РЕШЕНИЕ
№98/11.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня,11.08.2020г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на тридесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН Н.
при протоколист
Ивелина Маркова , като разгледа
докладваното НАХД №128/2020г. по
описа на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Девня транс” ЕООД гр.Девня, чрез процесуален представител
адв.Х.Х. *** против Наказателно постановление №23-0000191 от 02.03.2020г.
, издадено от началника на областен
отдел „АА” гр.Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000лв. за нарушение по чл.10 пар.2 изр.1
пр.2 от Регламент 561/06 вр. чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАвПр на основание чл.104 ал.1 от
ЗАвПР.
Въззивникът
редовно призован не се явява в с.з, представлява се от
адв.Х.Х. *** , който се явява лично.В депозираната жалба и по същество процесуалният
представител на въззивника моли атакуваното НП да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.Твърди , че деянието е нессътавомерно , а в условията на
алтерлнативност моли съдът да отмени атакуваното НП поради маловажност на
извършеното административно нарушение.
Въззиваемата страна – Регионална Дирекция „АА”
гр.Варна са редовно призовани и също не изпращат представител.В писмено
становище Процесуалният представител на въззиваемата страна моли атакуваното НП
да бъде потвърдено.Изтъква аргументи, че както при съставянето на АУАН така и
при издаването на атакуваното НП не да са допуснати нарушения на материалния и
на процесуалния закон и по безспорен и категоричен начин е доказано
осъществяването на нарушението от страна на въззивника.
Контролираща страна – РП Девня са редовно
призовани , не изпращат представител.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността
и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
орган – началника на областен отдел „АА”
гр.Варна , определен за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 ЗАвПр, чл.189 ал.12
ЗДП и чл.47 ал.2 от ЗАНН от Министъра на транспорта , информационните
технологии и съобщенията.
Акта
за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Нарушението е констатирано въз основа на извършена проверка
от служители на ОО „АА”гр.Варна.Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и на свидетел,
който е присъствал при установяване на нарушението.Както в АУАН , така и в НП е
посочена по недвусмислен начин датата на извършване на нарушението , както и
датата на съставяне на АУАН, като е посочено , че акта се съставя на 18.12.2019г
, а нарушението е извършено на 09.05.2019г.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт.
Съдът
намира , че АНО правилно е установил фактическата обстновка по делото.Безспорно
е установено при проверка на дружеството – въззивник „ Девня транс”
ЕООД , че водачът на т.а „Скания“ с рег.№
В 09 16 ВВ Т. Т. Д. за 24 ч период на
управление на автомобила, започващ в 06.19ч. на 08.05.2019г. на водача не е
осигурена намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа , като му еосигурена почивка от 08ч.и 23 мин.на
09.05.2019г. , кятао намалението е с 37 минути.За така установеното нарушение
на въззивника бил съставен АУАН, а в последствие било издадено и атакуваното
НП.
Настоящият
състав на Районен съд гр.Девня счита, че в подкрепа на фактите по делото са
показанията на актосъставителя К.Н.К., както и приложените към АНП документи,
прочетени и приобщени от съда съгласно разпоредбата на чл.283 НПК.Съдът приема
че безспорно е установено , че нарушението описано в НП е извършено от
въвзивника.Административно – наказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за нарушение по по чл.10 пар.2 изр.1 пр.2 от
Регламент 561/06 вр. чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАвПр .
Липсват данни и доказателства обаче от АНО да е
направена преценка за приложимостта на по чл.28 от ЗАНН, съгласно ТР №1/2007г.Съдът обаче е длъжен да направи такава
преценка , която е част от съдебният контрол за
законосъобразност на НП. Тази преценка е задължителна, независимо дали
нарушението е формално или резултатно. Формалните нарушения не са изключени от
приложното поле на чл.28 от ЗАНН .След като се
запозна с всички факти и доказателства по делото съдът счита, че конкретното
нарушение е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и неправилно АНО е издал
атакуваното НП, с което на въззивника е била наложена имуществена санкция в
размер на 1000лв.Явно не е налице ниска обществена опасност на дееца – за
същият има издадени и други НП за различни нарушения по ЗДвП и ЗАвПр.В хода на съдебното производство обаче
са изтъкнати доводи и са посочени доказателства които сочат на една по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното деяние.От разпита на св.И. С. К. и от представените в
хода на съдебното следствие доказателства – формуляр от обяснение на водача и
разпечатка от тахограф е видно , че всъщност водача е прекъснал почивката си
само за 6 винути и то поради разпореждане на органите на полицията да премести
камиона на друга място.След преместването на комион той е продължил почивката
си , но поради особеностите на монтирания в автомобила тахографски апарат той е
регистрирал режим „работа“ но не и режим „управление“, което означава , че
водачът е продължил почивката и нарушението обхваща период само от 6 минути,
което е времето за преместване на автомобила поради полицейското разпореждане.
Съдът
намира , че констатираното нарушение безспорно доказано и административно
наказващия орган правилно е приложил и материалния закон при налагането на
наказанията.В разпоредбата на чл.104 ал.1 от Закона
за автомобилните превози е предвидена „имуществена санкция” в размер
на 1000 лв. която е безалтернативна.Съдът обаче счита , че е налице наистина минимално нарушение на времето за
почивка – само 6 минути и то поради изпълнение на разпореждане на полицейски орган
, което водачът е нямало как да не изпълни без да наруши почивката си.Това
налага у съда становището , че е налице маловажен случай на
административно нарушение и атакуваното НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото , съдът намира , че следва въззиваемата страна –
ОО „АА“ Варна да запрати на въззивника направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление №23-0000191 от 02.03.2020г. , издадено от началника на областен отдел „АА” гр.Варна, с което на въззивника
„Девня транс“ ЕООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000лв. за нарушение по чл.10 пар.2 изр.1
пр.2 от Регламент 561/06 вр. чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАвПр на основание чл.104 ал.1
от ЗАвПР.
ОСЪЖДА ОО „ АА“ Варна да заплати на въззивника – „Девня транс“ ЕООД направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен
срок от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на Началника на ОО „АА” гр.Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: