Решение по дело №341/2019 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 19.02.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Росица Цветкова

                                                                          Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д.Димитров от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 341 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „В.и к.– Ш.“ ООД, ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.б.и., чрез Д.К.– главен юрисконсулт, срещу Решение № 65 от 24.10.2019г.,  постановено по АНД № 203/2019г. по описа на Районен съд - гр. Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 42/05.07.2019г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ), гр.Шумен, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите (ЗВ) на „В.и к.– Ш.“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение по чл. 48, ал.4 от ЗВ, във вр. с чл.38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и за определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (Наредба № 2 от 08.06.2011г.).

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради издаването му в нарушение на материалния закон и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка се релевират доводи за недоказаност на приписаното на дружеството нарушение. Твърди се също, че касационният жалбоподател не е субект на вмененото му нарушение. В тази връзка се сочи, че действително канализационната система на гр.Каспичан е без изградена и въведена в експлоатация пречиствателна станция за отпадни води, но изграждането на същата е задължение на Община Каспичан и доколкото последната не е изпълнила това свое задължение, по силата на чл.3.6, б."в" и "г" от Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, „В.и к.Ш.“ООД не следва да носи отговорност за липсата на такава и произтичащите от това последици. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт Д.К., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касационната жалба, РИОСВ – гр. Шумен, депозира писмен отговор, в който аргументира становище за неоснователност на касационното оспорване. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Е.Г., която оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на атакувания с нея съдебен акт.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура се солидаризира с доводите, изложени в касационната жалба, въз основа на които отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С процесното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 42/05.07.2019г., издадено от Директора на РИОСВ, гр.Шумен, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ на „В.и к.– Ш.“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение по чл. 48, ал.4 от ЗВ, във вр. с чл.38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011г., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № АН-02/15.04.2019г., съставен срещу „В.и к.- Ш.“ ООД за това, че на 06.03.2019г., в гр. Каспичан, общ.Каспичан, обл.Шумен, в качеството си на оператор на канализационната система на гр.Каспичан, е допуснало заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект р.Каменица, в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения, предвидени в издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води № 23140024/26.01.2012г., изменено с Решение № 1399/26.06.2014г. за експлоатацията на канализационната система на гр.Каспичан.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав е посочил, че вмененото на дружеството нарушение е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган, съответно правилно отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. Съобразявайки наличните доказателства, предходната инстанция е заключила, че юридическото лице е водоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е В и К оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като в това си качество, съгласно правилото на  чл. 48, ал. 4 от ЗВ е било длъжно да пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. Съдът е приел, че това не еэ било сторено, за което свидетелства и установеното превишение на индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показателите, посочени в АУАН и НП. Поради това районният съд е потвърдил оспорения пред него санкционен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, районният съд е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение, което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин и обстоятелствата, при които е извършено. Правилно съдът е приел, че санкционираната деятелност осъществява приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, доколкото от събраните по делото доказателства се установява по неоспорим начин, че санкционираното лице, в качеството му на В и К оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е длъжно да пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти. Този извод следва и от Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията, сключен  между „Асоциация по В и К“ на обособената територия, обслужвана от "В и К – Шумен"ООД  и „В и К - Шумен“ ООД, според който „услуга“ е отвеждането на отпадъчни води, пречистване на отпадъчни води, присъединяване на потребители към канализационната система и др. От посочения договор е видно също, че стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията на гр. Каспичан се осъществява от „В.и к.- Ш.“ ООД, ***, както и, че дружеството – касационен жалбоподател експлоатира канализационната система на Община Каспичан.

Съгласно чл. 48, ал. 4 от ЗВ, водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са В и К оператори, пречистват и заустват отпадъчните води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.  Чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ регламентира наказание от 1000 лева до 2 000 лева за всяко физическо и юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водни обекти и канализационната система като наруши емисионните норми и изисквания.

В конкретния случай, при анализа на съдържанието на издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води № 23140024/26.01.2012г., изменено с Решение № 1399/26.06.2014г. за експлоатацията на канализационната система на гр.Каспичан, следва да се направи категоричния извод, че касаторът е ползвател по него. Като водоползвател, който не е титуляр на разрешителното и е В и К оператор, "В.и к.– Ш."ООД безспорно е задължен правен субект по чл. 48, ал. 4 от ЗВ. В тази връзка същият е следвало да зауства отпадъчните води в р.Каменица в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. Видно от изготвения физико-химичен анализ, отпадъчните води превишават емисионните норми и изисквания, регламентирани в разрешителното от 26.01.2012г. Действително се констатира известна отлика в понятията за индивидуално емисионно ограничение и емисионна норма по смисъла на § 1, т. 11, респективно т. 48 от ДР на ЗВ, като анализът е извършен спрямо показателите за индивидуалните емисионни ограничения, които именно са заложени в разрешителното. Независимо от това, при съпоставка на дефинициите се установява, че и двете изискват да не бъдат превишавани концентрации на вещества през един или няколко периода от време, което в случая не е спазено и обуславя съставомерност на извършеното деяние.

Обосновано районният съд е отхвърлил тезата на касатора, че не може да е субект на вмененото му неизпълнение на административно задължение, доколкото същото се дължи на липсата на изградена пречиствателна станция за отпадъчни води, чието изграждане е вменено на Община Каспичан и В и К операторът не носи отговорност за неизпълнението на това задължение. Както беше посочено по-горе, съгласно чл.48, ал.4 от ЗВ, водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са В и К оператори, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. От цитираната разпоредба следва извода, че същите имат задължение както да пречистват отпадъчните води, така и да заустват такива, отговарящи на изискванията на разрешителното за ползване досежно индивидуалните емисионни ограничения. Това императивно изискване не може да бъде отменено с нормите на договора, сключен между Асоциацията по В и К и „В.и к.“ООД. Чие е задължението за изграждане на пречиствателно съоръжение за отпадъчни води е ирелевантно за преценка съставомерността на санкционираната деятелност по приложения административнонаказателен състав, тъй като касаторът не е санкциониран за неизграждане на такова съоръжение, а за това, че заустените от него отпадъчни води са съдържали определени вещества над индивидуалните емисионни ограничения, регламентирани в разрешителното за водоползване, което безусловно е задължение не само на титуляра на това разрешително, но и на оператора, експлоатиращ канализационната система.

По изложените съображения, съдът приема, че решението, предмет на касационен контрол е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

 

Р   Е    Ш    И   :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65/24.10.2019г., постановено по АНД № 203/2019г. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................            ЧЛЕНОВЕ: 1..........................                                                                                                      

                                                                                      2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 19.02.2020г.