши инспектор по приходите Ц. К.. За проверката бил
съставен протокол № П-16001621017127-073-001/05.04.2021 г.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F607020/25.03.2021 г. за две нарушения на чл.
124, ал. 5 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и пълномощник на
дружеството. Нарушенията са описани под т. 1 – относно кредитно известие №
**********/29.05.2020 г., и т. 2 – относно кредитно известие № **********/08.05.2020
г.
За извършените две нарушения за всяко от кредитните известия било издадено
обжалваното НП, с което на дружеството били наложени две имуществени санкции в
размер на 1000 лв. за всяко от нарушения на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС.
Установява се още по делото, че на *** г. Р. Т. Д. е ***, а управителят на
дружеството жалбоподател, Х. С. страда от екстремно затлъстяване, дължащо се на
излишък от калории, неспособен да се придвижва и обслужва сам.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Ц.
К. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, възражение вх. № 7000-3773/26.03.2021 г., копие на
препис-извлечение от акт за смърт, копие на етапна епикриза от 01.02.2021 г., заверено
пълномощно, фактура № **********/08.05.2020 г., фактура № **********/29.05.2020
г., кредитно известие № **********/08.05.2020 г., кредитно известие №
**********/29.05.2020 г., справка декларация № 16004340539/15.06.2020 г., справка
декларация № 16004445075/10.10.2020 г., ведно с „дневник за покупки от 05.20 г.
фирма *** ЕООД“, „дневник за покупки от 09.20 г. фирма *** ЕООД“, протокол № П-
16001621017127-073-001/05.04.2021 г., опис на представените документи от
жалбоподателя, обяснение, договор за покупко-продажба и разпространение на
периодични издания от 02.03.2020 г. ведно с приложение № 1 към него, дневник на
сметка за периода 01.01.2020 – 31.12.2020 г. на дружеството жалбоподател,
оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че при проверката е
установено, че дружеството жалбоподател като купувач не е отразило в срок от 01.06
2
до 15.06.2020 г., издадени от контрагента му два броя кредитни известия, във връзка с
доставки, за които е ползвало данъчен кредит. Същото било сторено на по-късен етап,
но преди проверката на контролните органи. При проверката служителят на НАП
установила и други нарушения, за които също съставила актове.
Показанията й съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно
съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, като
съставения протокол, дневниците за покупки и справките декларации, както и с
твърденията от жалбата, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени всички
изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно задължително
съдържание на актовете. Констатираха се нарушения на процедурата по съставянето на
АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават
административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Нито в акта, нито в НП се съдържа пълно описание на релевантните обективни
признаци на вмененото нарушение, което опорочава производството по делото,
издадените актове и засяга правата на дружеството жалбоподател.
Правилото на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС въвежда задължение регистрираното лице
да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени включително издадени от лица, на които е прекратена
регистрацията по този закон, независимо от ал. 4 на същия член. Следователно се касае
за неизпълнение на задължение за отразяване на поне едно кредитно известие в
дневника за покупки.
От обстоятелствената част на АУАН и НП се установява, че производството е
образувано и лицето е наказано, именно за това, че не е изпълнило задължението си да
отрази в дневника за покупки и в справката декларация въпросните кредитни известия
в законоустановения срок от 01.06.2020 г. до 15.06.2020 г., включително, доколкото
14.06.2020 г. е бил неработен ден. Тоест за осъщественото от дружеството бездействие
на вмененото му задължение за действие. Посочено е, че това е било сторено в
подадената справка декларация през октомври 2020 г. за данъчен период септември
2020 г. Отразено е, че това е довело до определяне на резултат „ДДС за внасяне“ в по-
малък размер от действителния.
Същевременно получаването на кредитното известие е елемент от състава на
административното нарушение, за извършването на което е санкционирано
дружеството. Оттам административнонаказващият орган е следвало да установи датата
на получаване на кредитното известие, за да може дружеството да съобрази и да го
отрази в отчетните си регистри за конкретния данъчен период - месец 05.2020 г. Т.е.
задължението за включване в съответните дневници възниква по отношение на
получени кредитни известия, а получаването на кредитното известие е факт, който
подлежи на установяване от административнонаказващия орган, оттам и включването
му като част от обстоятелствата от фактическия състав на нарушението, въз основа на
които се приема, че то е извършено. Че става дума за действителното получаване на
документ, а не окачествяването на лицето по доставката (получател), сочи и
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, в чийто състав изрично е посочено,
че се наказва лицето, „което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или
получения данъчен документ“. В случая формулировката на закона се отнася също до
получения документ, а не до получателя на документа. Тоест нарушението се поставя в
зависимост от действието по получаване на кредитното известие. В този смисъл не се
възприеха доводите на представителя на въззиваемата страна, че в случая се касае не за
3
действителното получаване на документа, а за качеството на страната по доставката, а
това да е задължение на получателя на кредитното известие. Такова тълкуване на
нарушената разпоредба би следвало да не прави разграничение между издаването и
получаването на такива данъчни документи и наказването на всяко едно лице,
включително и тези, които не са били известени за съставянето на кредитно известие,
след като не са го отрази в дневниците и справката декларация. От друга страна
издаването и изпращането на кредитното известие е в зависимост от волята на страните
по един договор между частноправни субекти и неизпълнението, включително
некачественото изпълнение, на този договор не може да влече
административнонаказателна отговорност. Същата може да бъде плод единствено и
само на осъществяването лично или чрез представителите на субекта на правото на
предвидените в закона предпоставки. Следователно в случая според настоящата
инстанция се касае за действителното получаване на кредитните известия от
задълженото лице получател по доставката, от който момент за него ще възникне
задължение за вписването им в съответните дневници и справка декларация. В този
смисъл Решение № 15442 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 8391/2020 г. на ВАС, Решение
№ 6188 от 25.05.2016 г. по адм. д. № 1952/2015 г. на ВАС, Решение № 13290 от
08.12.2015 г. по адм. д. № 15523/2014 г. на ВАС, Решение № 2512 от 08.03.2016 г. по
адм. д. № 15565/2014 г. на ВАС, Решение № 147 от 20.12.2021 г. по к. адм. н. д. №
128/2021 г. на Административен съд - Кърджали, Решение от 21.06.2021 г. по к. адм. н.
д. № 10139/2021 г. на Административен съд - Велико Търново, Решение № 2531 от
30.11.2015 г. по н. д. № 2953/2015 г. на Административен съд - Варна, Решение № 351
от 24.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 198/2020 г. на X състав на Административен съд -
Пазарджик, Решение № 7770 от 07.12.2016 г. по адм.д. № 9024/2016 г. на
Административен съд – София.
Предвид възприетото по-горе следва да се приеме, че получаването на
съответните кредитни известия като елемент от фактическия състав на нарушение,
който има своето проявление в обективната действителност, е следвало да намери
място в описанието на нарушението. Вместо това нито в акта, нито в постановлението
е посочено кога е получено всяко от едно от кредитните известия, така че да се
прецени кога следва да се включи в дневника за покупките и справка декларация,
оттам и извършено ли е нарушение спрямо това кога в действителност е било
включено.
Всичко посочено дава основание на съда да приеме, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на дружеството
жалбоподател. Нарушена е разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в
частта й за коректно описание на нарушението, като не е посочен от фактическа страна
елемент от изпълнителното деяние – а именно получаването на кредитно известие. По
този начин фактическото описание на нарушението в постановлението и акта създават
сериозна неяснота, която не може да бъде преодоляна. От своя страна това обуславя и
изводът за незаконосъобразност на постановлението и неговата отмяна.
От друга страна съдът намира, че е нарушена и разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.
Съгласно същата когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. По аргумент за
противното, когато с няколко деяния се извършва едно нарушение, следва да се наложи
едно наказание. Такъв е и настоящият случай. Нарушената разпоредба на чл. 124, ал. 5
от ЗДДС третира като едно нарушение неотразяването на получените кредитните
известия, доколкото те се отнасят до един и същ данъчен период. Както вече се
разясни, задължението за дружеството е за определено поведение, а нарушението му се
изразява в бездействие в определен срок след този период. Същевременно
4
бездействието обхваща включването на всички данъчни документи, отнасящи се за
конкретния период, и нарушението му ще бъде извършено без значение дали не е
вписало само един документ, два или всички възможни. Това произтича и от самото
езиково тълкуване на вменената за нарушена разпоредба, където законодателят
изрично е употребил множествено число за отразяване на всички получени кредитни
известия. Освен това задължението е за отразяването им в един дневник за покупките и
съответната справка декларация. Противно би довело до абсурдния извод, че всеки
данъчен документ следва да се отразява в различен дневник за покупките и различна
справка декларация. Тоест задължението се свързва не с предмета на действието, в
случая кредитните известия, а със самото предписвано поведение – отразяването им.
Следователно в настоящия случай е извършено едно нарушение, което се проявява два
пъти, като две кредитни известия не са били отразени за един и същ данъчен период.
Възприемайки противното, възбуждайки административнонаказателно производство за
две нарушения и налагайки две самостоятелни санкции, е допуснато процесуално
нарушение. Същото обаче не е съществено и доколкото касае правилното приложение
на закона може да бъде отстранено от въззивната инстанция. Затова и следва да се
приеме, че е извършено едно нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, което се изразява в
неотразяването на процесните два броя кредитни известия и евентуално, при
установяването на нарушението от обективна страна, да се наложи една санкция.
Доколкото обаче се прие, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което обуславя отмяната на акта, то и дейността по правилното приложение
на материалния закон е неприложима за съда.
От правна страна съдът намери следното:
Без да се изоставя вече споделеното разбиране за непълнота на постановлението
и нарушението на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, следва да се посочи, че от обективна
страна не се доказаха всички елементи на фактическия състав на нарушение.
Недоказан остана фактът на получаване на кредитните известия от страна на
дружеството жалбоподател, а оттам и следва да се приеме, че за последното не е
възникнало задължение да ги отрази в дневника за покупки и справката декларация. В
горния смисъл вече посочената съдебна практика. Следователно и на това основание
следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на всичко изложено по-горе в хода на цялата преписка дружеството
нарушител не е могло да разбере за какво негово поведение е ангажирана
отговорността му – кога е получило кредитните известия, в какъв срок е следвало да ги
отрази и от кога е в бездействие. Този порок не може да бъде саниран едва във
въззивното производство пред съда, доколкото касае фактическата страна на спора,
поради което е неотстраним и влече порочността на всички актове в производство.
Длъжен да се съобрази с него, съдът намира обжалваното НП за незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора разноски в ползва на въззиваемата страна не следва да
бъдат присъждани, а такива не са претендирани от дружеството жалбоподател.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице основанията за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, тъй като не е съобразено с процесуалния и
материалния закон и е недоказано, в който смисъл е и решението му.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 594615-F607020/19.08.2021 г. на
заместник-директора на ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
5
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х. Д. С., на основание чл. 182,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност са наложени две имуществени
санкции всяка в размер на 1000 лв. за две нарушения на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6